Решение по Гражданско дело 111/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 09.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на осми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 111 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание:

- чл. 200, ал. 1 КТ,

- чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Предявени са искове от Н.В.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. И.Й., САК, срещу *****, ЕИК *********, ****, за обезщетение за причинени в резултат от трудова злополука неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов правоотношение, сагл. Трудов договор № 320/17.11.2015 год., ищецът е работил при ответника на длъжността „общ работник“.

На 15.02.2016 год., около 14,30 ч., по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника на линия Ф 89 за производство на тръби в производствена площадка на предприятието-работодател, находяща се в гр. Лом, ул. Индустриална № 1, ищецът подреждал и опаковал метални тръби, когато останали върху тръбите капки борьол попаднали в дясното му око и го увредили.

За инцидента е подадена от работодателя декларация за трудова злополука пред *****и е издадено Разпореждане № 2/23.02.2016 год., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

След злополуката ищецът бил прегледан от офталмолог и насочен за лечение към Клиниката по очни болести към УМБАЛ Александровска ЕАД, където е приет на 22.02.2016 год. със силни болки и дразнене в областта на дясното око, както и болки в главата. Установено е, че ищецът е получил тракционно отлепване на ретината на увреденото око и претърпял хирургична интервенция на дясното око посредством ендолазер, по стандартна методика. Изписан е на 02.03.2016 год.

След изписването си от болница ищецът се възстановявал у дома. Около месец след инцидента изпитвал силни болки в областта на оперираното око, главоболие, забранено му е всякакво натоварване, носи превръзка на окото.

Когато превръзката е свалена се установило, че ищецът не вижда с дясното око. След консултации с лекари, получил надежда, че в по-късен момент функционирането на дясното око ще се възстанови. Възстановяването продължава над 6 месеца, през което време ищецът ползва отпуск по болест – до м. Август, 2016 год., когато ответникът едностранно прекратил трудовия договор между страните.

Твърди се, че към момента ищецът не е възстановен. Като последица от полученото киселинно изгаряне, зрението на дясното око липсва напълно. С Експертно решение на ТЕЛК му е призната 52% нетрудоспособност.

Ищецът преживява претърпяната злополука и последиците от нея изключително негативно и в емоционален план. Изцяло е преустановил социалните си контакти. Лишен е от възможност да придобие правоспособност за управление на МПС от професионална категория.

Ищецът не е обезщетяван във връзка с настъпилата трудова злополука. За това има интерес да търси обезщетение от работодателя.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат от трудова злополука неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука – 15.02.2016 год. до окончателното плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Д. М.,*** оспорва исковете изцяло и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

По същество оспорва наличието на причинно-следствена връзка между претърпяната от ищеца трудова злополука и настъпилия вредоносен резултат – загуба на зрението на дясното око.

Признава, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, както и това, че на 15.02.2016 год. е била регистрирана трудова злополука по повод попадане на капка больор /смазочно масло/ при подреждане на метални тръби в дясното око на ищеца. Злополуката била настъпила на 15.02.2016 год., около 14,30 часа, в производствена площадка на ответника. От страна на работодателя в срок била подадена декларация за трудова злополука, във връзка с което е издадено разпореждане на ТП НОИ Монтана, с което злополуката е квалифицирана като трудова.

Пострадалият се явил на преглед при личния си лекар, д-р П. П. на 16.02.2016 год. сутринта с оплаквания от силно главоболие, което имало от преди 2-3 месеца, сълзотечение при продължително гледане на телевизия и четене. Констатираното общо състояние било добро, с придружаващо заболяване далекогледство. Ответникът твърди, че при усложнение от далекогледство може да настъпи глаукома. Твърди, че в офталмологичната теория и практика показателите, констатирани от лекаря при този преглед са такива, че изключват заболявания, свързани с болка в окото. За прегледа бил издаден амбулаторен лист № 933/16.02.2016 год., 07,28 ч. В 8,40 ч., същия ден и от същия лекар бил издаден амбулаторен лист № 239/16.02.2016 год., в който не се констатират придружаващи заболявания, а при анамнезата вече е посочено, че по време на работа химическа смес е попаднала в окото, появила се болка, зачервяване, влошило се зрението. Т.е., в рамките на около час, на ищеца са извършени два прегледа, като издадените два амбулаторни листа са изцяло различни.

Освен това, на 22.02.2016 год. ищецът е претърпял операция в УМБАЛ Александровска ЕАД София, където е бил приет с диагноза тракционно отлепване на ретината и е бил изписан с подобрение. Твърди се, че тракционно отлепване на ретината се получава в следствие на травматично, а не на химическо увреждане на очната ябълка.

Твърди се, че течността, попаднала в дясното око на ищеца е смазочна течност. Нейният доставчик, с когото ответникът е в договорни отношения, *****, е предоставил Информационен лист за безопасност съгл. Регламент ЕО № 1907/2006 год. и в този лист като най-съществени остри и настъпващи след известен период от време симптоми и ефекти при попадане в очите са посочени раздразнение и конюктивит. Затова ответникът счита, че попадането на тази течност в очите не води до тракционно отлепване на ретината, глаукома и т.н., а раздразнението и конюктивита не са състояния, увеличаващи риска от отлепване на ретината, нито такива, създаващи непосредствено такъв риск.

Допълнително твърди, че преди датата на трудовата злополука ищецът е ползвал 12 дни отпуск поради временна нетрудоспособност, причинена от остър бронхит, неуточнен, за което има издаден болничен лист от д-р П. П.. Според ответника, острият бронхит и грипните състояния могат да доведат до възпалителни процеси и до иридоциклит – офталмологично заболяване, представляващо възпаление на ириса, което – ненавреме лекувано може на свой ред да доведе до отлепване на ретината. За това счита, че увреждането твърдяно от ищеца – травматично отлепване на ретината също не е налице.

Оспорва и твърдението, че като резултат от претърпяната трудова злополука ищецът е лишен от възможността да придобие професионална категория за правоуправление на МПС.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спор относно това, че са били в трудово правоотношение, както и, че на 15.02.2016 год. в предприятието на ответника е възникнала трудова злополука, установена по надлежния ред на КСО, от която е пострадал ищецът. Спорно е, че полученото увреждане на ищеца е в резултат на претърпяната трудова злополука.

С отговора си ответникът прави и искане на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника *****, ЕИК *****.

Обосновава правният си интерес от привличането на третото лице-помагач с необходимостта да се установи дали смазката, съобразно химичния й състав – такъв, какъвто е посочен в предоставения от третото лице в качеството му на производител на продукта информационен лист на ответника може да доведе до твърдяните от ищеца увреждания.

С допълнителна молба уточнява, че иска да бъде конституиран като трето лице-помагач на ответника не първоначално посочената фирма *****, ЕИК *****, а *****, ЕИК *****, гр. София, която е доставчик на продукта, в т.ч. и за периода на инцидента.

С определение от 26.09.2017 год., по в.ч.гр.д. 0 317/2017 год. на МОС, въззивния съд е отменил отказа на ЛРС и е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника *****, ЕИК ***** – гр. София.

В писмено становище, третото лице третото лице-помагач на страната на ответника *****, ЕИК ***** – гр. София, оспорва изцяло предявените искове, като счита, че са неоснователни и недоказани и твърди, че при попадане в очите продуктът *****може да причини единствено алергични реакции и сериозно дразнене на очите, но не и процесното увреждане – отлепванена ретината. Не възразява делото да бъде разгледано в отсъствие на техен представител.

В съдебно заседание ищецът Н.Т. се явява лично и с адв. А.Г., САК, редовно упълномощен, който поддържа предявените искове, които счита за основателни и доказани по съображения, изложени в писмена защита. Моли да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. М.М.,***, която счита претенцията за недоказана по основание и размер и като такава – моли да бъде отхвърлена, тъй като счита за установено от доказаелствата по делото, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и получените увреждания, а от там – с претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмена защита. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ответника не изпраща процесуален предсавител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, че ищецът е бил назначен с Трудов договор № 320/17.11.2015 год., за неопределено време и 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, на длъжността общ работник, при 8-часов работен ден.

С Декларация за трудова злополука, вх. № 5101-11-3/22.12.2016 год., в ТП на НОИ ответникът е заявил трудовата злополука, възникнала на 15.02.2016 год., в 14,30 часа на производствена площадка на оответника в гр. Лом, линия Ф89, за производство на тръби, при която е пострадал ищецът Н.В.Т., на длъжност общ работник.

Отразено е, че злополуката е станала на обичайното работно място на пострадалия, при подреждане на тръби. Работодателят е декларирал също така, че при злополуката няма отклонения от нормалните действия – «Няма отклонения», както и че увреждането е причинено от попадане на капки борьол върху лицето на пострадалия.

Декларацията е подадена от свид. Н.Д..

В нея, като свидетели на злополуката са посочени П. В. М., Б.В.Б. и Т.П.Т. .

С Разпореждане № 2/23.12.2016 год. на НОИ, ТП Монтана, злополуката е приета за трудова по см. чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането е влязло в сила.

Видно от приложената /л. 13/ Епикриза, издадена ******– София,ищецът е постъпил в болничното заведение на 22.02.2016 год. и е бил изписан на 02.03.2016 год. Установено е отлепване на ретината на дясното око. Проведено е оперативно лечение – на 25.02.2016 год.

С Експертно решение № 13/12.07.2016 год. на ЕЛКК за очни болести при *********на ищеца е поставена диагноза „Тракционно отлепване на ретината“. Издадено е медицинско направление за ТЕЛК.

Видно от приложените на л. 25-29 болнични листове, първият от които издаден от ******, а останалите – от ******– гр. Лом, за периода 22.02.106 – 01.04.2016 год., 02.04. – 30.07.2016 год., ищецът е бил в отпуск по болест.

Със заповед № 208/10.08.2016 год. на работодателя, трудовото му равоотношение с ответника е било прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ.

С Експертно решение № 2123/158/06.12.2016 год. на ТЕЛК за общи заболявания при ******. ***, на ищеца е призната 52% нетрудоспособност. Посочена е водеща диагноза: Последица от химическо изгаряне на очите. Трудова злополука: Ст.пост химическо изгаряне на дясно око. Вторична глаукома, дължаща се на други болести на дясното око.

Към доказателствата по делото е приложен информационен лист за безопасност, съгл. Регламент /ЕО/ № 1907/2006 год. на производителя /третото лице-помагач на страната на ответника *****/ за продукта *****/л. 59-72/. В раздел 2: Описание на опасностите, чл. 2.1, веществото е класифицирано с означение Н319. В раздел 11: токсикологична информация е посочено, че продуктът предизвиква сериозно дразнене на очите.

От приложените фактури се установява, че продуктът е закупен от третото лице *****, София.

От показанията на свид. Д-р П.Ц.П., общопрактикуващ лекар, управител на групова практика ******се установява, че ищецът Н.Т. е негов пациент от края на 2015 год. На 16.02.2016 год. ищецът дошъл на преглед и свидетелят видял, че има проблем с окото, бил с някаква травма на окото и тъй като не е специалист по очни заболявания, му издал направление за очен лекар. След това пациентът му се обадил и го уведомил, че го насочват по спешност за гр. София. Направлението по спешност било издадено от д-р Г., МЦ ЗДРАВЕ, това било следващо направление, издадено от специалист. В последствие, след 3-4 дни ищецът дошъл, за да му пуснат изследвания по препоръка на софийските лекари. Издавал му е болнични листове в последствие, за продължаване на временна нетрудоспособност. Поставил е диагноза „Мускулна атрофия“, но това е работна диагноза, първоначална, той не е специалист офталмолог, а педиатър и като е установил, че пациента не вижда го е насочил към очен лекар. Анамнезата сеснема по сведения от пациента.

Свид. А.Т., съпруга на ищеца си спомня, че съпругът й бил на работа, нощна смяна, от 14 часа до 22 часа, но въпросния ден се прибрал по-рано – около 19,00 часа. Влязъл в банята, след това седнал в кухнята. През това време тя приспала двете им деца /едното било още бебе на 10 месеца/. Съпругът й я помолил да му направи кафе, изпил го, пушил на терасата, после поискал обезболяващо хапче. Пил „Беналгин4, след малко пил и „Аулин“, защото го боляла главата. Тя го накарала да отиде в „Бърза помощ“. Той й обяснил, че има болки, пръснало му малко борьол в очите, той го измил, ходил вече в „Бърза помощ“ и фелдшера му изписал капки. На сутринта отишъл при д-р Г., тя го прегледала и го насочила към болница в гр. София, в ИСУЛ. През това време ищецът се чувствал зле. Боляло го окото. Постоянно ходел от болката. На следващия ден заминал за гр. София. Около 16,00 часа бил в ИСУЛ, но там не е имало дежурни и го препратили към ******. Там го изпратили на операция с лазер. След това той се прибрал вкъщи. Това било в рамките на 24 часа. Трябвало да събере 700 лв. за операцията. Потърсил помощ от работодателя си, но от там му отказали без да са представени документи. Към този момент си виждал и с дясното и с лявото око. Успели да съберат парите за операцията и съпругът й отново постъпил в болница. Там престоял 12 дни. Оперирали го. Но постоянно имал възпаление. Лекарите не можели да му оправят окото, казвал й, че непрекъснато го бодат с игли в окото, не издържал повече на болките. Прибрал се малко преди 05. Март, рождения ден на дъщеря им. Слагали му превръзки на окото, то било кървавочервено. Операцията била заради отлепване на очната ретина. Лекарите му давали надежда, че окото ще се оправи, но той не вижда с това око нищо. Нито светлина, нито петна. Не бива да вдига тежко.

Надявал се да се върне на работа като изтекат 6-те месеца болнични, но го уволнили, а обезщетението му било 120 лева. Нито се обадили от фирмата да питат как е, нито помогнали по някакъв начин. Не му покрили дори разходите за операцията. Не получил и обезщетение от застраховка. Сега получава 200 лв. пенсия. Необходими са му лекарства за налягането на окото, боли го глава постоянно, слага очила, но не помага. Не ходи на периодични прегледи.

Разказал й, че му попаднал борьол в окото, той си измил очите с вода и е продължил да работи докато болката станала непоносима. Тогава взел такси и отишъл в „Бърза помощ“.

Преди този случай не е имал проблеми с очите.

Сега се чувства депресиран, не може да помогне на децата си, не може да работи всякаква работа, няма завършено основно образование, но ходел на училище и на работа, мечтаел да вземе шофьорска книжка. Вече не иска никаква диплома. Отказал се е от всичко.

Свид. Б.А.А.работи като началник-смяна при ответника. Не е пряк ръководител на ищеца, но са се виждали във фабриката. Чул, че нещо му попаднало в окото, борьол. Това е смазочно вещество, с което се охлаждат тръбите. Бяло на цвят, разгражда смазката. Но той постоянно пипа борьол без ръказици и нищо му няма на ръцете. В очите му е попадало многократно това вещество – поне 2-3 пъти. Ако попадне по-голямо количество в очите, може да залюти, измиваш си очите и продължаваш. Не помътнява зрението, лично той /свидетелят/ не е имал никакви проблеми. Не е търсил медицинска помощ, не е ползвал болнични, не му се е зачервявало окото. Попадал е и на други колеги в окото, знае поне за още двама, но и те не са имали проблеми. Раздадени са им предпазни очила, но на практика не ги ползват. Слагат ги само ако видят охраната по труда.

Свид. Н.Д. си спомня случая, запознат е в детайли с него. Още в деня или на следващия ден след инцидента бил уведомен, че има постъпило оплакване от ищеца, че по време на работа му е попаднал борьол в окото и се е почувствал зле. Поискал е да бъде освободен от работа. Много колеги работят с тази течност, тя се използва в много европейски предприятия, но не е имало такъв тип злополука, която да доведе до такова увреждане на работника, че да напусне работното си място. Но той е поискал да бъде освободен и е бил освободен в деня на злополуката.

След това свидетелят имал лична среща с ищеца, при която той го уведомил, че ще ходи да се лекува в гр. София. След това един ден, докато бил в отпуск по болест го хванали, че е вътре в завода, в производствената част и затова бил изведен. Служител, който не е на работа не може да е в производствената част, защото производството е тежко или опасно в голямата си част. Не са поемали финансови ангажименти по отношение на лечението, защото били сигурни, че това увреждане не може да се получи по този начин – да бъде причинено от тази течност. Подал е декларацията за настъпила трудова злополука с ищеца, защото инспектора по безопасност на труда го информирал, че трябва да уведомят за попадането на течност в окото на служителя. Служителят трябвало да напусне работа и за това те трябвало да подадат декларация. Свидетелят се е разбирал с ищеца, но не е бил негов пряк ръководител.

От приетите по делото съдебно-офталмологична експертиза и допълнителна такава, изготвени от вещото лице д-р В. Г. М. , които съдът кредитира като обективни, всестранни и пълни се установява, че тракционното отлепванена ретината е най-често срещания тип отлепване на ретината. Клинично заболяването се изявява с поява на дефект в зрителното поле, зрителните нарушения прогресират бавно и могат да се задържат с месеци или години. Диагнозата се поставя след щателен очен преглед, с помощта на офталмоскоп и биомикроскоп. Причини за отлепването на ретината са проникваща травма на окото, полиферативна ретинопатия, ретинална венозна оклузия, пролиферативна диабетна ретинопатия. Лечението е хирургично.

Химичните изгаряния на окото са най-често алкални изгаряния и изгаряния, причинени от киселини. По-тежки и по-вредни са алкалните изгаряния. Класификацията на химичното изгаряне зависи от клиничните данни за увреждане. Могат да бъдат лека, умерена и много тежка степен. Терапията включва задължително промиване на засегнатото око, антибиотик, кортикостероиди. При по-тежки изгаряния се поставя контактна леща или се прави кератопластика. Терапията се прилага върху роговица, склера и конюктива /преден сегмент на окото.

След извършване на преглед и запознаване с медицинската документация, вещото лице категорично заявява,че увреждането на дясното око, описано в исковата молба не може да е причинено от попадането в окото на борьол. При попадане върху роговицата на химическо вещество без пробив на очната ябълка не може да се получат уврежданията, съобщени от лицето в задния сегмент на окото. Може да остане левкома /белег/ върху роговицата от химично изгаряне, но такова не било установено при прегледа.

Няма причинно-следствена връзка между отлепването на роговицата и описаната в исковата молба трудова злополука. Попадането в предния сегмент не може да бъде причина за травматичната катаракта и травматичното отлепване на ретината. Лечението, което е проведено е адекватно на измененията, настъпили в задния сегмент на окото.

Отлепването на ретината в случая може да е настъпило преди трудовата злополука /15.02.2016 год./, както и след трудовата злополука.

Болки и страдания на пациента след попадането на борьол са били само по времето, когато веществото е било в окото. След промивка и адекватно лечение, периодът на възстановяване е до 10 дни.

На въпроса има ли пълно възстановяване на пациента може да се отговори едва след като се извърши оперативно лечение – отстраняване на помътнялата леща и извършване на допълнителни изследвания, за да се установи дали уврежданията са невъзстановими.

Заболяването конюктивит също не води до отлепване на ретината.

Възможно е отлепването на ретината да е в по-дълъг период от време, като началната дата може да е преди трудовата злополука. То може да започне от периферията и в по-дълъг период от време да достигне до макулата /тази част от ретината, с която виждаме/ и тогава периодът е удължен.

Тракционното отлепване на ретината не може да е причинено от иридоциклит /възпаление в предния сегмент на окото в резултат на настинка, грип/. Може да настъпи отлепване на ретината при хронични иридоциклити и при възпаление на задния сегмент на окото с диагноза Увеит.

Болката, дискомхорта в областта на дясното око, както и повишението на вътреочното налягане е на базата на помътняване на лещата, раздуването й и блокирането на преднокамерния ъгъл, водещо до вторична глаукома. След премахването по оперативен начин на лещата и поставяне на изкуствена вътреочна леща, която да замени естествената, вътреочното налягане ще се нормализира.

Не се касае за заболяването глаукома, а за травматична катаракта. За да се получи такава, трябва да се упражни върху окото силен удар от предмет или да има пробив на очната ябълка.

Заключенията са изготвени след запознаване с приложената медицинска документция и преглед на ищеца.

При прегледа е установено затъмняване на лещната капсула, катаракт. Поради това не може да се прецени и ефекта от проведеното оперативно лечение.

При попадане на процесната течност върху роговицата, щетите е трябвало да бъдат нанесени първо именно върху роговицата. Не може да не остане белег /левкома/. Прониква течността и остава белег върху роговицата само ако и седемте слоя на роговицата са засегнати. А тук има засягане само на епителния слой. Епитела се възстановява в рамките на два часа. Ако има изгаряне, одраскване, рана, ще има трайно помътняване на роговицата, но при прегледа не било установено такова нещо. При попадането на химичното вещество в предната част на окото в случая няма пробив. Когато има пробив се налага освен лечението, което е проведено като първа помощ, и хирургична обработка. Когато има проникващо нараняване може да се засегне ретината и да се стигне до това тракционно отлепване на ретината, за което в последствие е опериран ищеца и за което се твърди, че причината е това попадане на вредното вещество. В случая това вредно вещество няма как да стигне до там. При ищеца очното налягане е проблем, но причината за него не е химичното вещество, което е попаднало отпред в окото. Това химично вещество може да причини дразнене, зачервяване, щипене, това се тушира за 2-3 часа с лечение, дори да продължи 3-4 дни, отминава. Докато тракционното отлепване се причинява от много други фактори, няма симптоматика, това е таблационна болест, хлабавост на връзките между ретината и хориоидеята. Може да е генетично, от високо кръвно, на базата на проникващо нараняване, но при него процеса е бавен. Обикновено леко се надига ретината, има първо едно възкървяване на зоната в този участък, ще се появи белезникавост, която постепенно ще преминава към синкав оттенък и тогава може да се установи още в началото. Но трябва да се направи компютърна периметрия. Пациентите могат да го усетят под формата на мътнина, запетая, усеща се като си движиш погледа и тя се движи с него. Може да се получи дори като се изкашляш, но ако има предразположение. Няма да се стигне до тракционно отлепване дори и ако е попаднала стърготина в окото.

Вещото лице заявява с категоричност, че никъде не е срещала описание на тракционно отлепване, причинено от попадане на вещество в окото. При ищеца това тракционно отлепване било с поне едногодишна давност. Сега не може да се установи с точност давността, защото е с катаракта. Тази катаракта може да е причинена в резултат от нарушаване на задната леща на капсулата при операционното лечение с ендолазер. Не може да се каже с точност дали помътняването е станало преди или след операцията. При него /ищеца/ лещата се е раздула, помътняла е, от тук е болката и страданието, защото е повишено очното налягане, но това няма нищо общо с изгарянето или попадане на частици. Затова и той е продължил да си работи и едва по-късно е потърсил лекарска помощ. Това ако е било станало мигновено, ако е било в резултат от веществото, той би загубил половината от зрителното си поле. В случая е налице съвпадение. Не е работил с очила, измил си е очите и е продължил да работи. След което окото се е зачервило – това е нормална реакция след попадане на химичен препарат. Последвало е посттравматично попадане, не е било силно изразено зачервяването. Когато е потърсил лекарска помощ му е поставена диагноза хроничен иридоциклит. Заболяване, което се провокира от инфекция, но от синус, зъби и т.н., не и от попадане на вещество. Ириса при хроничен иридоциклит няма видима изява. Има болки, срастване на предната леще с капсулата, едни възли, които с разширение на зеницата се разкъсват. А химичното вещество е попаднало отпред, то трябва да премине много системи, за да стигне до лещата. Да има пробив, а такъв в случая няма.

Причината в момента ищецът да изпитва болки е раздутата леща, блокиране на заднокамерния ъгъл. Сигурно възстановяването е било тежко. И сега търпи болки. Лечението е за цял живот.

Според вещото лице, хроничният иридоциклит се влияе от времето, от температурата, общото състояние. Ако е в продължение на 4-5 години, постоянно е лекуван /лечението е доста сериозно/, ако е доведен до по-висока степен не е невъзможно да има връзка между хроничния иридоциклит и тракционното отлепване на ретината. В случая неколкократно е питала пациента при прегледа дали е претърпял някаква травма, може преди 5 или 10 години, но той отрекъл.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, представени с исковата молба и писменият отговор на ответника, представените от страните писмени доказателства, и показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на вещото лице, изготвило съдебната офталмологична експертиза, която съдът кредитира като обективна и пълна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете – същите са допустими, като подадени от и срещу надлежна страна.

Разгледани по същество, предявените искове са доказани по основание.

Отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 200 КТ, като същият бъде осъден да обезщети ищеца за претърпените неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука.

Отговорността по чл.200 КТ е безвиновна отговорност. За ангажирането й следва да се установи наличие на трудовоправни отношения между страните и наличие на трудова злополука.

В конкретния случай и двете предпоставки са налице – ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника и по време на работа е станала трудова злополука, призната за такава от компетентния за това орган с влязъл в сила административен акт.

Въпросът кой от актовете - разпореждането на НОИ или решението на ТЕЛК съставлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила относно наличието на трудова злополука и настъпило вследствие на нея увреждане на здравето на работника не дава основание за допускане на касационно обжалване. Повдигнатият въпрос е разрешен в съдебната практика, съгласно която както разпореждането на НОИ по чл. 60 КСО, така и решението на ТЕЛК имат характер на официални удостоверителни документи, но относно различни обстоятелства - с разпореждането по чл. 60 КСО се удостоверява дали злополуката е трудова, както и какви са причините и обстоятелствата за възникването и и вида на уврежданията, а с решението на ТЕЛК се определя характерът на заболяването (професионален или общ) и причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност по повод на трудова злополука или професионално заболяване - чл. 61, т. 5 и т. 9 от Наредба за медицинската експертиза (Обн. ДВ. бр. 36 от 14 май 2010 г., отм. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.).

Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото.

В случая са налице и двата акта – и разпореждане на НОИ и решение на ТЕЛК.

Ответникът следва да носи отговорност за болките и страданията, както и неудобството във връзка с последващото лечение само дотолкова, доколкото същите са причинени от пораженията от злополуката.

В резултат от настъпилата трудова злополука на ищеца е причинено химическо увреждане на дясното око, което е наложило оперативна интервенция и към момента – глаукома, дължаща се на други болести на дясното око. С Експертно решение на ТЕЛК му е определена 52% нетрудоспособност.

Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и претърпяната трудова злополука и ангажира доказателства в тази насока – според заключението на вещото лице по приетата като неоспорена отстраните съдебна офталмологична експертиза, няма пряка връзка между попадането на веществото борьол в окото на ищеца и тракционното отлепване на ретината на същото око.

Както се посочи по-горе обаче, злополуката е призната за трудова по см. чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане № 2/23.02.2016 год. на НОИ, което не е обжалвано и е влязло в сила, а с Експертно решение на ТЕЛК № 2123/158/06.12.2016 год. е призната 52 % неработоспособност като последица от трудова злополука – след химическо изгаряне на дясно око и вторична глаукома, дължаща се на други болести на дясното око.

Ето защо възражението за липса на причинно-следствена връзка е неоснователно. Предвид заключението на приетата по делото съдебна офталмологична експертиза, дори и да не е пряка, съдът приема, че в случая е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилото усложнение – тракционно отлепване на ретината на дясното око.

С оглед на изложеното по- горе, съдът счита, че предявенят иск е доказан по основание, но размерът му е завишен.

Ангажирайки отговорността на ответника на основание чл. 200 КТ, последният следва да бъде осъден да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна – в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия.

Във всеки случай следва да се извърши съвкупна преценка на обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и съобразно чл. 52 от ЗЗД.

Пострадалият е в активна възраст, има семейство и деца, които разчитат на него за издръжката си, а увреждането на дясното му око неизбежно се е отразило на качеството му на живот, както и на вида дейности които може да упражнява занапред. Отделно е претърпял и продължава да търпи болки и страдания. Не е ясно дали е възможно дори и след последващо оперативно лечение да се възстанови зрението му.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и след това. Нищо не е в състояние да компенсира за ищеца загубата на зрение, дори и ако се окаже, че настоящото му състояние подлежи на лечение.

Претърпените и търпени и към момента болки нямат паричен еквивалент.

Съобразно степента на увреждане и това, че в случая се касае за косвена причинно-следствена връзка, справедлив размер на обезщетение би било обезщетение от 30 000 лв.

Над този размер, до претендираният размер от 100 000 лв. – искът да се отхвърли за разликата от 70 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.02.2016 год., в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 167/, към който са приложени Договор за правна защита и съдействие, фактура и вносна бележка се установява, че договореното възнаграждание от 4320 лв. е заплатено на 27.10.2017 год.

Установява се от представения списък по чл. 80 ГПК и приложените към него писмени доказателства, че ответникът е сторил разноски в общ размер на 3970 лв., от които 3500 лв. за адвокатско възнаграждение и 440 лв. – за възнаграждение на вещото лице, 10 лв. депозит за призоваване на свидетел, 15 лв. за съд.удостоверения и 15 лв. – д.т. такса за в.ч.ж.

Ответникът прави възражение за прекомерност на възнаграждението за поцесуално представителство и защита на ищцоватас трана. Оспорва и обстоятелството, че това възнаграждение е действително изплатено.

И двете възражения са неоснователни. Към представеният отищеца списък по чл. 80 ГПК са приложени фактура и вносна бележка, видно от която сумата е преведена на 27.10.2017 год. от ищеца, по сметка на адвокатско дружество Й. и партньори. Съобразно размера на предявения иск, минималният размер на адвокатско възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е 3530 лв.

Със завеждането на иска е поискано и допуснато от съда обезпечение, което е обжалвано от ответника и потвърдено с определение от 03.05.207 год. по в.ч.гр.д. № 108/2017 год. на МОС, като процесуалният представител на ищеца е изразил становище по частната жалба.

Делото е разгледано в три съдебни заседания, като съобразно въведените от ответника оспорвания ищецът е ангажирал допълнителни доказателства.

За това съдът в този си състав приема, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение от 4320 лева за адвокатско възнаграждение не е прекомерно в сравнение с действителната правна и фактическа сложност на настоящото дело и с оглед предвидения минимум, поради което и не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК и същото не следва да се намалява.

Съобразно уважената част от исковете /30%/, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и съответната част от разноските за процесуално представителство и защита – 1293,00 лв.

Съответно съобразно отхвърлената част от исковете /70%/, ищецът ще следва да заплати на ответника съответната част от сторените разноски за процесуално представителство и защита в размер на 2779,00 лв.

Или след служебно извършена от съда компенсация, ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 1483,00 лв. – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ЛРС държавна такса съобразно уважената част на иска в размер на 1 200,00 лева.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на осн. чл. 200, ал. 2 КТ, *****, ЕИК *********, ****, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Т., ЕГН **********,***,, сумата от 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от трудова злополука, възникнала на 15.02.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на трудовата злополука – 15.02.2016 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 70 000 лв. над уваженият размер от 30 000 лв. до претендираният размер от 100 000 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на *****, ЕИК *********, ****, сумата от 1483,00 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и три лв, 00 ст./, представляваща разноски по делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА *****, ЕИК *********, ****, да заплати държавна такса в полза на РС – ***в размер на 1200,00 лв. /хиляда и двеста лв, 00 ст./, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено при участието на третото лице третото лице-помагач на страната на ответника *****, ЕИК ***** – гр. София.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: