Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 27.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 241 по описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Иско с правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от Л.Н.Т., ЕГН **********,***, срещу Е.П.Т., ЕГН **********,***, за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на сумите по изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при ЛРС е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата като кредитополучател е издаден изпъллнителен лист по ч.гр.д. № 30/2008 год. на ЛРС и въз основа на него – образувано изп.д. № 63/2010 год. на ЧСИ А. В., рег. № 747 КЧСИ.

Задължението е било изплатено от друг от поръчителите – третото лице О.Д.И..

От ответницата, като поръчител, е била изплатена сумата от 1002,50 лв.

Образувано е срещу ищцата изп.д. № 20141620401059 на ДСИ при ЛРС, с взискател поръчителя О.И..

Ответницата, с Удостоверение, изх. № 2777/05.10.2016 год., издадено от ЧСИ А. В. по изп.д. № 63/2010 год., с молба от 12.10.2016 год. е поискала да бъде присъединена като взискател по изпълнителното дело и с постановление на ДСИ е била конституирана в това качество.

Според ищцата, вземането на ответницата срещу нея е погасено по давност.

Счита, че началният момент, в който отв. Е. Т. е могла да се суброгира в правата на първоначалния кредитор БДСК ЕАД е бил при пълното погасяване на задължението към банката – т.е. – на 17.01.2011 год., от която дата до завеждане на исковата молба са изминали повече от 5 години. Счита, че и от вписването на възбраната на 16.03.2011 год., което би могло да се счита прекъсване на давността, също е изтекъл 5-годишния давностен срок към момента на подаване на молбата на ответницата за присъединяване като взискател по изпълнителното дело.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че претендираното от него вземане в размер на 1002,50 лв., ведно със законната лихва върху сумата, до окончателното й изплащане по изп.д. № 1059/2014 год. не се дължат от ищцата, тъй като са погасени по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът Е. Т., чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, счита, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като в конкретния случай давността е била прекъсвана, поради което и не е изтекла в полза на ищцата.

По отношение на направените от ищцата доказателствени искания счита, че относимо към предмета на спора е само искането за прилагане на посочените в исковата молба две изпълнителни дела – останалите искания счита за ирелевантни към предмета на делото факти.

Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства:

- удостоверение изх. № 1195/08.04.2011 год. на ЧСИ А. В. – досежно съдържанието и по-конкретно – датата 17.01.2011 год., посочена като дата на окончателното погасяване на дълга.

- извлечението по кредита, представено от ищцата – с твърденито, че е неистински и неверен документ, не носи подпис и печат на издалия го.

Не е спорно между страните, че те са стрА.и по изп.производство пред ДСИ при ЛРС. Спорно е погасено ли е по давност вземането на ответника.

Страните са редовно призовА.за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищцата се явява лично и с адв. Г.Д., МАК, която поддържа иска, като моли да бъде уважен и бъдат присъдени сторените разноски. Подробни съображения развива в писмена защита. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се явява лично, оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2004 год., сключен между БДСК ЕАД и ищцата Л.Н. Т., последната е получила от банката паричен заем в размер на 7 000 лв., със срок за издължаване 60 месеца – до 23.06.2009 год. Кредитът е обезпечен с поръчителство, като ответникът Е.П.Т. е един от тримата поръчители.

По гр.д. № 30/2008 год. на ЛРС е бил издаден Изпълнителен лист от 18.01.2008 год., срещу настоящата ищца, Л.Т. и тримата поръчители, един от които – настоящият ответник Е.Т., като солидарни длъжници, за сумата от 4475,82 лв. главница, 195,42 лв. – договорна лихва до 17.01.2008 год., както и разноски.

Видно от изпълнителният лист /л. 5 – 7 от изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при ЛРС/, плащания са извършвали всички солидарни длъжници. Последното плащане, което отв. Е.Т. извършила е на 25.01.2011 год.

Съдът е направил опит да приложи като доказателство по делото и прекратеното изп.д. № 63/2010 год. на ЧСИ А. В., но видно от писмения отговор /л. 136/ срокът му за съхранение е изтекъл.

Видно от издаденото Удостоверение от 08.04.2011 год. по изп.д. № 20107470400063 по описа на ЧСИ А. В., рег. № 747 РКЧСИ, в хода на изпълнителното дело, длъжниците-поръчители са погасили изцяло дълга на длъжника – кредитополучател – Л.Н.Т. – на дата 17.01.2011 год., поради което и на осн. чл. 429 ГПК са встъпили като взискатели по изпълнителното дело.

От издаденото от ЧСИ А. В. Удостоверение от 01.02.2018 год. и приложената разпечатка от електронното изпълнително дело се установява, че запорът върху трудовото възнаграждение на ответницата е наложен на 05.02.2010 год., а е вдигнат на 26.01.2011 год., поради погасяване на задължението към взискателя.

Поръчителите Й.З. – на 03.02.2011 год. и О.И. – на 21.01.2011 год. са суброгирА.на осн. чл. 429 ГПК.

На 26.01.2011 год. отв. Е. Т. е подла пред ЧСИ А. В. молба за прекратяване на изп.д., а на 03.10.2016 год. – молба за издаване на удостоверение за изплатените суми.

На 25.06.2014 год. изп.д. № 63/2010 год. на ЧСИ А. В. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 ГПК.

На 06.08.2014 год. субррогираният взескател О.И. е получил оригинала на изпълнителния лист.

По молба от 18.08.2014 год. О.И. е образувано изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при ЛРС.

С Постановление от 18.08.2014 год., на ДСИ при ЛРС като взискател е конституиран поръчителят О.Д.И. – на осн. чл. 426, ал. 1 ГПК.

По изпълнителното дело, по искане на взискателя О.И. са извършвА.множество действия за събиране на вземането му.

С молба от 12.10.2016 год., отв. Е. Т. е поискала да бъде конституирана като взискател по изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при ЛРС.

Видно от издаденото Удостоверение, изх. № 2777/05.10.2016 год., на ЧСИ А. В., по изп.д. № 20107470400063 по описа на ЧСИ А. В., рег. № 747 РКЧСИ, отв. Е. Т. е изплатила сума в размер на 1025,00 лв. по и.д. № 63/2010 год., със страни: взискател БДСК ЕАД и длъжници: Л.Н.Т. - кредитополучател, Е.П.Т., Й.Г.З. и О.Д.И. – поръчители.

С Постановление на ДСИ от 17.10.2016 год., отв. Е. Т. е конституирана като взискател по изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при ЛРС.

По искане на взискателя О.И. по отношение на длъжника Л.Т. са предприети редица действия по изпълнението, в резултат по изпълнителното дело са събирА.суми, които – видно от отбелязванията върху изпълнителния лист, са му били изплащА./на 06 октомври, 08 ноември, 13 декември 2016 год., 03 февруари, 02 март, 14 март, 2017 год. и т.н./.

С молба от 16.12.2016 год. по изп.д. № 1059/2014 год. /л. 234 от изп.д./, отв. Е.Т. е поискала да бъде спряно изплащането на суми по изпълнителното дело – на осн. чл. 424, вр. чл. 464 ГПК. С разпореждане от 19.12.2016 год. на ДСИ, е указано да се увадми взискателя Е. Т., в 3-дневен срок да представи доказателства за предявяването на иск по чл. 464, ал. 1 ГПК.

С молба от 13.01.2017 год., взискателят Е. Т. е поискала да бъде направено разпределение на сумите, постъпили по изпълнителното дело. /л. 235 от изп.д./.

Исковата молба срещу отв. Е. Т. е подадена на 23.01.2017 год.

С определение № 530/08.03.2017 год., по настоящего производство, съдът е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез споране на изпълнението само по отношение на взискателя-ответник Е.Т., като е определил гаранция в размер на 551,38 лв.

Обезпечителната заповед е издадена след внасянето на гаранцията – на 23.03.2017 год., получена и представена по изпълнителното дело на същата дата.

От показанията на свид. Т.Д., допуснат до разпит по искане на ответната страна се установява, че веднъж, миналата година, през м. Януари, на 7-ми /т.е. на 7. Януари, 2016 год./, той посетил ответницата на работното й място /в сградата на ЛРС/, за да вземе от нея багаж за гр. Пловдив, за където трябвало да пътува за лекарски преглед, насрочен за следващия ден, 08. Януари. Запомнил датата, защото с ответницата са в приятелски отношения, а багажа бил за рождения ден на нейния внук. Тогава, докато двамата разговаряли в коридора на първия етаж, ищцата излязла от една от стаите и ответницата я попитала «Какво става с парите?», на което ищцата отговорила, че в момента продава земя и като вземе парите, ще й ги върне. В последствие от ответницата свидетелят разбрал подробности – че последната е била поръчител по кредит, удържали са й пари – около 1000 лв. и сега си ги търси.

В съдебно заседание, проведено на 03.10.2017 год., страните са изслушА.при условията на чл. 176 ГПК.

Ответницата заявява, че са се срещали с ищцата многократно, а на конкретната дата 06. или 07. Януари 2016 год. – също. Защото ищцата й дължи пари – на третото лице О.И. също. Питала я какво смята да правят, а ищцата вдигала рамене. Предстоял рождения ден на внука й, за това е запомнила датата – винаги му пращала подаръци.

Ищцата заявява, че не са се срещали на посочената дата в съдебната палата в гр. Лом. Заявява, че няма ниви за продаване, тъй като те са «запорирани» от съда. Съдел я О.Д..

От приложената на л. 120 справка, издадена от НИМХ към БАН се установява, че на 07.01.2016 год. температурите в гр. Лом са били минусови. Сутринта е измерено валежно количество дъжд 15,3 л/кв.м., а регистрираната снежна покривка преди 07.01.2016 год. е била 25 см. Регистрирано в 7 ч. Явление – поледица.

От приложената стравка от АПИ се установява, че на тази дата проходът «Петрохан» е бил проходим при зимни условия, но е била въведена временна забрана за движение на МПС над 12 т., на на пътя Монтана – Враца – за автомобили над 10 т.

От правна страна:

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че претендираното от него вземане в размер на 1002,50 лв., ведно със законната лихва върху сумата, до окончателното й изплащане по изп.д. № 1059/2014 год. не се дължат от ищцата, тъй като са погасени по давност.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).

В настоящия случай ищцата претендира установяването именно на такъв юридически факт, позовавайки се на изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на вземането на ответника.

По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 30/2008 год. на ЛРС е издаден на 18.01.2008 год.

Съгласно чл. 114 ГПК давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

От представеното от ищцата Удостоверение, издадено от ЧСИ А. В. по изп.д. № 63/2010 год. е видно, че задължението към взискателя, БДСК ЕАД е погасено и съответно – поръчителите са придобили правото да встъпят като взискатели по изп.дело /на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК/ на 17.01.2011 год. От този момент за тях е започнала да тече и погасителната давност по чл. 110 ЗЗД.

Ответницата не се е възползвала от правото си да встъпи като взискател по изп.д. № 63/2010 год. на ЧСИ А. В.. Това е сторила едва в хода на изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при ЛРС, и то повече от две години след образуването му – с молба от 12.10.2016 год.

Към този момент са били изтекли повече от пет години от датата, считано от която е погасено вземането на първоначалния кредитор.

В случая съдът приема, че ответницата не успя да докаже възражението си, че давностният срок по чл. 110 ЗЗД е бил прекъснат на осн. чл. 116, ал. 1, б. „а“ ЗЗД. В подкрепа на това си възражение ответната страна ангажира единствено гласни доказателства – показанията на свид. Т. Д., които обаче са неубедителни и недостатъчни, доколкото – на първо място той твърди, че от ответницата е разбрал за какви пари са разговаряли страните на сочената от него дата – 07.01.2016 год., а на второ място – тези показания са в противоречие с обясненията на ответницата, дадени при условията на чл. 176 ГПК и според които при същата среща между страните, ищцата само е повдигнала рамене и е замълчала на въпроса „какво става с парите“. Такова поведение в никакъв случай не може да има характер и последици на признание на вземането.

В чл. 429, ал. 1 ГПК е предвидена възможност за наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника се установява с писмени доказателства.

При това положение, съдът намира, че предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.

И двете стрА.претендират разноски. Само ищцата е представила списък по чл. 80 ГПК, като същевременно е въвела възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за защита и представителство.

От своя страна ответната страна също е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предвид изхода от делото, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати и сторените от ищцата разноски по водене на делото.

От представеният списък по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства, те се установяват на 575,50 лв., в т.ч. 500 лв. адвокатски хонорар, 50 лв. държавна такса и 25,50 лв. – разходи за събиране на доказателства.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответницата съдът приема за основателно по следните съображения: ищцата е представила доказателства за разноски за процесуално представителство в размер на 300 лв. – на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 и още 200 лв. – на осн. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото са проведени общо пет съдебни заседания, но в първото не е даден ход на делото по молба на ищцата, която не се е явила и не е била представлявана. Третото съдебно заседание е отложено по искане на ищцата за събиране на допълнителни доказателства, а в четвъртото ищцата се е явила лично, но не е била представлявана от адвокат. Т.е. адв. Г. Д. не е присъствала на две от петте открити съдебни заседания по делото.

Ето защо претендираната от ищцата сума от 200 лв. на осн. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004 год. не следва да се присъжда.

По изложените съображения и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 375,50 лв.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на Е.П.Т., ЕГН **********,***, че Л.Н.Т., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ че сумата от 1002,50 лв., ведно със законната лихва върху сумата, до окончателното й изплащане, по изп.д. № 1059/2014 год. на ДСИ при РС Лом – поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Е.П.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Л.Н.Т., ЕГН **********,***, разноски за настоящото производство в размер на 375,50 лв. /триста седемдесет и пет лева, 50 ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните за обявяването му.

Районен съдия: