Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом, 08.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, ІV граждански състав, в публично заседание на 10 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 119 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, с ЕИК 131001375 , чрез пълномощника адв.А.К., против С.Х.В. ЕГН **********, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 385.52 лв., представляваща дължима главница по допълнително споразумение във връзка със Заявление-договор за издаване на кредитна карта от 20.02.2007г., сключен между ответника и кредитодателя „Юробанк И Еф Джи България“АД/Пощенска банка/, което вземане кредитодателят е прехвърлил на ищеца- цесионер „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съгласно договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 23.10.2017 г. до окончателното изплащане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2768/2017 г. по описа на ЛРС. Претендира се присъждане на съдебните разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника . В съдебно заседание, същият е редовно призован не се явява, не се представлява.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД.

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 2768/2017 г. по описа на ЛРС е видно, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 24.10.2017г., с която е разпоредил длъжникът С.Х.В. да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс”ЕООД сумата от 385.52 лв., представляваща дължима главница по допълнително споразумение във връзка със Заявление-договор за издаване на кредитна карта от 20.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 23.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв. В заповедта е посочено, че процесният договорът за потребителски кредит е сключен между длъжника-ответник по делото и кредитодателя „Юробанк и Еф Джи България“АД, а на 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия на вземането между кредитодателя и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата който вземането е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е допустим.

По делото е представено допълнително споразумение във връзка със заявление-договор за издаване на кредитна карта 20/02/2007/ЕС123236 от 21.08.2013 г. (л.11,12), сключен между С. Хр.В., в качеството му на кредитополучател, и „Юробанк България” АД („Пощенска банка), в качеството на кредитор, съгласно който банката и длъжника са постигнали съглъсие, че към датата на сключване на споразумението общият размер на всички изискуеми и непогасени вземание възлиза на 475,52 лв.Длъжника се е съгласил да внесе сума в размер на 50 лв. за погасяване на част от общият дълг. Постигнали са съгласие и относно факта за издължаване на дълга – на равни месечни вноски по 40 лв, като последната вноска е в размер на 25,52 лв.

Допълнителното споразумение е подписано от ответника лично и от пълномощник на банката. Не се спори, че ответника не е изпълнил задълженията си да заплаща на падежа уговорените месечни вноски по договора за кредит, като неизпълнението й продължава и към момента.

По делото е представен Договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016г. , сключен между „Юробанк България”АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, съгласно който кредиторът- цедент е прехвърлил на ищцовото дружество- цесионер чрез цесия вземанията си към свои длъжници по договори за потребителски кредит с поръчители/ без поръчители, кредитна карта или овърдрафт, като вземанията са определени и подробно индивидуализирани в което е включен ответника.

С исковата молба е представено пълномощно от законните представители на „Юробанк България“АД, с което банката- цедент е упълномощила „ЕОС Матрикс”Е ООД в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на парични вземания , да представлява цедента като изготви, подписва и предприема действия по връчване на уведомления по образец- приложение на длъжниците за сключения договор за цесия, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, както и с право да преупълномощава адвокати/адвокатски дружества или трети лица за уведомяване на длъжниците, съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД. Представено е и пълномощно от „ЕОС Матрикс” ООД /л.21), с което същото дружество е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Денев” –гр.Стара Загора с правото да уведоми всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци към договора за цесия , сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс” ЕООД.

С исковата молба е представено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания , отправено до ответника, в което се сочи, че от името на банката кредитор, чрез пълномощника адв.Жельо Денев, длъжникът се уведомява, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г. „Юробанк България” АД в качеството си на продавач е прехвърлил на „ЕОС Матрикс” ЕООД всички свои вземания към него, включително и неговото задължение към банката кредитор. Уведомлението е изпратено на ответника по пощата с обратна разписка, от която е видно, че същото е било върнато с направеното отбелязване „заминал“.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането „Юробанк България” АД и ответника , възникнало по силата на сключено допълнително споразумение във връзка със заявление-договор за издаване на кредитна карта от 20.02.2007г., размера на дължимата сума и забава на ответника да заплати същата, прехвърляне на вземането от стария кредитор на ищеца и уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от цедента с договора за цесия от 18.01.2016 г. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си по договора за кредит в уговорения срок.

С оглед събраните доказателства, съдът намира, че исковата претенция е доказана от ищеца. Съдът намира за установено по безспорен начин наличието на валидно облигационно правоотношение между „Юробанк България” АД и ответника по процесното допълнително споразумение във връзка със заевление –договор за кредитна карта. Усвояването на сумата по кредита не се оспорва от страна на ответника, не се спори и относно липсата на изпълнение на поетите от него с договора задължения да заплаща на падежа уговорените месечни погасителни вноски, нито относно липсата на погасяване на дълга в уговорения краен срок , като неизпълнението му продължава и към настоящия момент. Предвид горното, съдът намира за доказано основанието на иска, а именно съществуването на договорно правоотношение между „Юробанк България” АД и ответника, неговия предмет – предоставяне на сума в заем, чието връщане се претендира поради неизпълнение от страна на ответника. По делото не се спори относно размера на задължението на ответника, а именно сумата от 385.52 лв., като не са ангажирани доказателства за плащане сумата.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 ал.3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно от законните представители на банката- кредитор, с което ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжниците от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, както и са преупълномощи с тези права адвокати/адвокатски дружества или трети лица за уведомяване на длъжниците, съгласно чл.99 ЗЗД. Следва да се има предвид, че тук не става въпрос за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на цесионера, а за упълномощаване за извършване на самото действие. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т.е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действал като пълномощник на банката-кредитор е породило правните си последици и цесията има действие на отношение на ответника. По делото е видно, че договорът за цесия е бил съобщен на ответника на преди образуване на заповедното производство и преди завеждане на настоящото дело. Дори и да се приеме обаче, че те не са стигнали до ответника, то Договорът за цесия от 18.01.2016 г., пълномощното на кредитора „Юробанк България“АД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, пълномощното на ищеца към Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ и това от адвокатското дружество към адв.Жельо Денев, както и уведомлението за цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на банката- цедент са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника лично на 17.01.2017 г., когато същият е получил разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че на тази дата ответника е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК. С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика, задължителна за съдилищата и предвид обстоятелството, че на 17.01.2017 г. ответника е получил с преписа на исковата молба и изходящото от уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл.235, ал.3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, действал като пълномощник на банката кредитор е породило правните си последици и цесията от 18.01.2016 г. има действие на отношение на ответника от момента на получаване на уведомлението като приложение към исковата молба, ведно с доказателствата (пълномощни), че това уведомление изхожда от предишния кредитор. Предвид това и тъй като ответника не твърди и не ангажира доказателства да е извършил плащане на прехвърлената сума, съдът приема, че цесионерът „ЕОС Матрикс” ЕООД се явява носител на процесното вземане и ответника му дължи претендираната сума от 385.52 лв., поради което предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че ответника дължи на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД претендираната сумата , поради което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99 ЗЗД следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 23.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на ответника такива не му се следват, предвид изхода на делото, като на основание чл.78, ал.1 ГПК същият следва да заплати на ищеца сумата от 25.00 лв. за направените в заповедното производство разноски и сумата от 25.00 лв. за направените в настоящото исково производство разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, чрез пълномощника по делото адв.А.К., че С.Х.В., ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 385.52 лв., представляваща дължима главница по допълнително споразумение във връзка със Заявление-договор за издаване на кредитна карта от 20.02.2007г., сключен между ответника и кредитодателя „Юробанк И Еф Джи България“АД/Пощенска банка/, което вземане кредитодателят е прехвърлил на ищеца- цесионер „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, съгласно договор за цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 2768/2017 г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА С.Х.В., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 25.00 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3768/2017 г. по описа на ЛРС, както и сумата от 25.00 лв., представляваща направени разноски в настоящото исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: