Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом , 21.08.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, ІV-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 95 по описа на ЛРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са претенции по чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ, чл.215 от КТ вр. чл.6 Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници .

Ищецът Д.М.Н., с ЕГН: ********** е предявил срещу ответника ***, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г.С.Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 242 КТ, чл. 215 от КТ вр.чл.6 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от неплатен остатък от трудово възнаграждение за септември 2016 година и неплатени 21 дни командировъчни в Германия за октомври 2016 година.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника, възникнало по силата на срочен трудов договор № 33/13.02.2015 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ, на длъжност „Шофьор товарни автомобили /международни превози/”, със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение 431 лв., платимо със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася, с размер на основен платен годишен отпуск - 20 работни дни. Със заповед № 80/21.10.2016 г. на представляващия ответното дружество било прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ , считано от 22.10.2016 г.

Твърди се, че естеството на работата на ищеца - извършване на товарни автомобилни превози в чужбина, изисквало същият да бъде командирован, като се твърди уговорените дневни командировъчни пари които му се дължат за 21 дни през м.октомври 2016г. да са в размер на 1437,53 лв., което е равностойността на 735 евро. Твърди се ищецът да е извършил курсове в чужбина за м.октомври 2016г. – 21 дни за които му се дължали дневни командировъчни пари в размер на 735 евро или левовата им равностойност -1437.53 лв., която не му била платена от страна на ответното дружество.

Твърди също така, че му се дължат и суми , представляващ неплатен остатък от трудовото възнаграждение за м.септември 2016г. в размер на 292 лв.

По уговорка с работодателя, от тези суми му се превеждали по банковата му сметка.

Твърди се през времетраенето на трудовото си правоотношение ищецът да не е получавал друго, освен командировъчни и уговорената РЗ, като не му било изплатено уговореното трудово възнаграждение/остатък/ за м.септември – 292 лв., както и командировачни за 21 дни за м.октомври 2016г.. Към датата на прекратяването на трудовия договор му се дължала общо сума в размер на 1729,53 лв. Ето защо се моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва и разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват изцяло. Признават се твърденията на ищеца, че същият е работил по ТПО с ответника, заеманата длъжност, и че ТПО е прекратено по взаимно съгласие между страните, считано от 22.10.2016г. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение на работника е изплатено надлежно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224 ал. 1 от КТ – 15 дни. Оспорва се изцяло твърдението на ищеца за неплатена част от заплата за м.септември 2016г. в размер на 292 лв., оспорва се и твърдението на ищеца за неизплатени командировъчни – 21 дни за м.октомври 2016г. в размер на 1437,53 лв респ. равностойността на 735 евро. Твърди се, че съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (в сила от 01.07.Z004 г., поел. изм. и доп. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.) размерът на командировъчните пари за ш., извършващи превоз на товари е 27 евро на ден, а не 35 евро на ден, както е посочено в исковата молба. Ето защо се оспорват твърденията относно размера на предявените за заплащане командировъчни. Оспорва се иска досежно претенцията за част от неизплатено трудово възнаграждение за м.септември 2016г.-292 лв., както и претенцията за командировката в чужбина за м.октомври 2016г. С отговора на ИМ заявява, че всички дължими на ищеца суми са му били своевременно заплатени, поради което се моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Р.Б. моли да се постанови решение, с което исковете да се уважат, като претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез нарочна молба моли исковете да се отхвърлят, тъй като на ищеца са били платени сумите изцяло, като ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения, а именно платежни нареждания за превод на процесните суми.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства: трудов договор 033/13.02.2015г., заповед за прекр. на ТПО от 21.10.2016г., считано от 22.10.2016г. се установява, че между страните е съществувало ТПО в периода 16.02.2015г. – 22.10.2016г., че ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил- международни превози” при ответника на 8-часов раб. ден, с ОМТВ 431 лева, платимо до последния работен ден на месеца на следващия месец, с уговорен размер на платения год. отпуск – 20 дни, допълнителен платен годишен отпуск – 5 работни дни и едномесечно предизвестие за прекр. на ТПО. ТПО е прекратено със заповед № 80/21.10.2016г., считано от следващият ден – 22.10.2016г, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като заповедта е редовно връчена на ищеца срещу подпис. От доказателствата по делото и от двете ССЕ се установява, че на 25.10.2016г. ответника е превел по сметката на ищеца сума в размер на 717,88 лв.- заплата за м.септември 2016г., а на 23.10.2016г. пък е превел по сметката на ищеца сумата от 1108,96 лв. за командировъчни за м.октомври 2016г., която сума съответства на командировъчната заповед , издадена от ответника от 01.10.2016г. и съответства на минималният размер от 27 евро, съгласно НСКСМ, за 21 работни дни.

Ответникът с отговора е представил писмени доказателства: заповед от 01.10.2016г. за командироване на ищеца, да извърши международен превоз от Германия до страни от Европа за 21 дни., отчет за пътуването по дни и направления, попълнени собственоръчно от ищеца, копие от фиш за заплати м.септември 2016г., копие от платежно нареждане за извършен превод по банковата сметка на ищеца в размер на 717,88 лв. от 23.10.2016г., пл.нареждане онлайн извършен превод но б.сметка на ищеца в размер на 1108,96 лв. от 23.10.2016г. и др.

Приложени са и преводни нареждания от ОББ, заверени копия , както и информация за наредени преводи от сметката на ответника/в лева/ към сметка с титуляр ищеца, прието като доказателство по делото е и заверено копие от трудовото досие на Ищецът е оспорил следните документи: представените по делото от страна на ответника: копие от фиш за заплати за м.септември 2016г., копие от пл.нареждане за извършен превод по банковата сметка на ищеца в размер на 717,88 лвд. От 23.10.2016г. и пл.нареждане онлайн за извършен превод по б.сметка на ищеца в размер на 1108.96 лв. от 23.10.2016г. същите е оспорил подписа си с твърдение, че основанието записано в тях е именно заплати м.септември 2016г. и командировъчни за 21 дни за м.октомври 2016г. Ответникът е заявил, че ще се ползва от оспорените документи. В тази връзка по делото е изслушано заключение на две вещи лица : Н.П. и И.А., които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че всички оспорени документи, след направено справка в две банки¨ОББ и обслужващата банка на ищеца , от които се установява, че ответното дружество е превело на ищеца претендираните суми, а така също и информация от НАП от където е видно, че за м.септември 2016г. осигурителният доход на ищеца е в размер на 915,78 лв./сума съответстваща на фиша за заплати за м.септември 2016г.,върху която са удържани осигурителни вноски и ДОД , и на 25.10.2016г. по сметката на ищеца в ОББ е преведена сума в размер на 717,88 лв., която е за за плати м.септември 2016г., а на 23.11.2016г. пък му е преведена сумата от 1108,96 лв. –командировъчни за 21 дни за м.октомври 2016г..

За установяване размера на дължимите и неплатени суми на ищеца са изслушани две заключения – основно и допълнително такова, както и друго такова и 2 вещи лица по допуснатата ССЕ , които се кредитират от съда като обективно и компетентно изготвени. И от двете заключения се установява, че претендираните суми са били преведени по сметката на ищеца,за процесния претендиран период по банков път Други доказателства по делото не са събирани.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.

В настоящия случай съдът намира за безспорно доказано в процесния претендиран период ищецът да е работил по ТПО с ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил (м. п.)”, да е полагал труд, като е извършвал международни превози в чужбина, на територията на държави-членки на ЕС, за което му е начислявано трудово възнаграждение. Видно от заключенията на двамата експерти, дължимата сума за получаване – нетно ТВ за м.септември възлиза на 717,88 лева., а за м.октомври 2016г. ищецът е бил командирован да извършва тази работа, с командировъчна заповед , като е изпълнявал трудовите си задължения при условията на командировка в чужбина 21 дни, за които му са преведени по банковата му сметка за командировъчни пари.

По отношение на обстоятелството дали дължимата сума за трудово възнаграждение е платена, и в какъв размер са полагащите се на ищеца командировъчни пари, както и каква част от тях е платена на ищеца, същата, съдът намира следното: Трудово възнаграждение се изплаща лично срещу подпис във ведомостта или разписка, разходен касов ордер срещу подпис, или по банков път, като основание за превода следва да се посочи какво трудово възнаграждение и за кой месец се плаща. Същото се отнася и за командировъчните пари. В случая, относно размера на трудовото възнаграждение, на ищеца за оспорения период дължимата нетна сума за получаване възлиза на 717, 88 лева.

Относно командировъчните пари, не се спори, че такива са се дължали за общо 21 дни, което се установява от приложените командировъчна заповед. Спори се досежно дали тези пари са били преведени , както и техният размер. Относно размера на дневните командировъчни пари на шофьорите, командировани да изпълняват международни превози на товари в чужбина, при което съдът намира следното:

Съгл. трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 32 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик с. М. С., Решение № 314 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III г. о., ГК, докладчик с. И. П., Решение № 350 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о., ГК, докладчик с. С. Д. и Решение № 153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., ГК, докладчик с. О. К., когато командироването в чужбина е извършено на шофьори от стопански организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, приложима е Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Аргументите в тази насока са следните:

Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски съвет. По силата на тази законова делегация с С ПМС № 115/2004 г. /Д. В. бр. 50/2004 г./ е приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина; а по силата на чл.2, ал.1 от този нормативен акт и Приложение + към чл.31,ал.1 от нея командировката на ден е 27 евро. Изчислени по реда на тази наредба, командировъчните на ищеца дневни пари за 21 работни дни за м.октомври 2016г. възлизат на 567 евро, с левова равностойност 1109,96 лева.

И от двата варианта на експертизата, изготвена от двете вещи лица се установява, че претендираните суми са изплатени с пл.нареждания по банков път по сметката на ищеца

С оглед на горното, исковете , ще се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на ищеца следва да прати на ответника сторените от него разноски по делото – 475 лв. за адвокат , а по сметката на съда сума в размер на 430,38 лв. за ССЕ.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Д.М.Н. с ЕГН ********** срещу „*** с ЕИК *********, както следва: иска по чл. 128, т. 2 от КТ за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 292 лева – неплатен остатък от трудово възнаграждение за м.септември 2016г. – изцяло и иска чл. 215 от КТ за заплащане на дневни командировъчни пари – за 21 дни на м. октомври 2016г. в размер на 1437,53 лв., представляващ равностойност на 735 евро изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.М.Н. да заплати на ** сумата в размер на 475 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА Д.М.Н. да заплати по сметката на ЛРС сума в размер на 430,38 лв., разноски за съдебно-счетоводни експертизи,заплатени от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Монтана двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: