Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 10.08.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Ломският районен съд,
трети граждански състав, в публично заседание на седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова
при участието на секретаря Румяна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско-административно дело № 2464 по описа на съда
за
Производство с правно
основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл. 149, ал. 1 АПК.
Делото е образувано по
жалба от К.Й.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. П. П.,
МАК, срещу Решение по Протокол №
75Я2/08.08.2017 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на******, обл.
Монтана.
С това Решение е признато и
възстановено правото на собственост на земи с план за земеразделяне на имот от
0,250 дка в м. ***** и 22,000 дка в м. ****** на на следниците на Й.А. Г. ,
б.ж. на ******, заявени съответно с поредни №№ 7 и 12, като е отказано
възстановяването на общо 10 имота в землището на ******, т.к. са на друг
собственик.
Искателят е страна в
административното производство.
Счита обжалваното решение
за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като претендира
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. П. П., МАК, редовно упълномощен, който
поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Заинтересованата страна ******
се представлява от ю.к. П.Г., която оспорва жалбата и моли оспорваният акт да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен, издаден във основа на съдебно
решение.
Доказателствата са писмени.
Приета е изготвената от в.л. В.К.В. съдебно-техническа експертиза. Приложено е
гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС.
Въз основа на доказателствата по делото се
установява следното:
С обжалваното решение, взето с Протокол №
75Я2/08.08.2017 год. по преписка № 2772/17.02.1992 год. на ******, на наследниците
на Й.А. Г. , б.ж. на ******, обл. Монтана, е признато и определено за
възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, на общо
22,250 дка, както следва:
1. имот № 7 от заявлението – нива от 0,250 дка, пета
категория в м. ***** и
2. имот № 12 от заявлението – нива от 22,000 дка,
трета категория в м. ******,
като е отказано признаване правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне по отношение на
следните имоти, общо 72,99 дка, тъй като са възстановени на друг собственик:
1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета
категория в м. *****,
2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка,
пета категория в м. *****,
3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка, трета
категория в м. *****,
4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка,
трета категория в м. *****,
5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка,
трета категория в м. *****,
6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка,
трета категория в м. *****,
7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка, трета
категория в м. *****,
8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета
категория в м. *****,
9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка,
пета категория в м. *****,
10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка,
пета категория в м. *****.
В мотивната част на решението е посочено, че същото
е изготвено във вр. с чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и съобразно мотивите на Решение №
264/22.07.2016 год. по гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС.
Решението е връчено на жалбоподателя на 31.08.2017
год., а жалбата е подадена на 13.09.2017 год.
История на спора:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за
наследници, издадено от *****, обл. Монтана, след смъртта си на 07.02.1986
год., Й.А. Г.е бил наследен от съпругата си Т. А. Г., поч. 09.02.2005 год. и
сина си К.Й.А., който е жалбоподателя.
Със Заявление, вх. № 2772/17.02.1992 год., К.Й.А.,
като наследник на Й.А. Г.е заявил пред ******искане за възстановяване
собствеността на земеделски имоти с обща площ от 95,245 дка.
С Решение, взето с Протокол № 75Я2/01.10.1994 год.
по преписка № 2772/17.02.1992 год. на ******, на наследниците на Й.А. Г. , б.ж.
на ******, обл. Монтана, е признато и определено за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи с
план за земеразделяне, на общо 93,660 дка, както следва:
1.
имот № 1 от заявлението –
нива от 5,090 дка, пета категория в м. *****,
2.
имот № 2 от заявлението –
нива от 12,300 дка, пета категория в м. *****,
3.
имот № 3 от заявлението –
нива от 22,000 дка, трета категория в м. *****,
4.
имот № 4 от заявлението –
нива от 10,140 дка, трета категория в м. *****,
5.
имот № 6 от заявлението –
нива от 14,180 дка, трета категория в м. *****,
6.
имот № 7 от заявлението –
нива от 0,250 дка, пета категория в м. ***** и
7.
имот № 8 от заявлението –
нива от 6,000 дка, трета категория в м. *****,
8.
имот № 9 от заявлението –
нива от 1,020 дка, пета категория в м. *****,
9.
имот № 10 от заявлението
– нива от 0,120 дка, пета категория в м. *****,
10.
имот № 11 от заявлението
– нива от 0,560 дка, пета категория в м. *****.
11.
имот № 12 от заявлението
– нива от 22,000 дка, трета категория в м. ******,
като е отказано признаване правото на възстановяване
на собствеността с план за земеразделяне по отношение на следният имот, тъй
като се намирал в регулационния план на селото:
1. имот
№ 5 от заявлението – нива от 1,580 дка, трета категория в м. *****.
Планът за земеразделяне за землището на ******, обл.
Монтана е обнародван в ДВ, бр. 10/04.02.2000 год.
С Решение № 01Я/10.02.2000 год., по преписка №
2772/92 год., ******е възстановила на наследниците на Й.А. шест имота с обща
площ от 94,260 дка:
- нива от 10,140 дка, трета
категория, имот № 211024 в м. *****,
- нива от 0,600 дка, трета
категория, имот № 246006 в м. *****,
- нива от 50,001 дка, трета
категория, имот № 324005 в м. *****,
- нива от 17,390 дка, втора
категория, имот № 342031 в м. *****,
- нива от 14,179 дка, втора
категория, имот № 388014 в м. *****и
– нива от 1,950 дка, втора
категория, имот №
На наследниците на неговия брат В.А. Г. , с Решение № 01Я/10.02.2000 год. на *****,
по преписка № 2771/17.02.1992 год., е възстановена собствеността по отношение
на други шест имота, с обща площ от 95,901 дка.
В производство по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, с Решение от 26.01.2004 год. по в.гр.д. № 400/2003 год., ОС –
Монтана, потв. с Решение № 2336/27.10.2005 год., по гр.д. № 1431/2004 год.,
ВКС, ІV г.о., е отменено частично
решението от 14.04.2003 год.по гр.д. № 49/2003 год. на РС – Лом и е признато за
установено по отношение на К. и *****/първиятот
тях – жалбоподателят/, че към момента на внасяне в ТКЗС, земеделските земи в
землището на ******, обл. Монтана, а именно:
-
Нива,
имот № 1649 от 11,93 дка в м. *****;
-
Нива,
имот № 1657 от 10,14 дка в м. *****,
-
Нива,
имот № 6641 от 2,62 дка в м. *****,
-
Нива,
имот № 10730 от 14,18 дка в м. *****,
-
Нива,
имот № 11844 от 9,68 дка в м. *****,
-
Нива,
имот № 11847 от 34,46 дка в м. *****,
-
Люцерна,
имот № 6642 от 0,54 дка в м. *****,
-
Ливада,
имот № 11846 от 4,54 дка в м. *****,
-
Ливада
и гора, имот № 11845 от 7,94 дка в м. *****,
-
Лозе,
имот № 8138, от 2,04 дка, м. На *****,
-
Лозище
– имот № 8139 от 0,25 дка в м. На *****,
-
Лозе,
имот № 8167 от 1,12 дка в м. На ***** и
-
Нива
от около 9 дка в м. *****,
са били собственост на общият наследодател на страните, А.М. ,
а земеделски имот от 12,3 дка в м. На ***** е бил собственост на общата им
наследодателка М. Г..
Оставено е в сила
отхвърлителното първоинстанционно решение на ЛРС по отношение на:
- нива от 1,16 дка в м. *****,
- нива от 3,565 дка в м. *****,
- нива от 4,500 дка в м. *****
и
– нива от 4,000 дка в м. *****.
В опитите си да изпълнят
съдебните решения, длъжностните лца от ****** са издали серия коригиращи
решения, в които признават и възстанвяват, респ. отказват да възстановят
собствеността върху различни от имотите на различни от наследниците на А.М. , М.
Г. и техните синове, братята Й.и В.****,
като така са образувани в ЛРС повече от 5 граждански дела, всички приключили с
отмяна или обявяване нищожността на реституционните решения.
Така, с Решение № 330/06.11.2013 год. по адм.д. №
474/2012 год. на ЛРС, образувано след отмяна на съдебния акт и връщането за
ново разглеждане от друг състав на гр.д. № 987/2011 год. на ЛРС, са ОБЯВЕНИ ЗА
НИЩОЖНИ Решението по Протокол № 75Я1/02.08.2011 год., по
заявление, вх. № 2772/17.02.1992 год. на ****, за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Й.А. Г. , б.ж. на ******, обл.
Монтана, с което е признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, както
следва: Имот № 1 от заявлението с площ от 5,090 дка, пета категория в м. *****,
Имот № 2 от заявлението с площ от
6,150 дка, пета категория, м. *****, Имот № 7 от заявлението с площ от
0,250 дка, пета категория, м. ***** и Имот № 12 от заявлението, с площ от
22,000 дка, трета категория, м. ****** – общо 33,490 дка. и е отказано възстановяването на
собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: Имот № 2 от заявлението с площ от 6,150 дка, пета категория, м. *****,
Имот № 3 от заявлението с площ от 22,000 дка, трета категория, м. *****,
Имот № 4 от заявлението с площ от 10,140 дка, трета категория, м. *****, Имот №
5 от заявлението с площ от 1,580 дка, трета категория, м. *****, Имот № 6 от
заявлението с площ от 14,180 дка, трета категория, м. *****, Имот № 8 от заявлението
с площ от 6,000 дка, трета категория, м. *****, Имот № 9 от заявлението с площ
от 1,020 дка, пета категория, м. *****, Имот № 10 от заявлението с площ от
0,120 дка, пета категория, м. *****, Имот № 11 от заявлението с площ от 0,560
дка, пета категория, м. *****,
както и Решението по Протокол № 75Я1/02.08.2011
год., по заявление, вх. № 2771/17.02.1992 год. на ****, за възстановяване правото на
собственост на наследниците на В.А. Г. , б.ж. на ******, обл. Монтана, С КОЕТО
е признато и определено за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: - Имот № 4 от заявлението с площ от
0,250 дка, трета категория в м. ****, - Имот № 9 от заявлението с площ от 6,150
дка, пета категория, м. *****, -Имот 10 от заявлението с площ от 30,000 дка,
трета категория, м. ****** и -Имот № 11 от заявлението, с площ от 10,500 дка,
трета категория, м. ****** – общо 46,900 дка. и е отказано възстановяването на собствеността с план за земеразделяне
на следните имоти: -Имот № 1 от заявлението с площ от 11,930 дка, трета
категория, м. *****, - Имот № 2 от заявлението с площ от 1,580 дка, трета
категория, м. *****, - Имот № 3 от заявлението с площ от 22,140 дка, трета категория,
м. *****, - Имот № 5 от заявлението с площ от 6,480 дка, трета категория, м. *****,
- Имот № 6 от заявлението с площ от 1,020 дка, пета категория, м. *****, - Имот
№ 7 от заявлението с площ от 0,120 дка, пета категория, м. *****, - Имот № 8 от
заявлението с площ от 0,560 дка, пета категория, м. *****, - Имот № 9 от
заявлението с площ от 6,150 дка, пета категория, м. *****.
След влизане в сила на посоченото съдебно решение, ******
е постановила ново Решение по Протокол № 75Я1/13.01.2015 год., по преписка №
2772/17.02.1992 год., с което е признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху земеделски
земи с план за земеразделяне, на общо 22,250 дка, както следва:
1. имот № 7 от заявлението – нива от 0,250 дка, пета
категория в м. ***** и
2. имот № 12 от заявлението – нива от 22,000 дка,
трета категория в м. ******,
Като е отказано признаване правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне по отношение на
следните имоти, общо 72,99 дка, тъй като са възстановени на друг собственик:
1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета
категория в м. *****,
2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка,
пета категория в м. *****,
3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка,
трета категория в м. *****,
4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка,
трета категория в м. *****,
5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка,
трета категория в м. *****,
6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка,
трета категория в м. *****,
7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка,
трета категория в м. *****,
8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета
категория в м. *****,
9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка,
пета категория в м. *****,
10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка,
пета категория в м. *****.
В мотивната част на решението е посочено, че същото
представлява корекция на Решение 75Я1/02.08.2011 год. и е изготвено на осн. чл.
14, ал. 6 ЗСПЗЗ, съобразно адм.д. № 474/2012 год. на ЛРС.
С влязло в сила Решение № 264/22.07.2016 год., по
адм.гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС, описаното по-горе Решение по Протокол №
75Я1/13.01.2015 год., по преписка № 2772/17.02.1992 год. също е обявено за
нищожно.
Процесното обжалвано решение е постановено именно
след влизане в сила на решението по адм.гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС.
Разликата между нищожното Решение по Протокол №
75Я1/13.01.2015 год. и обжалваното Решение по Протокол № 75Я2/08.08.2017 год.
се състои в посочените съдебни решения, както и в правното основание – по
предходното е посочено, че се издава на осн. чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ, а в
процесното – на осн. чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Систематично и последователно решаващите съдебни състави
от всички инстанции са излагали мотиви в насока, че в случая се касае за
необходимост да се изпълни съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което
материалното основание намира отражение в разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.К.В., която не беше оспорена от
страните и която съдът кредитира като обективна и задълбочена, вещото лице,
след като се е запознал с цялата реституционна преписка, както и със съдебните
решения, касаещи както настоящия спор, така и изпълнението на решението по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ от страна на ****** е установило, че:
1. С Решение № 01Я/2000 год., по заявление №
2772/1992 год., ******е възстановила на наследниците на Й.А. Г.правото на
собственост върху шест имота с обща площ от 94,261 дка.
2. С Решение № 01Я/2000 год., по заявление №
2771/1992 год., ******е възстановила на В.А. Г.правото на собственост върху
шест имота с обща площ от 95,889 дка.
Така, общо възстановените по двете решения и
отразени в КВС на ****** имоти са 190,150 дка.
С Решение на МОС по в.гр.д. № 400/2003 год. /л. 95/,
оставено в сила с Решение по гр.д. № 1431/2004 год. на ВКС /л. 91/ от земеделските
имоти, заявени по двете преписки - № 2271/1992 год. и № 2272/1992 год. е
признато, че 13 /тринадесет/ от имотите са били собственост на А.Г.М. и един – на М. **** Г..
3. В изпълнение на това съдебно решение, с Протокол
№ 75Я1/13.01.2015 год. на ОСЗ /л. 75/, по заявление № 2771РС/13.01.2015 год. са
признати и възстановени на наследниците на А.Г.М. 13 имота с обща площ от 96,270 дка.
4. С Протокол № 75Я1/13.01.2015 год. /л. 79/, по
заявление № 2772РС/13.01.2015 год. на наследниците на М. **** Г. е признато и възстановено правото на
собственост върху 1 имот, с площ 12,300 дка.
5. С Протокол № 75Я1/13.01.2015 год. /л. 76/, по
заявление № 2771А/13.01.2015 год. на наследниците на братя В.и Й.**** Г. и е
признато и възстановено правото на собственост върху 1 имот, с площ 5,090
дка.
Или, всички имоти, взети от преписки 2271 и 2772
и възстановени на общите наследодатели по т. 3 и т. 4 са с обща площ от 113,660
дка.
От общо възстановената площ по т. 1 и т. 2 – 190,150
дка, за наследниците на Й.и В.**** Г. и по преписки 2772 и 2771, за тях остават
76,490 дка, от които за наследниците на Й.А. Г.– 37,918
дка, а за наследниците на В.А. Г.– 38,572 дка.
С Протокол № 75Я1/13.01.2015 год. /л. 77/, по
заявление № 2771/1992 год. на наследниците на В.А. Г.е признато и възстановено
правото на собственост върху имоти с
обща площ 40,750 дка. Отказано е възстановяването, с мотив, че тези
имоти са признати за възстановяване на наследниците на А.Г.М. и ****а **** Г. – по отношение на имоти с обща
площ 56,133 дка.
С обявеният за нищожен, с решението по гр.д. № 1739/2015 год. на ЛРС Протокол № 75Я1/13.01.2015 год., по заявление № 2772/1992 год. на
наследниците на Й.А. Г.е признато и възстановено правото на собственост върху
имоти с обща площ 22,250 дка.
Отказано е възстановяването, с мотив, че тези имоти са признати за
възстановяване на наследниците на А.Г.М. и ****а **** Г. – по отношение на имоти с обща
площ 72,990 дка.
От изследването на горните преписки, вещото лице
стига до заключението, че с обжалваното решение, на наследниците на Й.А. Г.не
са признати за възстановяване имотите до размера на правата им.
Установило е, че за новообразуваните преписки №
2771РС на А.Г.М. , № 2772РС на М. **** Г.
и № 2771А на братя В.и Й.**** Г. и са необходими общо 113,660 дка.
А от първоначалните преписки № 2771/1992 год. и №
2772/1992 год. е отказано възстановяването на общо 129,123 дка.
Вещото лице не е открило данни или доказателства в
КВС на ****** да е била извършвана промяна и умаляване размера на имотите по
Решение № 01Я/2000 год. на наследниците на Й.А. Г. .
Следователно – видно от заключението на вещото лице,
при полагащи се за възстановяване общо 37,918 дка на наследниците на Й.А.
Г.по преписка № 2772/1992 год., с обжалваното решение по Протокол №
75Я2/08.08.2017 год. ****** е признала и възстановила 22,250 дка, или с 15,668
дка по-малко.
При това, няма данни в ****** къде са
прехвърлени /или придадени/ невъзстановените по преписка № 2772/1992 год. и
останали "в излишък" земеделски земи с обща площ от 15,668
дка.
В с.з. вещото лице допълнителнопояснява, че ****** е
следвало да откаже по двете преписки от 1992 год. - № 2771 и № 2772 толкова
имоти, колкото са признати за възстановяване на общте наследодатели – т.е.
113,660 дка, а вместо това са отказани – 129,123 дка, като жалбоподателят е
ощетен с 15,668 дка.
При така установените факти, съдът намира, че жалбата, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
от лице, имащо прави и интерес да обжалва, е процесуално допустима, а
разгледана по същество – основателна и следва да се уважи.
За
да е законосъобразен административният акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно производствените правила,
да не противоречи на материално правни
разпоредби и да съответства на целта
на закона.
При решаване на делото съдът следва да
извърши служебна проверка на валидността на обжалвания
индивидуален административен акт. В
случая важи общата теория за нищожност и унищожаемост на административните
актове.
В конкретния случай се обжалва индивидуален административен акт,
постановен след прогласяване нищожността на предходно решение на ****** по
същия казус.
Обжалваното понастоящем
решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен орган, в кръга
на правомощията му, в предвидената от закона форма.
Разгледано по същество е неправилно и следва да се отмени.
Заявлението за земеделска
реституция е подадено от лице, имащо право да иска възстановяване на земеделска
земя и е придружено с доказателства за собственост, съгл. чл. 12, ал. 1
ППЗСПЗЗ.
Общинска
служба по земеделие ****** е действала незаконосъобразно, като е отказала
възстановяване на собствеността на наследниците на Й.А. Г.по отношение на
установените в заключението на вещото лице 15,668
дка с мотива, че имотите вече са
признати за възстановяване на друго лице.
Основанията за отказ за
възстановяване на собствеността са изчерпателно изброени в ЗСПЗЗ и сред тях
липвса наличието на спор за материално право.
Констатирайки такъв, ОСЗ е
следвало да напъти страните да решат спора в исково гражданско производство по
реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
В конкретния случай обаче,
спорът вече е разрешен в гражданското исково производство, по реда на чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ, при което административния орган е обвързан от решението на
съда, относно лицата, в чиято полза следва да се възстанови имота.
В
Тълкувателно решение № 1 от 1997г. изрично е визирана хипотезата „…когато след
приключване на производството по чл. 14 ал. 1- 3 от ЗСПЗЗ, с влязло в сила
съдебно решение по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ се установи, че собственици на
конкретните земеделски земи са други граждани, а не тези спрямо които е
постановено възстановяване на собствеността в реални граници, общинската
поземлена комисия, на основание чл. 14 ал. 7 от ЗСПЗЗ може да измени
постановеното решение съобразно новите обстоятелства.
В
случая ****** за пореден път е
постановила решение, което е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
За това по настоящата
жалба, съдът следва да постанови решение, с което да отмени Решение по Протокол
№ 75Я2/08.08.2017 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на ******, обл.
Монтана в обжалваната част, да признае правото на собственост на наследниците
на Й.А. Г. , ЕГН **********, починал на 07.02.1986 год., б.ж. на ******, обл.
Монтана върху още 15,668 дка земеделска земя и да върне преписката на ****за
приключване на реституционната процедура.
С оглед изхода от делото и
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения, ****** ще
следва да понесе и направените от жалбоподателя разноски за съдебно-техническа
експертиза – в размер на 80 лв., както и да заплати на процесуалния му
представител, адв. П. П., МАК сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
ОТМЕНЯ Решение
по Протокол № 75Я2/08.08.2017 год., по заявление № 2772/17.02.1992 год. на ******,
обл. Монтана в частта, в която на наследниците
на Й.А. Г. , б.ж. на ******, обл. Монтана е отказано
признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
по отношение на следните имоти, общо 72,99 дка:
1. имот № 1 от заявлението – нива от 5,090 дка, пета
категория в м. *****,
2. имот № 2 от заявлението – нива от 12,300 дка,
пета категория в м. *****,
3. имот № 3 от заявлението – нива от 22,000 дка,
трета категория в м. *****,
4. имот № 4 от заявлението – нива от 10,140 дка,
трета категория в м. *****,
5. имот № 5 от заявлението – нива от 1,580 дка,
трета категория в м. *****,
6. имот № 6 от заявлението – нива от 14,180 дка,
трета категория в м. *****,
7. имот № 8 от заявлението – нива от 6,000 дка,
трета категория в м. *****,
8. имот № 9 от заявлението – нива от 1,020 дка, пета
категория в м. *****,
9. имот № 10 от заявлението – нива от 0,120 дка,
пета категория в м. *****,
10. имот № 11 от заявлението – нива от 0,560 дка,
пета категория в м. *****, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПРИЗНАВА на наследниците на Й.А. Г. , ЕГН **********, починал на 07.02.1986
год., б.ж. на ******, обл. Монтана, правото на възстановяване на собствеността с план
за земеразделяне върху още
15,668 дка.
ВРЪЩА
преписката на ******, обл. Монтана за продължаване на процедурата по
възстановяване, съобразно дадените в мотивната част на Решението указания.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ****** да ЗАПЛАТИ на К.Й.А.,
ЕГН **********,***, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи разноски
за разглеждане на делото пред тази инстанция.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год., ****** да
ЗАПЛАТИ на адвокат П.А.П.,***, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща
възнаграждениеза процесуално представителство на жалбоподателя пред тази
инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен
срок от съобщението му
на страните с връчването
на препис от него.
След влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати на ОСЗ ******, обл. Монтана.
Р. СЪДИЯ: