Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е        

 

 

                                               

 

 

                                         Гр.Лом, 30.08.2018г.

                     

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание  на  седми юни две хиляди и осемнадесета, година, в състав:            

 

                                           

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

 

        при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 610/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Административнонаказаното дружество „……, представлявано от управителя Г.В.Ф., чрез пълномощника си адв.Р.Б. от МАК обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-000959 от 05.09.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ.

         В с.з. административнонаказаното дружество не се представлява.

         Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. К., която взема становище за неоснователност на  жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

        С Наказателно постановление № 12-000959 от 05.09.2017г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана инж.Д. П.  на „………., представлявано от управителя Г.В.Ф., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 17.05.2017г. по спазване на трудовото законодателство в обект шивашки цех, находящ се в гр.Лом, ул.“…“, обект на „…“ ЕООД гр.София е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател представлявано от Г.В.Ф. не е определило писмено длъжностно лице в обекта, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда.

        В с.з. административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител. В постъпилата срещу НП жалба, проц.представител моли съда да отмени изцяло атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, всяко едно от които е самостоятелно основание за неговата отмяна. Както АУАН, така и НП не са връчвани нито лично на управителя, или на друго упълномощено лице, при съставянето на АУАН не е присъствал управителя или упълномощено от него лице, поради което административно-наказателното производство е започнало и завършило при грубо нарушаване правото на защита на ЮЛ.

        Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

       Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

       Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

        На 17.05.2017г. св.Л.Р.-*** извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословно и безопасни условия на труд в обект шивашки цех, находящ се в гр.Лом, ул.“…“, обект на „….. Тъй като при проверката не били представени поисканите документи св.Р. съставил Призовка за явяване на работодателя в Д“ИТ“ гр.Монтана на 22.05.2017г. с оглед представяне на необходимите документи. Призовката била връчена на лицето П. С. Г. – бригадир, която поела задължение да я предаде на посоченото в нея лице.

       На посочената в призовката дата на управителят или упълномощено от него лице не се явили в Д„ИТ” гр.Монтана. Необходимите документи и ведомости не били представени.

        Св.Р. изпратил писмо-призовка на адреса на дружеството в гр.София за явяване на представител на друга дата – 12.06.2017г. Писмото което било изпратено с писмо с обратна разписка се върнало в цялост непотърсено. На 12.06.2017г. св.Р. приключил проверката, за която съставил Протокол от същата дата. Наред с това на осн. чл.26, ал.1 във вр. с чл.61, ал.2 от АПК на същата дата 12.06.2017г.–17,20ч. съставил Протокол за отбелязване на устно съобщение по телефон до управителя на „… Г.В.Ф., за извършено уведомяване за приключена проверка. На същата дата изпратил препис от съставения Протокол за извършена проверка на адреса на седалището на дружеството в гр.София, както и Призовка за явяване на 26.06.2017г. в ИТ гр.Монтана за съставяне на АУАН, от който адрес писмото с обратна разписка се върнало непотърсено,

        На 27.06.2017г. св.Л.Р. в присъствието на лицата К.М. и З.А. *** съставил АУАН № 12-000959 по отношение на „….., с управител Г.В.Ф., в който описал установеното по време на проверката нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ, която правна норма възлага задължение на работодателя писмено да определи длъжностни лица в предприятието, неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд, които лица да представляват работодателя пред контролните органи на инспекцията по труда. АУАН бил съставен в отсъствието на управителя на дружеството или упълномощено от него лице,  и бил изпратен за връчване на адреса на дружеството в гр.София по куриер, но върнат като неполучен, след като е изпратен на адреса, на който се намира шивашкия цех в гр.Лом и видно от оформената разписка е получен от лицето П. С.–бригадир на 21.08.2017г.

        Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-000959 от 05.09.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ наложил на дружеството „……., в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.

       Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л.Р., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

        Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, и в частност, изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, като възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото му на защита, се вписват в съставения акт. Задължение на оправомощените да съставят актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия с цел осигуряване на присъствието му. Изключение се допуска само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта.

       В конкретният случай действително управителят на дружеството не е бил уведомен по надлежния ред и не е получил нито една от двете покани да се яви за съставяне на АУАН, и същият е съставен в негово отсъствие. От събраните в хода на делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че препис от АУАН е получен от лицето П. С. - бригадир, което лице е присъствало по време на проверката на 17.05.2017г., на което лице е връчена и Призовката за явяване на управителя на ИТ гр.Монтана, и което лице е предоставило на св.Р. телефонен номер за връзка с управителя Ф.. Следователно може да се направи извода, че е налице връчване на АУАН, макар и не в седалището на дружеството, но в негов обект. На следващо място от постъпилата жалба срещу издаденото НП може да се направи извода, че правото на защита на административно-наказаното дружество е гарантирано.  Последното, чрез своя управител не е било ограничено или възпрепятствано да упражни правото си на защита в пълен обем, т. е. по никакъв начин не са били ограничени или лишени от възможността да оспорят констатациите в АУАН и да ангажират съответните доказателства, включително и в производството по обжалване на НП.

       В предвид на горното, съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата за съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на административно-наказаното дружество.

        Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.403а, ал.2 от КТ. Последната възлага задължение на работодателя писмено да определи длъжностни лица в предприятието, неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд, които лица да представляват работодателя пред контролните органи на инспекцията по труда. Нарушението на посочената норма се извършва с неизпълнение на възложеното от закона задължение - въздържане, от страна на работодател, от писмено определяне на длъжностно лице, на мястото, на което се полага наемен труд, което лице да го представлява пред инспекцията по труда. Нарушението е формално и за неговата довършеност законът не изисква настъпването на определени вредни последици.

        Съдът намира, че наложеното от АНО наказание „имуществена санкция“ е правилно определена и в минималният предвиден от законодателят в нормата на чл.414, ал.1 от КТ размер от 1 500лв.

          Водим от горното, съдът

 

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

                

          

           ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-000959 от 05.09.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана инж.Д. П., с което  на „…, с ЕИК….., представлявано от управителя Г.В.Ф., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.403а, ал.2 от КТ, ИЗЦЯЛО, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

    

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ”  гр.Монтана за сведение и изпълнение.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :