Мотиви към присъда

по НОХД № 709/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият П.К.Х. *** е предаден на съд с обвинение по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 04.06.2017 год., около 12,30 часа, в гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по ул. Отец Паисий, управлява лек автомобил, м. Алфа Ромео 155, с рег. № ВР 90 79 АК, собственост на П.Д. Й.от ******, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, след като е наказван за същото деяние по административен ред – с Наказателно постановление № 16-0288-0294-00052 от 11.08.2016 год. на Началника сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, връчено му лично на 03.10.2016 год. и влязло в сила на 11.10.2016 год., като от наказването му не е изминала една година.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира при определяне на наказанието, да намери приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, което да се определи на „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, с приложение разпоредбата на чл. 68 от НК по отношение на предходното осъждане, в изпитателният срок на което подсъдимият е извършил процесното деяние.

Подсъдимият П.Х., чрез защитника си, адв. К. Г., МАК не се признава за виновен, счита деянието за несъставомерно, доколкото по делото е останало недоказано, че подсъдимият е „неправоспособен водач“ – притежаваното от него СУМПС е изтекло и не е подновено, но това не влече неправоспособност. Вярно е, че е изгубил всичките си контролни точки, но не е бил надлежно уведомен за това обстоятелство. За това моли да бъде оправдан по обвинението, за което е предаден на съд.

При преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П.К.Х. е роден на *** ***, българин, бълг. гражданин, със средно-специално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, подс. П.К.Х. е осъждан с две влезли в сила присъди, както следва:

1. С Присъда по НОХД № 810/2011 год. на ЛРС, влязла в сила на 16.12.2011 год., за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК му е наложено наказание 4 месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Това деяние е реабилитирано на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.

2. С Определение по НОХД № 411/2016 год., влязло в сила на 02.11.2016 год., за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 06.04.2016 год., му е наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 500 лв.

Видно от приложените по делото справки от ПП при ОД МВР – Монтана, се установява следното:

Подсъдимият е придобил правоспособност да управлява МПС – категории В, М и АМ, за което на 19.05.2004 год. му е издадено СУМПС № 230057650, валидно до 19.05.2014 год.

За периода 2003 – 2016 год. срещу подсъдимия са издадени и влезли в сила 68 /шестдесет и осем/ Наказателни постановления, за нарушения на правилата за движение по пътищата.

От 39 контролни точки, всички са му били отнети към м. ноември, 2006 год. Действително, през 2008 год. – считано от 17.01.2008 год. той е възстановил контролните си точки, но към 01.07.2009 год. – за нарушения на правилата за движение по пътищата ги е загубил отново /към тази дата вече са му отнети 40 к.т. с влезли в сила Наказателни постановления/.

Свидетелството му за правоуправление на МПС е отнето със ЗПАМ № 43/23.02.2009 год. на РУ МВР Лом на 30.03.2009 год., на осн. чл. 157, ал. 4 ЗДвП.

С НП № 16-0294-000521/11.08.2016 год. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, подс. П.Х. отново е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС – т.е., като неправоспособен водач.

За нарушението по чл. 150 ЗДвП на осн. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. Това НП е връчено на подсъдимия лично, срещу подпис, на 03.10.2016 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.10.2016 год.

Свидетелите Б.Д.Л. и С.И.И., полицейски служители при РУ Лом били на работа /дежурни/ на 04.06.2017 год. и били на територията на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, където извършвали дейности по контрол на безопасността на движението. Около 12,30 часа, на ул. Отец Паисий спрели за движение л.а., м. Алфа Ромео. Установили, че автомобилът се управлява от подс. П. Х.. Извършили проверка на водача и така констатирали, че последният е неправоспособен. Съставили АУАН за констатираното нарушение.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия, неговата неправоспособност, наказването му по административен ред за същото деяние преди по-малко от една година, съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.

Съдът приема за неоснователни и като защитна теза възраженията на защитата на подсъдимия в насока несъставомерност. Съображенията за това са следните:

Съгл. чл. 157, ал. 4 ЗДвП, Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Именно по този начин подс. П. Х. е загубил всички свои контролни точки /първоначално 39/ - след като последователно са му отнемани с влезли в сила НП за нарушения по ЗДвП.

След като не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне свидетелството си за правоуправление, то е било отнето – на 23.02.2009 год., след която дата контролни точки не са били възстановявани /л. 49 от б.п./ - т.е., той е бил неправоспособен водач.

След тази дата, с Решение от 13.11.2010 год., по НАХД № 524/2010 год. на ЛРС, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК, за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Отразените в справката за съдимост две негови осъждания са за същото престъпление.

Междувременно, срокът на валидност на издаденото, но отнето СУМПС на подсъдимия действително е изтекъл, на 19.05.2014 год., но това обстоятелство е ирелевантно, доколкото правоспособността му вече е била изгубена – поради изчерпване на контролните точки, считано от 01.07.2009 год., което се установява от приетите по делото и неоспорени разпечатки от информационната система на КАТ /стр. 49-63 от б.п./, които съдът кредитира.

С НП № 16-0294-000521/11.08.2016 год. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, подс. П.Х. е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС – т.е., като неправоспособен водач. За нарушението по чл. 150 ЗДвП на осн. чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. Това НП е връчено на подсъдимия лично, срещу подпис, на 03.10.2016 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.10.2016 год.

От правна страна:

Предвид доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 04.06.2017 год., около 12,30 часа, в гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по ул. Отец Паисий, управлява лек автомобил, м. Алфа Ромео 155, с рег. № ВР 90 79 АК, собственост на П.Д. Й.от ******, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, след като е наказван за същото деяние по административен ред –с Наказателно постановление № 16-0288-0294-00052 от 11.08.2016 год. на Началника сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом, връчено му лично на 03.10.2016 год. и влязло в сила на 11.10.2016 год., като от наказването му не е изминала една година.

От обективна страна извършител на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК може да бъде само изначално неправоспособен водач на МПС – не такъв, на който СУМПС е отнето, а такъв, който или никога не е притежавал свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или не бил правоспособен, но е загубил изцяло своята правоспособност поради отнемане на пълния брой контролни точки /в този см. Решение № 588/20.01.2009 год. по н.д. № 570/2008 год. на ВКС, ІІ НО/.

Настоящият казус попада именно във втората хипотеза – подсъдимият е притежавал, но е изгубил своята правоспособност. Въпреки това той е управлявал МПС и е бил наказан за това по административен ред с влязло в сила НП и на последно място, в едногодишния срок от наказването си по административен ред отново е управлявал МПС.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал противоправният характер на извършеното деяние, искал е и е допускал настъпването на престъпния резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.

За наказанието:

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, наказанието, се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и намери, че е налице паритет тях. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия, а като отегчаващи – самонадеяността, проявена от подсъдимия, който е управлявал МПС с ясното съзнание, че е неправоспособен водач, данните за личността на подсъдимия – минали осъждания и утвърден начин на живот при незачитане на закона. Съставът на чл. 343в не предвижда по-тежка санкция за рецидивните деяния, затова съдът прецени всички осъждания на подсъдимия, които са все за това престъпление против транспорта.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, като намира, че наказание, в размер на предвиденият в чл. 343в, ал. 2 от НК минимум - една година лишаване от свобода би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Водим от горното съдът наложи на подсъдимия наказание от осем месеца Лишаване от свобода, като на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определи първоначално общ режим на изтърпяване.

Предвид тежкото семейно и социално положение на подсъдимия, съдът определи размерът на кумулативно предвиденото наказание Глоба в предвиденият в нормата н ачл. 343в, ал. 2 НК минимум от 500 лв.

На осн. чл. 68, ал. 1от НК, съдът приведе в изпълнение и наказанието по НОХД № 411/2016 год. на ЛРС, в размер на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, тъй като именно в срока на това условно осъждане е извършено процесното деяние.

Тъй като по делото не са сторени разноски, съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: