Решение по Гражданско дело 3025/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 22.06.2018 година

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав в публичното заседание на 29 май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретар Веселка Младенова сложи на разглеждане докладваното от съдията Александрова гр. д. № 3025/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Д.А.Й. с ЕГН: **********, П.С.С. с ЕГН: **********, В.К.А. с ЕГН ********** и Е.Х.М. с ЕГН **********,***, против: Д. ***, ЕГН: **********, В.Д.С. с ЕГН: ********** ***, настоящ адрес,*** и Л.Н.Й. с ЕГН: ********** ***, по която е образувано гр.дело №3025/2017 година по описа на ЛРС.

Правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Иска се от съда: да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Д.С.Д. и В.Д.С., че същите не са собственици на 1/ 6 ид.част от нива, цялата от 31.634 дек., 3 категория, имот № 065030 по картата на землището на с.Септемврийци, а така също да бъде признато за установено по отношение на Л.Н.Й., че същата не е собственик на 1/6 ид.част от нива, цялата от 31.634 дек., 3 категория, имот № 065030 по картата на землището на с.Септемврийци.

Претендират се разноски по този иск.

Спазена е родовата местната и функционалната подсъдност, като искът е предявен в РС – Лом.

Исковата молба отговаря на общите изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК,ето защо съдът намери същата за редовна и допустима.

Представени са и писмени доказателства: - Опис- декларация на недвижимите имоти на а. Й. С., С. Й. С., К. Й. С. и Х. Й. С., 4 бр., заявления за членство в ТКЗС на четиримата наследодатели, Удостоверение за наследници на Й. С., скица на имот № 065030.

Доказателствени искания, направени от ищците:

-Да се изиска и приложи като доказателство от ОСЗ, гр.Вълчедръм заверено копие от преписка по заявление № 3334 от 06.02.1992 година от С. Й. С..

С Разпореждане от 08.12.2017 година, съдът е постановил размяна на книжа между страните, на ответниците са връчени препис от исковата молба и книжата, като им е даден едномесечен срок за възраженията.

Ответника, В.Д.С., настоящ адрес,***, счита предявеният иск за недопустим и неоснователен.

С Решение № 376А от 12.09.1995 година на ПК-Вълчедръм е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на 3 броя имоти, а именно Лозе от 1,001 дка., имот № 055320, Нива от 31.634 дка., имот № 065030, пасище мера от 1.702 дка., имот № 234100 и лозе от 0.840 дка., имот № 255470.

С решение № 280 А от 12.09.1995 година на ПК-Вълчедръм е възстановено като обезщетение на наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци, правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а именно:Нива от 0.200 дек., имот № 060093 в землището на с.Септемврийци, които имоти са възстановени по Заявление № 3334 от 06.02.1992 година от С. Й. С..

От представеното извлечение от Държавен архив от имотна партида № 689 на наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци е видно, че общият на страните наследодател е притежавал 4 бр., имоти с обща площ от 35.369 дек., които са възстановени на наследниците на Й. С. С. с Решението на ПК-Вълчедръм.

Ищците, като наследници на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци, през 1950 година са внесли в ТКЗС от свое име с опис-декларация освен техните лични имоти и имот от 31.634 дек. на техният общ наследодател, баща който е починал към момента на внасяне на земите в ТКЗС, като са си разпределили, без съгласието на останалите наследници по 7.907 дек. и са ги включили в опис-декларацията.

Ищцата, В.К.А. с договор за продажба на основание чл. 212 от ЗЗ, вписан в Агенцията по вписвания при ЛРС, вх.рег.№ 6123, акт № 14, том 14 от 29.07.2015 година е продала наследствените си права на „***” ЕООД, гр.Вълчедръм, поради което и няма правен интерес от предявяването на този иск, поради което и той е недопустим и на това основание.

Решение № 376А от 12.09.1995 година на ПК-Вълчедръм са възстановяване в стари реални граници, не е обжалвано и е влязло в сила.

Счита, че предявеният иск, следва да се отхвърли, изцяло.

С отговора, ответника представя писмени доказателства:

-Копие от писмо изх.№ ПД-2/19.01.2018 год.,

-преписка с вх.№ 3334 от 06.02.1992 година на ПК, гр.Вълчедръм, по отношение наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци, със заявител, С. Й. С./ 20 бр. листа/.

Доказателствени искания, направени от ответниците:

- ищците да представят преписи от Решения на ПК, гр.Вълчедръм за възстановяване правото на собственост, или мотивиран отказ за възстановяване на земеделски земи на наследодателите им, а. Й. С., С. Й. С., К. Й. С. и Х. Й. *** д бъдат изискани служебно- всички налични писмени доказателства относно постъпили Заявления за възстановяване право на собственост на недвижими имоти, собственост на а. Й. С., С. Й. С., К. Й. С. и Х. Й. С..

В срок, ответницата, Л.Н.Й. е подала идентичен отговор, поради което и съдът намира, че тази ответница, изцяло се присъединява към доводите изложени в отговора на ответника В.Д.С..

В тази насока е и отговора от ответника, Д.С.Д..

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1. Наследодателите на ищците, внесли в ТКЗС през 1950 г. ниви , находящи се в землището на с.Септемвриици,обл.Монтана, както следва:

- а. Й. С. : гора – 0,425 дка, нива – 7,907 дка, нива 6,900 дка ,

- С. Й. С. : гора – 1,009 дка, нива 17,556 дка, гора 0,425 дка, нива 7,907 дка,

- К. Й. С.: гора – 0,425 дка, нива 7,907 дка, гора 1,000 дка, нива – 17,774 дка и нива – 3,000 дка и

- Х. Й. С. : нива – 19,277 дка, нива – 7.907 дка, нива – 1,000 дка и нива – 0,425 дка, през 1950 г. внесли в ТКЗС ,

2. През 1991 год., подали заявление за възстановяване на собствеността на зем.земи, както следва:

- С. Й. С. : нива – 17,556 дка, лозе – 0,576 дка, гора – 1,009 дка и зел.градина – 0,200 дка.

- К. Й. С. :нива – 17,774 дка, лозе – 0,533 дка, гора- 1,000 дка, зел.град.- 0,200 дка.

- Х. Й. С.: нива – 19,277 дка, лозе – 0,597 дка, гора – 1,000 дка, зел.град. – 0,200 дка.

3. Със съответните решения на ПК Вълчедръм, заявените имоти са били възстановени.

4. През 1992 година, С. Й. С. е подал Заявление до ПК, гр.Вълчедръм, за възстановяване правото на собственост върху следните имоти/ като посочил да се възстановят на наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци, а не на лицата които са ги внесли тези ниви в ТКЗС през 1950г./ : нива 31,629 дка, лозе 1,840 дка, гора 1,700 дка и зел.град. 0,200 дка.

5. С Решение № 376А от 12.09.1995 година на ПК-Вълчедръм е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на 3 броя имоти, а именно Лозе от 1001 дек., имот № 055320, Нива от 31.634 дек.,, имот № 065030, пасище мера от 1.702 дек., имот № 234100 и лозе от 0.840 дек., имот № 255470.

6. Ищците твърдят, не ангажират доказателства, че тази нива е била отдавана под наем и те са получавали съответно рента.

7. Ищците твърдят, ангажират доказателства, че през 2015 година, ответниците, представили пред арендатора *** , гр.Вълчедръм, удостоверение за наследниците на Й. С. С., с искане за изплащане съответната част от рентата, което искане е удовлетворено/но не става ясно по отношение на коя нива т.е. сали е за процесната/.

От представеното извлечение от Държавен архив от имотна партида № 689 на наследниците на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци е видно, че наследодателя е притежавал 4 бр., имоти с обща площ от 35.369 дек., които са възстановени на наследниците на Й. С. С. с Решението на ПК-Вълчедръм.

От доказателствата по делото се установи, че ищците, като наследници на Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци, през 1950 година са внесли в ТКЗС от свое име с опис-декларация освен техните лични имоти и имот от 31.634 дек. на техният общ наследодател, баща който е починал към момента на внасяне на земите в ТКЗС, като са си разпределили/ поделили/ по 7.907 дек., без съгласието на останалите наследници, и са ги включили в опис-декларацията.

8. Една от наследниците на общият наследодател В.К.А. с договор за продажба на основание чл. 212 от ЗЗ, вписан в Агенцията по вписвания при ЛРС, вх.рег.№ 6123, акт № 14, том 14 от 29.07.2015 година е продала наследствените си права на „***” ЕООД, гр.Вълчедръм.

9. Решение № 376А от 12.09.1995 година на ПК-Вълчедръм са възстановяване в стари реални граници, не е обжалвано и е влязло в сила.

Счита, че предявеният иск, следва да се отхвърли, изцяло.

Съдът служебно е изискал от ОС”Земеделие”, гр.Вълчедръм всички налични писмени доказателства относно постъпили Заявления за възстановяване на недвижими имоти, собственост на а. Й. С., С. Й. С., К. Й. С. и Х. Й. С..

Безспорно по делото е и не се се нуждаят от доказване обстоятелствата, че общият на страните наследодател е Й. С. С., б.ж. на с.Септемврийци.

Страните спорят, процесната нива от 31.634 дек., чия собственост е била, при внасянето й в ТКЗС.

Според настоящият съдебен състав, а и от доказателствата по делото е видно, с конклудентните си действия пред административния орган а., С. и К. С.и С.и като не са заявили, поделената помежду им при внасянето в ТКЗС нива от 31,634 дка, и в факта,че С. С. я е заявил като наследствена такава предрешава настоящият спор.

В тежест на ищците е да установят наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита – да докаже фактите, от които то произтича.

При тези фактически констатации съдът намира от правна страна следното: ЗС.

По предявения иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК,вр.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ:

Предявеният отрицателен установителен иск спрямо ответниците е допустим съобразно приетото в т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно - правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Съгласно мотивите на решението отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможност да предяви положителен установителен иск за своето право, т.к. за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ на защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право, отричайки правото на ответика върху същия обект или отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право – какъвто именно е настоящия случай. За ищеца е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже притежаването на правото. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявения за разглеждане в настоящото производство отрицателен установителен иск се явява допустим.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен.

Предвид обстоятелството, че искът е предявен като отрицателен установителен, то доказателствената тежест по делото е изцяло за ответниците, които следва да установят, че са придобили имота на някое от заявените в отговора на исковата молба придобивни основания – придобит в резултат на земеделска реституция, наследство, дарение и договор за доброволна делба, както и изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Анализирайки събраните в процеса многобройни доказателства съдът стига до извода, че ответниците са придобили собственост върху спорния имот, т.к. от доказателствата по делото се установи,че процесната нива е на общият наследодател на страните – Й. С. С., поч.11.04.1936г. Към моментна на внасянето и в ТКЗС, същият е бил починал и някой от наследниците са си я поделили, без знанието на останалите наследници и съответно внесли в ТКЗС. По време на рестицуцията обаче, наследодателите на ищците, не са я заявили, респ.не им е била възстановена. Тази нива е заявена и възстановено правата на собственост на общият им наследодател, което е правилният начин.

От изложеното се установява, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищците следва и на основание чл.78,ал.3 ГПК да поемат разноските направени от ответната страна за адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Д.А.Й. с ЕГН: **********, П.С.С. с ЕГН: **********, и Е.Х.М. с ЕГН **********,***, против: Д. ***, ЕГН: **********, В.Д.С. с ЕГН: ********** ***, настоящ адрес,*** и Л.Н.Й. с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ , вр.чл.124,ал.1 ГПК да се признае за установено, че Д.С.Д. и В.Д.С., че същите не са собственици на 1/ 6 ид.част от нива, цялата от 31.634 дек., 3 категория, имот № 065030 по картата на землището на с.Септемврийци, а така също да бъде признато за установено по отношение на Л.Н.Й., че същата не е собственик на 1/6 ид.част от нива, цялата от 31.634 дек., 3 категория, имот № 065030 по картата на землището на с.Септемврийци.

ОСЪЖДА Д.А.Й., П.С.С. и Е.Х.М., със снети по горе данни да заплатят В.Д.С., Д. С. Д. и Л.Н.Й./със снети по делото данни/ сумата от 300 лв., представляващи заплатен от последните адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване във 2-седмичен срок пред МОС, от съобщението на страните, че е изгатвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :