Мотиви към присъда по НОХД № 161/2018 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият П.Р.В. ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК – за това, че на 31.03.2018 год., около 00,04 часа, в гр. Лом, по ул. Софийска, посока център гр. Лом, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра”, с Рег. № М 52 12 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Подсъдимият П.Р.В. се признава за виновен, дава обяснения, в които описва начина на извършване на деянието, изразява разкаяние.

Моли съдът да постанови присъда, с която, като го признае за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, така, както е възведено в обвинителния акт, да му наложи наказание при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл. 55 от НК, в минимален размер.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, като се наложи наказние „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години – на осн. чл. 66, ал. 1 НК, кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ да бъде наложено под минималния размер от 200 лв., а именно – 100 лв., а на осн. чл. 343г НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.Р.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, видно от приложената по делото справка от Областна дирекция на МВР –Монтана, сектор „Пътна полиция” – стр. 14 от бързото производство.

На 31.03.2018 год., около 00,04 часа, в гр. Лом, по ул. Софийска, посока център гр. Лом, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра”, с Рег. № М 52 12 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана.

Видно от показанията на свидетелите Б.Д.Л. и Л.Й.П., на инкриминираната дата, в качеството си на служители на РУ на МВР – Лом, те били дежурни. Изпълнявали дейност по контрол на движението в гр. Лом и около 0,00 ч. Спрели за проверка л.а., м. Опел Вектра, управляван от подсъдимия, тъй като автомобилът са движел без включени светлини. При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана, била установена концентрация на алкохол в издишаният от подс. П. Р. въздух се установили 2,01 промила алкохол. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0019376, но водачът отказал да даде кръвна проба.

В обясненията си подсъдимият се признава за виновен и разказва за начина и причините за извършване на деянието. Видно от обясненията му, вечерта на инкриминираната дата бил на работа, прибрал се, вечерял, като пил две ракии и бира, но му се обадил приятел, в чиито сервиз бил оставил автомобила си за ремонт – че трябва да го прибере и той, знаейки, че е употребил алкохол рискувал, защото не могъл да намери приятел, който по това време да докара автомобила му от сервиза.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетеля, обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира като последователни, логични, безпротиворечиви и взаимосвързани помежду си и с останалите доказателства по делото – АУАН, Талон за мед.изследване, Протокол за мед.изследване, Справка за регистрация, Справка за съдимост.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол, нивото на концентрация на алкохол в кръвта му, съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието. Показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали си кореспондират и не си противоречат, поради което съдът приема за установена фактическата обстановка, без каквито и да е противоречия в доказателствените материали.

Ето защо, предвид доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно, че на 31.03.2018 год., около 00,04 часа, в гр. Лом, по ул. Софийска, посока център гр. Лом, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел”, модел „Вектра”, с Рег. № М 52 12 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARDM 0225 на ОД на МВР – гр. Монтана.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал противоправният характер на извършеното деяние, искал е и е допускал настъпването на престъпния резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева.

При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, съдът счете, че наказанието следва да се определи при приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като съобрази смекчаващите обстоятелства – самопризнания в хода на производството, добри характеристични данни, критичност към извършеното деяние, трудова заетост, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – предишни нарушения на ЗДвП, като намери, че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, като намира, че наказание, в размер близък до предвиденият в чл. 39, ал. 1 от НК минимум би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Водим от горното съдът наложи на подсъдимия наказание 4 месеца Лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание, с изпитателен срок от три години, при индивидуализацията на което съобрази гореизложеното, като намира, че така определеното по вид и размер наказание би превъзпитало подсъдимия да спазва законите и установеният в страната правен ред, а така също би въздействало възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на обществото.

На осн. чл. 55, ал. 3 НК, съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.

На осн. чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия П.В.Р. от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от дата на влизане на присъдата в сила.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: