Решение по Гражданско дело 1123/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 05.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1123 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание:

- чл. 200, ал. 1 КТ,

- чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Предявени са искове от Н.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. И.Й., САК, срещу *****, ЕИК *********, ******, за обезщетение за причинени в резултат от трудова злополука неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудово правоотношение, съгл. Трудов договор № 86/02.12.2016 год., ищецът е работил при ответника на длъжността „шлосер“.

На 08.11.2016 год., около 18,30 ч., по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника на линия Ф 40 за производство на тръби в производствена площадка на предприятието-работодател, находяща се в гр. Лом, ул. Индустриална № 1, се наложило ищецът да помогне при наместването на метално руло – лента /щрипс/рулон/ върху машина за размотаване, когато намиращ се зад гърба му метален рулон, поставен вертикално, пада и премазва лявата му подбедрица и лявото ходило.

За инцидента е подадена от работодателя декларация за трудова злополука пред ТП НОИ – Монтана и е издадено Разпореждане № 5103-11-3/13.12.2016 год., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

След злополуката ищецът бил транспортиран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където е приет през нощта на 09.11.2016 год. с диагноза „смазване на друга неуточнена част от подбедрицата, открикто смазване на лява подбедрица и ляво ходило ІІІ-В степен“. Незабавно е подготвен за операция и претърпял оперативна интервенция. Бил оставен за наблюдение в болницата и на 11, 14, 15, 19 и 21 ноември, 2016 год. претърпял нови оперативни интервенции, при които е извършвана ревизия на раневите повърхности на травмирания крак и отстраняване на мъртва тъкан. Лекуващият екип взема решение за ампутация на долен ляв крайник и такава е извършена на 25.11.2016 год. Пострадалият отново е оставен за наблюдение в клиниката, откъдето е изписан на 28.11.2016 год., като е насочен за рехабилитация и физиотерапия. На 29.11.2016 год. ищецът е бил приет в ІV Травматологична клиника към същата болница, за продължаване на лечението. Обучаван е да ходи с помощни средства. Изписан е на 06.12.2016 год. с препоръки за щадящ двигателен режим. Продължил лечението си в домашни условия. На 23.03.2017 год. отново бил приет в болница – отделението по физикална и рехабилитационна медицина към Болница Токуда София. Изписан е на 31.03.2017 год. с препоръки за хигиенно-диетичен режим, медикаментозно домашно лечение и рехабилитация. Насочен е за наблюдение от личния лекар и специалист-протезист.

Причинените травми и последвалото лечение са му причинили постоянни и силни болки и страдания. Претърпял и продължава да търпи постоянни неудобства – месец и половина изцяло на легло, през което време е бил напълно безпомощен, процесът на приучаване да се придвижва с протеза е труден и първоначално много мъчителен.

Като последица е инвалидизиран с решение на ТЕЛК – призната 75 % нетрудоспособност.

Изживява претърпяната злополука и последиците от нея изключително негативно и в емоционален план. Потиснат и депресиран.

Във връзка с претърпяната трудова злополука е бил обезщетен по застрахователен договор, като е получил плащане в размер на 40 803,84 лв.

Счита обаче, че тази сума е недостатъчна за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, които той преценява на 200 000 лв., поради което за него има интерес да предяви срещу работодателя си иск за разликата между действително претърпените и обезщетените вреди в размер на 159 196 лв.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 159 196 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат от трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука – 08.11.2016 год. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. М. М.,*** оспорва исковете по основание и размер.

На първо място оспорва част от фактическите твърдения в исковата молба, като твърди, че предприетото от ищеца действие, довело до настъпването на трудовата злополука е било изцяло по негова инициатива и без да е налице обективна необходимост. Оспорва се твърдението, че ищецът е бил шлосер при ответника, като се твърди, че длъжността му при ответника е била „машинен оператор, производство на тръби“.

Твърди се, че ищецът действително е бил назначен на дл. Шлосер при ответника – на 02.12.2013 год., но на 25.10.2016 год. е бил преместен на дл. Оператор, производство на тръби, кяквато упражнявал до момента на събитието. При промяната на работното място му е бил проведен инструктаж. Твърди се, че на датата на настъпване на злополуката, ищецът по своя инициатива и без необходимост се е включил в групата, преместваща тръбата и на практика е застанал на мястото на тази тръба. Твърди се, че към датата на злополуката, на територията на предприятието на ответника в гр. Лом са били създадени всички необходими условия за безопасност на труда и да се предотвратят в максимална степен обективно предвидимите рискове.

От своя страна ищецът се е отклонил от непосредствените си задължения, нарушил е правилата за безопасност, проявявайки груба небрежност и така е съпричинил вредоносния резултат.

На следващо място, ответникът оспорва размера на претенцията. Твърди, че е оказал пълно съдействие и финансова подкрепа на ищеца, с оглед осигуряване на неотложна медицинска помощ, а отделно от това – след злополуката и към момента работи на трудов договор отново при ответника, като получава „задоволително възнаграждение“, не е прекъснал социалните си контакти и е обществено ангажиран.

Счита размера на обезщетението /общо 200 000 лв./ за прекомерно завишен, с оглед трайната практика на съдилищата, като ищецът е получил от застрахователя в пълен размер припадащото му се обезщетение за обезвреда.

Във връзка с горното, оспорва съдържанието на представения от ищеца Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана за резултатите от извършено разследване на трудова злополука в частите, в които е прието, че Б.К. е бил назначен на дл. Обслужващ работник промишлено производство, но е изпълнявал и дейност като кранист, които не били уговорени в длъжностната характеристика, както и в частта, в която е прието, че ищецът е помагал при поставянето и наместването на рулона, като твърди, че последният самоволно и безрасъдно се е приближил до групата, без да е съществувала необходимост от неговото участие.

Оспорва се съдържането на протокола и в частта, в която е пропуснато да се отрази допуснатото от ищеца нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, намерило израз в неадекватното му заставане до рулона.

Прави искане на осн. чл. 193 ГПК да бъде открито производство по оспорване съдържанието на посочения официален свидетелстващ документ. Това искане е оставено без уважение като неоснователно, тъй като цели оспорване съдържанието на официален документ.

Възразява се срещу искането за назначаване на СМЕ, още по-малко от специалист-офталмолог, защото ответникът не оспорва вида на телесното увреждане.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спор относно това, че са били в трудово правоотношение, както и, че на 08.11.2016 год. в предприятието на ответника е възникнала трудова злополука, установена по надлежния ред на КСО, от която е пострадал ищецът. Няма спор и относно полученото от ищеца увреждане.

Ответникът въвежда възражение по чл. 201, ал. 2 КТ.

В съдебно заседание ищецът Н.А. се явява лично и с адв. Атанас Г., САК, редовно упълномощен, който поддържа предявените искове, които счита за основателни и доказани по съображения, изложени в писмена защита. Моли да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. М.М.,***, която счита претенцията за недоказана по размер и като такава – моли да бъде отхвърлена, тъй като получените от ищеца суми за изцяло покриватпретърпените неимуществени вреди. Претендира разноски. Предсавя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът е бил назначен с Трудов договор № 86/02.12.2013 год., на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ, на длъжността шлосер кв.степен, при 8-часов работен ден, за срок от шест месеца.

Преминавал е периодичен инструктаж, последно на 15.09.2016 год. /л. 43 – 51/.

С Декларация за трудова злополука, вх. № 5101-11-34/14.11.2016 год., в ТП на НОИ ответникът е заявил трудовата злополука, възникнала на 08.11.2016 год., в 18,30 часа в База Лом, при която е пострадал ищецът Н.В.А., на длъжност машинен оператор, производство на тръби. Отразено е, че злополуката е станала на обичайното работно място на пострадалия, при наместване на руло лента върху машина за размотаване. Работодателят е декларирал също така, че при злополуката няма отклонения от нормалните действия – «Няма отклонения. Извършвал е действия, изпълнявайки технологичния процес на производство на електрозаварени тръби», както и, че увреждането е причинено от силен удар от паднала неукрепена лента.

Декларацията е подадена от свид. Н. Д..

В нея, като свидетели на злополуката са посочени Б.А.К.и *****.

Въз основа на тази декларация е изготвен Протокол № 5103-11-3/13.12.2016 год. на ТП на НОИ Монтана /л. 13-15/ и с Разпореждане № 5104-11-4/13.12.2016 год., злополуката е приета за трудова по см. чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането е влязло в сила.

Пострадалият ищец е бил откаран в *****, където, видно от приложените на л. 17-20 епикризи е извършена ампутация на лявата подбедрица, ниво 10 см. под коляното. Постъпил е в болничното заведение на 09.11.2016 год. и е бил изписан на 06.12.2016 год.

Последвала лечение в Болница Токуда – за периода 23.03.2017 – 31.03.2017 год., за адаптация към протеза.

С Експертно решение № 338-032/27.02.2017 год. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ Лом на ищеца е призната 75% нетрудоспособност.

Ищецът е преназначен при ответника на длъжността „склададжия“ с Допълнително споразумение към трудов договор № 379/12.04.2017 год., след положително становище на службата по трудова медицина.

Той е преминал първоначален инструктаж на 01.12.2013 год. /л. 59/, а после и периодични, последният от които на 02.05.2017 год./л. 52/, вече за новата длъжност.

Свид. Б.А.К.е преназначен с Допълнително споразумение към Тр.дог. № 305/01.11.2016 год. от дл. „обслужващ раб.производств.“ на дл. „обслужващ раб.производств., той и кранист“.

От неоспорените от ищеца писмени доказателства – касови бонове и фактури, представени от ответника се установява,че последният е заплатил на УМБАЛСМ „Пирогов“ сумата от 900 лв. – на 16.11.2016 год., на болница „Токуда“ – 1200 лв. на 31.03.2017 год.

От показанията на свид. Б.К. се установява, че той работи във фирмата на ответника като кранист. На процесната дата е бил на работа, на смяна. Поставял с кран метални ленти на размоталка – това е машина, на която се закачва метална лента и тя се издърпва. Лентата тежи около тон и е навита на руло с около метър в диаметър. С крана свидетелят хванал две такива ленти, като едната подпрял на стойка с други метални ленти, а другата започнал да поставя на машината /размоталката/. Затруднил се и извикал колега на име С.да му помогне. Бригадирът /И./ разпоредил на служителя С.да помогне.

Ищецът Н.А. бил до С., тъй като се обучавал на същата машина, на която бил и последният. С помощта на С.закачили лентата на размоталката, вече била поставена, когато ищецът се приближил и попотал какво става. Свид*****вдигнал крана на височина, за да не се ударят, бутнали лентата назад, за да не му пречи, но не преценил височината, на която издигнал лентата и тя се разклатила, при което бутнала задната лента. Задната лента била съборена от куката на крана, свидетелят бил с гръб към нея, но чул звека от падането й. Обърнал се и видял, че летната е притиснала крака на ищеца, който бил паднал на земята. Към 5 м. било разстоянието между рамоталката и свободната лента.

Никой не бил извикал колегата С.да помага, това било негова си инициатива. Ищецът работи във фирмата от около 5-6 години, а той /свид. *****/ от около 3 години. Ищецът не е работил с крана, само с размоталката. Водел се оператор на размоталката. Понякога е помагал с ключа, както при процесния случай помагал С.. По принцип не трябвало да е така, имало табло с инструкции и той, краниста /свид. *****/, не трябвало да оставя така свободната лента. Оставил я, защото бързал, имал работа и на другия кран. Нямало норма, но така се работело по-бързо. Ищецът бил дошъл да помогне, нищо не бил казал, само попитал какво става. Около 2 минути по-късно станала злополуката. Свид*****не бил обърнал внимание на какво разстояние от лентата е ищецът.

След злополуката, ищецът Н. А. работи в склада. Нормално си общува, няма разлика в поведението му преди и след инцидента.

За този случай той, свид*****е осъден, наложено му е наказание „Пробация“. Бил осъден, защото бутнал лентата. Защото другата лента бил оставил подпряна на едни стойки, а трябвало да я постави вътре в стойките, за това и я бутнал. Стойките побират 10 – 15 ленти, в редица са. Освен това не било разрешено да се вземат с крана едновременно повече от една лента, но той взел – по своя инициатива.

Свид. Д.Ш. работи във фирмата на ответника, в клона в ****** от 2009 год., а от 2014 год. се прехвърлил в клона на фирмата в гр. Лом, като „началник смяна“. Той провежда инструктажите, в т.ч. периодичните – ежемесечно, организира и обезпечава производствения процес. По принцип всичко е обяснено на работниците, отделно има информационни табели за опасните зони. Отделно има служител по охрана на труда във всяка смяна. Всяка смяна има и бригадир, който отговаря за 6 човека, но и стои до машината, защото също работи.

След като възникнала злополуката с ищеца го уведомили и той отишъл на място. Ищецът бил на земята, вече бил освободен от шлица /рулона ламарина/. Извикали Бърза помощ.

Разбрал как е станала злополуката – кранистът бил оставил една лента извън стойката и без да иска я бутнал. Ищецът си е работил на акумулаторите, на самата линия. Ако няма лента, той няма работа. По принцип краниста трябва да постави лентата в размоталката. Ищецът трябвало да съедини двете ленти.

След злополуката ищецът вече работи като склададжия. Не е забелязал промяна в характера или поведението му. Усмихва се, общува си с хората.

Свид. В.А. е син на ищеца. Не живеят в едно домакинство, но след злополуката се грижел за него. Обадили му се от болницата. Обадил му се шефа на баща му, свид. Н. Д.. Видял го, гащеризонът му бил в кръв. После чакал повече от час. Закарали баща му в гр. София, в болница „Пирогов“. Той не бил с него. Тогава мед.сестрите са му помагали. Не знае какво са му казвали лекарите в началото. Баща му се обадил, за да му помогне да вземе решение за ампутацията. Свидетелят казал, че лекарите знаят най-добре. Но те до последния момент им давали надежди за възстановяване, а след това изведнъж казали, че няма достатъчно оросяване и най-добре да се ампутира, за да не стане по-зле – да не тръгне нагоре възпалението.

Посетил го няколко дни по-късно. През това време се чували по телефона. Така разбрал, че му предстоят операции, че лекарите се опитват да спасят крака, но в крайна сметка го отрязали. После баща му си бил вкъщи, свид. Вл. А. се грижел за него – купувал храна, готвел, помагал му да се придвижва, да се къпе. Придвижването до тоалетна било трудно, после до леглото също. Не можел да се придвижва самостоятелно. Видимо баща му изпитвал силни болки, след като минали 2-3 седмици започнал да се учи да се придвижва с патерици. Пиел обезболяващи. Това продължило повече от месец. Минало време преди да му поставят протезата, защото мястото на ампутацията трябвало да зарасне. Ходели на превръзки. От фирмата-работодател не помагали. Протезата платили от застраховката. За баща му било трудно да свикне с протезата, имало моменти, в които падал. През това време бил в отпуск по болест. В началото не можел да излиза – около месец след поставянето на протезата. Било му трудно, помагал си с патериците. Идвали му на гости приятели, но баща му се променил, станал подтиснат. И сега не се е възстановил напълно психически. Продължавал да е подтиснат, нищо, че работи в същата фирма, на друга длъжност.

След като направили протезата ходили на раздвижване в болница „Токуда“. Отначало баща му накуцвал, помагал си с бастун.

Не може вече да прави всичко, което правел преди – напр. не можел да кара велосипед.

Свид. Н.Д.му се обадил и му казал, че с баща му е станала злополука. Пак той му звъннал и му казал, че ще го транспортират в болница „Пирогов“. Свид.Д.също бил в Бърза помощ с баща му, когато свид. А. пристигнал. Чакал отвън с него, през това време звънял по телефона, търсели болница, която да го приеме. Намерили „Пирогов“. Трябвало да бъде преместен, защото положението му било тежко. Транспортирали го с линейка, специализирана. Това свидетелят разбрал от свид. Н. Д.. Никой не му е искал пари за линейката. Свидетелят не пожелал да тръгне с линейката, не е видял да качват баща му в нея. Мислел да пътува на следващия ден, на баща му се обадил и му казал, че нямало смисъл. Не знае дали свид. Н.Д.е тръгнал с линейката и е придружил баща му в „Пирогов“. Не знае дали е заплащано нещо за престоя и операцията в „Пирогов“. Не знае имената на лекарите. Веднъж говорил с лекар в „Пирогов“, но сега не си спомня името му. Не се е срещал с лекуващия лекар. Не е търсил второ лекарско мнение за ампутацията. След това го докарали от гр. София до Лом с автомобил на фирмата-ответник.

Не знае каква протеза е поставена на баща му и каква е цената й. Тогава ищецът бил в болница, били превели сумата от застраховката и той, свидетеля А. превел сумата. Взели най-добрата протеза. От титаниеви частици. Може би 4-5 месеца след поставянето на протезата баща му се върнал на работа. Свид. А. живял при баща си около месец след поставянето на протезата и се прибрал в дома си, след като той бил вече в състояние да излиза сам. Сега баща му ходи на работа с автомобила си.

Свид. Н.Д.си спомня случая. Било в началото на м. ноември, 2016 год., може би 8-ми. Докладвали му, че има тежка трудова злополука с ищеца – засегнат е крака му. Отишъл на място, вече била извикана линейка. Освободили крака и го откарали в болницата в гр. Лом. Той не пътувал с линейката, а с личния си автомобил, карал след нея. Обадил се на сина на ищеца. Когато той дошъл, му предложил фирмата да се ангажира с лечението в гр. София. Свид. Вл. А. се съгласил. Наели /от фирмата/ частна линейка и тръгнали за гр. София. Цената на линейката била 350 лв. и била платена от фирмата-работодател. Свид.Д.карал след линейката, пътувал с още един колега. Ищецът бил в линейката с медицинско лице, част от екипа на линейката. Сина му не дошъл с тях, но присъствал, когато баща му бил качен в линейката. Тръгнали за гр. София без да знаят в коя болница отиват. Първоначално закарали ищеца в болница „София Мед“, но там преценили, че нямат достатъчно специалисти и ги пренасочили към „Пирогов“, където първоначално отказвали да го приемат, но той /свид. Д./ влязъл вътре с количката и отказал да напусне. Така ги мотивирал. Казал да го лекуват безлимитно, в смисъл, че финансирането не е пречка, да правят най-доброто за пациента. Тръгнал си обратно за гр. Лом около 3,00 ч. сутринта. На другия ден се чул с началника на екипа, който приел ищеца, доколкото си спомня д-р Йорданов, който казал, че са го стабилизирали и се борят за спасяването на крака, тъй като са прекъснати много артерии и други кръвоносни съдове, които трябвало да се възстановяват. Отнело време, на етапи, имало и по-специални превръзки, вкл. някаква „вакуумна“, която струвала 670 лв., но изолирала мъртвата тъкан. Тази превръзка била закупена от фирмата-работодател. Имало и един фиксатор за 1200 лв., фирмата заплатила и за операцията, други текущи разходи – около 4800 лв. общо с линейката. Това били разходи, направени от ответника.

Свид. Н.Д.три пъти ходил на посещение при ищеца, пращал и автомобил на фирмата, за да закара сина му, свид. Вл. А. на свиждане.

При свижданията си в „Пирогов“ с ищеца, свид.Д.се срещал и с лекарите. Ищецът бил по-спокоен, не бил зле психически. Първите 3-4 дни, а после поне още 2 седмици имало надежда кракът да бъде спасен. После при поредното свиждане свид.Д.разбрал, че било взето решение да се ампутира крака, при това след като предишните дни прогнозата била благоприятна. Разбрал го след като операцията била вече извършена. От ищеца разбрал, че такава била преценката на лекарите. После го изписали и го прибрали. Посещавал го и в дома му, а и пращал служител на фирмата, Ваня Първанова да помага за оформянето на документите за ТЕЛК. После се стигнало до момента, в който трябвало да се избира протеза. Ищецът пожелал да отиде в гр. София. Това също било заплатено от ответника, а също и две рехабилитации. Едната от тях била 1200 лв. Преминала в болница „Токуда“. Що се касае до застраховката, от фирмата-ответник уведомили застрахователя и застраховката била заплатена докато ищецът бил на рехабилитация, моментът съвпаднал със закупуването на протезата. Тя била заплатена с обезщетението от застраховката. Това узнал от ищеца. След рехабилитацията се прибрал отново с транспорт, осигурен от ответника. В момента, в който видимо се чувствал по-добре, му предложили да се върне на работа. Консултирали се с фирмата по трудова медицина и като получили разрешение, го преназначили на място, където да има повече социални контакти.

Ищецът изглеждал добре, жизнен, комуникативен, общувал с колегите си. Протезата била от доста добър клас. Свид.Д.се зарадвал, че толкова бързо е изплатена застраховката, въпреки, че тогава сина на ищеца изказал разочарование от размера на сумата. С ищеца коментирли това, че възнамерява а заведе иск, но не са имали пререкания.

От извършената служебна справка в САС се установява, че по НОХД № 458/2017 год. на ЛРС, с Определение от 23.10.2017 год. съдът е одобрилспоразумение, с което свид. Б.А.К.е признат за виновен в престъление по чл. 134, ал. 1, т. 1 НК – за причинена на 08.11.2016 год. на настоящия ищец тежка телесна повреда – поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, като му е наложено наказание „Пробация“, със съответни пробационни мерки.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, представени с исковата молба и писменият отговор на ответника, представените от страните писмени доказателства, и показанията на разпитаните свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Във връзка с претърпяната трудова злополука ищецът е бил обезщетен по застрахователен договор, като е получил плащане в размер на 40 803,84 лв.

По допустимостта на исковете – същите са допустими, като подадени от и срещу надлежна страна.

Разгледани по същество, предявените искове са доказани по основание.

Отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 200 КТ, като същият бъде осъден да обезщети ищеца за претърпените неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука.

Отговорността по чл.200 КТ е безвиновна отговорност. За ангажирането й следва да се установи наличие на трудовоправни отношения между страните и наличие на трудова злополука.

В конкретния случай и двете предпоставки са налице – ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника и по време на работа е станала трудова злополука, призната за такава от компетентния за това орган с влязъл в сила административен акт. В резултат от настъпилата трудова злополука на ищеца е причинено смазване на част от лявата подбедрица и лявото ходило, което след претърпяна оперативна интервенция в последствие довело и до ампутация на лявата подбедрица, ниво 10 см. под коляното. С Експертно решение на ТЕЛК му е определена 75% нетрудоспособност.

Тези факти са безспорни между страните. Спорът между тях се свежда до това налице ли е или не проявена груба небрежност от страна на ищеца и ако е налице, то какъв е процентът на съпричиняване от негова страна.

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, пострадалият отговаря като съпричинител на вредоносния резултат, ако е проявил груба небрежност. Грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат – пострадалият да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати, т.е.да е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да ги предотврати.

Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертаното субективно отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност като елемент от неговото виновно действие.

В конкретиката на настоящия казус, съдебният състав намира, че ищецът не е проявил груба небрежност.

Действително, установи се от събраните по делото доказателства, че в ответното дружество са били създадени всички изискуеми се от закона правила за здравословни и безопасни условия на труд, провеждали са се начални и периодични тримесечни инструктажи на работниците, в т.ч. и на ищеца.

Установи се също, че в момента на инцидента пострадалият е трябвало да се намира на друго място – при машината. Това обаче не сочи на грубо нарушение на правилата за безопасност на труд от негова страна.

Грубото нарушение на тези правила е допуснато от краниста – свид. *****, който е взел два вместо един рулон, като вторият е поставил не на предназначеното за това място и не – както е според правилата – закрепено на поставката, а свободно до нея, след което го е съборил с куката на крана – все обстоятелства, за които ищецът не може да носи отговорност, а свид*****е понесъл своята, доколкото е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт в хода на приключило наказателно производство.

Безспорно не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а само тези, при които е налице и субективно отношение на пострадалия към постъпките си довели до настъпването на вредоносния резултат, т.е. виновното отношение към деянието е елемент от фактическия състав на чл. 201, ал.2 от КТ, защото освен нарушаване на правилата по безопасността на труда пострадалият следва да е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици, но да е мислил, че ще успее да ги предотврати, т.е. да е налице субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай такива доказателства липсват. Дори и да се приеме, че при злополуката ищецът не е спазил в някаква степен правилата за безопасни и здравословни условия на труд, то горното не може да се приеме за допусната груба небрежност от негова страна, чието доказване е в тежест на ответника.

От ангажираните от същия доказателства не може да се направи извод, че ищецът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи.

Ето защо възражението за проявена груба небрежност е недоказано, поради което и не следва при условията на чл. 201, ал.2 от КТ да се приеме, че пострадалият е съпричинител на вредоносния резултат.

С оглед на изложеното по- горе, съдът счита, че предявенят иск е доказан по основание, но размерът му е завишен.

Ангажирайки отговорността на ответника на основание чл. 200 КТ, последният следва да бъде осъден да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна – в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.

Във всеки случай следва да се извърши съвкупна преценка на обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и съобразно чл. 52 от ЗЗД.

Пострадалият е в активна възраст, загубата на долен крайник неизбежно се е отразила на качеството му на живот. Отделно е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. От друга страна, установява се, че ищецът е трудово ангажиран при ответника, придвижва се самостоятелно, макар и с помощта на протеза, шофира.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и след това. Нищо не е в състояние да компенсира за ищеца загубата на крайник.

Тази загуба няма паричен еквивалент. Съобразявайки това, както и правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания по справедливост, съдът изследва практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за аналогични увреждания и установи, че присъжданите обезщетения при загубата на долен крайник варират от 125 до 250 минимални работни заплати за страната към момента на причиняване на увреждането. Към 08.11.2016 год. минималната работна заплата за страната е била 420 лв.

Съобразно степента на увреждане и степента на възстановяване, справедлив размер на обезщетение би бил около средния, или в размер на 185 минимални работни заплати за страната към момента на увреждането, тъй като – както се посочи по-горе, действително ищецът е претърпял продължава да търпи значителни болки и страданиия, но същевременно продължава да е трудово ангажиран, придвижва се самостоятелно, шофира /установено от показанията на свид. Вл. А., син на ищеца/.

От така определеното обезщетение, в размер на 77 700 лв. следва да се приспадне вече полученото от ищеца по застраховката обезщетение, в твърдяният от него размер на 40 803лв., или ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 36 897лв., а над този размер, до претендираният размер от 159 196 лв. – искът да се отхвърли за разликата от 122 299 лв. като неоснователен и недоказан.

Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.11.2016 год., в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Ищецът не е представил списък по чл. 80 ГПК, а от приложеният на л. 9 от делото Договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено възнаграждание „по фактура при приключване на делото“, каквато не е представена и следователно – не са доказани сторените от ищеца разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.

Установява се от представения списък по чл. 80 ГПК и приложените към него писмени доказателства, че ответникът е сторил разноски в общ размер на 3000 лв.

Съобразно отхвърлената част от исковете /76,82%/, ищецът ще следва да заплати на ответника съответната част от сторените разноски за процесуално представителство и защита в размер на 2 304,60 лв.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ЛРС държавна такса съобразно уважената част на иска в размер на 1 475,88 лева.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на осн. чл. 200, ал. 2 КТ, *****, ЕИК *********, ******, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.А., ЕГН **********,*** 897,00 лв. /тридесет и шест хиляди осемстотин деветдесет и седем лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от трудова злополука, възникнала на 08.11.2016 год., ведно със законната лихва върху тази суми, начиная от датата на трудовата злополука – 08.11.2016 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 122 299 лв. над уваженият размер от 36 897 лв. до претендираният размер от 159 196 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на *****, ЕИК *********, ******, сумата от 2 304,60 лв. /две хиляди триста и четири лева, 60 ст./, представляваща разноски по делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА *****, ЕИК *********, ******, да заплати държавна такса в полза на РС – Лом в размер на 1475,88 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лв, 88 ст./.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: