Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Лом, 20.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , ІVсъстав, в публично заседание на 13 ЮЛИ две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова

 

         при участието на секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 897 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази:

             Производство по реда на чл.237 ГПК.

         Ищеца Н.Б.Д., в качеството му на баща и законен предсатвител на малолетното си дете Н.Д. е предявил иск против К.В.Д. за увеличение издръжка, с правно основание: чл. 150 СК.

          В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК  е подаден отговор от ответника ,  същият   заявява,че признава  иска по основание и размер  .

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл.150 СК за изменение/увеличение/ на присъдена издръжка .В настоящия казус  ищецът заявява, че с влязло в сила решение по гр.д.56/13г. по описа на ЛРС е осъдена ответницата да му заплаща месечна издръжка по 80 лв., за малолетното им дете Н.. Твърди,че са изменали около 5 години от така присъдената издръжка и са се изцменили обстоятелствата за това: детето е пораснало, необходими са повече средства за издръжката му .

Ответницата  признава изцяло иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността  съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание  ответника направи изрично волеизявление за признание на иска .

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

 Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

      Ответника НЕ следва заплати направените от ищеца разходи в производството на основание чл.78,ал.1 ГПК, тъй като такива не се претендират.

Мотивиран от горното и на основание чл.237,ал.1 ГПК, съдът

 

                                              Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката присъдена по гр.дело №56/2013г. по описа на ЛРС, както следва:

ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Н.Н.Д., ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител Н.Б.Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лв., считано от датата на завеждане на иска – 15.05.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: