МОТИВИ по НЧХ дело № 620/2017 година по описа на Районен съд гр. Лом

Обвинението е предявено от Н.Ш.К., ЕГН **********,***, против Ш.К.К. и Н.Ш.К.,***, за това, че на 13.11.2017 год., вечерта, около 21,30 – 22,00 часа, в *****, обл. Монтана, на ул. Осемнадесета, пред кафе-аперитива на същата улица, в съучастие помежду си, са му причинили телесни увреждания – оток с подкожен хематом с диаметър 3-4 см. в областта на лявата темпорална област, оток с подкожен хематом в областта на дясната мишница и оток с подкожен хематом в областта на гръдния кош, с размер 2/5 см., които увреждания представляват лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Приет е и предявения за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителя К. срещу подсъдимите К. и К., за солидарно заплащане на сумата в размер на 3000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.11.2017г. до окончателното изплащане.

Претендират се и направените във връзка с водене на делото разноски.

В съдебно заседание тъжителят К., лично и чрез пълномощника си адв. Н. А. – МАК, поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимите. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, като е установено от показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза относно получените увреждания, срока на отшумяване на болките и страданията, като в тази връзка моли предявения граждански иск да бъде уважен изцяло. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Подсъдимите Ш.К. и Н.Ш. не се признават за виновни по предявеното им обвинение. Лично и члрез защитника си, адв. П. П., МАК оспорваг фактическите твърдения в тъжбата, като считат обвинението за недоказано. Твърдят, че напротив, на процесната дата и място те са потърпевши от причинен им от тъжителя и неговите близки побой. Алтернативно молят съда да приеме,че в случая е налице реторсия и да не им налага наказание.

Съдът след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Ш.К.К. е роден на *** г. в гр. Лом, живущ ***, българин, бълг. гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н.Ш.К. е роден на *** г. в гр. Лом, живущ ***, българин, бълг. гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Двамата подсъдими са баща и син. Живеят в едно домакинство. Тъжителят е техен съсед и роднина – първият подсъдим е негов племенник. Тъжителят има заведение – кафе-аперитив на същата улица, срещу дома на подсъдимите. Именно по повод заведението отношенията между страните са влошени – заради шума и другите негативни ефекти от съседството с питейно заведение.

На посочената в тъжбата дата – 13.11.20170 год., така, както е изложено в тъжбата,тъжителят Н. К. бил събрал близки в заведението си, за да отпразнуват рождения ден на внучката му. Подс. Н.К. също бил в барчето като посетител и макар да не бил поканен на празненството, свид. З.Ш., дъщеря на тъжителя и майка на малолетната рожденничка го почерпила за хубавия повод. Тъжителят също бил там, но в един момент, след 22,00 часа излязъл за малко. През това време дошъл другия подсъдим, Ш. К., за да извика сина си да се прибере, защото на другия ден бил на работа. Така ги заварил тъжителя, който се върнал в заведението. И поради влошените отношения, поискал подс. Ш. К. да напусне, а след като последният отказал – го извел от заведението.

За последвалите събития се очертават две групи свидетели – на защитата и на обвинението, които очертават различна фактическа обстановка.

Според показанията на свидетелите Й.Г., Н.Н., З.Ш., … когато влязъл в заведението подс. Ш. К. бил видимо употребил алкохол. Тъжителят учтиво го помолил да напусне, подсъдимият отказал, след което тъжителя „учтиво“ го хванал за ръката и го извел от заведението. Двамата спорили. Като видял, че отвън пред стълбите двамата „се разправят“ – бутали се пред стълбите, другият подсъдим – Н.К. също изтичал навън. Двамата подсъдими започнали да удрят пострадалия с юмруци и той паднал на земята и започнал да вика за помощ. Ударили го по главата и тила с юмруци. Ритали го. Всички излезли отвън, но първа до групата стигнала дъщерята на тъжителя, свид. З.Ш., която също била съборена от тях на земята. След това се намесили останалите свидетели, които разделили подсъдимите и тъжителя, изправили последния, позвънили на тел. 112, излезли съседи, дошла полиция.

Според другата група свидетели: А.С., тъжителят започнал да обижда подс. Ш. К., нарекъл го крадец, хванал го за дрехите и го издърпал навън. Отвън двамата влезли във физическа саморазправа – бутали се и се дърпали един друг. Подсъдимият Ш. К. се опитал да се освободи, стъпил назад. Тогава излезли хората от заведението и се опитали да разделят двамата. Подс. Н.К. също излязъл, но не бил сред първите. Свид. З.Ш.хванала подс. Ш. К. за косата и го одраскала по врата. Имало моменти, в които и двамата – и тъжителя и подс. Ш. К. падали на земята, после ставали. Тъжителя паднал на коляно. Двамата не се били удряли. Свид. Ц.Бориславов, съсед, твърди, че бил извикан от съпругата на първия подсъдим и видял с очите си как тъжителя блъска подс. Ш. К.. Участвал в разтърваването. Другият подсъдим, Н. К. също участвал в разтърваването.

Свид. Д.Н., полицейски служител, е посетил местопроизшествието след като бил подаден сигнал на ЕЕН 112. После му се обадил и тъжителя. Когато пристигнал инцидентът бил приключил. От свидетелите-очевидци разбрал, че първо е имало пререкания вътре в заведението, а след това отвън са се сбили. И двете страни се оплаквали, и двете страни били предупредени по ЗМВР.

Свид. Л.К., личен лекар на подсъдимите ги е прегледал на 13.11.2017 год. Те го посетили сутринта и казали, че в резултат от битов скандал имат одрасквания. Прегледал ги, установил, че не са губили съзнание. Нямали пари и за това не им изздал медицински свидетелства. Насочил ги към хирург за преглед. Доколкото си спомня, подс. Н.К. имал драскотина с дължина около 20 см. в областта на дясната половина на гръдния кош. Подс. Ш.К. имал драскотина в областта на шията, в ляво, с дължина около 7 см. и още една на лявото рамо, с дължина около 5 см. И двамата не са имали хематоми, синини, кръвонасядания.

При проведените очни ставки между двамата подсъдими от една страна и свидетелите Й.Г. и Н.Н. от друга, между свидетелите Н.Н. и А.С., Ц.Д. и Й.Г., Ц.Д. и А.С., Ц.Д. и З.Ш.очни ставки, противоречията не бяха отстранени.

От заключението на вещото лице д-р П.Г., приета в съдебното заседание, се установява, че на тъжителя е била причинена контузия на главата, тялото и горен десен крайник – отоци и кръвонасядания – състояние, придружено от болка и страдания, но не и разстройство на здравето, тъй като нямало нарушени функции. Оздравителният период се определя за около 2-3 седмици, при благоприятна прогноза за пълно възстановяване. Вещото лице не може да бъде категорично за механизма на причиняване на увреждането, тъй като от свидетелските показания се установява падане, ритане. Уврежданията са описани твърде общо в представеното по делото медицинско удостоверение – отоци и кръвонасядания на гърба, главата и лявата мишница, които може да са получени както от падане, така и от удари.

В обясненията си, подсъдимият Ш.К. разказва за причините, поради които двете семейства имат влошени отношения – шума от заведението, заради който семейството на подсъдимите е отказало да подпише декларация за съгласие това заведение да функционира. Именно заради това счита, че като отишъл да извика сина си да се прибере, тъжителя започнал да го псува и обижда, изхвърлил го от заведението и започнал да го бие по главата, а след като го съборил на земята – и да го рита. Синът му, другия подсъдим се опитал да го отърве. Свид. Свид. З.Ш.също ги обиждала, скубела и драскала. Като го съборил на земята, тъжителят паднал върху него. После бил казал, че подс. Н.К. го е съборил, но той всъщност не бил го удрял, само го бил хванал за ръката и го дърпал по-далеч от баща си.

Обясненията на подс. Н.К. напълно кореспондират с тези на баща му.

При така събраните доказателства, като съпоставя съвпадащата си част о т свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, както и експертното мнение на вещото лице, съдът приема, че на процесната дата действително е възникнал конфликт между тъжителя и подс. Ш. К., при който тъжителят е извел подсъдимия от заведението си, в което провеждал семейно тържество. Като видял, че двамата се „разправят“ отвън пред заведението, излязъл и вторият подсъдим – Н. К.. При последвалият сблъсък, тъжителят бил съборен на земята, в резултат от което получил установените от вещото лице наранявания – контузия на главата, тялото и горен десен крайник – отоци и кръвонасядания. На помощ на баща си първа успяла да стигне свид. З.Ш.. Всички останали свидетели се намесили след това, като разделили подсъдимите, тъжителя и свид. З. Ш.. Всеки от тях, в зависимост от мястото, на което се е намирал и от субективното си състояние е възприел съответната част от фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че от обективна страна е доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 13.11.2017 год., в *****, обл. Монтана, в съучастие като съизвършители, двамата подсъдими са причинили на Н.Ш. ***, с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание /контузия на главата, тялото и горен десен крайник – отоци и кръвонасядания/ – престъпление по чл.130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимите са съзнавали обещественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици искали тяхното настъпване.

Съдът прие, че не се подкрепя от събраните по делото доказателства защитната теза на подсъдимите за наличие на реторсия, доколкото не се установи именно тъжителят Н.К. да им е причинил установените от свид. Л.К. увреждания, поради което и хипотезата на чл. 130, ал. 3 НК не следва да намира приложение в случая.

С оглед на горното съдът призна за виновни подсъдимите за извършеното от тях престъпление по чл.130 ал.2 от НК и ги оправда по първоначално повдигнатото им обвинение, че са причинили на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, съобразявайки се със заключението на вещото лице, което беше прието като неоспорено от страните и според което в резултат от деянието пострадалият не е получил функционални смущения, а е претърпял единствено болка и страдание без разстройство на здравето.

Съдът намери, че са налице условията за приложение разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

От приложените справки за съдимост е видно, че подсъдимият Ш.К.К. е осъждан, но последното му осъждане е по НОХД № 174/2003 год. на ЛРС и е реабилитиран по давност на осн. чл. 88а НК, поради което са заличени последиците от осъжданията. Другият подсъдим, Н.Ш.К. не е осъждан. И двамата подсъдими не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК.

За извършеното престъпно деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. От него няма причинените имуществени вреди.

С оглед на горното съдът освободи подсъдимите от наказателна отговорност и наложи на всеки от тях административно наказание - глоба в размер на 1000.00 лева.

Макар и в минимален размер съдът намери, че наказанието ще изиграе своята възпитателна и превантивна дейност спрямо тях.

По предявения граждански иск:

Успешното ангажиране на отговорността за вреди от непозволено увреждане изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки – противоправно поведение /действие или бездействие/ с установено авторство; осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка между тях.

По силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това следва и от изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

С оглед на това не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него деликт.

С оглед изхода на делото в наказателно-правната му част, съдът намери, че предявения от тъжителя срещу двамата подсъдими граждански иск в размер на 3000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, е основателен и доказан по правното си основание.

Установи се по делото от събраните доказателства, че двамата подсъдими, в съучастие като съизвършители са причинили на тъжителя и граждански ищец Н.Ш.К. контузия на главата, тялото и горен десен крайник – отоци и кръвонасядания.

От тези действия се установи /заключението на вещото лице д-р П. Г./, че тъжителя е претърпял болка и страдание, като същите са отшумели за 2 до 3 седмици.

С оглед степента на претърпяната болка и страдание и претърпяното неудобство от болките, съдът с оглед принципите на справедливостта, намери, че гражданският иск е доказан и ще следва да бъде уважен до размер на 600.00 лева.

Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на увреждането - 13.11.2017г. до окончателното изплащане.

В останалата си част до пълния предявен размер от 3000.00 лева, за съответната разлика, гр.иск ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Не се установи от събраните по делото доказателства, от получената лека телесна повреда да са настъпили допълнителни здравословни проблеми за тъжителя, нито към момента той да продължава да търпи още болки и страдания.

Върху уважената част на гражданския иск, съдът осъди подсъдимите да заплатят на държавата държавна такса в размер на 50.00 лева.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимите да заплатят на тъжителя и направените разноски за водене на делото пред тази инстанция.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :