Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е        

 

                                               

 

                                         Гр.Лом, 04.06.2018г.

                     

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание  на  двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета, година, в състав:            

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

        при секретаря Д.Ценкова, като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 615/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Административнонаказаното дружество „…….., представлявано от управителя И.Г.Ц., чрез пълномощника си адв.Г.И. ***, съдебен адрес:***, оф.№ 5 обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-001227 от 01.11.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

         В с.з. административнонаказаното дружество не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на дружеството адв.Г.И., в която се прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като поддържа депозираната жалба.

        Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт Силвия Кръстева, която взема становище за неоснователност на  жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

        С Наказателно постановление № 12-001227 от 01.11.2017г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на „……, представлявано от управителя И.Г.Ц., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 13.09.2017г. и на 19.09.2017г. по документи по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана на охранителен обект „Винарна Поломие“ АД-Лом, обект на „Конзалез-Г.“***, е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от И.Г.Ц. не е изплатил трудовото възнаграждение на Г. И. А. за м.юни 2017г. начислено по ведомост за м.юни 2017г. Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка от 19.09.2017г.

        В с.з. административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител. В постъпилата от процесуалният представител на дружеството – адв.Г.И. *** Молба, последната поддържа депозираната жалба, като моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, всяко едно от които е самостоятелно основание за неговата отмяна.

        Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

       Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

        На 13.09.2017г. в св.В.Х. и св.М.Т. *** извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд на …с обект охрана на „Винпром-Поломие“ АД гр.Лом и Складова База гр.Лом. По време на извършената проверка на място св.Х. написал Призовка за явяване на работодателя в Д“ИТ“ гр.Монтана на 19.09.2017г. с оглед представяне на необходимите документи. Призовката била връчена на работника присъстващ по време на проверката – св.Г. А., който поел задължение да я предаде на посоченото в нея лице.

        На посочената в призовката дата на 19.09.2017г. в Д„ИТ” гр.Монтана не се явил управителя или упълномощен представител на дружеството. Необходимите документи и ведомости били донесени от неупълномощено лице.

        На 19.09.2017г. св.Х. след запознаване с представените документи приключил проверката със съставяне на Протокол от същата дата, който бил изпратен за запознаване на управителя на дружеството на посочения адрес в попълнената Идентификационна карта–„….-Г.“*** – И.Г.Ц..

        На 03.10.2017г. св.В.Х. изпратил на същия адрес ***, до г-жа Д. Ц. И. „Алфа щит-И.Г.“ Покана за явяване на 12.10.2017г. в 11ч. в Д“ИТ“ гр.Монтана за съставяне на АУАН за административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ.    

        На 13.10.2017г. св.Х. в присъствието на св.З.А. и М.Т. съставил АУАН № 12-001227, в който описал констатираното нарушение на чл.128, т.2 от КТ, че работодателят не е изплатил следващото му се трудовото възнаграждение на Георги Ив.Арсенов за м.06.2017г. Актът бил съставен в отсъствието на представляващия дружеството и бил изпратен за връчване с писмо с обратна разписка на адрес: гр.В…1 – И.Г.Ц..   

        Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-001227 от 01.11.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството „…….”***, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.

        Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Х., З.И., М.Т., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

        Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-графическа експертиза А.Т., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно подписите положение за „Получател“ в известия за доставка на АУАН с бар код ИД РС 3400 00J9 XH U, намиращо се на л.10, известието за доставка на покана за АУАН с бар код ИД РС 3400 00IABC, намиращо се на гърба на л.13 и за доставка на покана за НП с бар код ИД РС 3400 00IFYR А, намиращо се на гърба на л.13, обекти на експертизата представени в оригинал и подписите посочени и използване като сравнителен материал от името на лицето И.Г.Ц. са изпълнени от различни лица.

        Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП, и съставляващи основание за неговата отмяна, без да се налага обсъждането на въпросите по същество на спора.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извода, че случая са са нарушени императивните изисквания на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и на чл.43, ал.4 и чл.58, ал.1 от ЗАНН, както следва:

       На първо място изпратената покана е адресирана до г-жа Д. Ц. И.. Въпреки, че посочения адрес съвпада с адреса на който е седалището на дружеството, АНО не е ангажирал доказателства за връзката на посоченият адресат с административно-наказаното дружество, чийто управител е И.Г. Ц.. От попълнената обратна разписка срещу подпис на получателя фигурират само инициалите „ИГЦ“, като липсва име и подпис на лицето получило поканата, което налага извода, че в случая изпратената до дружеството покана за съставяне на акт за нарушение не е била редовно връчена, защото в известието за доставянето й не са отразени имената на лицето, което я е получило, което несъмнено  е пречка да се формира извод, че поканата по чл.40, ал.2 от ЗАНН е връчена на лице, натоварено да приема книжа от името на санкционираното дружество. 

       На следващо място нарушени са и императивните норми на чл.40, ал.1 от ЗАНН и на чл.43, ал.1 от ЗАНН, като актът не е съставен в присъствието на законен представител на юридическото лице, респективно не е предявен и връчен на това лице, или на лице, изрично упълномощено да извършва такива правни действия. В ЗАНН не съществува законова разпоредба, която да предвижда такава възможност. Напротив, ал.2 на чл.83 ЗАНН предвижда имуществената санкция да се налага по реда на този закон, като този ред, разбира се, следва да се съобрази със специфичните особености на юридическите лица, като изкуствено създадени правни субекти. Доколкото в конкретния случай обаче се касае за ангажиране на административнонаказателна отговорност, която съгласно чл. 24 от ЗАНН е лична, следва задължително да се има предвид, че в случаите, в които нарушител е юридическо лице, АУАН следва да се състави в присъствие лицето, което по закон представлява съответното ЮЛ, като се предяви и връчи на това лице или на изрично упълномощено от него лице, снабдено с представителна власт да ангажира юридическото лице с действия във връзка с административнонаказателната отговорност.

        Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.  Това изискване на закона е въведено да охрани правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност, още от самото начало на административнонаказателното производство. Неспазването на това изискване има за последица игнориране на дееца – лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още в тази първа фаза на производството, нещо което в конкретния случай е сторил актосъставителят, игнорирайки законния представител на дружеството още при самото съставяне на АУАН. Неговото присъствие и евентуално обясненията и възраженията, които това  лице ще даде, така, както и информацията, която би се получила от свидетелите очевидци на нарушението, в голяма степен ще способстват за обективното изясняване на обстоятелствата, свързани с нарушението. В този смисъл изискването чл. 40, ал. 1 от ЗАНН нарушителят да присъства заедно с другите лица още в началния момент на задвижване на наказателната репресия, има особено съществено значение за административнонаказателното производство, с оглед изясняване на обективната истина и за гарантиране правото на защита на лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана.

        Законодателят е предвидил възможност АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, но съгл. нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но само ако са спазени условия, при наличието на които не би се накърнила законността при образуването на административнонаказателното производство. В конкретният случай предпоставка за съставянето на АУАН в отсъствие на представляващия дружеството е той да е бил поканен, но в посочения срок да не се е явил за съставяне на АУАН. Само в такъв случай, законът позволява актът да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя.

          АНО в настоящето производство не ангажира доказателства, че представляващия дружеството – И.Г.Ц. – негов управител е бил надлежно уведомен за резултатите от извършената проверка и  поканен да присъства при съставяне на АУАН, което безспорно е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като непредявяването, оттам и неподписването на акта, нарушава правото на защита на нарушителя, и опорочава съществено образуваното административнонаказателно производство.

          Както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са връчени по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в нарушение на изискванията на чл.43, ал.1 и 4 за предявяване и лично връчване на акта за административно нарушение и на изискването на чл.58, ал.1 от ЗАНН за лично връчване на наказателното постановление. Нещо повече, съгласно приложените известия за доставяне, в случая това е сторено на лице,  за което няма данни  в какво качество ги е приело, което несъмнено съставлява  пречка да се формира извод, дали и доколко същото  е натоварено да приема книжа от името на санкционираното дружество. 

         Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващия орган е следвало да констатира, че акта не е предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване. Невръчването на акта представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице и е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество

        Действително административно-наказаното дружеството е подало жалба срещу Наказателното постановление, но по разбиране на съда дружеството е било лишено от възможността за адекватна защита, още при самото образуване на административнонаказателното производство, при съставянето на АУАН,  в нарушение на  чл.40, ал.2 от ЗАНН.

          Водим от горното, съдът

 

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

                

 

         ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001227 от 01.11.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на административнонаказаното дружество ….., представлявано от управителя И.Г.Ц., му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 от КТ, изцяло, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

     Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

    

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ”  гр.Монтана за сведение.

 

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :