Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 10.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1799 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени, предявени в условията на евентуалнист искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД; по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД; по чл. 29, ал. 1 ЗЗД и по чл. 28, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са искове от Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Кр. Б., МАК, срещу Н.И.В., ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че на 14.11.2013 год., ищците прехвърлили на ответницата собствеността върху собствените им недвижими имоти, а именно:

1. Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 48489.13.194.1.11 по кадастралната карта на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп.директор на АГКК Монтана, с административен адрес: ******** който обет се намира в сгР. № 1, разположена в ПИ с идентификатор 48489.13.194, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ по докумант – 61,09 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 11 и 4,93% идеални части от общите части на сгР.та и 0,39% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи – самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж: 48489.13.194.1.10 и 48489.13.194.1.12, подобекта: 48489.13.194.1.8, над обекта: 48489.13.194.1.14;

2. Имот № 500.180, за който е образуван УПИ VІІ в кв. 37 по регулационния план на *****, с ЕКАТТЕ 10999 в Община Георги Дамяново, одобрен със Заповед № 840/08.05.1936 год., с площ на УПИ – 756 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ VІІІ, пл. № 181, УПИ V, пл. № 178 и УПИ VІ, пл. № 179, ведно с построените в него сгради:

- сгР. с идентификатор 1099.500.180.1 – едноетажна паянтова жилищна сгР., с площ от 46,00 кв.м.,

- сгР. с идентификатор 1099.500.180.2 – едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ от 41,00 кв.м. и

- сгР. с идентификатор 1099.500.180.3 – едноетажна селскостопанска сгР. с площ от 27,00 кв.м.

И двете сделки били оформени като покупко-продажби и са обективирани съответно в Нотариален акт № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/2013 год. и Нотариален акт № 146, т. VІІ, рег. № 11953, д. № 780/2013 год., двата на Нотариус Р.П..

Ищците твърдят, че не са искали да прехвърлят собствеността си върху описаните имоти на ответницата посредством договори за покупко-продажба.

Твърдят, че сделките са нищожни и не са породили вещно-прехвърлителното си действие.

Твърдят, че ответницата умишлено ги е въвела в заблуждение относно вида на сделките и техните правни последеци, което е основание за тяхната унищожаемост.

Излагат, че ответницата е тяхна далечна роднина, която през 2013 год. ги потърсила и им предложила да й прехвърлят правото на собственост по отношение на двата описани имота, срещу задължението да ги издържа и гледа до края на живота им. Към онзи момент единственият им син бил вече починал, а те нямали други деца или внуци, които да се грижат за тях. За това и поради напредналата си възраст, ищците решили да сключат с ответницата договори за гледане и издръжка.

Преди да вземат това решение, ищците предлагали на друга своя родственица, свид. И Я., племенница на ищцата да й прехвърлят имотите си, описани по-горе срещу същото задължение – за гледане и издръжка. Свид. ИЯ. обаче отказала предложението, тъй като нямала възможност да се грижи за тях и именно за тов приели предложението на ответницата.

Документите за изповядването на двете сделки, както и нотариалните актове били подготвени от ответницата. Ищцте й се доверили напълно тъй като освен, че е тяхна роднина, ответницата упражнява адвокатска професя.

Ищците твърдят, че при изповядването на двете сделки нотариусът поискал, но ответницата не му позволила да им прочете нотариалните актова, като заявила, че страните всичко са уговорили вече и знаят цялото съдържание на актовете. Нотариусът се съгласил и така нарушил разпоредбата на чл. 579, ал. 1 ГПК.

Горното води до нищожност на нотариалното удостоверяване и от там- до липса на предписаната от закона форма – основание за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.

След това ищците не получили копие от нотариалните актове. Такива получила само ответницата.

Твърди се, че ищците не са получавали от ответницата пари – нито в деня на сделката, нито след това, споделили с близките си, че са сключили договори за гледане и издръжка. Такива обаче не получили от ответницата. Неизпълнението на това поето задължение ги озадачило. Започнали да чуват от познати в селото, че ответницата твърдяла, че те са й продали имотите си. При тези слухове, ищцата, заедно с племенницата си, свид. ИЯ. отишла в кантората на нотариус Р.П., за да се снабди с копия от нотариалните актове, от които узнали, че сделките са оформени като покупко-продажби. При това при цена от 7300,80 лв. за апартамента в гр. Монтана и 2540,40 лв. за имота в *****.

Посочените суми ищците твърдят, че нито са уговаряли, нито са получавали от ответницата.

Твърдят, че са й се доверили, а тя ги е измамила и за това могат да искат договорите да бъдат унищожени и на осн. чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

За това се иска:

1. На осн. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД да бъде признато по отношение на ответницата, че двата сключени на 14.11.2013 год. с описаните нотариални актове покупко-продажби са нищожни поради липса на форма.

2. В условията на евентуалност – че са нищожни поради липса на съгласие – на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

3. В условията на евентуалност – договорите да бъдат унищожени поради измама – на осн. чл. 29, ал. 1 ЗЗД и

4. В условията на евентуалност – да бъдат унищожени поради грешка – на осн. чл. 28, ал. 1 ЗЗД.

Претендират се и разноски.

В писмения си отговор, в срока по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 2 ГПК, ответницата оспорва исковете.

Твърди, че за ищците липсва правен интерес отпредявяването им, тъй като и по двете сделки са си запазили пожизнено правото на ползване на процесните имоти, както и е вписано условието, че купувачът няма право да отчуждава двата имота без тяхно съгласие, нито да ги обременява с тежести.

Твърди, че сделките са договорени по този начин именно по настояване на ищците, а цените са формирани на баз данъчните оценки на имотите.

Твърди, че предложението за двете сделки изхождало именно от ищците, защото който и от тях да преживее другия, няма да може да живее спокойно в имота си, тъй като ще бъде съсобственик с роднини на съпруга си, с които не се разбират твърде. А така ще могат да ползват имотите си, а и – като отдават под наем апартамента в гр. Монтана да се подпомагат.

Оспорва твърденията за нищожност на сделките, тъй като не стР.т от посочените пороци – формата била спазена и удостоверена от нотариуса съобразно неговите правомощия и изискванията на закона. Счита и че не са налице предпоставки за уважаване и на евентуалните искове за обявяване натяхната унищожаемост. Твърди, че никога не е поемала ангажимент за гледане и издръжка на ищците и не е ставало дума за друг вид сделка, освен за изповяаните покупко-продажби, които били сключени със съгласието на продавачите. Плащанията били извършени и удостоверени с подписите на продавачите.

Ответницата твърди, че е предоставила на продавачите копия от нотариалните актове веднага след като взела оригиналите от нотариуса.

Оспорва и твърдението, че ищците са допуснали грешка. Двамата били сключили различни прехвърлителни сделки както преди, така и след изповядването на процесните.

Заявява изричното си несъгласие да бъде оборвано съдържанието на нотариалните актове с гласни доказателства.

Моли исковете да бъдатотхвърлени и претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Представлватсе от адв. Кр. Б., МАК, редовно упълномощен, който поддържа исковете и моли те да бъдат уважени. Излага съображенията си в писмена защита. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата се явява лично и оспорва всички предявени искове, като моли да бъдат отхвърлени по съображенията, изложени в писмения отговор на ответниците и представените по делото писмени защити. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото не сеспори, че ищците са съпрузи.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 41, т. І, д. № 79/08.02.1988 год. на З. Т. , Нотариус при МРС, Г. И. П. от ***** е признат за собственик по наследство и давност на парцел VІІ в кв. 37 по регулационния план на *****, с площ – 756 кв.м., заедно с намиащите се в него две паянтови жилища.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 108, т. І, д. № 147/02.03.1988 год. на З. Т. , Нотариус при МРС, Г. И. П. и М. с. П.от *****, продали на дъщеря си, ищцата Д.Г.Д., която купила в полза на сина си М. Д.А. същия имот, срещу задължение за гледане и издръжка.

Видно от представеното копие от удостоверение за наследници, М. Д.А. е починал на 20.06.2011 год. и негови единствени наследници са родителите му – двамата ищци.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, т. VІІ, рег. № 11953, д. № 780/14.11.2013 год. на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС, ищците продали на ответницата следния свой съсобствен недвижим имот: Имот № 500.180, за който е образуван УПИ VІІ в кв. 37 по регулационния план на *****, с ЕКАТТЕ 10999 в Община Георги Дамяново, одобрен със Заповед № 840/08.05.1936 год., с площ на УПИ – 756 кв.м., при граници на имота: улица, УПИ VІІІ, пл. № 181, УПИ V, пл. № 178 и УПИ VІ, пл. № 179, ведно с построените в него сгради: - сгР. с идентификатор 1099.500.180.1 – едноетажна паянтова жилищна сгР., с площ от 46,00 кв.м., - сгР. с идентификатор 1099.500.180.2 – едноетажна паянтова жилищна сгР. с площ от 41,00 кв.м. и - сгР. с идентификатор 1099.500.180.3 – едноетажна селскостопанска сгР. с площ от 27,00 кв.м., за сумата от 2540,40 лв., която са получили напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.

В нотариалния акт е вписано, че продавачите си запазват правото да ползват заедно и поотделно описания имот, а купувачът няма право под никаква форма и предтекст да отчуждава /продава, дарява и т.н./, преотстъпва и да обременява с тежести /ипотекира и др./ имота докато продавачите са живи или без тяхно съгласие.

В НА е вписана и декларация на продавачите, че сумата, посочена като цена на имота е действително уговорената и е реално получена от тях.

С Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 1060/7/VІІ, т. 4 от 18.06.1980 год., ищците са закупили апартамент от 61,09 кв.м. в гр. Монтана.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС, ищците продали на ответницата следния свой съсобствен недвижим имот: Самостоятелен обект в сгР. с идентификатор 48489.13.194.1.11 по кадастралната карта на гр. Монтана, одобрена със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на Изп.директор на АГКК Монтана, с административен адрес: ******** който обет се намира в сгР. № 1, разположена в ПИ с идентификатор 48489.13.194, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ по докумант – 61,09 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 11 и 4,93% идеални части от общите части на сгР.та и 0,39% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи – самостоятелни обекти в сгР.та: на същия етаж: 48489.13.194.1.10 и 48489.13.194.1.12, подобекта: 48489.13.194.1.8, над обекта: 48489.13.194.1.14, за сумата от 7300,80 лв., която са получили напълно и в брой от купувача преди подписването на договора.

В този нотариален акт също е вписано, че продавачите си запазват правото да ползват заедно и поотделно описания имот, а купувачът няма право под никаква форма и предтекст да отчуждава /продава, дарява и т.н./, преотстъпва и да обременява с тежести /ипотекира и др./ имота докато продавачите са живи или без тяхно съгласие, както и декларация на продавачите, че сумата, посочена като цена на имота е действително уговорената и е реално получена от тях.

С отговора си ответницата е представиля и заверени преписи от заявленията на страните по двете сделки до нотариуса.

Приложени са и двете нотариални преписки.

Видно от представеното от ответницата извлечение от електронната имотна партида на ищцата Д.Д. ***, за периода 30.11.2011 год. – 27.02.2015 год., тя е извършила повече от осем сделки на разпореждане /продажби и дарения/ със свои недвижими имоти, в т.ч. двете процесни сделки. Приложени са /л. 99-116/ копия от нотариалните актове, в които са обектимирани сделките, както и от договор за доброволна делба, сключен между ищцата и свид. И.Я..

Така, на 26.03.2014 год. ищците са продали на трето лице недвижим имот – дворно място от 622 кв.м. в *****, за сумата от 2200,00 лв. /равна на данъчната оценка/, със запазено право на ползване.

На 27.02.2015 год. е сключен договор за доброволна делба на недвижими земеделски имоти в землището на ***** между ищцата и свид. ИЯ., при която делба и двата имота, неин предмет са поставени в дял на свид.Я..

От показанията на свид. М. В. П. , близка на ищците, без родство, се установява, че ищцата Д. Д. й е споделяла, че след смъртта на сина си търсят човек, който да ги догледа и на когото искат да прехвърлят апартамента си за доглеждане. Това било след смъртта на сина им. /т.е. след 2011 год./. Свидетелката знаела, че и двамата съпрузи са с влошено здраве, ищецът Д. претърпял операция. Тази свидетелка е собственичка на магазин в *****. За това често виждала ищците като ходят да пазаруват. Така, след известно време ищцата Д.Д. й споделила, че са прехвърлили апартамента на ответницата Н.В. за доглеждане. После започнало да се говори в селото, че прехвърлянето на имота не било за доглеждане, а покупко-продажба. Свидетелката разказала слуховете на ищцата, която отрекла. Била убедена, че собствеността е прехвърлена за доглеждане. Около година по-късно отново ищцата споделила със свидетелката, че не била прочела, не й било обяснено при сделката и един вид била измамена. В момента за ищците се грижи свид. М. П. и съжителстващият с нея. Свид. М. П. не познава ответницата. Не я била виждала. Не знае ищците да са прехвърляли други имоти освен апартамента си в гр. Монтана.

Свид. С. П. П. , без родство /живее на семейни начала със свид. М. П. и понастоящем двамата полагат грижи за ищците/ свидетелства, че къщата на ищцата Д. Д. в ***** била съседна до къщата на майката на свид. М. П. . Двете жени били приятелки и ищцата често се отбивала у тях. Знае, че ищците са имали син, М. , който починал. Около година след смъртта му ищцата Д. Д. често споделяла, че търси човек, на когото да прехвърлятапартамента си в гр. Монтана за да ги догледа. След известно време споделила, че е прехвърлила имота на своя племенница. Около година по-късно "из селото тръгнал слух", че имота е продаден, а не е прехвърлен за доглеждане. Попитал ищеца, а той обяснил, че слуховете не са верни и че са прехвърлили имотите за доглеждане, не били ги продали. После, през 2016 год. ищцата започнала да се оплаква в селото, че са измамени. Свидетелят не знае дали ищците са чели документите при сделките.

В момента той и свид. М. П. се грижат за ищците – пазаруват им, карат ги до болница ако е нужно и т.н. Ищцата е трудно подвижна, а ищецът претърпял операци. Не са имали уговорки имотите да им бъдат прехвърлени на тях. Били приятели със сина им навремето. Познава ответницата само по физиономия, знае, че имат земи наоколо, засдили били дръвчета.

Свид. Р.И. С.познава ответницата от 15 години. Преди са били в приятелски отношения, имали си доверие. Отв. Н. В. й била споделяла, че ищците са имали син, който починал и сега били решили да й прехвърлят жилището си за доглеждане. В последствие, в кантората на ответницата се запознала с ищцата. Свид. Р. С.дала на ответницата сумата от 600 лв., за да покрие разноските по двете сделки. Предала й парите в деня на изповядването на сделките, в кантората й, в присъствието на ищцата. Свидетелката се поправя, като казва, че не от ответницата, а от ищцата Д.Д. била узнала, че сделките са за доглеждане. Много по-късно, преди година /т.е. 2016 год./ свидетелката разбрала, че сделките не са били за доглеждане, а покупко-продажба със запазено право на ползване, че ищцата не е знаела това, а при нотариуса нотарияалният акт не бил прочетен. Черновата за нотариалния акт била изготвена от отв. В., с която свидетелката е развалила отношенията си през 2015 год., защото й дължи 6000 лв., които била искала на заем, за да участва по програма и да засаждат дръвчета. Имат неприключили съдебни дела с ответницата за тези пари. Не знае дали бащата подпомага сина на ответницата.

При допълнителния си разпит тази свидетелка заявява, че знае, че ищцата е прехвърлила на ответницата свои имоти. Знае и за други продадени от ищцата имоти, но това било приживе на сина й – за да го лекува, а след смъртта му – за да му изгради надгробен паметник. Това знае от ищцата. За други нейни сделки не знае. Ищцата била изненадана от показанията на свид. Н. А., защото той преди, когато били в добри отношения й бил споделял, че баща му не му давалл никакви пари. Провели собствено разследване и от лелята на жената, с която живеел на семейни начала бившият съпруг на ответницата разбрали, че той е давал пари на сина си само два пъти, но престанал, след като разбрал, че ги пропилява. Не знаела дали са дарявали имоти ищците, знаела за продажби.

Свид. И. Е. А.познава и двете страни. Били от една махла в *****, познавал и сина им навремето. С него ищците не са споделяли намерението си да прехвърлят имотите си. Миналата година /2016/ от ищцата разбрал, че са направили някакъв документ за доглеждане с ответницата – за къщата и за апартамента. Тя, ответницата първоначално се грижила за тях, водила ги по доктори в гр. София – преди да сключат сделката, за някаква операция на ищеца. После ищцата му се оплакала, че е била заблудена и сделката се била оказала покпко-продажба, а ответницата преустановила да полага грижи за тях. Свидетелят е научил тези неща от ищцата.

Свид. И.Д.Я. е племенница на ищцата, дъщеря на сестра й. Синът им бил неин братовчед. И двамата ищци имат сериозни здравословни проблеми, които се задълбочили след смъртта му. Той има рак на простатата а тя: хипертония, болни бъбреци, инсулти претърпяла, артроза. Предлагали й да се грижи за тях, но свидетелката отказала, тъй като тогава живеела в гр. Перник, работела, нямало да има възможност. Посъветвала ги да намерят някой близък, който да може да се ангажира с грижите и след време ищцата й споделила, че са сключили с ответницата някакъв договор за доглеждане. Преди това ответницата се била интересувала чий е имота в *****. Но се оказало, че ответницата не полага грижи за ищците, а те имали нужда. Поискала от ищцата да й покаже документите по сделката, но тя отговорила, че няма копия при себе си и не ги е виждала. Тогава двете отишли при нотариуса. Първия път той бил в отпуск, не могли да видят нищо. Втория път разговаряли с нотариуса, той попитал кога е сключена сделката, той проверил и казал, че тогава няма сделка за доглеждане. Имало покупко-продажба. Като разбрала това, на ищцата й прилошало. Нотариуса им дал копие от акта по сделката и им дал възможност да разгледат документите. Ищцата била потресена, защото едва тогава разбрала, че е склчила покупко-продажба, а не договор за доглеждане. Нотариуса не бил прочел актовете, защото ответницата била казала, че много пъти им е обяснявала за какво става въпрос и те знаят. Не били получили никакви пари. Не били получили никакви документи. След като стояли близо половин част при нотариуса, ищцата най-после разбрала, че сделките са такива , каквито са описани. Прилошало й. Ищецът по същия начин не могъл да повярва, когато му казали. Даже спорил със свидетелката. От този момент не искали да виждат, нито да чуват ответницата. При нотариуса са ходили година, година и нещо след сделката. В момента никой не се грижи за ищците, а те се нуждаят от грижи.

Свид. Н. А.А. е син на ответницата. Родителите му са разведени. Баща му работи в Испания от около 15 години. В добри отношения е с него. Баща му го подпомага финансово. Той няма други деца. Ищцата му била дарила свои гори – 2 или 3. Като подарък, защото й е помагал. Карал ги е до София, Враца и Монтана с личния си автомобил. Те си плащали горивото. Свидетелят присъствал лично в кантората на майка си, при договарянето на двете сделки. Там били изплатени поотделно и сумите, предстваляващи цена по всяка от тях. За къщата 2540,40 лв., а за апартамента – 7300,80 лв. Ищцте – двамата поотделно преброили парите и ги прибрали в чантата на ищцата Д.Д.. После отишли да изповядват сделките при нотариуса. Не знае с какви пари ответницата е заплатила таксите по прехвърлянето. Той, свидетелят, дал на майка си 4900 лв., защото не й достигали за да плати за апартамента. Нямало договорки за доглеждане, услуги, помагане и т.н. Единствената уговорка била да ползват имотите си докато са живи. Парите, които дал на майка си ги имал от баща си. Спестил ги за около 5-6 години /защото е и харчил от това, което баща му му изпраща/. По това време не работел. Не знае имала ли е майка му банкова сметка. ***ката, защото ищците тогава били дошли. Половин година преди това ищците започнали да уговарят майка му да купи къщата и апартамента. Тя първоначално им отказвала, защото нямала възможност. После събрала някакви пари и поискала и от него.

При допълнителния си разпит, свид. Н. А. пояснява, че няма отношения с лелята на баща си, а какви са неговите с нея не му е известно.

Свид. Р.М.П.– нотариусът, пред когото са изповядани двете процесни сделки си спомня ищцата, както и че го е посещавала в кантората му заедно със свид.Я.. Двете носели със себе си нотариален акт и се интересували от нотариалното дело. Показали им делото служителките и те казали, че искат да развалят сделката. Той им обяснил, че това може да стане или с обратна сделка или по съдебен път. Не си спомня ищцата да е припадала в кантората му. Спомня си, че по-младата жена е била по-активната от двете, била афектирана нещо, но не си спомнял точно. По-младата жена била казала, че тази сделка трябва да се развали. За него сделката нямала порок. Заявява, че е абсурдно твърдението, че сделката не била четена от нотариуса /от него/, още повече в случая тя била модалитетна и се разясняват нещата допълнително и много точно. Заявява, че в неговата кантора няма сделки, които да не се четат. Категоричен е, че при посещението си в кантората му двете жени не са заявявали, че не са знаели каква сделка е имало. Доколкото си спомня носели копие от нотариалния акт – един или два и искали да разгледат нотариалното дело. Не може да си спомни дали носеният нотариален акт е бил за процесната сделка. Той не е давал копия от нотариалните актове – съди по това, че няма отбелязване върху нотариалното дело.

Съдът е допуснал очна ставка мужду свидетелите Петров иЯ., но противоречията в показанията им не са отстранени.

Свид. Е.И. Б. – е виждала ищцата в кантората на ответницата. Там се запознали. В разговорите разбрала, че синът й е починал, а тя е продала на ответницата имотите си – в Монтана и на село, с правото да ги ползват докато са живи. За подробности свидетелката не се интересувала, още повеке като разбрала от ищцата, че тя няма други наследници.

Несяно защо, при положение, че ищцата не е била изслушвана, предходният съдебен състав е допуснал очна ставка между свид. Е.Б. и ищцата Д.Д.. В хода на "очната ставка" ищцата е поддържала, че никога не е виждала тази свидетелка.

При допълнителния си разпит пред настоящия съдебен състав, свид. Е.Б. заявява, че познава ответницата отдавна, тъй като е била съученичка и приятелка на бившата й свекърва, а бащата на отв. В. е бил неин преподавател. От тях знае, че бившият съпруг на ответницата подпомага сина си. В момента ответницата била неин адвокат по дела, които води.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. П. П. Х. и неоспорена от страните се установява, че към датата на двете сделки – 14.11.2013 год., ответницата е била титуляр на четири банкови сметки в Уникредит Булбанк АД и ЦКБ по едната от сметките /депозитна сметка с растяща лихва/ е разполагала с 15 851,63 лв., а по останалите три – с малки суми, като общата сума по четирите сметки е била 15911,62 лв.

По делото са приложени копия от Диплома за завършено средно образование /през 2010 год./ на свидетеля Н. А.А., от удостоверението му за раждане, удостоверение от ИА АА – Монтана, установяващо, че той е правоспособен водач на МПС, придобил категория В на 20.04.2010 год., Удостоверения, издадени от ОСЗ Монтана, установяващи, че към издаването им, ищецът Д.А.Д. не притежава земеделски земи и гори в землищата на общините Монтана и Георги Дамяново, а ищцата Д.Г.Д. притежава три имота с обка площ от 5,275 дка в землището на *****.

От правна страна:

С исковата молба ищците са поискали, а и съдът, с доклада си по делото, с който доклад страните са се съгласили, е приел, че са предявени по четири евентуални обективно и субективно съединени иска по отношение на всяка от двете процесни сделки:

2. В условията на евентуалност – че са нищожни поради липса на съгласие – на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД.

3. В условията на евентуалност – договорите да бъдат унищожени поради измама – на осн. чл. 29, ал. 1 ЗЗД и

4. В условията на евентуалност – да бъдат унищожени поради грешка – на осн. чл. 28, ал. 1 ЗЗД.

Относно предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД:

Иска се да бъде признато от съда за установенао по отношение на ответницата, че двата сключени на 14.11.2013 год. между нея и ищците договори, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год., двата на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС са нищожни поради липса на форма – поради нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1, изр. 1 ГПК – непрочитане от страна на нотариуса на участващите лица съдържанието на акта.

Нотариалният акт, като документ издаден от нотариус и в кръга на правомощията му има смесен характер. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че в частта, в която е обективирано изявлението на нотариуса по отношение на осъществилите се пред него факти – а именно явяването и изявленията на страните, то има характер на официален свидетелстващ документ. Като такъв, притежава материална доказателствена сила, обвързваща съда да приеме до доказване на противното, че описаните в акта обстоятелства действително са се осъществили.

В случая това е констатацията на нотариуса, че при изповядването на всяка една от двете сделки са се явили продавачите Д. и Д. Димитрови и купувачът Н.В., установил е тяхната самоличност, че те са направили отразените в акта изявления, че е изпълнена процедурата по запознаване на страните с акта – прочитане и той е одобрен от тях, че е извършена проверка на приложените документи и те са били налични при изповядването на съответната сделка.

Всички тези факти съдът е задължен да приеме за установени, без да преценява достоверността им, освен ако не са опровергани с други официални документи.

Твърдението на ищците по делото, че съдържанието на процесните нотариални актове не им е било прочетено е подкрепено единствено с гласни доказателства – показанията на свидетелите М. В. П. , Р.И. С.и И.Д.Я.. При това, всички изброени свидетели са узнали от само от ищцата Д.Д. и пресъздават пред съда нейните изявления, че не са им били прочетени нотариалните актове. За това и показанията им досежно това фактическо твърдение няма как да бъдат ценени.

В същото време, в показанията си свид. Р.М.П. – нотариусът, пред когото са изповядани двете сделки е категоричен, че и двете процесни сделки не само са били прочетени, но и са били допълнително разяснявани при удостоверяването им, тъй като са с тежести – запазено право на ползване, забрана за купувача да ги отчуждава или обременява с тежести без съгласието на продавачите и т.н.

След като ищците твърдят, че актовете не са им били прочетени, в тяхна тежест е да установят по несъмнен начин, че този релевантен факт не се е осъществил така, както е бил отразен в съответния документ. В тази насока няма събрани убедителни доказателства.

Поради изложеното исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД се явяват недоказани по основание и затова следва да бъдат отхвърлени, като съдът дължи произнасяне по следващите предявени в условията на евентуалност искове за нищожност на сделките поради липса на съгласие.

Относно исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД:

Иска се да бъде признато от съда за установено по отношение на ответницата, че двата сключени на 14.11.2013 год. между нея и ищците договори, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год., двата на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС са нищожни поради липса на съгласие.

Излагат се твърдения, че в случая не е имало съгласие от страна на продавачите относно вида на сделката – покупко-продажба, като тяхната действителна воля е била сключването на алеаторен договор за издръжка и гледане.

Липсата на съгласие при договорите трябва да е съзнателна, съзнавана и без намерение на страната да се обвърже с договора.

В случая, и двете страни по сделката са се явили лично пред нотариуса и са одобрили и подписали нотариалните актове, с които продавачите са заявили, че са съгласни и продават, а купувачът, че е съгласен и купува описаните имоти – апартамент и дворно място за сумата от съответно 7300,80 лв. за апартамента и 2540,40 лв. за дворното място.

"Когато волеизявленията на продавача и купувача за сключване на договора са били дадени пред нотариалния орган с намерението за обвързване от неговото съдържание, те са постигнали съглашение да се създаде правна връзка между тях по чл. 8 ЗЗД, а одобряването и подписването на нотариалния акт обективира това съгласие. Следователно, при съвпадение на насрещните волеизявления на страните, по отношение на съществените условия на договора, /дори – бел.м./ неточното им обективиране в нотариалния акт не е основание за нищожност поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД" – Р. № 56/19.02.2016 год., гр.д. № 5040/2015 год., ВКС, ГК, ІV ГО.

В друго решение – Р. № 1002/2008г., І ВКС, ГК, І ГО е прието, че липсата на съгласие по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е налице когато изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване, когато лицето се е намирало в състояние на „съзнателна липса на съгласие”, поради упражнено насилие или по други причини.

И двете процесни сделки са формални, като е спазена нотариалната форма за действителност.

Тежестта да оборят доказателствената сила на нотариалния акт отново е на ищците. Те обаче не ангажиралт убедителни доказателства, установяващи твърдението им за липса на съгласие да продадат на ответницата описаните в процесните нотариални актове недвижими имоти. Напротив, и в нотариалните актове, и в заявленията до нотариуса за образуване на двете нотариални производства/копия от които са приложени по делото/, ищците са заявили и лично са положили подписи, че желаят да осъществят покупко-продажба.

И двамата ищци са дееспособни, а въпреки напредналата им възраст нито те твърдят, нито пък някой от свидетелите, които бяха разпитани пред предходния и пред настощия състав не установява да са имали затруднения да разбират свойството и значението на действията си.

Както вече се посочи, свидетелите П. ,Я. и С.свидетелстват за това, което са чули от ищцата. Свид.Я. свидетелства и за последващите действия в кантората на нотариуса, но по отношение на тях показанията й са в противоречие с даденито от него /свид. Р. Петров/. Свид. Е. Б. пък твърди, че също от ищцата била узнала, че са продали на ответницата недвижими имоти и саси запазили право на ползване. Всъщност по делото няма незаинтересовани свидетели. Всички са обвързани поради един или друг начин от изхода му и/или се намират в близки отношения с някоя от страните. Това обстоятелство не може да не бъде отчетено от съда при преценката на показанията им и дали те са дотолкова убедителни, че да опровергаят официалния свидетелстващ характер на нотариалните актове. Дори и да се пренебрегне законовата забрана на чл. 164 ГПК, а настоящият състав не може да стори това, то пак ангажираните гласни доказателства сами по себе си остават неубедителни.

За това исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД също се явяват недоказани по основание и затова следва да бъдат отхвърлени, като съдът дължи произнасяне по следващите предявени в условията на евентуалност искове за унищожаемост на сделките поради измама и поради грешка.

Относно исковете по чл. 29, ал. 1 ЗЗД и по чл. 28, ал. 1 ЗЗД:

В процесния случай, ищците твърдят, че не са искали да прехвърлят собствеността си върху описаните имоти на ответницата посредством договори за покупко-продажба, а посредством договори за издръжка и гледане – т.е., твърдят грешка в предмета на сделките.

Твърди се, че ищците не са получавали от ответницата пари – нито в деня на сделката, нито след това, споделили с близките си, че са сключили договори за гледане и издръжка и неизпълнението на това поето от нея задължение ги озадачило. И едва когато ищцата, заедно с племенницата си, свид. ИЯ. отишла в кантората на нотариус Р.П., за да се снабди с копия от нотариалните актове, узнали, че сделките са оформени като покупко-продажби. При това при цена от 7300,80 лв. за апартамента в гр. Монтана и 2540,40 лв. за имота в *****, каквито суми нито са уговаряли, нито са получавали от ответницата.

За това какво представлява измамата ВКС се е произнесъл в няколко решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В Решение № 368/3.04.2013г., по гр.д. № 243/2012 г., ВКС-III ГО е посочено, че измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Умишленото заблуждаване се предприема, за да се предизвикат или засилят мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото волеизявление. Вследствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й. Фактическият състав на измамата по чл.29 ал.1 ЗЗД изисква:

1/ да е сключена сделка /ако страната е била въведена в заблуждение, но това не е довело до сключване на сделка, то измама по см.на чл.29 ЗЗД няма/,

2/ едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката така и /или/ относно последиците от нея,

3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и

4/ сделката да е сключена поради заблуждението.

Ясно разграничение между двата института – този на измама и на грешката е дадено в Решение № 396/28.10.2011г., по гр.д.№ 472/2010г., ВКС, IV ГО, според което: „Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации /предмета на договора/, което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й.

Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна или от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й /възползвала се е/. Във всички останали случаи е налице грешка.

Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата.

Затова последиците от унищожението поради измама и грешка са различни – при измамата насрещната страна дължи обезщетение за вреди на страната, която иска унищожението, а при грешката обезщетение за вреди се дължи от страната, която иска унищожението.

Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи, когато страната няма вина за изпадането си в грешка или макар да има вина за това, насрещната страна е знаела за съществуването на невярната представа и се е възползвала от това.

Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите /без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост/, податливостта на внушение и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили.

На горното решение се е позовал ВКС и в друго свое Решение № 343/20.12.2013г. по гр.д. № 2818/2013г., III ГО, в което е прието, че в конкретния случай е налице грешка поради грешната представа у продавача, че сключва договор за заем за пари с цел да погаси задължението си за консумирана топлинна енергия, може да се дължи на настъпила личностова промяна с емоционално-волеви и когнитивни нарушения, което е благоприятствало създаването на грешна представя относно извършената сделка.

Разбирането на разликите в по-сложни понятия като различни видове сделки е представлявало трудност за лицето поради личностова промяна /стР.ло е от алкохолна енцефалопатия/, която включва опростено мислене, намалена възможност за формиране на абстрактни понятия, намалена волева устойчивост при предлагане на алкохол.

В допълнение може да се посочат две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК относно естеството на грешката: Решение № 169/4.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 950/2011 г., І ГО, в което е посочено, че тя представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето, с което същата е сключена.

В Решение № 299/20.04.2010 г., по гр.д. № 2900/2008г. на ВКС, III ГО е посочено, че тя /грешката/ е свързана с фактическите обстоятелства, предмет на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат. Когато поради грешни съображения страните не постигнат искания резултат, тази грешка не се отразява на действителността на сделката.

В случая, според настоящия съдебен състав измама не е налице, тъй като по делото няма доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение, за предизвикване на невярна представа у ищците от страна на ответницата.

На първо място, по съображенията, изложени по-горе, съдът приема, че при двете сделки са спазени всички изисквания на закона за тяхната действителност.

И двата нотариални акта са за покупко-продажба на недвижим имот, в тях са уговорени тежести за купувача и е вписано изявление на продавачите, че цената е платена.

Доколкото по делото не се доказа твърдението на ищците, че нотариалните актове не са им били прочетени от нотариуса и те не са знаели какво подписват, то и твърдението, че са били въведени в заблуждение от ответницата относно характера /предмета/ на сделките следва да се приеме за недоказано.

В подкрепа на твърдението си, че са били въведени в заблуждение, ищците са ангажирали гласни доказателства, но всички разпитани по тяхно искане свидетели са възприели единствено и само от ищцата съставомерните факти – обстоятелствата, че не са им четени актовете, че са мислели, че подписват договори за доглеждане, а не за покупко-продажба и че цената не им е платена.

Така свид. ИЯ. е наследник на ищцата /удостоверение за родствени връзки – л. 259/ и – според свид. Р.П., при посещението им в кантората му именно тя се е интересувала как и е настоявала сделките да бъдат развалени. Свид. Р.С., която има неуредени финансови отношения с ответницата също е разбрала от ищцата, че става дума за договор за доглеждане. Свидетелите С.Първанов, М. П. и Илич Андреев също.

Другата група свидетели са свързани с ответната страна. Така синът на ответницата, свид. Н. А. твърди, че е присъствал при плащането на цената и дори е подпомогнал майка си финансово, за да може да изпълни задълженията си по сделките, а свид. Е. Б., която е клиент на ответницата твърди, че /също от ищцата/ е научила, че двамата със съпруга й са продали недвижими имоти на ответницата, като са си запазили правото да ги ползват.

Т.е., в случая гласните доказателства не са достатъчни за да обосноват преценка за това, че ответницата е формирала у ищците невярна представа за предмета на двете процесни сделки.

Същевременно, от извлечението от имотната партида в Сл.вписвания Монтана на името на ищцата /л. 55-61/ се установява, че на 27.02.2015 год. е вписан договор за доброволна делба между ищцата и свид.Я., при който последната е получила в дял две широколистни гори с обща площ 12 дка, а другата съделителка – ищцата Д.Д. не получава дял /самият договор е приложен на л. 68/,– на 26.03.2014 год. ищците са продали недвижим имот на третото лице Силва И., на 18.07.2013 год. ищцата е дарила на третото лице Ивайло И. пет земделски имота с обща площ 20,299 дка /без тежести/, - на 17.07.2013 год. е дарила на свид. Н. А.А., със запазено право на ползване, собствеността на четири земеделски имота с обща площ 9,275 дка, - на 30.11.2011 год. е продала на третото лица Лата Михалкова пет земеделски имота с обща площ 10 дка.

Приложени са два нотариални акта за продажба на недвижим имот за доглеждане и издръжка, по които ищцата е страна-купувач /л. 71 и 72/ - от 1976 год. и 1988 год.

Тези необорени писмени доказателства без да са решаващи, сочат на извод, че ищците на база личния си опит биха могли да направят разлика между договор за покупко-продажба и договор за гледане и издръжка.

По тези съоражения, евентуалните искове по чл. 29, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят като недоказани.

Последните евентуални искове са за унищожаване на процесните сделки поради грешка по см. чл. 28, ал. 1 ЗЗД.

Доколкото чрез тези искове се претендира заличаване на произтичащите от тях правни последици досежно това, за което страните са постигнали съгласие, за уважаването им е необходимо претендиращият да установи, че грешката засяга съществени елементи на договора – волеизявлението, съгласието, престациите.

Грешката в съображенията, в мотивите, въздействали върху волята и довели до вземане на решението от една от страните е ирелевантна.

В случая ищците твърдят, че е допуснатата грешка в съдържанието на насрещната престация, дължима от ответницата.

В случая и този предявен иск е недоказан и следва да се отхвърли.

За уважаването на иска по чл. 28, ал. 1 ЗЗД страната следва да установи несъотвествие между представата й и действителността.

Не се спори по делото, че ищците са възрастни хора, с влошено здраве, които са изгубили единственото си дете. За това съдът дава вяра на твърденията в исковата молба, както и на показанията на свидетелите, че ищците са търсели някой близък, съгласен да ги догледа. Такова предложение са отправили първо на свид. И.Я., а след като тя отказала – и на ответницата. Установи се също така, че ищцата и свид. И.Я. са посетили кантората на нотариуса, свид. Р. Петров и са се запознали с нотариалните дела.

Това обаче не доказва, че с ответницата са договорили сключването на договори за прехвърляне на процесните недвижими имоти срещу издръжка и гледане. Не доказва и, че са допуснали грешка при сключването на процесните договори за покупко-продажба.

В настоящото дело не се опроверга удостоверителната сила на двата нотариални акта от 14.11.2013 год. Не се доказаха твърденията на ищците, че нотариалните актове не са били прочетени преди подписването им, като в тях изрично е вписано, че продажната цена е платена. В тази насока, относно преварителното даване на пари, осъществено в кантората на ответницата са и показанията на свид. Н. А., като при отчитане роднинската му връзка с последната съдът ги възприема само доколкото съвпадат с отразеното в нотариалните актове.

Обстоятелството, че към датата на изповядване на сделките ответницата е имала средства в банкова сметка, *** си и от свид. Р. С. суми е ирелевантно.

Относно наличието на точна представа у ищците за характера и предмета на сделката са и показанията на свид. Е.Б., по отношение на която съдът също отчита, че клиент на ответницата.

При така събраните доказателства съдът счита, че се оборва достоверността на твърдението на ищците, че при сключване на сделката са останали с впечатление, че си продават апартамента и дворното място срещу задължение от страна на ответницата да ги гледа и издържа.

В този смисъл претенцията се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

Разноски претендират и двете страни, като представят списъци по чл. 80 ГПК.

С оглед изхода от делото /отхвърлянето на всички предявени искове и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата – направените разноски, така, както са установени в представеният списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства, а именно в размер на 1523,93 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, срещу Н.И.В., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД – да бъде признато от съда за установено по отношение на ответницата, че двата сключени на 14.11.2013 год. между нея и ищците договора, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год., двата на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС са нищожни поради липса на форма – поради нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1, изр. 1 ГПК – непрочитане от страна на нотариуса на участващите лица съдържанието на акта, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, срещу Н.И.В., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД– да бъде признато от съда за установено по отношение на ответницата, че двата сключени на 14.11.2013 год. между нея и ищците договора, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год., двата на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС са нищожни поради липса на съгласие, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, срещу Н.И.В., ЕГН **********,***, искове с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗЗД – да бъдат унищожени поради измама двата сключени на 14.11.2013 год. между нея и ищците договора, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год., двата на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС са нищожни поради липса на форма – поради нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1, изр. 1 ГПК – непрочитане от страна на нотариуса на участващите лица съдържанието на акта, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, срещу Н.И.В., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗЗД – да бъдат унищожени поради грешка двата сключени на 14.11.2013 год. между нея и ищците договора, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, т. VІІ, рег. № 11951, д. № 779/14.11.2013 год., двата на Нотариус Р.П., рег. № 601 РНК, с р-н на действие МРС са нищожни поради липса на форма – поради нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 576, вр. чл. 579, ал. 1, изр. 1 ГПК – непрочитане от страна на нотариуса на участващите лица съдържанието на акта, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН ********** и Д.А.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Н.И.В., ЕГН **********,*** сумата от 1523,93 лв. /хиляда петстотин двадесет и три лева, 93 ст./, представляващи разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: