Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 10.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на седми март, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2985
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 4, вр. чл. 2 ал. І т. 3 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ - осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи.
Предявен е иск
от Е.В.П., ЕГН **********,***, срещу
Главна Прокуратура на Република България, представлявана от ******, за неимуществени вреди в резултат от незаконно наложена
мярка за неотклонение «Задържане под стража».
Ищецът
твърди, че на 24.01.2011 год. е образувано ЗМ-306/2011 год. на 06 РУ – София –
срещу неизвестен извършител.
На
01.03.2011 год. той бил привлечен като обвиняем – без да е призован
предварително и без адвокат.
На
30.05.2011 год. СРП внесла срещу него обвинителен акт, за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, вр. чл. 20, ал. 2 НК, който състав предвижда наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 2 до 10 години.
Всички
действия по разследването били извършени под прякото ръководство на
прокуратурата и при условията на чл. 269 НПК /в отсъствие на обвиняемия/.
По
внесеният обвинителен акт било образувано НОХД № 10236/2011 год. на СРС, 19-ти
състав, а мярката за неотклонение е изменена в „Задържане под стража“ от
30.03.2012 до 29.06.2012 год. Ищецът бил задържан в Софийски централен затвор
по мярката за неотклонение. В последствие мярката за неотклонение отново била
изменена в „Подписка“, а на 18.07.2013 год. – отново променена в „Задържане под
стража“ до 29.01.2014 год., когато отново била променена в „Подписка“. Второто
задържане било постановено в съдебно заседание, проведено на 09.05.2013 год.
На
30.06.2016 год. съдът постановил оправдателна присъда. След протест на
прокуратурата било образувано ВНОХД № 3760/2016 год. на СГС. С Решение от
20.02.2017 год. оправдателната присъда била потвърдена.
Воденото
срещу ищеца наказателно преследване му причинило трайни неимуществени вреди:
много тежко преживяване по време на водене на наказателното производство, което
отключило трайни физически заболявания и психически стрес до приключването му.
Бил подтиснат, депресиран, с нарушен сън, невъзможност да се храни и живее
пълноценно. Станал емоционално лабилен и неуверен.
Това
обвинение било пето поред срещу него, приключващо с оправдаване. Наказателното
преследване затруднило реализирането на ангажиментите му в личен и семеен план.
Моралните му страдания продължават и до днес. Наказателното производство
продължило повече от 6 години.
По
време на част от периода на задържане е изтърпявал наказание по присъди, като
бил конвоиран 20 пъти от Затвора Враца до гр. София, всяко конвоиране – в
рамките на 3 до 5 дни, през което време бил подложен на стрес, пропускал
възможност да работи и така да намали присъдите си, както и да реализира доходи
от работата.
Всички
вреди /страдания и неудобство/ от продължилият 6 години процес и задържането
под стража оценява на 25 000 лв.
Затова е сезирал съда със своето
Искане: да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на незаконно обвинение по НОХД № 10236/2011 год. на СРС,
19 състав, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените във връзка с делото
разноски.
Писмен отговор
от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си ответникът, чрез ******, прокурор на РП –
Лом счита, че искът е допустим, но неоснователен, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Твърди, че е
недоказано твърдението на ищеца, че СРП е повдигнала срещу него обвинение за
извършено престъпление от общ характер и внесла срещу него обвинителен акт, по
който СРС в последствие го оправдал, както и, че е бил с мярка за неотклонение
«Задържане под стража за период от 9 месеца и 10 дни. Още повече, от
приложената справка за съдимост на ищеца е видно, че същият е осъждан 13 пъти
за умишлени престъпления от общ характер, но соченото в исковата молба НОХД №
10236/2011 год. на СРС не фигурира в
справката.
Счита, че не
се установява от доказателствата по делото наличието на която и да било от
хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, нито за нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС.
Не са
ангажирани и доказателства за претърпени от ищеца вреди.
За това моли
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Алтернативно
счита исковата претенция за силно завишена, в противоречие с разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД.
Отделно моли
да се има предвид и гр.д. № 688/2015 год. на ЛРС, по което на ищеца вече е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като заявените вреди са идентични
с процесните и не могат да бъдат разграничени.
Предвид становището на ответника,
съдът е приел, че спорни са както основателността на претенцията, така и
размерът на претендираните неимуществени вреди. Указал му е да ангажира
доказателства и за размера на претърпените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и основанието.
Всяка от страните носи
доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, е указал на ищеца,
че следва да установи при условията на пълно главно доказване правопораждащите
факти – възникването на спорното право и размера му.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призована се
явява лично и с адв. П. П., МАК, който поддържа исковете, като счита същите за
доказани по основание и моли да претенцията му да бъде уважена. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът, Прокуратурата на
Република България се представлява от прокурора при ЛРП ******, който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Излага съображенията си в писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
От доказателствата по НОХД № 10236/2011
год. на РС – София се установява следното:
ДП № ЗМ 306/2011 год. по описа на
06 РУП-СДВР е започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346,
ал. 1 НК.
С Постановление за привличане на
обвиняем от 01.03.2011 год., на ищеца Е.В.П. е предявено обвинение за това, че
за времето от 23,50 ч. на 19.01.2011 год., до 13,30 ч. на 24.01.2011 год., в
гр. ******, в съучастие като съизвършител с В. Л. Д. , противозаконно отнел
чуждо МПС – ******, черен цвят, рама ******, на стойност 1080 лв., собственост на
К. А. А. , от владението на същия, с намерение да го ползва, като моторното
превозно средство е изоставено без надзор в гр. София, до Владайска река –
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК.
С бюлетин № 147/2011 год. на СДВР
и анекс към тел. № 16461/19.04.2011 год. на ДНСП, ищецът Е. В. П. е обявен за
общодържавно издирване, с мярка „Принудително довеждане“. Назначен му е
служебен защитник и производството е продължило в негово отсъствие, като му бил
назначен служебен защитник.
На 31.05.2011 год., СРП е внесла
обвинителен акт срещу подсъдимите В. Д. и Е.В.П. /ищеца/, с обвинение срещу
последния за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Видно от обвинителния акт, и
двамата подсъдими са били с мярка за неотклонение „Подписка“.
По внесения обвинителен акт, в
СРС е образувано НОХД № 10236/2011 год.
С протоколно определение от
13.03.2012 год., мярката за неотклонение на ищеца е изменена от „Подписка“ в
„Задържане под стража“, тъй като не е установен на посочения от него адрес и се
е отклонил от първоначално определената мярка за неотклонение. Ищецът е
задържан на 30.03.2012 год. и
приведен в СЦЗ.
С протоколно определение от 19.06.2012 год., мярката за
неотклонение на ищеца отново е променена в „Подписка“. Поради неявяването му в
с.з., с протоколно определение от 22.01.2013 год. е разпоредено принудителното
му довеждане.
Определението не е изпълнено, тъй
като ищецът не е намерен на адреса си. С протоколно определение от 09.05.2013
год. мярката за неотклонение на ищеца отново е изменена от „Подписка“ в
„Задържане под стража“. Той е обявен за общодържавно издирване с тел. №
41199/22.11.2012 год. на ГДНП. Задържан е на 18.07.2013 год. от служители на 02 РУП – Пловдив и приведен в ОЗ
Враца във връзка с изтърпяването на присъда по НОХД № 1747/2011 год. на ОС
Варна от седем години лишаване от свобода.
С Присъда от 13.06.2016 год. по
НОХД № 10236/2011 год. на СРС, ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
С Решение № 234/20.02.2017 год.
по ВНОХД № 3760/2016 год. на СГС, оправдателната присъда е потвърдена.
Така описаните факти не са спорни
между страните, а и се установяват от приложеното НОХД № 10236/2011 год. на
СРС.
С постановление от 04.08.2017
год., по пр.пр. № ДП3/12/17 год. на ОП Монтана, задържането под стража по е
приспаднато задържането по НОХД № 10236/2011 год. на СРС на ищеца.
От приложената справка от ГДИН се
установява, че при изтърпяването на наказанието по НОХД № 2731/2014 год. на РС
Пловдив от 10 месеца лишаване от свобода и на наказанието по НОХД № 1747/2011
год. на ОС Варна от седем години лишаване от свобода е приспаднато задържането
по НОХД № 10236/2011 год. на СРС /2 м. и 19 дни/. Освободен е условно
предсрочно на 13.09.2017 год., с остатък 1 год., 8 м., 13 дни. По време на
престоя си в ОЗ Враца, ищецът е бил включен образователна дейност – от м. октомври,
2013 год. до м. юни, 2016 год. и в трудова дейност – след преместването си в
затворническо общежитие от открит тип през м. юни, 2016 год.
В
показанията си, свид. Н.П. Г., приятел и съсед на ищеца твърди, че
докато бил задържан, последният бил в много отчаяно състояние, когато бил
обвинен и задържан в ареста. Не си спомня кога точно е било това, но е сигурен,
че било във връзка с процесния случай. Не помни преди колко време е било това –
може би преди 5 години. Свидетелят му ходил на свиждане веднъж месечно, в
ареста в гр. София. Носел му храна. Ищецът бил отчаян, защото е бил
несправедливо обвинен. Не помни къде се намирал ареста, бил посетил ищеца само
веднъж. /коригира казаното по-горе/. Като излязъл от ареста, ищецът бил много отслабнал,
не можел да си намери работа, понеже е следствен. Постоянно му искал пари
назаем.
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение по НОХД № 10236/2011 год. на
СРС, 19 състав, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и
направените във връзка с делото разноски.
От
съдържанието на исковата молба съдът прави извода, че ищеца претендира обезщетение за неимуществени
вреди поради незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление.
Това
основание е посочено в исковата молба, с
която е сезиран съда .
При
това изложение на обстоятелствата в
исковата молба и направеното искане следва извода, че правното основание на
предявените искове е нормата на чл. 2 ал. І т. 3 и чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ - осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи.
Фактическият
състав на посочената правна норма е следният :
Пасивно легитимирани да отговарят на това
основание от закона са разследващите органи, органите на прокуратурата или на
съда (чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ).
Основание
за възникване на отговорността в тази хипотеза е наличието на повдигнато
обвинение от разследващите органи или от
прокуратурата за извършено престъпление от общ характер.
Съдебната
практика приема, че органите на следствието и на прокуратурата носят
самостоятелна отговорност само в случаите на чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2/нова т.
3/ от ЗОДОВ- виж. т. 10 на ТР № 3/
22.04. 2005 г. на ОСГК на ВКС;
Следващото
изискване на закона за възникване на отговорността на пръвозащитните органи в
тази хипотеза е лицето да бъде оправдано или наказателното производство да бъде
прекратено на основанията, посочени в текста на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ
Съдебната
практика приема, че съответният правозащитен орган отговаря и когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението,
което съответства на основанието „деянието не е извършено от лицето” /т. 7 на ТР № 3/ 22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС/;
На
следващо място, за възникване на отговорност на това основание е необходимо обвинението да е било признато за незаконно по
надлежния ред и в съответното производство;
Отговорността на Държавата в лицето на съответните правозащитни органи,
преки причинители на вредите има гаранционно
– обезпечителен характер, тъй като се понася независимо от отговорността на
съответното длъжностно лице .
Този извод следва от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ,
според който текст Държавата и Общините отговарят независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице .
Вината на прекия причинител на вредата е
ирелевантна за отговорността на Държавата.
В т. 3 на ТР № 3/ 22. 04. 2005г. на
ВКС е прието, че отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина, както и от формата на вината .
Вината е относима спрямо нарушението и
отговорността на длъжностното лице, но не и спрямо отговорността на Държавата .
Елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата е установяването на
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган,
ако противоречат на материални или процесуални правни норми (чл. 7 ЗОДОВ )
.
В правната теория и практика
отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се
извършва в негов интерес и с правото му на подбор на длъжностните лица .
Искът е основателен.
Фактическият състав на гаранционно –
обезпечителната отговорност на държавата по ч. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
безспорно установен по делото.
С Присъда от 13.06.2016 год. по
НОХД № 10236/2011 год. на СРС, ищецът е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
С Решение № 234/20.02.2017 год.
по ВНОХД № 3760/2016 год. на СГС, оправдателната присъда е потвърдена.
Решението е влязло в сила.
Този факт не е спорен.
Предвид правната квалификация на предявените искове, като обективни критерий меродавни за определяне на справедливото обезщетение следва да се изследват: 1. тежестта на предвиденото наказание за пресъплението, за което е повдигнатато обвинение, доколкото безспорно стреса е различен при предвидено наказание лишане от свобода с различна продължителност, пробация, глоба, респ. при освобождаване от наказателна отговорност по силата на закона съобразно чл. 78 а НК и т.н.; 2. продължителността на воденото досъдебно производство; 3. последствията, които имат повдигнатите обвинения и би имала евентуалната осъдителна присъда за ищеца.
В настоящия случай предвиденото наказание за престъплението, за
което е бил привлечен като обвиняем ищеца е било лишаване от свобода до 2 до 10
години. Ищецът е бил осъждан многократно, за което е бил в известност
предвид ползваната адвокатска защита.
Ищецът е осъждан многократно, а през по-голямата част от времето,
през което е продължило наказателното производство е търпял наказание по друга ефективна
присъда.
Досъдебното производство е продължило в сравнително кратък срок – около
пет месеца. Ищецът не е заемал публична длъжност или обществено избираем пост. В
хода на досъдебното производство му е била взета и мярка за неотклонение
Подписка, която не е довела до съществена промяна в обичайния му начин на живот и не е ограничила и/или затруднила реализирането на
ангажиментите му в личен, семеен и обществен план, а взетата мярка за неотклонение Задържане под стража в хода на
съдебното производство пред първата инстанция се дължи на обстоятелството, че
се е отклонил от първоначално взетата такава. След това, от 18.07.2013 год. е
търпял присъда по друго дело. Единствените му неудобства са били свързани с
конвоирането му за съдебните заседания.
Освен обективните критерии, които са общи за всички искове с правна квалификация като процесния, следва да се изследват и субективните особености на всеки частен случай. В настоящия процес, не се събраха доказателства, че ищеца е преживял много тежко воденото срещу него наказателно производство, което да е отключило у него трайни физически и психологически заболявания. Такива изводи не могат да се изведат и от показанията на свид. Н. П., допуснат до разпит по искане на ищеца и които показания са лишени от конкретика.
Изложените съображения обуславят извода, че размера на
справедливото обезщетение
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за действително претърпените неимуществени вреди от ищеца следва бъде определено в размер на 2500 лв. и до този размер искът
следва да се уважи като основателен и доказан, а над него – до претендираните
25000 лв. – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ще следва да
се осъди ответника да заплати на ищеца и държавна такса – 10 лв.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, със седалище гр. ****,
представлявана от ****на Република България,
****, да заплати на Е.В.П., ЕГН **********,***, сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени вреди от незаконно повдигнато обвинение
по
НОХД 10236/2011 год. на РС – София, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.11.2017 год., до окончателното й изплащане,
както и сумата 10
лв., представляваща разноски – държавна такса за
разглеждането на делото пред първата инстанция, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА над уваженият размер от 2500 лв., до претердираният размер от
25 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от
съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: