Подсъдимата В.Г.А. е родена на *** ***, обл.Монтана, българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, пенсионер, неосъждана, с ЕГН ********** е обвинена в това, че на 09.10.2013год. в с.Добри дол, обл.Монтана, в качеството си на длъжностно лице – кмет на с.Добри дол, обл.Монтана, в кръга на службата си съставила официален документ – Удостоверение за наследници на п.к.р.с № 295/09.10.2013г.,в което удостоверила неверни обстоятелства - че Й.П.К., П.Й.П., И.Й.Л., Р.М.К. и М. П. В. са единствени наследници на п.к.р., б.ж. на с.Добри дол, общ.Лом, с цел да бъде използван този документ/удостоверение за наследници на п.к.р.с № 295/09.10.2013г./, като доказателство за тия обстоятелство- престъпление по чл.311, ал.1 НК

Подсъдимата И.Й.Л. с ЕГН ********** ***, е обвинена в това, че НА 10.10.2013г. в гр.Лом, обл.Монтана,в това, че на 10.10.2013 г. в гр.Лом, обл.Монтана, в кантората на нотариус С. пред нотариус С., съзнателно се ползвала от официален документ - Удостоверение за наследници на п.к.р.с № 295/09.10.2013г.,в което са удостоверени неверни обстоятелства - че Й.П.К., П.Й.П., И.Й.Л., Р.М.К. и М. П. В. са единствени наследници на п.к.р., б.ж. на с.Добри дол, общ.Лом, като за нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 във връзка с чл.311, ал.1 НК .

В разпоредително заседание съдията-докладчик е насрочил делото по общият ред, като е съобразил , че по воденото досъдебно производство двете подсъдими не се признават за виновни.

Прокурорът поддържа обвиненията, които намира за доказани по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане на конкретни по вид и размер наказания. Предлага на съда за двете подсъдими наказанията да бъдат съобразени с условията на чл.54 НК, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.

В съдебно заседание двете подсъдими се явяват лично и с ангажираните от тях договорни защитници: адв.Г. за подс. А. и адв.К. за подс. Л.. Подсъдимите не се признават за виновни, а защитниците им пледират за невиновност и молят съда да постанови оправдателна присъда за двете подсъдими.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

М. П. В. с ЕГН ********** *** през 2013год. била настанена в Дом за възрастни хора в с.Орсоя, обл.Монтана, поради влошено здравословно състояние. При престоя си в дома М. В. била посещавана от своята племенница подсъдимата И.Й.Л.. При едно от посещенията М. П. В., заявила желание да се откаже от наследството на баща си п.к.р.б.ж. на гр.Лом, обл.Монтана починал на 23.06.1995год. В тази връзка подсъдимата посетила нотариус Детелина М. *** действие РС гр.Лом вписана под №393 на НК с искане за изготвяне на декларацията за отказ от наследство от страна на М. П. В.. Помощник нотариуса Я.Й. посетил лично Дом за възрастни хора в с.Орсоя, обл.Монтана, като пред него бил положен подписа под декларация за отказ от наследството на п.к.р.баща на М. В.. Под декларацията се съдържало желание за вписване на отказа в особената книга водено в РС гр.Лом. Декларацията за отказ е нотариално заверена, по отношение удостоверяването на положения подпис от М. П. В. с рег. №5154 от 06.08.2013год. на нотариус Детелина М. *** действие РС гр.Лом вписана под №393 на НК.

М. П. В. е починала на 07.10.2013год., видно от Акт за смърт №342 от 08.10.2013год.

Тъй като следвало депозирания отказ от наследство да се впише в особената книга в РС гр.Лом, подсъдимата сама съставила молба до РС гр.Лом изхождаща от М. П. В. и подписала същата, след което на 07.08.2013год. подала молбата пред Районен съд гр.Лом, заедно с нотариално заверената декларация за отказа от наследство за вписването му в регистъра по чл.49 във вр. с чл.52 от ЗН. Подадената молба от подсъдимата е входирана в РС гр.Лом с №8343/07.08.2013год.

На следващия ден подсъдимата Л. поискала да получи удостоверението за вписания отказ от наследство по ч.гр.д. №772/2013год. по описа на ЛРСъд, но и било отказано, тъй като не представила пълномощно за неговото получаване от страна на М. П. В.. За целта подсъдимата Л., която е кръстница на кметския наместник по това време на с.Орсоя - Д.И., се свързала с него, като му обяснила за необходимостта да завери подписа под пълномощно с упълномощител М. П. В. и упълномощен подсъдимата Л., за да може да вземе удостоверението за отказ от наследство. След съгласие от страна на Д.И., подсъдимата Л. изготвила пълномощното за получаване на удостоверението за отказ от наследство по ч.гр.д. №772/2013год. с упълномощител М. П. В., като положила подписа от нейно име и собственоръчно написала имената.

От своя страна Д.И. удостоверил, чрез нотариална заверка №2 от 08.08.2013год., че подписа на М. П. В. под упълномощител е поставен пред него от М. В.. По този казус има приключило НОХД 476/16г. по описа на ЛРС, като подс.Л. е призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.309,ал.1,вр.чл.26,ал.1 НК, за това , че в условията на продължавано престъпление на 07.08.2013г сама съставила неистински частен документ, на които придала вид, че изхожда от М. П. В., б.ж. на с. Орсоя и го употребила пред РС-Лом за вписване в регистър по реда на чл. 49 вр. с чл. 52 от ЗН и издаване на удостоверение за направения и вписан отказ от наследство, за да докаже, че В. като наследник на п.к.р.се отказва от оставеното от него наследство и на 08.08.2013г съставила неистински частен документ- пълномощно с нот. заверка, на което придала вид, че изхожда от М. В. и го употребила пред РС-Лом, за да докаже, че е упълномощена от В. да получи удостоверение за отказ от наследство по ч.гр.д. 722/2013г. На осн. чл. 78а от НК подс. Л. е освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание „глоба“.

П.К.Р.- бивш жител *** е починал на 23.06.1995г. Същият е оставил двама наследници, които съгласно Закона за наследството са от първи ред. Това са Й.П.К.- син, починал през 2009г и М. П. В.- дъщеря починала на 07.10.2013г. От своя страна законните наследници от първи ред оставили наследници , които се определят като такива от втори ред, както следва: Й.П.К. оставил преживялата си съпруга - Р.М. *** и низходящи наследници : П.Й.П. от гр. Лом- син и И.Й.Л. ***- дъщеря. М. П. В. оставила низходящ наследник в лицето на И.В.Д. ***.

На 07.10.2013г М. П. В. починала в старчески дом в с. Орсоя, където била настанена от св. И.В.Д. ***. В социалното заведение на 06.08.2013г В./както подробно бе описано по горе/ направила отказ от наследство, който факт бил удостоверен от помощник-нотариус Я.Й.. Отказът е вписан в специалната книга за откази от наследство при Районен съд- Лом, за което е издадено Удостоверение по частно гражданско дело 772/2013г по описа на РС-Лом.

Няколко дни след смъртта на М. В. подсъдимата Л. предложила на наследниците Р.К./нейна майка/ и П.Й.П./нейн брат/ да направят добролна делба на имущество, останало им в наследство от П.К.Р.- като предварително се били разбрали П.Й.П. да се откаже от земеделска земя в полза на сестра си . За изповядване на сделката- доброволна делба подс. И.Л. следвало да се снабди с Удостоверение за наследници на наследодателя п.к.р.от кметството на с. Добри Дол. За това и на 09.10.2013г. тя отишла при кметския наместник на с. Добри дол- подс. В.А., като й представила отказа на М. П. В. от наследството, оставено от баща й П.К.Р., не попълнила писмено искане за издаване на удостоверение за наследници, като я помолила да й бъде издадено Удостоверение.

Подс. В.А. като кметски наместник имала качеството на длъжностно лице по гражданско състояние, като в тази връзка е имала компетентност да организира административно-правното и техническо обслужване на населението, вкл. да води регистрите и въз основа на тях да издава удостоверения за наследници. Правилата за издаването са изисквали:

А/ подаване на молба-декларация от заявителя, каквато в случая не е подадена, извършване на справка в регистрите за населението

Б/ удостоверяване на наследниците в документа, който трябва да се впише в съответен дневник.

Съгласно Наредба № Рд-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението подс. А., в качеството й на длъжностно лице е следвало да извърши необходимата проверка преди да издаде Удостоверението за наследници т.е. да направи пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Вместо това, същият ден - 09.10.2013 година подс. А. изготвила и подписала удостоверение за наследници изх. 295/09.10.2013г, в което удостоверила, че наследници на п.к.р.са: от първи ред Й.П.К.- починал 2009 г и М. П. В.- починала 2013г и от втори ред Р.М.К. - снаха, П.Й.П. от гр. Лом- внук и И.Й.Л. ***- внучка. В удостоверението не бил вписан И.В.Д. като наследник на майка си - М. В..

Този документ, издаден на осн.чл.106 ал.1 т.1 от ЗГР и в резултат на проверка в регистрите на населеното място, удостоверява факти с правно значение, а именно – вписаните там наследници на починало лице. При издаване на поисканото удостоверение за наследници административния орган не е обвързан с отказа от наследство, а е длъжен да извърши проверка и да удостовери резултатите от нея, тъй като наследственото правоотношение не се изчерпва с имуществените права на наследодателя, и отказът от наследство не означава заличаване на родствена връзка между наследодателя и низходящите му. Подс. А. е следвало да посочи в удостоверението и И.В.Д.- син на М. П. В.. Видно от доказателствата по досъдебното производство е, че впоследствие на 15.05.2015г подс. А. издала друго удостоверение, в което посочила всички лица, които следвало да посочи съгласно регистъра на населението.

От своя страна подс.Л. възползвайки се от издаденото й Удостоверение за наследници, извършила доброволна делба на имотите, останали в наследство от Петър Рангелов, като на следващият ден -10.10.2013г в кантората на нотариус С., пред нотариус С. съзнателно се ползвала от издаденият й официален документ - удостоверение за наследници на п.к.р.с № 295/09.10.2013 г., в което били удостоверени неверни обстоятелства – че Й.П.К., П.Й.П., И.Й.Л., Р.М.К. и М. П. В. са единствени наследници на П.К.Р., бивш жител *** и сключила Договор за доброволна делба том XXI, акт 40, с който Р.К., Петър Петров и И.Л. поделили земеделски земи в землището на с. Добри дол, останали в наследство от общия им наследодател П.К.Р..

През 2016г, свид. И.В.Д. установил, че майка му М. П. се е отказала от наследството оставено от дядо й п.к.р., както и че имотите са собственост само на И.Л.. Установил също, че при осъществяване на сделката при нотариус С. е представено Удостоверение за наследници, в което не фигурирало неговото име, а след 2013г се снабдил с още четири удостоверения за наследници, като във всички последващи бил вписан и той.

По производството са изискани и приложени всички документи, касаещи осъществената сделка от страна на подс. Л., съдържащи се в нотариално дело № 257, рег. №8978/2013 година. Приложено е също и Удостоверение за наследници № 55/15.05.2015 година, в които са отразени всички наследници на П.К.Р..

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства, съдържащи се в досъдебното призводство, както и от събраните от съда по време на проведеното съдебно следствие, от показанията на разпитаните и в с.з. свидетели, приети по предвидения процесуален за това ред, които съдът кредитира като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите, тъй като последните представляват единствено и само тяхна защитна теза и са в противоречие с целия приет от съда доказателствен материал.

Видно от приетите от съда справки за съдимост двете подсъдими не са осъждани. За прецизност следва да се отбележи, че подс.Л. е била призната за виновна по НОХД 476/16г. ЛРС, и е освободена от отговорност на осн.чл.78а НК, като и е било наложено административно наказание – глоба.

Съдът от изложеното намира:

1. От обективна и субективна страна подсъдимата В.А. е осъществила състава на престъпление по чл.311,ал.1 от НК , а именно : в качеството си на длъжностно лице – кметски наместник в с. Добри дол, обл. Монтана в кръга на службата си съставила официален документ – удостоверение за наследници на п.к.р.с № 295/09.10.2013 г., в което удостоверила неверни обстоятелства – че Й.П.К., П.Й.П., И.Й.Л., Р.М.К. и М. П. В. са единствени наследници на П.К.Р., бивш жител ***, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тия обстоятелства.

Извършеното от подсъдимата А. е престъпление по чл.311,ал.1 НК, т.е. същата е извършила т.нар. лъжливо документиране, извършила го е в качеството си на длъжностно лице- според правната доктрина лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или частен) документ, в който удостоверените факти или обстоятелства не съответствуват на обективната действителност. Съставеният по този начин официален документ не е неистински. Те са истински официални документи,тъй като представляват конкретно писмено изявление именно на длъжностното лице, което действително ги е съставило.

Субект на престъплението по чл. 311 НК може да бъде само длъжностно лице, което в кръга на службата си има задължение да удостоверява определени факти или изявления с правно значение, за което да съставя и надлежни документи. Длъжностното лице като субект на лъжливото документиране трябва да притежава белезите, посочени в чл. 93, т. 1 НК.

Формата на изпълнителното деяние очертана в разпоредбата на чл. 311, ал. 1 НК е съставяне на официален удостоверителен документ, в чието съдържание са отразени неверни факти. Неверни са онези факти, които не отговарят на действителността. Престъплението е довършено със съставянето на документа с невярно съдържание, не се изисква причиняване на някакъв вид вреда т.е. резултатно.Като престъпният резултат се изчерпва с опорочения документ. Не е дори необходимо и нужно да се стигне до използването на документа.

За субективната съставомерност на престъплението по чл. 311 НК е достатъчно деецът в момента на подписване на документа да съзнава, че вписаните в него обстоятелства или изявления са неверни./ В обясненията на подс.А. дадени в с.з. на 21.03.18г.- л.28 от делото, същата заявява : „…Вписах в удоставерението за наследници само М.. Имам вина, че не съм вписала И.….имайки предвид отказа от наследство… тя-М. има наследници…това е мой пропуск“ т.е. необходимо е в съзнанието на извършителя да е налице ясна представа, че при съставянето на документа се внася в него неверни обстоятелства и наред с това да цели така съставеният документ да бъде използван като доказателство за тия обстоятелства. Включването в субективния състав на това престъпление, на този

допълнителен специфичен елемент е обусловено от особеностите на този вид престъпления, чийто общественоопасен характер е свързан с накърняване на удостоверителната функция на официалните документи. От субективна страна съставът на престъплението по чл. 311 НК се характеризира със специалната цел, която преследва деецът – съставеният документ да бъде използван. Според настоящият съдебен състав подс.А. е извършила деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла – пряк умисъл. В интелектуалното и волево съдържание на умисъла е установено съзнаването от страна на подсъдимия характера на извършваната дейност и на представените пред нея документи. Независимо от индицията, че е възможно да е била „подведена“ в преценката си, която е вършила очевидно при занижени критерий за прецизност с оглед факта, че дълги години е била кмет на селото и лично е познавала както подс. Л. , така и лицето М. П./ направила отказа от наследство/, това обстоятелство не изключва преценката на съда за наличие на умисъл. Нито изключва наличието на специална цел, визирана в закона – съставеният документ да бъде ползван като доказателство за невярно удостоверение на обстоятелства, което реално е и било осъществено. В обобщение , цялостната картина ,очертана в процесния случай въз основа на анализа на събрания доказателствен материал за особеностите в развилите се между участниците в инкриминираните събития лични и служебни отношения, обосновават житейски по-висока степен на обществена опасност, тъй като с това внасят една несигурност в гражданския документооборот и в прецизността на работата на лицата издаващи удостоверения за наследници и др. документи. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъодимата А., че не е вписала И.В.Д. в процесното удостоверение за наследници, тъй като видяла представеният й от подс.Л. отказа от наследство на М. В.. Ако това беше така, то логично не е следвало изобщо да вписва М. В. в това удостоверение, позовавайки се на отказа й от наследство.

Ето защо според настоящият съдебен състав не е налице привилегията на чл.311,ал.2 НК, и възражението направено от адв.Г. е неоснователно поради липсата на предпоставките ,визирани в чл.93,т.9 от НК, за даване на подобна преценка. Защото при документните престъпления трябва да се имат предвид обстоятелствата, при които е съставен документът, целта на невярното удостоверяване, характера и ценността на обществените отношения, които са застрашени и засегнати, както и обстоятелството,че документа е бил използван.

Поради изложеното по горе, след всестранна преценка на наличната по делото доказателствена съвкупност съдът призна подсъдимата В.Г.А. за виновна по повдигнатото обвинение за извършено от нея престъпление по чл.311,ал.1 НК и й наложи наказание към минимума на предвиденото в правната норма – четири месеца лишаване от свобода.

С оглед обстоятелството, че подсъдимата е с чисто съдебно минало, съдът намира, че няма законова пречка и приложи института на „условното осъждане“, тъй като по отношение на тази подсъдима цилите на наказанието биха били постигнати и без от обичайната семейна и социална среда на живот, поради което на осн. Чл.66, ал.1 НК отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2. От обективна и субективна страна подс.И.Й.Л. е осъществила състава на престъплението по чл.316, вр.чл.311,ал.1 НК като На 10.10.2013 г. в гр. Лом в кантората на нотариус С., пред нотариус С. съзнателно се ползвала от официален документ - удостоверение за наследници на п.к.р.с № 295/09.10.2013 г., в което са удостоверени неверни обстоятелства – че Й.П.К., П.Й.П., И.Й.Л., Р.М.К. и М. П. В. са единствени наследници на П.К.Р., бивш жител ***, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност .

Извършеното от подс.Л. е престъпление по смисъла на текста чл.316,вр.чл.311,ал.1 НК, който гласи:“Наказанието ,предвидено по предходните членове , се налага и онзи,който съзнателно се ползва от неистински или преправен документ с невярно съдържание или от такъв,когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.“

Ползването на документа по смисъла на чл. 316 НК се изразява в неговата употреба пред трети лица и то съобразно предназначението му, за установяване на определени факти с правно значение, какъвно е настоящият пример – подс. Л. е представила неистински документ пред нотариус.

Престъплението по чл. 316 НК може да се извърши само при пряк умисъл. Подс. Л. е съзнавала, че използва документ с невярно съдържание, както и че го ползва документ пред трето лице. Без значение е факта на отказа от наследство, въпреки , че това обстоятелство и е било известно по рано, тъй като тя лично е участвала в процедурата по отказа от наследство на М. В., а това е видно от приетото по делото свидетелство за съдимост на подс.Л. , от там се установява, че на осн.чл.78а НК й е било наложено административно наказание. От доказателствата по делото се установява, че в регистъра на Кметство с.Добри дол, към онзи момент св.И. ||В.Д. е фигурирал като един от наследниците на общият им наследодател. Получавайки процесното удостоверението за наследници у подсъдимата Л. няма как да не е възникнало съмнение относно верността му, тъй като тя вече е знаела за отказа от наследство, извършен от М.В.. Относно формираното й убеждение за неистинността на удостоверението за наследници, се извежда и от предприетите от нея действие, а именно на следващият ден след погребението на М. В., тя се е снабдила с удостоверение за наследници, веднага след това пред нотариус е извършена и доброволна делба на наследствените имоти. Разбира се там наред с другите изискуеми по закон документи е представен и отказа от наследство направен от покойната М. В.. От друга страна вписването на М. В. в процесното удостоверение за наследство, въпреки направения от нея преди това отказ от наследство и невписването на синът й И.Д. сочи , за формираната у подсъдимата воля да елиминира последния от оставеното от общият им наследодател наследство. Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимата, за липса на умисъл. От хронологията на действията на подсъдимата, имплицитно сочи , че в нейното съзнание е имало съмнение, както относно направения отказ от наследство, така и от факта, че не е вписан в удостоверението за наследници синът на М. В.. А това е така, защото предният ден и тя и синът на М.В. са били на нейното погребение.

От горният анализ на доказателствата, извършени от настоящият състав го мотивира, да приеме, че

подс. Л. съзнателно и умишлено се е ползвала от документа с невярно съдържание, поради което и беше призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.316, вр.чл.311,ал.1 НК и съдът й наложи наказание към минимума , а именно три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бе отложено с тригодишен изпитателен срок.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ……………..