Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 19.06.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, четвърти наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 687/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Административнонаказаното дружество „……….., с.К., обл.Монтана, чрез управителя С.В.П. обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-000992 от 30.11.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

В с.з. административнонаказаното дружество се представлява от процесуален представител - адв.Н.К. от МАК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. К., която взема становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 12-000992 от 30.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. на жалбоподателят ………., с.К.., обл.Монтана, с управителя С.В.П., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място 14.11.2017г. в 11,20ч. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция на труда” гр.Монтана във фурна за хляб, находяща се в с.К….с.К.. обл.Монтана е установено, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Д. Н. З. с ЕГН **********, престирайки работна сила – продава хранителни изделия и закуски, без отношенията при предоставянето на работната сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма, преди постъпването на работа. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 21.11.2017г.

В с.з. административнонаказаното дружество се представлява от проц.представител адв.Н. К. от МАК, който поддържа жалбата и моли съда да издаде решение с което отмени и атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като в случая представляваното от него дружество не е извършило административно нарушение.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 14.11.2017г. в 11,20ч. св.М.П. и В.Х. *** извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на фирма „М……. с.К., обл.Монтана - Фурна за хляб в с.К. обл.Монтана, при която е установено, че там работи лицето Д. Н. З., която престира работна сила – продава хранителни изделия и закуски без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа. По време на проверката била изготвена призовка с която управителят на дружеството е поканен да се яви в Д „ИТ” гр.Монтана на 21.11.2017г. и да представи нужните за проверката документи. На посочената в призовката дата управителят на дружеството се е явил и представел Трудов договор № 37/13.11.2017г. сключен между фирма „………. и Д. Н. З.. На 21.11.2017г. бил съставен Протокол, който бил връчен на управителят на дружеството С.П..

На същата дата 21.11.2017г. св.М.К.П. съставил АУАН в присъствието на св.В.Х. и П.А., както и на управителя на дружеството, в който описал нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като изрично отбелязал, че нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 21.11.2017г.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-000992 от 30.11.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството „.. с.К., обл.Монтана, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели М.П. и В.Х., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не се налага извода за извършено административно нарушение от административно-наказаното дружество, тъй като проверката на място във въпросният обект, собственост на административно-наказаното дружество е извършена на 14.11.2017г. в 11,20ч. Сама по себе си тя не е изолирана, за което говори и обстоятелството, че е проверката е продължила по-късно и по документи на 21.11.2017г., като е завършила с изготвянето на един общ Протокол, в случая този от 21.11.2017г. По време на проверката по документи на проверяващите са били представени копие от Трудов договор № 37/13.11.2017г. сключен между Фирма „……. и Д. Н. З., както и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 15.11.2017г. на името на Д. Н. З., от която е видно, че сключения трудов договор от 13.11.2017г. е писмени и е обявен в НАП в предвиденият законов срок.

С издаденото НП, АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на дружеството по чл.62, ал.1 от КТ, съгласно която правна норма трудовият договор се сключва в писмена форма. В ал.3, на чл.62 от КТ се регламентира задължението на работодателят в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Видно от представените писмени доказателства по делото в случая е налице валидно сключен писмен трудов договор от 13.11.2017г., който е обявен по предвиденият в закона ред и срок пред НАП.

Действително законодателят е регламентирал в нормата на чл.63, ал.1 от КТ задължение за работодателя да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, но в настоящият случай, както с АУАН, така и издаденото възоснова на него НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя за нарушение на друга правна норма – чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Административнонаказващият орган върху когото е доказателствената тежест в конкретният случай не е провел пълно и главно доказване на констатациите, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, поради което съдът намира, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-000992 от 30.11.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. П., с което на „………, с.К., обл.Монтана, ЕИК ….., с управител С.В.П., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ” гр.Монтана за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :