Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 25.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд, гр.Лом, първи състав в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

при секретаря Б.Костова, като разгледа докладваното от съдия-докладчика Н.Каменова, административно дело № 203/2018 година, по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.30, ал. 2 от НОБМГ, чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 146 от АПК.

С решение № 1, издадено от Общинска служба ********от 19.12.2017 година е отменено оземляването на Л.Д.И. с ЕГН: **********,***, оземлен с Решение № 01Я от 18.09.2007 година на ********, чрез прехвърляне право на собственост, общо върху 10.000 дек., по КВС в землището на ********, както следва: Имот №073030 по КВС на землището на ******** от 10.000 дек., II категория.

Прието е, че оземляването на имота се отменя в полза на ДПФ, поради неизпълнение на чл. 26, т. 4 от НОБМГ/да заплаща своевременно дължимите суми/.

Недоволен от това решение е останала жалбоподателят Л.Д.И. с ЕГН: **********,***.

Обжалва същото в законоустановеният срок с оплакване за незаконосъобразност. Подробни доводи и съображения за това становище са изложени в жалбата. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на ********, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна ********, взема становище, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което и молят, жалбата да бъде отхвърлена.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съображенията на съда са следните:

С решение № 1, издадено от Общинска служба ********от 19.12.2017 година е отменено оземляването на Л.Д.И. с ЕГН: **********,***, оземлен с Решение № 01Я от 18.09.2007 година на ********, чрез прехвърляне право на собственост, общо върху 10.000 дек., по КВС в землището на ********, както следва: Имот №073030 по КВС на землището на ******** от 10.000 дек., II категория. Прието е, че оземляването на имота се отменя в полза на ДПФ, поради неизпълнение на чл. 26, т. 4 от НОБМГ/да заплаща своевременно дължимите суми/.

Съобразно Решение на административният орган с № 01Я от 18.09.2007 година на ********е признато на Л.Д.И. правото на оземляване с предимство по чл. 21, ал.1, т. 1 от ЗСПЗЗ, чрез прехвърляне право на собственост в землището на ********, върху, поземлен имот от 10.000 дек., представляващи част от поземлен имот от ДПФ, имот № 073001/ 073030/, нива, цялата от 38.441 дек.,, категория II, местността”Село” по КВС, при цена 71 лева на дек.

Мотивът на административния орган да отмени горното решение е неизпълнение на чл. 26, т. 4 от НОБМГ-да заплаща своевременно дължимите суми.

Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Общинската служба по земеделие издава решение за отмяна на оземляването в полза на държавния поземлен фонд или на общинския поземлен фонд при неизпълнение на определените с наредбата по чл. 20, ал. 1 задължения от оземлените лица или при невярно декларирани данни, послужили за издаване на решението.

Задълженията на оземлените граждани са уредени в разпоредбите на чл. 26, т. от 1 до 5 от Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани.

Съгласно тази разпоредба оземлените граждани са длъжни да стопанисват дадената им земя с грижата на добър стопанин до изтичането на срока на договора за наем; да използват дадените земи според предназначението им; да спазват изискванията на чл. 4, ал.1, 2 и 3 и 4 от ЗСПЗЗ, чл. 4, ал.1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, чл. 3, 5 и 6 от Закона за опазване на земеделските земи, е чл. 7 и 8 от правилника за прилагането му и да изплащат своевременно дължимите суми. В атакуваното решение е изложено основанието на чл. 26, т.4 от Наредбата, т.е несвоевременно заплащане на дължимите суми.

По делото няма спор за факти. Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗСПЗЗ, безимотни и малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по земеделие със земи от държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. В случая приложима е НОБМГ, разпоредбата на чл. 26, т. 4 от която наредба въвежда задължение за оземлените граждани да заплащат своевременно дължимите суми. В случая, Решение № 01Я от 18.09.2007 година на ********съдържа посочване на цена за отстъпеното право на собственост от 71 лева на дек., но този акт не съдържа никакви указания за начина на плащане, времето на падежа на това задължение, както и евентуално неблагоприятните правни последици, които могат да настъпят при неплащане. При така установеното от фактическа страна изпълнението на задължението по чл.26, т. 4 от НОБМГ за заплащане на цената "своевременно" се препятства от самото формулиране на задължението в административен акт. Извън това липсват по делото данни за периода от 18.09.2007 година - на решението за оземляване до 19.01.2018 година - датата на оспорваното пред районния съд решение, ОСЗ да е предприемала действия за уведомяване на оземления гражданин за заплащане на безспорно дължимите суми от негова страна, за събиране на тези задължения, като единствено предприетите действия за издаването на оспорваното решение. Същото решение по своята правна природа представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв спрямо него са приложими разпоредбите на глава пета, раздел I от АПК, същите визират задължение за уведомяване при започване на производство за издаване на административен акт /чл.26 от АПК/, даване на възможност за обяснения и представяне на доказателства /чл.34-36 от АПК/, които са процесуалните гаранции за законосъобразно протичане на административното производство. В случая тези изисквания не са били спазени.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие издава решение за отмяна на оземляването в полза на държавния поземлен фонд или на общинския поземлен фонд при неизпълнение на определените с наредбата по чл. 20, ал. 1 задължения от оземлените лица или при невярно декларирани данни, послужили за издаване на решението. В случая позоваването от страна на административния орган на неизпълнението на разпоредбата на чл.26, т. 4 от Наредбата не е равнозначно на мотиви и установяване на изискванията на закона, след като не са спазени другите изисквания, съгласно изложените по-горе съображения.

От друга страна, атакуваното решение следва да бъде отменено и то поради нарушение на процесуалните правила при издаване на същото. Решението на ******** по своя характер представлява индивидуален административен акт и като всеки индивидуален административен акт следва да бъде подчинен на правилата за форма и съдържание, нормативно регулирани с разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК. Съобразно текста на тази разпоредба, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Конкретно разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК задължава административният орган, издаващ акта да отрази фактическите и правни основания за издаване на акта. Тези изисквания на закона не са пожелателни, а представляват задължителни реквизити, касаещи формата и съдържанието на индивидуалният административен акт. Цитираните разпоредби, касаещи форма на акта са императивни и от една страна уреждат формата за законност на акта, а от друга олицетворяват и нормативно уреждат една гаранция на правото на защита на този, за когото те създават права и задължения, т.е. за адресата на акта. В противен случай последният е изправен пред хипотезата да не може да разбере какви права и задължения се пораждат от този акт за него и съответно да не може вследствие на това да ангажира адекватна и пълноценна защита по същество на делото.

В случаят административният орган е отразил единствено правните основания, които е счел, че са станали основание за отмяна на оземлителното решение.

С оглед на изложеното и относно липсата на конкретизация по отношение на определената цена за заплащане в решението по чл.20 от ЗСПЗЗ, а именно като време, място и начин на плащане, което е довело като последица и неизпълнението на това задължение от страна на жалбоподателя, поради което и съдът намира, че решението на ОСЗ-Якимово, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а жалбата следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1 от 19.12.2017 година на ********, с което е отменено оземляването на Л.Д.И. с ЕГН: **********,***, оземлен с Решение № 01Я от 18.09.2007 година на ********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: