Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е                          

 

                                                  

 

                                          Гр.Лом, 31.08.2018г.

                     

 

                           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

       при секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 77/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        С Наказателно постановление № 61 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ  със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 50лв /петдесет лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.

       Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законноустановеният 7-дневен срок, с молба да бъде отменено изцяло, като  незаконосъобразно.

        В с.з. жалбоподателят се явява лично и с проц.представител  адв.Т. П. от АК гр.Монтана, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

       Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител – юрисконсулт И. Й., който взема становище за неоснователност на жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № 61 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ  със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 50лв /петдесет лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, за това, че на 16.02.2016г. в с.Дългоделци, общ.Якимово, обл.Монтана транспортира с товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег.№ …… 5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/ или производствена марка /ПМ/.

        В с.з. процесуалният представител на жалбоподателят адв.Т.П. от МАК моли съда да постанови съдебно решение с което да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно не само, че жалбоподателят не е извършил соченото административно нарушение, но е изтекла и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване.

       В с.з. процесуалният представител на въззиваемия юрисконсулт И. Й. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.  

        Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

        Разгледана по същество е основателна.

        На 16.02.2016г. в светлата част на денонощието св.П.А.-началник ПУ Якимово, получил обаждане по телефона, че товарен автомобил-камион „Виетнамка“ натоварен с дърва минава през селото. Съобщил за полученият сигнал на св.Б.С. и Т.Т., горски надзиратели при СЗДП ТП ДГС гр.Лом, като междувременно се отправил да търси камиона. Намерил последният в частният имот на св.З. З., като товара в камиона бил почти разтоварен. По-късно там пристигнали и служителите на ДГС гр.Лом, които извършили проверка на разтоварените дърва и установили, че същите са 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, и не са маркирани. След разговор със св.З. установили, че дървата са му докарани от жалбоподателя, като при поискване на превозен билет такъв не бил представен на проверяващите.

       На място св.Б.С. в присъствието на св.Т.Т. и П.А., както и на жалбоподателят Р. съставил Констативен протокол № 078387 от 16.02.2016г. и  АУАН № 063409 от 16.02.2016г. за установено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.

       Съставените КП и АУАН на са подписани от жалбоподателят, като отказа на Р. да подпише бил удостоверен от св.Т.Т..

       Образуваната административно-наказателна преписка била изпратена на РС гр.Лом за образуване на наказателно производство срещу Р.. С Постановление от 12.01.2018г. ЛРП е отказала да образува такова и е прекратила преписката, поради малозначителност на деянието, съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НК.  Препис от постановлението е изпратен на Директора на ТП-ДГС гр.Лом за сведение.

        Впоследствие възоснова на Постановлението на РП гр.Лом от 12.01.2018г. за отказ от образуване на наказателно производство АНО издал атакуваното НП № 61 от 24.01.2018г. с което на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателят му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 50лв /петдесет лева/ за административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.

        Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, Постановление на ЛРП за отказ от образуване на наказателно производство от 12.01.2018г., Констативен протокол, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.С., Т.Т., П.А. и З. З., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

        В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, която разпоредба предвижда че се наказва с „Глоба“ от 50 до 3 000лв физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение от правна страна се основава на нарушаване на регламентираната в чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ забрана, съгласно която норма се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и  непридружена с превозен билет.

      Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до незаконосъобразността на обжалваното НП.

      На първо място издаденото НП се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на правилата предвидени в нормите на чл.40 и сл. от ЗАНН, касаещи удостоверяването на отказа на нарушителят да подпише съставеният му акт.  Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

       Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта.

       Процесуалният закон–ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

       Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя, и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В случая при съставянето на АУАН е допуснато св.Т., който е свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, да бъде свидетел и на отказа на жалбоподателят да подпише същия.  Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, и без да се разглежда спора от съда по същество.

        На следващо място съдът намира, че е допуснато и съществено процесуално нарушение от АНО при издаването на НП, тъй като последният не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства, преди да издаде НП. Не е установено по безспорен и категоричен начин дали процесните дърва предмет на нарушението са били маркирани, каква част от тях са били маркирани, с каква марка и когато е било извършено това. В случая наказващият орган се е произнесъл в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е издал НП при липса на обоснованост и законосъобразност на преписката, което се потвърждава и от доказателствата по делото.

       Така посочените нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП безспорно са от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят.

        Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателят адв.П. за наличие на изтекла давност и предпоставки за прекратяване на производството, по следните съображения: общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания се съдържат в ЗАНН. В нормата на чл.11 от ЗАНН е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Давността е обстоятелство, което изключва отговорността, в това число и административно –наказателната, и чл.11 от ЗАНН препраща именно към чл. 80 и чл. 81 от НК в случаите, когато е налице изтекъл давностен срок, който препятства реализирането на отговорността. В този смисъл е т. 2 от  ТП № 1 от 27.02.2015г. по тълк. дело № 1/2014г., ОСК на наказателната колегия на ВКС и  I и  II  колегия на ВАС.

       Абсолютната давност е  обстоятелство, което изключва административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на давността по смисъла на чл.81, ал.1 и ал.2 от НК. В чл. 81, ал.3 от НК е предвидено, че наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността. Административните наказания, попадат под регулацията на чл.80, ал.1, т. 5 от НК и за тях е предвидена тригодишна давност, която изключва наказателното преследване.  Абсолютната давност се определя като към тези три години се прибавя  още година и половина съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 на НК и се получава четири години и половина давностен срок, след изтичането на който административно-наказателното преследване се изключва. Датата на извършване на нарушението е началото на абсолютния давностен срок. В случая датата на извършване на нарушението е 16.02.2016г. и към настоящият момент не са налице законовите предпоставки за прекратяване на административно-наказателното производство.

        По отношение на искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като в административно-наказателното производство по ЗАНН не е допустимо присъждане на разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя при отмяна на наказателното постановление. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009г. на ВАС по тълк. дело № 7/2008г., докладчик съдията П. Н.. Редът, по който лицето може да реализира претенцията си за разноски, с които се е ощетил при отмяната на наказателното постановление, в случай, че са налице предпоставките и основанията за реализиране на отговорността, е друг и е уреден в ЗОДОВ.

        Водим от горното, съдът намира, че издаденото НП се явява  неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразност на цялото административно-наказателно производство, както и на крайният му акт НП, което следва да бъде отменено изцяло, за това

 

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ  със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 50лв /петдесет лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, ИЗЦЯЛО, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на ДГС гр.Берковица за сведение.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :