Р Е Ш Е Н И Е

гр.Лом , 5 юли 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав , в публичното заседание на 28 юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б о р я н а  А л е к с а н д ро в а

 

  При секретаря  Веселка Младенова, като разгледа докладваното от  съдията А.  гражданско дело № 3245/ 2017 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е делбено- I фаза, по допускане на делбата.

            Производството е образувано въз основа на искова молба от С.Д.Б., чрез пълномощника адв.А.Л. , с която се иска извършване на делба на  недвижим имот- земеделска земя, находяща се в землището на гр. Лом, област Монтана:

 1./ Имот с идентификатор 44238,109,3, нива с площ 13503 кв.м., ІV категория;

            Ответниците, в срока по чл.131 ГПК не са изразили становище по иска.

            Съдът след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или  отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.

            Относно съделителите:

            Видно от приетите като доказателства  по делото Удостоверение № 274 от 20117г. на Община Лом , е че страните по делото са наследници на общият наследодател Н. Й. А..

         В с.з. отв. Н.Н. представя заверено копие от удостоверение на ЛРС от 14.май 1976г. за отказ от наследството на общият наследодател , направено от майката на ищцата.

        В представения случай наследството на общия наследодател Н. А. е открито през 1971г. г. Към тази дата се определят и лицата, които имат качеството на негови наследници. При определянето им се прилагат разпоредбите на действащото законодателство през 1951г.

Направеният отказ от Н. Н. Б. от наследството на наследодателят й Н. А. няма действие към настоящият момент по следните съображения:

Н. Й. А., е починал на 06.11.1972 год., а поземленият имот предмет на настоящата съдебна делба е възстановени с Решение № 01/20.07.1998г. по чл.17 от ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ .

Така възстановеният имот, предмет на делбата е „новооткрито” наследство по смисъла на чл.91а ЗН и с оглед конститутивното действие на решенията на административния орган за възстановяване собствеността върху земеделски земи, съсобствеността върху процесната земеделска земя е възникнала на 20.07.1998 г.

Съдебната константна практика в редица свои решения № 416 от 26.07.2004 г. по гр.д. № 844/2003 г., ВКС, І г.о., решение № 525 от 17.09.2001 г. по гр.д. № 806/2000 г., ВКС, І г.о., решение № 441/1997 г., ВКС, 5-чл.състав и решение № 232/14.04.1994 г. по гр.д. № 125/1994 г., І г.о. дава тълкуване, че разпоредбата на чл.91а ЗН изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки – отказът от наследство да е направен след одържавяването на имота и преди възстановяването по реда на ЗСПЗЗ, като фикцията „новооткрито наследство” не променя времето на откриване на наследството, а за призования наследник се открива възможността или да приеме това наследство, или да се откаже от него, Това тълкуване е относимо при позоваване на неприложимост на направен отказ от наследство в хипотезата на чл.91а ЗН. Самата фикция „новооткрито наследство” е свързана с наследяване на имущество, което не е било в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. по тълк.гр.д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на понятието "новооткрито наследство" употребено в чл.91а ЗН – към вече откритото наследство се прибавят и тези имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя, като с фикцията "новооткрито наследство" се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците, т.е. създава се възможност наследника да приеме или да се откаже от наследяването на имотите, собствеността върху които се възстановява при вече откритото наследство, независимо от приемането или отказа от наследяването на останалото имущество.

В случая собствеността върху процесните земеделски земи, предмет на делбата е възстановена на 20.07.1998 г., т.е. след откриване наследството на Н. Й. А., който е починал на 6.11.1972 год., поради което настоящият съдебен състав приема, че те представляват „новоткрито наследство” и за това имущество е възникнала възможността наследството да бъде прието или да се извърши отказ от него, независимо от наследяването на останалото имущество на наследодателя. Когато „новооткритото наследство” съставлява възстановено право на собственост върху земеделски земи, възможността същото да бъде прието с конклудентни действия или да се извърши валиден отказ, възниква от момента на реалното възстановяване на имотите с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост, което има конститутивно действие по отношение обекта и субекта на реституцията. В случая възстановяването е извършено през 1998 г. и съответно от този момент наследството, включващо реституираните земеделски имоти, е можело да бъде прието с конклудентни действия или да се направи валиден отказ от него.

По делото има данни Т. Б./майката на ищцата/  е извършвала действия по отношение на  възстановеният земеделски имот- НА № 326, т.ІІ, дело № 390/1999г., от които  се направи извод, че е приела наследството по отношение на този имот.

Видно от материалите по настоящето дело, исковата молба е подадена и входирана в РС- Лом с вх.№ 21374/21.12.2017г., а отказът от наследството на общия наследодател Н. А. е извършил на 14.05.1976г. и същият е вписан в специалният регистър на ЛРС под № 29/1976г.(л.30 от делото). Поради което спрямо този отказ  може да бъде приложено правилото на чл.91а от ЗН, тъй като той е вписан преди възстановяването на собствеността.

 След смъртта на наследодателя Н. А., починал на 06.11.1972 год., по силата на наследствено правоприемство процесният земеделски имот е станали съсобствен на неговите наследници-страни в процеса.

Следователно всички имат право на дял от наследственият имот.

            Относно подлежащите на делба имоти:

            С Решения на ПК Лом е възстановено правото на собственост върху процесният  земеделски имот на наследниците на Н. А..

            Съдът намира,  че с възстановяването новооткрито наследство, създаващо съсобственост, която следва да бъде прекратена.

             Относно делбените квоти:

Предвид изложеното и съобразно правилата на чл.5-10 ЗН квотите следва да бъдат разпределени по следния начин:

1.      Наследниците на А. Н. Й. следва да си разпределят  1/2 идеални части , както следва:

Н.А.н. и Т.А.Б. по ¼ ид.ч. за всеки от тях.

 Т. Н. Б., респ. С. Д.Б. – 1/2 ид.ч.

            Предвид гореизложеното Ломският районен съд намира, че следва да допусне до делба процесният  имот при  гореизложените делбени квоти.

Предвид гореизложеното , съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между :

Н.А.Н. с ЕГН ********** – 1/4 ид.ч.

 Т.А.Б. ЕГН ********** – 1/4 ид.ч.

 С.Д.Б. с ЕГН ********** -  1/2 ид.ч.

 

ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ- земеделски земи, находящи се в землището на с. Черни връх, област Монтана:

         

1./ ./ Имот с идентификатор 44238,109,3, нива с площ 13503 кв.м., ІV категория; м.Кури гьол, при съседи: 44238.109.2, 44238.109.52, 44238.109.4, 44238.109.50, 44238.109.55.

 

                 Решението маже да се обжалва в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред МОС.

След влизане на решението в сила делото да се докладва на съдия-докладчика за продължаване на втората фаза на делбата.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :