Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом 5 юли 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Ломски районен съд , гражданска колегия , ІV състав в публичното заседание на 05.06.2018 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

  При секретаря : В. Младенова като изслуша докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 434/18 г. по описа на ЛРС ,за да се произнесе съдът взе предвид следното:

     Иск с правно основание: чл.422 ГПК..

    Производство по реда на чл.238 ГПК.

       Ищеца, чрез пълномощника си по делото ю.к.Ц. З.  в исковата си молба до съда , претендира , че срещу ответницата  на 29.09.2017г. е депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК пред съда, съдът е издал съответно заповед, която била връчена на длъжника. Същият е възразил по така издадената заповед, което наложило и породило правния интерес у ищеца от предявяване на настоящият установителен иск.

      Представят писмени доказателства към исковата молба.

            На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответницата, като в указания едномесечен срок не е подаден писмен отговор.
         С определение, постановено в закрито заседание на 27.04.2018 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован ,но не се явява , не е ангажирал процесуален представител по делото, не е направили искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
             Съдът обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани ответника са му указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
             Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страните са били редовно призовани, като призовката е връчена лично на ответника. Съобразена е и разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
     Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищците, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
         При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции с правно основание чл. чл.422 ГПК, както са предявени, като съдът намира ,че размера на същите е доказан.

                      При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплатят на ищеца и направените по делото съдебни разноски.    

                      Водим от горното, съдът

 

 

                                   Р  Е   Ш  И :

            

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н.И.М., ЕГН  **********,като кредитополучател по договор за кредит «Бяла карта» № ***, сключен на 02.04.2015г. че дължи на   „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *** , гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, № 25,  със законен представител: Н.С. и М. Д. , пълномощник ю.к. Ц.З.  ,  сумата: 394.56 лв. - ГЛАВНИЦА, договорна лихва – 23.21 лв. за периода 17.04.2015г.-06.06.2015г., такса разходи за събиране 72,50 лв. за периода 09.05.2015-06.06.2015г., неустойка за неизпъление на дог.задължение за периода 09.05.2015т.-06.06.2015г. – 78.92 лв., такса разходи за дейност на служител-120 лв., обезщетение за забава – 92,50 лв. за периода 06.08.2015г.-29.09.2017г., ведно със законната лихва начиная от 29.09.2017 г. ,   до окончателното изплащане, сумата за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от  2.10.2017г. по ч.грело № 2505/2017г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА Н.И.М. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,  сумата 225.00 лв., представляваща направени по заповедното производство  разноски, от които 200 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ.

        ОСЪЖДА Н.И.М. ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,  сумата 225.00 лв., представляваща направени по съдебното производство  разноски, от които 200 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. ДТ.

        На основание чл.239,ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване .

 

 

                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: