РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 11.06.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд, гр.Лом, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

при секретаря, Б.Костова, като разгледа докладваното от съдия- докладчика, Н.Каменова, гр.дело № 2242/2017 година, по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Правно основание: чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Предявен е иск от ************, със седалище и адрес на управление, гр.************, пререгистрирано в ТР с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат А.М.К. с ЕГН: **********, адрес ***, телефон: ********, против: И.Ч.Б. с ЕГН: ********** ***.

Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ответницата, И. ******** Б., дължи на ищците, сумата от 671.73 лева от които 500 лева главница, 70.07 лева договорна лихва и наказателна лихва:106.60 лева, предсталяваща неизплатена стойност от отпуснтия й паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 12.06.2017 година- датата на пожаване заявлението в съда.

Препендират се разноски направени по заповедното и настоящето производство.

Писмен отговор от ответницата, не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Страните, редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява в съдебното заседание, явява се процесуалния му представител, адв.К., която от името на доверителите си, поддържа предявеният иск по основание и размер и моли да бъде уважен, изцяло.

Ответницата, И.Ч.Б., редовно призована, не се явява, явява се процесуалния й представител, адв.Б., който моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, изцяло, за което излага, конкретни доводи.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска, наличието на облигационна обвързаност между страните и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1297/2017 година, по описа на ЛРС, се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.06.2017 година, с която е разпоредено длъжникът, Илиана Ч.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на кредитора: „********ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: ********, със законен представител ********, в качеството й на управител, с пълномощник: адвокат А.М.К. от МАК преупълномощена от ********с адрес на управление ********и адрес за съобщения и призовки ********, телефон: 0883 439325, сумата от общо 671,73 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и 73 ст.), от които – главница 500.00 лева, /петстотин лева / – по Договор за паричен заем от 04.11.2015 година, сключен между длъжника и ********, със седалище и адрес на управление, ********, ет. 7 с ЕИК: 202531861, договорна лихва, 70,07 лева, /седемдесет лева и 07 ст./, за времето от 11.11.2015 година, /датата на първата погасителна вноска/ до 16.09.2016 година, /датата на договора за цесия/, наказателна лихва – 106,60 лева, /сто и шест лева и 60 ст./, за времето от 11.11.2015 година, /датата на първата погасителна вноска/ до 13.06.2017 година, /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението , 13.06.2017 година, до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 (двадесет и пет лева, ) и разноски по делото, представляващи платена държавна такса.

В срока по чл.414 от ГПК срещу така издадената заповед за изпълнение, ответницата е депозирала възражение и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

Ищците са получили съобщението на 03.07.2017 година и в 1 месечния срок са предявили настоящият иск, а именно от 04.08.2017 година.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответницата е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, изцяло, така както е предявен.

Предмет на иска с правно основание, чл.422 от ГПК, за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По този иск кредитора, ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер.

В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че основанието на което ищците са поискали да бъде издадена Заповед за изпълнение е обстоятелството, че на 04.11.2015 година от страна на ********в качеството му на кредитор, и ответницата е сключен договор за паричен заем, в качеството й на кредитополучател, по силата на който ответницата е получила паричен заем в размер на 500 лева. Същата се е задължила да погасява задължението си на 34 седмични вноски, всяка от които в размер на 16.77 лева. Ответницата не е изпълнила задължението си за погасяване на дължимите вноски. Датата на последното плащане е 29.06.2016 година, от когато кредита се счита за изцяло изискуем.

На 16.09.2016 година е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията от страна на Сити Кеш на ищцовото дружество и задължението на ответницата, произтичащо от договора за паричен заем, е изкупено от ********.

В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 99 от ЗЗД, ответницата е уведомена, че считано от датата на уведомлението за цесия, че кредитор на вземането е ищцовото дружество, което е пристъпило към принудително събиране на вземанията по договора за паричен заем и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1297/2017 година, по което е постъпило възражение.

Съгласно чл. 7, ал. 4 от Договорът, вземането на кредитора е пресрочно изискуемо в пълен размер, тъй като не са погасени четири седмични погасителни вноски, или дължими неустройки.

Уважаването на така предявеният иск се обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1. валиден Договор за паричен кредит, сумите по който са усвоени от кредитополучателя; 2. кредитът да е станал предсрочно изискуем по отношение на ответника и да е бил в такъв статут към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и 3. дължимите суми да не са погасени.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес, чл. 154 ГПК, кредиторът ищец е този, който трябва по пътя на пълното и главно доказване да установи съществуването на първите пет от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответника от своя страна следва да докаже, че задълженията са платени или погасени чрез някой от другите способи, познати на облигационното право.

В тази връзка, ответницата, чрез процесуалният си представител, оспорва изцяло вземането на ищеца, но не сочи доказателства- писмени, че е извършвала плащания по сключеният от нея договор за паричен заем, поради което и съдът намира, че така направеното възражение е голословно, и не е доказано в производството, че ответницата е направила някакви плащания по заема, още повече, че ответницата не е подала писмен отговор, поради което и са налице предпоставките на чл. 133 от ГПК.

Безспорно е, че на 16.09.2016 година е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията от страна на Сити Кеш на ищцовото дружество и задължението на ответницата, произтичащо от договора за паричен заем, е изкупено от ********.

В изпълнение на императивната разпоредба на чл. 99 от ЗЗД, ответницата е уведомена, че считано от датата на уведомлението за цесия, че кредитор на вземането е ищцовото дружество, което е пристъпило към принудително събиране на вземанията по договора за паричен заем и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1297/2017 година, по което е постъпило възражение.

Възраженията на ответницата, депозирани от процесуалният й представител, след получаване на Определението- проекто доклада по делото, не могат да се ценят, тъй като съгласно чл. 133 от ГПК, са налице последиците на неподаден отговор на исковата молба, а ответницата не е доказала, че това се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния му размер така както е предявен, а именно в размер на сумите: от общо: 671,73 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и 73 ст.), от които – главница 500.00 лева, /петстотин лева/ – по Договор за паричен заем от 04.11.2015 година, сключен между длъжника и ********, със седалище и адрес на управление, ********, ет. 7 с ЕИК: 202531869, договорна лихва, 70,07 лева, /седемдесет лева и 07 ст./, за времето от 11.11.2015 година, /датата на първата погасителна вноска/ до 16.09.2016 година, /датата на договора за цесия/, наказателна лихва – 106,60 лева, /сто и шест лева и 60 ст./, за времето от 11.11.2015 година, /датата на първата погасителна вноска/ до 13.06.2017 година, /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението , 13.06.2017 година, до изплащане на вземането.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 година от 18.06.2014 година, ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

При този изход, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на общата сума от 125 лева платена държавна такса, както и разноските по заповедното производство–ч.гр.д. № 11297/ 2017 година в размер на: 25 лева.

Разноски на ответницата не се дължат, тъй като предявеният иск е уважен, изцяло.

По изложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ч.Б. с ЕГН: ********** ***, съществуването на вземането на ************, със седалище и адрес на управление, гр.************, пререгистрирано в ТР с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат А.М.К. с ЕГН: **********, адрес ***, телефон: ********, за сумата от общо:671,73 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и 73 ст.), от които – главница 500.00 лева, /петстотин лева/ – по Договор за паричен заем от 04.11.2015 година, сключен между длъжника и ********, със седалище и адрес на управление, ********, ет. 7 с ЕИК: 202531869, договорна лихва, 70,07 лева, /седемдесет лева и 07 ст./, за времето от 11.11.2015 година, /датата на първата погасителна вноска/ до 16.09.2016 година, /датата на договора за цесия/, наказателна лихва – 106,60 лева, /сто и шест лева и 60 ст./, за времето от 11.11.2015 година, /датата на първата погасителна вноска/ до 13.06.2017 година, /датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението , 13.06.2017 година, до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА И.Ч.Б. с ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ направените в производството разноски на ************, със седалище и адрес на управление, гр.************, пререгистрирано в ТР с ЕИК *********, чрез пълномощника адвокат А.М.К. с ЕГН: **********, адрес ***, телефон: ********, в размер на 125 лева платена ДТ, както и разноските по заповедното производство–ч.гр.д. № 1297/ 2017 година в размер на: 25 лева-ДТ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1297/2017 година по описа на ЛРС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :