Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

гр. Лом, 25.06.2018 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на 29 май , две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3092 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск по чл.59,ал.1 ЗЗД от М.И.Г. срещу Е.К.С..

             Ищеца в исковата си молба до съда, твърди, че един от наследниците на Г. Г. ***. Твърди също,че на наследодателя му е възстановена собствеността на 10 бр. недвижими имота, находящи се в землището на с.Ковачица. В исковата си молба ищеца, чрез своя пълномощника – адв.Р.Б. твърди също , че общият наследодател е имал 4 деца : Д., И., Г. и Р.. Навежда твърдение,че една от дъщерите на общият наследодател Г. е починала 1988г. и не е оставила наследници. Твърди също, че наследствените права на наследниците на Г. Д.. са по 18/ ид.ч. за двамата му сина и дъщерята Р.. Навежда твърдение,че той е син на И. Г.ев Г., който пък е един от наследниците на общият наследодател, а правата му по закон са съотв. 1/3 ид.ч. В исковата молба ищеца твърди още, че неговият баща И. е имал две деца: М.И.Г. / ищец/ и дъщеря Л. И.ова Ф.., която има сключен брак/ 04.02.1965г./ с К. С. Ф.  Лицата Е.К.С./ответник/ и Й. К.ова В. не са деца на сестра му Л., а са деца на починалия й съпруг К. С.. Навежда твърдения, че  ответника по делото по силата на сключен между него и „Пламагро“ООД  на 10.02.2015г. е предоставил на последния  ниви общо 107,280 дка за ползване, срещу заплащането на наемна цена по 40 лв./дка, за всяка стопанска година. Договора е с 5 годишен срок.

 Ищеца твърди още, че неговият наследствен дял е 1/3 ид.ч., поради което моли съда да осъди ответника да му заплати припадащата му се част от арнендното плащане за стопанските 2015/2016г- и 2016/2017г. общо 2680,80 лв. т.е. по 1430,40 лв. за година. , с която сума ответника неоснователно се е обогатил.

   Представя писмени доказателства: договор за аренда, решения за възстановяване на зем.земя.

   Ответника в отговора си по чл.131 ГПК до съда. Признава, че е сключил аренден договор с „Пламагро“ООД за срок от 5 години, за наследствените земи на дядо си. Но оспорва наследствените права на ищеца, с твърдението че не са 1/3 ид.ч., респ. оспорва размера на претендираната сума.

Ангажира писмени доказателства_ служебна бележка от „Плам агро“ООД, РКО №129 от 06.10.2016г., издаден от „Бомар Трейд“ЕООД.

Правна квалификация на предявеният от първоначалният ответник насрещен иск – чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Р. Б., МАК. Счита същият за доказан по основание и размер. Претендира разноски. Ангажира нови писмени доказателства.

Ответникът по иска, вместо него Н.К., МАК, който оспорва иска. Поддържа становището си направено в отговора на ИМ, представя допълнително писмени доказателства – заверено копие от акт за женитба между К. С. Ф и Л. И.ова Г.ева, сключен на 04.02.1965г. в Кметство с.Ковачица, както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно,че Л. И.ова Ф.. и Л. И.ова Г.ева са едно и също лице.

По делото е приета изготвената от в.л. Н.П. Съдебно-икономическа експертиза .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че наследодателя на ищеца Г. Г. Д.. е роден на ***г., а е починал на 31.03.1967г.

Не се спори между страните, че Г. Д.. е бил вдовец, и имал следните свои низходящи наследници/

1/ Д. Г.ев Г., поч. 17.06.1973г. с права 1/3 ид.ч.

а/ Г. Т. Д..а – съпруга, поч. На 11.01.1088г.:

б/Г. Д.ев Г.ев- син, поч. На 20.07.1986г.,

-          Л. Й. Г.ева-съпруга, поч. 21.04.2001г.

-          Б. Г.ев Д.ев –син,

-          С. Г. Д.-дъщеря,поч. 02.05.2014г.:К.Т. Б. и С. Т. Г.ев/синове/

в/ Т. Д.ев Г. – син, поч.на 23.08.2000г.:

-          И. Д.Г. -съпруга

-          Л.Т. А.-дъщеря

           2/  И. Г.ев Г., поч. 08.09.1987г. с права 1/3 ид.ч.

                 а/ В. Г.ева Д..а-съпруга,поч. На 20.07.1990г.

                 б/ М.И.Г. – син

                 в/ Л. И.ова Ф.. – дъщеря, поч. На 04.10.1998г.

-          К. С. Ф – съпруг, поч. 12.10.2010г.

-          Е.К.С. – син на К. Ф

-          Й. К.ова В.-дъщеря на К. Ф

             3/ Г. Г.ева Д..а – дъщеря, поч.26.12.1988г., без низходящи.

              4/ Р. Г.ева Б. – дъщеря, поч. 09.04.2000г.

                а/ Р.Л.П. – дъщеря.

  Безспорно е между страните че И. Г.ев Г. е имал наследствени права 1/3 ид.ч. от общият наследодател.

  Спорът между страните е какви са наследствените права на ищеца и има ли наследствени права ответника.

     От представеният по делото , заверено копие от акт за брак между Л. И.ова Г.ева и К. С. Ф, че двамата са сключили граждански брак на 04.02.1965г., т.е. повече от 10 г. Изяснено по делата е ,че от брака си те нямат деца. Лицата Е.К. и Й. К.ова са деца на К. Ф от друг брак.

  От гореизложеното според настоящият съдебен състав правата на ищеца и неговата сестра Л. са по 1/6 ид.ч. за всеки един от тях. От 1/6 ид.ч. правата на Л. Ф.., при брак над 10г., наследствените права на преживелият й съпруг К. Ф, поч. респ. на неговите деца Е. и Й. са по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях и 1/18 ид.ч. за нейният брат – ищеца по делото М.Г.. Или за него освен дела от 1/3 ид.ч. има и още 1/18 ид.ч., равняващи се на общо 2/9 ид.ч.

   От изложеното е видно,че наследствените права на ищеца са 2/9 ид.ч., а за ответника 1/18 ид.ч.

    От заключението на в.л. по делото, се установява, че за стопанската 2015/16г. арендатора не платил на ответника по делото арендната вноска . Такава е платена само за стопанската 2016817г. в размер на обща 4 827,60 лв. Според експерта при права 1/3 ид.ч. дължимото арендно плащане е в размер на 1 609,20 лв., а при права 2/9 сумата е 1072,80 лв.

 

От правна страна:

За основателността на иска по чл.59 ЗЗД е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – да е налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка между тях и липса на основание за имущественото разместване. Обогатяването при ползване на чужд имот според тР.та съдебна практика се изразява в спестяването на средства за заплащане на наем за същия, ако беше ползван на възмездно основание. Респективно обедняването за собственика се състои в лишаването му от възможността да реализира приход от имота, чрез отдаването му под наем. От страна на ищеца  се доказа наличие на валидно правно основание на отдаване на имота под аренда, респ.получаване на доходи от страна на ответника. На реализираното от него обогатяване чрез полячаване на арендно плащане кореспондира с обедняването на ищеца, който пък е пропуснал да реализира приход за своята част от имота си. Това означава, че в случая са налице предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника и искът е доказан по основание.

Що се отнася до размера на същия, съдът намира, че следва да възприеме изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която намира за обективна и компетентно изготвена, почиваща на знанията и опита на експерта.  При права на ищеца 2/9 ид.ч. според експерта припадащият му се размер на рентно плащане е 1072,80 лв.  Пак според експерта липсва арендно плащане за стопанската 2015/2016г.  Ето защо съдът намира, че исковата претенция се явява доказана и следва да бъде уважена до размер 1072.80лв.  Исковата молба има характер на покана, за това сумата следва да бъде присъдена, ведно със законна лихва от датата на подаването й – 04.12.2017г., до окончателното плащане. За разликата до пълния размер на претенцията от 2860.80 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид направените от двете страни искания в тази насока, на всяка от тях следва да се присъдят разноски по съразмерност на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил разноски за: държавна такса в размер 115 лв., адв. възнаграждение в размер 500 лв. и възнаграждение за в. л. в размер 120 лв., за съдебни удостоверения-15 лв. или общо 756 лв. Ответника претендира адв. възнаграждение в размер 300 лв.

Мотивиран от горното, съдът  

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Е.К.С., ЕГН **********, да заплати  на М.И.Г., ЕГН **********, сумата 1072,80 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 04.12.2017г., до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за припадаща се на М. |И.Г. 2/9 ид.част от арендно плащане на стопанската 2016/2017г. , в останалата част над уважения размер до претендирания – 2860,80 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.К.С. да заплати на М.И.Г. сума в размер на 283,50 лв., съобразно уважената част на иска, за направените от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА М.И.С. да заплати на Е.К.С.  сума в размер на 112 лв., направени от ответника разходи за адвокат, съобразно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: