Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 18.06.2018 година

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав в публичното заседание на 17 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретар Веселка Младенова сложи на разглеждане докладваното от съдията Александрова гр. д. № 45/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.124 ГПК, с които ищеца М.Ц. М. е насочил срещу Т.М. .

Иска се от съда да обявя нищожността на договор за продажба на наследство от 05.04.2007г. както следва:

- Нива, находяща се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“ Големата круша“ представляваща оземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, при съседи: 44238.1091.54 , 44238.1091.51, 44238.1091.56 и 44238.1091.10.

- Дворово място, находящо се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“****и представляващо поземлен имот с идентификатор 44238.502.936, заедно с три жилищни сгради с идентификатори: 44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и 44238.502.936.3.

с мотив- ищеца твърди в ИМ, че сключил с ответника договор за продажба на наследството на Ц. М. К. за сумата от 2000 лв. Твърди също, че

този договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради факта, че стойността на наследственото имущество е много по висока от цената, която е получил ищеца, а именно сумата от 2000 лв.

С оглед на изложеното ищцовата страна е посочил и основанието си - на чл.26 ЗЗД, ал.1,пр.3 - противоречащ на добрите нрави. Моли съда да прогласи договора за нищожен, като бъде признат за собственик на идеални части от процесните недвижими имоти в гр.Лом. Претендира и разноски.

По исковата молба е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразяват становище, че същата е недопустима , като в съдебно заседание намира исковете за неоснователни , като моли съда същите да бъдат отхвърлени изцяло.

В хода на делото се установи, че в СРС има дело между същите страни, със същият предмет на делото, касаещ процесния договор за продажба на наследство от Ц. М. К. от 05.04.2007г., но за имоти в гр.София.

По искане на страните делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на гр.д. № 58522/14г. по описа на СРС, тъй като това дело е преюдициално спрямо настоящето. СРС е постановил своя съдебен акт с който е отхвърлил предявените искове, това решение е обжалвано пред СГС, който с решение от 26.05.2017г. е отменил първоистнанционното решение и е уважил исковете. Този съдебен акт е обжалван през ВКС, като съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. На 18.04.2018г. производството по настоящето дело е възобновено, като в проведеното с.з. на 18.05.2018г. пълномощника на ответната страна пледира пред съда да съобрази своето решение с влязлото в сила решение на СГС.Прави възражение за прекомерност на разноските от другата страна.

За да се произнесе по спора, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните, че :

Между страните е сключен договор за продажба на наследството на Ц. М. К. от 05.04.2007г., върху 184 от недвижими имоти,находящи се в гр.София и гр.Лом.Нама спор между страните ,че за имотите в гр.София е имало съдебен спор приключил в полза на ищцовата страна. Няма спор между страните и по настоящето производство, че има влязъл в сила съдебен акт, решение на СГСпо гр.д.№ 5201/16г. по описа на съда, с което е обявен за нищожен договора за продажба на наследство, сключен между страните по делото на 5.04.2007г.. С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че производството по иска с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като има влязло в сила съдебно решение и важи правилото non bis idem – чл.299 ГПК.

Съдът дължи произнасяне по иска по чл.124,ал.1 ГПК.

Установено е в процеса, че между страните е сключен на 05.04.2007г. договор за продажба на наследство, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника наследството, останало от Ц. М. К., срещу 2 000 лева, платени преди сключване на договора.

От доказателствата по настоящето дело се установява, а и видно от удостоверение за наследници№ КО-1100-106/3 от 23.07.2014г. , че Ц. М. К. е починал на 16.06.2006г., негови наследници по закон са: Павлина Василева К.а-съпруга и М.Ц.М.-син. Установява се също така, че към момента на смъртта си Ц. К. е притежавал недвижим имот в гр.софия , и процесните недвижими имоти , находящи се в гр.Лом. Тези имоти са семейна имуществена общност. Наследствената част на съпругата е 384, респ. на ищеца ¼ ид.ч.

От друга страна след като договорът от 05.04.2007г. е нищожен и не е породил вещно транслативното си действие, то предявеният иск по чл.124 ГПК е основателен, а ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от процесните имоти.

Пълномощника на ищеца претендира разноски, не представя списък по чл.80 ГПК. От приложеното по делото пълномощно / л.74/, е видно, че ищеца не е заплатил адвокатски хонорар , поради което съдът намира,че такива не се дължат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на М.Ц.М., ЕГН ********** с правно основание чл.26,ал.1,пр.ІІІ от ЗЗД, предявен срещу Т.М.М. ЕГН **********.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК на М.Ц.М., предявен срещу Т.М.М., че М.Ц.М. е собственик по наследство от Ц. М. К. на ¼ ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в гр.Лом:

- Нива, находяща се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“ Големата круша“ представляваща оземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, при съседи: 44238.1091.54 , 44238.1091.51, 44238.1091.56 и 44238.1091.10.

- Дворово място, находящо се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“Хр.Ясенов“ № 3 и представляващо поземлен имот с идентификатор 44238.502.936, заедно с три жилищни сгради с идентификатори: 44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и 44238.502.936.3.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните,че е изготвено, пред МОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :