Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е                          

 

 

                                                  

 

 

                                          Гр.Лом, 31.08.2018г.

                     

 

                           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

 

       при секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 78/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        С Наказателно постановление № 60 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ  със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Със същото НП на осн. чл.273, ал.1 от Закона за горите вещите, предмет на нарушението – 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр. товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № ….. са отнети в полза на държавата.

       Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законноустановеният 7-дневен срок, с молба да бъде отменено изцяло, като  незаконосъобразно.

        В с.з. жалбоподателят се явява лично и с проц.представител  адв.Т. П. от АК гр.Монтана, поддържа жалбата и моли съда да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

       Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител – юрисконсулт И.Й., който взема становище за неоснователност на жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № 60 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ  със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, за това, че на 16.02.2016г. в с.Дългоделци, общ.Якимово, обл.Монтана транспортира с товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег.№ …… 5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, непридружени с превозен билет. Със същото НП на осн. чл.273, ал.1 от Закона за горите вещите, предмет на нарушението – 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр. товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № …… са отнети в полза на държавата.

        В с.з. процесуалният представител на жалбоподателят адв.Т.П. от МАК моли съда да постанови съдебно решение с което да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като видно не само, че жалбоподателят не е извършил соченото административно нарушение, но е изтекла и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване.

       В с.з. процесуалният представител на въззиваемия юрисконсулт И. Й. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.  

        Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

        Разгледана по същество е основателна.

        На 16.02.2016г. в светлата част на денонощието св.П.А.-началник ПУ Якимово, получил обаждане по телефона, че товарен автомобил-камион „Виетнамка“ натоварен с дърва минава през селото. Съобщил за полученият сигнал на св.Б.С. и Т.Т., горски надзиратели при СЗДП ТП ДГС гр.Лом, като междувременно се отправил да търси камиона. Намерил последният в частният имот на св.З. З., като товара в камиона бил почти разтоварен. По-късно там пристигнали и служителите на ДГС гр.Лом, които извършили проверка на разтоварените дърва и установили, че същите са 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, и не са маркирани. След разговор със св.З. установили, че дървата са му докарани от жалбоподателя, като при поискване на превозен билет такъв не бил представен на проверяващите.

       На място св.Б.С. в присъствието на св.Т.Т. и П.А., както и на жалбоподателят Р. съставил Констативен протокол № 078387 от 16.02.2016г. и  АУАН № 063408 от 16.02-2016г. за установено нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като били иззети дървата предмет на нарушението и товарният автомобил, марка “ГАЗ 66“, рег.№ …..

       Съставените КП и АУАН на са подписани от жалбоподателят, като отказа на Р. да подпише бил удостоверен от св.Т.Т..

       Образуваната административно-наказателна преписка била изпратена на РС гр.Лом за образуване на наказателно производство срещу Р.. С Постановление от 12.01.2018г. ЛРП е отказала да образува такова и е прекратила преписката, поради малозначителност на деянието, съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НК.  Препис от постановлението е изпратен на Директора на ТП-ДГС гр.Лом за сведение.

        Впоследствие възоснова на Постановлението на РП гр.Лом от 12.01.2018г. за отказ от образуване на наказателно производство АНО издал атакуваното НП № 60 от 24.01.2018г. с което на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите на жалбоподателят му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Със същото НП на осн. чл.273, ал.1 от Закона за горите вещите, послужили за извършване на нарушението-5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр. товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № …. са отнети в полза на държавата.

        Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в пр.преписка изх.№ 234/16г. по описа на ЛРП, Констативен протокол, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.С., Т.Т., П.А. и З. З., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

        В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, която разпоредба предвижда че се наказва с „Глоба“ от 50 до 3 000лв физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение от правна страна се основава на нарушаване на регламентираната в чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ забрана, съгласно която норма се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и  непридружена с превозен билет.

      Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения довели до незаконосъобразността на обжалваното НП.

      На първо място издаденото НП се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на правилата предвидени в нормите на чл.40 и сл. от ЗАНН, касаещи удостоверяването на отказа на нарушителят да подпише съставеният му акт.  Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

       Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват в акта.

       Процесуалният закон–ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

       Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя, и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по  чл. 43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В случая при съставянето на АУАН е допуснато св.Т., който е свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, да бъде свидетел и на отказа на жалбоподателят да подпише същия.  Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, и без да се разглежда спора от съда по същество.

        На следващо място съдът намира, че е допуснато и съществено процесуално нарушение от АНО при издаването на НП, тъй като последният не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Административният орган е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства, преди да издаде НП. Не е установено по безспорен и категоричен начин дали процесните дърва предмет на нарушението са били маркирани, каква част от тях са били маркирани, с каква марка и когато е било извършено това. В случая наказващият орган се е произнесъл в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е издал НП при липса на обоснованост и законосъобразност на преписката, което се потвърждава и от доказателствата по делото.

       Така посочените нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП безспорно са от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят.

       В нормата на 273, ал.1 от ЗГ законодателят е предвидил да бъдат отнети в полза на държавата вещите, предмет и послужили за извършване на престъплението /нарушението/, освен ако те са използвани против волята на техният собственик

      Отнемането на вещите и средствата послужили за извършване на нарушението или предмет на нарушението, в полза на държавата представлява своеобразна санкция, която се налага наред с административно наказателната отговорност по ЗГ. В този смисъл в тежест на административнонаказващият орган е преди да приложи тази правна норма да докаже, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, като ангажира необходимите и относими доказателства, както досежно собствеността на лекият автомобил послужил за извършване на нарушението, така и досежно съответствието между стойността му и характера и тежестта на нарушението.

       В случая, тъй като издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно същото следва да бъде отменено и в тази му част. Наред с това, съдът намира, че при приложението на тази санкция АНО не е отчел несъответствието между стойността на вещите предмет на нарушението и стойността на иззетия товарен автомобил.

        Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателят адв.Петрова за наличие на изтекла давност и предпоставки за прекратяване на производството, по следните съображения: общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания се съдържат в ЗАНН. В нормата на чл.11 от ЗАНН е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Давността е обстоятелство, което изключва отговорността, в това число и административно –наказателната, и чл.11 от ЗАНН препраща именно към чл. 80 и чл. 81 от НК в случаите, когато е налице изтекъл давностен срок, който препятства реализирането на отговорността. В този смисъл е т. 2 от  ТП № 1 от 27.02.2015г. по тълк. дело № 1/2014г., ОСК на наказателната колегия на ВКС и  I и  II  колегия на ВАС.

       Абсолютната давност е  обстоятелство, което изключва административно-наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на давността по смисъла на чл.81, ал.1 и ал.2 от НК. В чл. 81, ал.3 от НК е предвидено, че наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността. Административните наказания, попадат под регулацията на чл.80, ал.1, т. 5 от НК и за тях е предвидена тригодишна давност, която изключва наказателното преследване.  Абсолютната давност се определя като към тези три години се прибавя  още година и половина съобразно разпоредбата на чл.81, ал.3 на НК и се получава четири години и половина давностен срок, след изтичането на който административно-наказателното преследване се изключва. Датата на извършване на нарушението е началото на абсолютния давностен срок. В случая датата на извършване на нарушението е 16.02.2016г. и към настоящият момент не са налице законовите предпоставки за прекратяване на административно-наказателното производство.

        По отношение на искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като в административно-наказателното производство по ЗАНН не е допустимо присъждане на разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя при отмяна на наказателното постановление. В тази насока е и Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009г. на ВАС по тълк. дело № 7/2008г., докладчик съдията П. Н.. Редът, по който лицето може да реализира претенцията си за разноски, с които се е ощетил при отмяната на наказателното постановление, в случай, че са налице предпоставките и основанията за реализиране на отговорността, е друг и е уреден в ЗОДОВ.

        Водим от горното, съдът намира, че издаденото НП се явява  неправилно и незаконосъобразно, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до незаконосъобразност на цялото административно-наказателно производство, както и на крайният му акт НП, което следва да бъде отменено изцяло, за това

 

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

        ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 60 от 24.01.2018г. на Директора на РДГ гр.Берковица инж.С. М. К., упълномощен на осн. чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ  със Заповед № РД-49 199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на жалбоподателя Г.Р.Р. с ЕГН ********** ***, на осн. чл.266, ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 100лв /сто лева/ за извършено административно нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, и с което на осн. чл.273, ал.1 от Закона за горите вещите, предмет на нарушението – 5пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид цер и дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението-1бр. товарен автомобил „ГАЗ-66“, с рег. № … са отнети в полза на държавата ИЗЦЯЛО, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

         Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

 

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Директора на ДГС гр.Берковица за сведение.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :