Решение по Гражданско дело 221/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 10.08.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, ІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 221 по описа за 2018 г., и въз основа и доказателствата по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по искове с правно основание - чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 215 КТ, вр. чл. 15, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Д.Б.С., ЕГН **********,***, срещу ЕС ЕНД БЕ ООД, ЕИК *********, ****, за неплатено трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и неизплатени командировъчни.

В исковата си молба ищецът твърди, че е бил назначен, с трудов договор при ответника на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, по силата на Трудов договор № 211/27.08.2017 год.

Със Заповед № 035/26.09.2017 год. трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя, на основание чл. 71, ал. 1 КТ /в срока за изпитване, договорен в полза на работодателя/.

Твърди се, че при прекратяването на трудовото правоотношение между страните, са останали неизплатени от работодателя:

- Трудово възнаграждение в размер на 726 лв., формирано от 460 лв. основна заплата плюс клас прослужено време – за 41 години трудов стаж, по 0,6% за всяка прослужена година;

- Обезщетение за неползван платен годишен отпуск – за 1,7 дни, в размер на 40 лв.;

- 3полагащите му се командировъчни за курсове в чужбина, в размер на 568 лв.

За това се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1334 лв., представляваща:

- Обезщетение за неползван платен годишен отпуск – за 1,7 дни, в размер на 40 лв.;

- Полагащите му се командировъчни за курсове в чужбина, в размер на 568 лв.

С писмения си отговор, представен в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Оспорва твърденията в исковата молба, като на свой ред твърди, че дружеството няма неизплатени задължения към ищеца – всички дължими му се суми били изплатени на ръка, тъй като ищецът не предоставил номер на банкова сметка, ***. Твърди се, че още при започване на работа, на ищеца били заплатени авансово 587 лв. Твърди се, че останалата дължима сума, в размер на 934,67 лв. също била изплатена. Всички плащания били извършени в присъствието на свидетели – управителят и служители на дружеството работодател /счетоводители и спедитор/.

Оспорва се задължението за възнаграждение за клас, като се твърди,че такова не е начислявано на ищеца, тъй като последният не изпълнил задължението си да представи трудовата си книжка – нито при постъпването, нито при напускането, въпреки, че такава неколкократно му била поисквана.

В тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните суми /поради плащане, както се твърди/.

В хода на съдебното дирене ищецът се явява лично, като поддържа исковете и прави доказателствени искания. В заключителното съдебно заседание, редовно известен не се явява, не се представлява. С молба от датата на заключителното съдебно заседание, но след приключването му /установено от справка в САС на ЛРС/, прави отвод на съдебния състав и моли делото да се насрочи за втората половина на м. септември. Отводът е немотивиран.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. Не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие.

С оглед изясняване на част от спорните по делото въпроси съдът допусна изслушването на съдебно-икономическа експертиза от ВЛ С.П., чието заключение се оспори от ищеца. По негово искане съдът допусна и прие повторна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Н.П..

Съдът, като взе предвид доводите на страните,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Приложено е копие от трудовото досие на ищцата при ответника.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, а и не се спори между страните, че ищецът е назначен с Трудов договор № 211/27.08.2017 год., на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, на пълно работно време и срок за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца. Договореното трудово възнаграждение е 460 лв. месечно. Платеният отпуск – 20 работни дни годишно. В трудовия договор не са посочени данни за трудов стаж на ищеца, в т.ч. и по специалността.

Със Заповед № 035/26.09.2017 год. на работодателя, трудовото правоотношение е прекратено по преценка на работодателя. В заповедта не са начислени обезщетения, в т.ч. и за неизползван платен годишен отпуск.

С отговора си, работодателят е представил два фиша за заплати –за месеците август и септември, 2017 год., видно от които на ищеца е начислено възнаграждение в размер на 59,69 лв. за м. август и 288,98 лв. – за м. септември. И двата фиша изхождат от ответника и не са подписани от ищеца.

Приложено е и извлечение от някаква книга, също водена от работодателя, в която е отразено, че на ищеца е изплатена, на 13.10.2017 год., сумата от 934,67 лв. Справката е подписана от служител на ответника, но не и от ищеца.

От своя страна, ищецът е представил и извлечение от пенсионно решение /незаверено/, видно от което той е пенсионер, има осигурителен стаж 41 години, от които от ІІ категория труд – 26 г., 00 м., 10 дни и от ІІІ категория труд – 7 г., 04 м. и 27 дни, а положен в чужбина – 01 г., 01 м. и 03 дни.

Ищецът не е изпълнил разпореждане на съда да представи трудовата си книжка – в оригинал и с копие за делото.

В писмена молба до съда, ищецът признава, че на 13.10.2017 год. е получил на ръка от ответника сумата от 907 лв.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза и с вещо лице С. П.. За да изготви заключението си, вещото лице се е позовало на приложените по делото писмени доказателства, ангажирани от страните, както и на доказателствата, намиращи се в офиса на ответника – трудово досие и ведомост за заплати за процесния период.

Вещото лице е установило, че ищецът е бил на работа при ответника от 28 август до 26 септември, 2017 год. За отработените 4 дни през август и 16 дни през септември му се полагат съответно 59,69 лв. и 288,98 лв., или общо 348,67 лв.

Не е приложено към трудовото досие на ищеца при ответника, представеното с исковата молба решение на НОИ, от което не става ясно каква част от трудовия му стаж е била като шофьор. Не е приложена и трудова книжка. За това не може да се приложат, според това вещо лице разпоредбите на НСОРЗ.

Не са открити при ответника доказателства, че начислената сума за заплати на ищеца му е била изплатена.

Според вещото лице С. П., за времетраенето на ТПО, полагащият се на ищеца отпуск е 2 дни, обезщетението за които е изчислено на 46 лв. и не е начислено в заповедта за прекратяване на ТПО. Липсват доказателства при ответника тази сума да е била изплатена.

Неясно как вещото лице е установило, че за времето, през което ищецът е бил на работа при ответника е бил в командировка за 20 дни в страни от ЕС и съгласно приложение 3 къч чл. 31, ал. 1 на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ е изчислено,че за това време на ищеца се полагат 540 евро, или левовата им равностойност – 1057,59 лв.

Или общо според заключението на вещото лице С. П., за времето, през което ищецът е работил при ответника, му се полагат общо 1452,26 лв., от които 348,67 лв. за заплата, 46 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и 1057,59 лв. – на осн. чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ.

Това заключение е оспорено от ответника, който е направил отвод на вещото лице и предходния съдебния състав.

Заключението не е прието по делото, поради което е отразено само за пълнота, но настоящият състав не може да го обсъжда.

Настоящият съдебен състав, приемайки отвода на вещото лице С. П., е назначил нова съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.И.П., която е приета по делото, като неоспорена от страните.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Н.П., което се възприема от съда като обективно изготвено и пълно се установява, че:

- за м. август, 2017 год., за отработените 4 работни дни, след приспадане на ДОО, ЗОВ и ДОД, възнаграждението, което следва да се изплати на ищеца е в размер на 59,69 лв.

- за м. септември, 2017 год., за отработените 16 дни, след приспадане на ДОО, ЗОВ и ДОД, възнаграждението, което следва да се изплати на ищеца е в размер на 288,98 лв.

При ответника не са открити документи, установяващи, че това възнаграждение е изплатено на ищеца. В дружеството нямало авансови отчети на ищеца за месеците август и септември, 2017 год., не били рпедставени заповеди за командировка на ищеца, платен аванс за пътни разходи, гориво и др.

На 05.02.2018 год. ищецът е представил незаверено копие от пенсионно решение на НОИ от 24.01.2017 год., в което е посочен и трудовият му стаж, разбит по категории.

За това вещото лице е приело, че за периода 27.08.2017 год. – 29.09.2017 год., за прослужено време и командировки ответникът е следвало да начисли и изплати на ищеца:

- Трудово възнаграждение за м. август, 2017 год. – за 4 раб.дни – 59,69 лв.;

- надбавка за прослужено време – 15,84 лв.;

- трудово възнаграждение за м. септември, 2017 год. – 16 раб.дни – 288,98 лв.;

- надбавка за прослужено време – 76,70 лв.;

- командировки в чужбина – 20 дни х 30 евро/ден – 600 евро или 1173,00 лв.;

- обезщетение за неползван платен годишен отпуск – за 1,67 дни – 45,73 лв.

Или общо 1659,94 лв.

От тях на ръка от ищеца са получени при заминаването 300 евро, или 587 лв. /л. 50 от делото / и също на ръка – на 13.10.2017 год. – 907 лв. /л. 51/. За тези получени суми няма други писмени доказателства освен признанията на ищеца, направени писмено и депозирани по делото. Сумите са получени преди завеждането на делото /05.02.2018 год./.

Според заключението на вещото лице, така от общото дължимите 1659,94 лв., ответникът е изплатил на ищеца сумата от 1494 лв. и остава задължение в размер на 165,94 лв., от които:

- Трудово възнаграждение – надбавка за прослужено време за м. август, 2017 год. – 15,84 лв., за м. септември, 2017 год. – 76,70 лв., или всичко общо – 92,54 лв.;

- Обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – 45,73 лв.;

- Дължима сума за командировки – 27,67 лв.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

І. По искането за отвод на решаващия съдебен състав:

Това искане е заявено след приключване на съдебното дирене. Не е мотивирано, няма изложени съображения и не съдържа дори индиции за наличието на която и да е от предпоставките, визирани в чл. 22 ГПК. С аналогична молба /л. 34/ ищецът е поискал отвод и на предходния състав, разглеждал делото и отводът е бил уважен. Настоящият съдебен състав обаче счита, че в случая не са налице законови предпоставки за уважаване на така формулираното искане за отвод на съда, поради което и то е неоснователно.

ІІ. По иска с правно основание чл.128, т. 2 КТ:

По делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено с приложената Заповед на работодателя от 26.09.2017 год.

Доколкото предявените искове са осъдителни, в тежест на ищеца е да докаже претенциите си по основание и размер.

Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати трудово възнаграждение в размер на 726 лв., формирано от 460 лв. основна заплата плюс клас прослужено време – за 41 години трудов стаж, по 0,6% за всяка прослужена година;

От заключението на вещото лице Н.И.П., прието по делото без да е оспорено от страните, което съдът кредитира, като обективно, задълбочено и пълно се установява, че дължимото от ответника на ищеца Трудово възнаграждение – надбавка за прослужено време за м. август, 2017 год. е 15,84 лв., за м. септември, 2017 год. – 76,70 лв., или всичко общо – 92,54 лв.

За това исковете по чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважат до размера, установен от вещото лице – 92,54 лв., а над този размер – да се отхвърлят като неоснователни до претендираният размер от 726 лв., или за разликата от 633,46 лв.

ІІІ. По иска с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 15, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/:

Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ, при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Съгл. чл. 15, ал. 1 НСКСЧ, за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размер и валути съгл. прил. 2 от наредбата, а чл. 30, ал.1 от същата наредба предвижда, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни на ден за времето на изпълнение на международни рейсове, съгласно индивидуални ставки, определени в приложение № 3.

В приложение № 2 са изброени конкретните минимални суми за отделните държави, като за повечето от държавите от ЕС са предвидени по 35 евро на ден. В приложение № 3 са предвидени отделни ставки за шофьори на сухоземен транспорт – по 27 евро на ден, включително квартирни.

Ищецът претендира, че ответникът му дължи полагащите му се командировъчни за курсове в чужбина, в размер на 568 лв.

Твърди, че между него и работодателя е имало устна уговорка за заплащане на по 60 евро на ден за командировъчни. Това твърдение остана недоказано.

Между страните обаче не е спорно, че ищецът е бил командирован в чужбина. За това и той не следва да търпи неблагоприятните последици от нередовното счетоводство на ответника.

В заключението си, вещото лице установява, че за командировки в чужбина на ищеца следва да се изплатят – за 20 дни х 30 евро/ден – 600 евро или 1173,00 лв.

От тях на ръка от ищеца са получени при заминаването 300 евро, или 587 лв. /л. 50 от делото / и също на ръка – на 13.10.2017 год. – 907 лв. /л. 51/.

За тези получени суми няма други писмени доказателства освен признанията на ищеца, направени писмено и депозирани по делото. Сумите са получени преди завеждането на делото /05.02.2018 год./.

Според заключението на вещото лице, дължимата се от ответника сума за командировки е 27,67 лв.

За това тази претенция следва да се уважи до размера, установен от вещото лице – 27,67 лв., а над този размер – да се отхвърли като неоснователна до претендираният размер от 568 лв., или за разликата от 540,33 лв.

ІV. Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ:

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползвания си платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като съгласно ал. 2 обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

С исковата молба се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск – за 1,7 дни, в размер на 40 лв.

Видно от данните по делото, в Заповед № 035/29.09.2017 год. на Управителя на дружеството, работодателят не е посочил, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата има неползван платен годишен отпуск. Не е начислил и обезщетение за такъв.

От доказателствата по делото обаче не се установява ищецът да е ползвал отпуск за времето на ТПО.

Видно от заключението на вещото лице, както и от доказателствата по делото, обезщетението за неползван платен годишен отпуск – за 1,67 дни е в размер на 45,73 лв..

Доколкото изменение в размера на тази претенция не е заявен, то искът по чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде уважен така, както е предявен – в цялост, в размер на 40 лв.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски, но не ангажират доказателства, нито твърдят да са сторили такива. За това съдът не дължи произнасяне.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда следващата се държавна такса и разноски в размер на 150 лева съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, определена пропорционално на погасените в хода на производството искове, както и 120 лв. – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения съдът ,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на осн. чл.128, т. 2 КТ, ЕС ЕНД БЕ ООД, ЕИК *********, **** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.С., ЕГН **********,***, СУМАТА от 92,54 лв., /деветдесет и два лева, 54 ст./, представляваща – надбавка за прослужено време за м. август, 2017 год. – 15,84 лв., за м. септември, 2017 год. – 76,70 лв., а над този размер – ОТХВЪРЛЯ ИСКА до претендираният размер от 726 лв., или за разликата от 633,46 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 215 КТ, вр. чл. 15, ал. 1, вр. чл. 30, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, ЕС ЕНД БЕ ООД, ЕИК *********, **** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.С., ЕГН **********,***, СУМАТА от 27,67 лв., /двадесет и седем лева, 67 ст./, представляваща командировъчни за курсове в чужбина, а над този размер – ОТХВЪРЛЯ ИСКА до претендираният размер от 568 лв., или за разликата от 540,33 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ, ЕС ЕНД БЕ ООД, ЕИК *********, ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.С., ЕГН **********,***, СУМАТА от 40,00 лв., /четиридесет лева, 00 ст./, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЕС ЕНД БЕ ООД, ЕИК *********, ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом сумата от 270,00 лв. – държавна такса и разноски съобразно уважената в хода на производството част от исковете, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок от обявяването, пред Окръжен съд - Монтана.

Решението да се обяви на 10.08.2018 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: