Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Лом, 13.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – гр. Лом, в открито съдебно заседание, на пети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря В. Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова АНД № 670/2017 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 17-0294-000728/04.07.2017 год. на О. Т. И. – Началник сектор към ОД МВР Монтана, РУ Лом, упълномощен със Заповед № 301з-670/18.03.2016 год. на Директора на ОД МВР – Монтана, на К.С.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание:

– ГЛОБА в размер на 50 лв. за виновно нарушение на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДР – за това, че на 05.06.2017 год., в 11,55 часа, в Община Лом на път втори клас № 11, като водач на т.а.. – Рено премиум 420 ДЦИ с рег.№ ***, с посока на движение към гр.Видин, управлява автомобила с прикачено към него поруремарке „Кьогел“ С24“ с рег.№ ***, собственост на „ЕК ДЕ КА“ЕООД София, с БУЛСТАТ *** без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

- ГЛОБА в размер на 50 лв., за виновно нарушение на чл.100,ал.3 ЗДП - Няма валиден стикер на знак за зазължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2017г.

Наказателното постановление е връчено на нарушителя/жалбоподател на 22.11.2017 год.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление, К.С.Б. го обжалва, като бланкетни излага доводи за отмяната му и оспорва фактическите констатации в АУАН и НП. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител. Не взема отношение по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 05.06.2017 год., в 11,55 часа, свидетелите К.Д. и Е.И. , двамата служители на РУ Лом, били на работа по утвърден график. Спрели за проверка т.а. управлаван от жалбоподателя. При извършената проверка установили, че водача-жалбоподател не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано и нямало валиден стикер на знак за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2017г. , за което му съставили процесният АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражение. Не направил такива и в законноустанонения срок.

При тези обстоятелства и въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което наказващият орган наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, състоящо се в неизползване на обезопасителен колан с който е оборудван автомобила, на основание на основание чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП, наложил административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 3, от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС , което не е спряно от движение, не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2017г.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите: К.Д. /актосъставител/ и Е.И., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични, непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът прие че жалбоподателят безспорно е извършил описаното нарушение. Видно от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се събраха доказателства оборващи доказателствената сила на съставения акт по отношение на това нарушение. Нещо повече в негова подкрепа се явява разпита на актосъставителя който подкрепя описаното в акта. Нормата на  чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП указва на водачите и пътниците в моторни превозни средства когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Като не го е сторил жалбоподателя е нарушил и посочената разпоредба.

Наказващия орган правилно е определил и съответната на нарушението санкционна норма и е наказал жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП съгласно която наказва се с глоба 50 лв водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Законодателя е предвидил санкция във фиксиран размер която не подлежи на промяна от страна на съда по размер.

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

В конкретния случай настоящата инстанция счита, че след като при извършената проверка от свидетелите Д. и И. е установено подробно описаното по-горе обстоятелство, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.100 ал.3 от ЗДвП, за което е наказан.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В производството жалбоподателят не е представил доказателства, които по безспорен начин да опровергават констатациите в АУАН и в НП. Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.

Съдът намира за безспорно установено,че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил в нарушение на чл.100 ал.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като не е бил поставил съответният стикер, удостоверяващ плащането задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в долния ляв ъгъл на предното стъкло.

С оглед на изложеното съдът намира, че описаното деяние в съставения против жалбоподателят АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.100 ал.3 от ЗДвП по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява състав на административно нарушение по ЗДвП,за което жалбоподателят е бил санкциониран.Предвид на горното наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя, налагайки му и административно наказание по чл.179 ал.5 от ЗДвП.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото не е налице липса или заниженост на обществената опасност при конкретното нарушение – управление на МПС в населено място, без предпазен колан и без ГО.

Правилно и законосъобразно наказващият орган, преценявайки от една страна обществената опасност на нарушенията, а от друга – липсата на предходни такива нарушения за жалбоподателя – т.е, че се касае за първо нарушение от този вид, му е наложил минималните по размер глоби от по 50 лв. за всяко от нарушенията.

Законодателят не е предвидил възможност за налагане на административни наказания в размер, по-нисък от определения в закона минимум.

Ето защо, правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя и обжалваното НП следва да се потвърди.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0294-000728/04.07.2017 год., на О. Т. И., Началник Сектор към ОД МВР – Монтана, РУ – гр. Лом, упълномощен със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 год. на Министъра на Вътрешните работи, с което на К.С.Б. му е наложено наказание за нарушение на 137А, ал. 1 от ЗДвП ГЛОБА в размер на 50 лв., и за нарушение на чл. 100, ал.3 ЗДвП,- глоба в размер на 50 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

Препис от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на РУ Лом – за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :