Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 10.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, ІІІ състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1802 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от Л.Т. И, ЕГН **********,***, чрез адв. А.Л., МАК, срещу **************АД, ЕИК А., със седалище/адрес на управление: гр. *******, за признаване установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.л. от 01.12.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 1574/2011 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 142/2017 год. на *******, рег. № *** в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е погасено по давност правото му на принудително събиране от ищеца на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1574/2011 год. на ЛРС и ищецът не му дължи 968,86 лв. неолихвяема сума, 1722,38 лв. лихви, 102,00 лв. разноски по изпълнителното дело, както и други суми в общ размер на 984,44 лв., в т.ч. държавна такса, адвокатско възнаградение за в.л. и др., както и сума в размер на 666,50 лв. такси по тарифата за ЧСИ, заедно с всички произтичащи от това законни последици.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо/.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Г., САК, оспорва иска.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощника си, адв. А. Л., МАК, която поддържа иска, счита го за основателен и доказан и моли да бъде уважен. В посмена защита излага доводите си, в насока неоснователност на възражнението на ответника. Претендира разноски на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА.

Ответникът, редовно призован се представлява от адв. А. К., САК, която оспорва иска по съображенията, изложени в писмения отговор, които доразвива в писмено становище. Претендира разноски.

И двете страни представят списъци по чл. 80 ГПК.

Доказателствата са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че по ч.гр.д. № 1574/2011 год. на ЛРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.11.2011 год., в полза на настоящия ответник, срещу ищеца, за сумата 3615,42 лева /три хиляди шестстотин и петнадесет лева и 42 ст./, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит от 09.01.2007 год., от които: главница 3017,02 лв. три хиляди и седемнадесет лева, 02 ст./, договорна лихва за периода от 15.10.2010 година до 28.11.2011 година, в размер на 251,62 лева /двеста петдесет и един лева, 62 ст./ и наказателна лихва за периода от 15.10.2010 год. до 28.11.2011 год., в размер на 346,78 лв. /триста четиридесет и шест лева, 78 ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2011 г. до изплащане на вземането, а така също разноски 370,46 лева.

На 30.11.2011 год. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на така издадената заповед.

Изпълнителният лист е получен от заявителя на 06.06.2012 год.

По молба на ответника от 13.06.2012 год., е образувано изп.д. № 710/2012 год. на ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ, въз основа на издаденият по ч.гр.д. № 1574/2011 год. на ЛРС.

По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, но същата е върната в цялост като нередовно връчена – неполучена.

Други действия по изп.д. № 710/2012 год. на ЧСИ А. В.НЕ СА предприемани.

Видно от обективираното на гърба на изп.л. постановление на ЧСИ, а и от представената по делото справка от ЧСИ, на 23.10.2015 год. производството по изп.д. № 711/2012 год. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /поради бездействие на взискателя, продължило повече от две години/, а именно до 13.06.2014 год.

Изпълнителният лист е поискан и върнат в оригинал.

С молба от 14.06.2017 год. до ЧСИ ***, ответникът е представил пред нея изпълнителния лист отново и е поискал да бъде образувано изпълнително производство срещу ищеца във основа на него.

В молбата, въз основа на която е образувано изп.д. № 142/2017 год. на ЧСИ ***, /л.39/, ответникът е поискал от съдебния изпълнител, "в случай, че заповедта за изпълнение е връчена в производството по прекратеното вече изп.д., да не предприемате действия по повторното й връчване".

С изх. № 2039/06.07.2017 год., по изп.д. № 2017***0400142 на ЧСИ А. В.на ищеца е изпратена Покана за доброволно изпълнение, с приложен към нея подлежащият на изпълнение акт – изпълнителният лист. Никъде в ПДИ не е посочено, че се връчва и Заповед по чл. 417 ГПК, ведно с Разпореждане за издаване на изп.л. и образец на Възражение.

От изпратените от ЧСИ А. В.копия от документи по изп.д. № 142/2017 год. се установява, че ПДИ е връчена на ищеца на 13.07.2017 год.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената с него защита.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).

По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

По същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.

В конкретния случай, вземането е установено с влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 30.11.2011 год., по ч.гр.д. № 1574/2011 год. на ЛРС, въз основа на която на същата дата, 30.11.2011 год. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, който фактически е бил получен от него на 06.06.2012 год.

Изп.д. № 2012***0400710 год. на *******, рег. № *** в КЧСИ е образувано на 13.06.2012 год.

По делото няма данни, а и ответникът признава в отговора си, поради което не е спорно между страните, че по това изпълнително дело не е връчвана покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена към нея заповед за изпълнение, нито са извършвани каквито и да било действия по принудително изпълнение. Това изпълнително дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с Постановление на ЧСИ от 23.10.2015 год. – поради бездействие на взискателя.

Същевременно, по образуваното на 14.06.2017 год. /видно от вх. печат/ изп.д. № № 2017***0400142 год. на *******, рег. № *** в КЧСИ поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника/ищец на 13.07.2017 год. и към нея е приложен само изпълнителен лист, но не и заповедта по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1574/2011 год.

От издаването на изпълнителния лист – 30.11.2011 год., до образуването на изпълнителното дело № 142/2017 год. на ЧСИ А. В.и връчване на първата покана за доброволно изпълнение на ищеца – на 13.07.2017 год. са изминали повече от пет години, в който период от време спрямо длъжника не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение.

Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2, постановено на 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.

Прието е, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа като иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/, а давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на Закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгл. чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.

С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило възражение за недопустимост на иска по чл.439 от ГПК, тъй като защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение се реализира чрез възражение по чл.414 от ГПК или по специалния исков ред на чл.424 от ГПК.

В тази връзка, настоящата инстанция намира, че защитата на длъжника в заповедното производство е изрично регламентирана, като нормативно предвидените за осъществяването й процесуални средства са чрез възражение по чл.414,ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и в рамките на инициирания, с оглед на него, от заявителя исков процес по чл.422 от ГПК, като неподаването на възражение в срок, включително по чл.423 от ГПК, неговото оттегляне или уважаването на иска с влязло в сила съдебно решение имат за последица стабилизиране на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността на длъжника за оспорване на фактите и обстоятелствата във връзка с възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, аналогично на обективите предели на силата на пресъдено нещо.

Извънредни способи за защита на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение са предвидени в специалните хипотези на чл.424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и доказателства, и на чл.439 от ГПК – при новонастъпили обстоятелства.

Касае се за две различни хипотези, като първата не изключва втората, както неправилно поддържа ответникът. При тези обстоятелства искът се явява допустим.

Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай длъжникът в заповедното производство, какъвто е настоящият ищец, също разполага с правото да предяви иск по чл.439 от ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта на изпълнение.

Същевременно, за разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не се ползва с незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, ако по реда на обжалването не бъде отменено съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение /което може да бъде инкорпорирано в нея/ или незабавното изпълнение не бъде спряно по чл. 420 ГПК. В случаите, когато при издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК се отмени разпореждането за незабавно изпълнение /самата заповед не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските/, заповедта ще подлежи на принудително изпълнение с влизането й в сила, като стабилизирането на заповедта настъпва с влизане в сила на решението, с което се уважава иска по чл. 422 ГПК, заведен във връзка с възражението по чл. 414 ГПК. Следва да се има предвид, че предпоставка за обжалване на разпореждането по чл.419 ГПК е подаване на възражение срещу самата заповед за изпълнение /чл.419, ал.2 ГПК/ т.е. наличие на оспорване на материалната й законосъобразност, срещу което защитата на кредитора е по исков път - чрез предявяването на положителен установителен иск по чл. 422 ГПК.

В този случай обаче, в производството по чл. 422 ГПК ще се преценява дължимостта на процесното вземане към един по-ранен момент, а именно към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, което в случая е 29.11.2011 год.

А през целия период от тогава и до завеждането на настоящия иск, доколкото изпълнителният лист е процесуална ценна книга, удостоверяваща правото на принудително изпълнение, ответникът е разполагал с годно изпълнително основание и е бездействал, от което не следва да черпи права.

Горното обосновава преценката на настоящия състав за допустимост на иска по чл. 439 ГПК в настоящата хипотеза.

Предвид доказателствата по делото, искът е основателен и доказан и следва да се уважи.

Ищецът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Предвид изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – 159,50 лв. платена държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца, адв. А. Л., МАК претендира да й бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита.

В случая, ищецът е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА. /л. 5/

На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. А. Л..

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. А. Л., МАК сумата от 509,01 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на **************АД, ЕИК А., със седалище/адрес на управление: гр. *******, че Л.Т. И, ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист от 30.11.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 1574/2011 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 2017***0400142 год. на .... при МОС, с рег. № *** в КЧСИ – поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА **************АД, ЕИК А., със седалище/адрес на управление: гр. ******* да заплати на Л.Т. И, ЕГН **********,***, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 159,50 лв. /сто петдесет и девет лева, 50 ст./.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, **************АД, ЕИК А., със седалище/адрес на управление: гр. *******, да заплати на адв. А.Л.Б.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 509,01 лв. /петстотин и девет лева, 01 ст./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: