Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е                          

 

 

                                                  

 

 

                                          Гр.Лом, 28.08.2018г.

                     

 

                             В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета, година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

 

      при секретаря Л.П., като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 122/18г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

       С Наказателно постановление № 17-0294-991428 от 16.11.2017г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, на жалбоподателят  Ц.Г.Л.      с ЕГН ********** ***, са му наложени следните административни наказания: на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/, на осн. чл.185 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ и на осн. чл.179, ал.4, т.1 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.100, ал.2 от ЗДвП и чл.139, ал.5 от ЗДвП.

       Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва, чрез пълномощника си адв.П. ***, в законноустановеният 7-дневен срок, с молба да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

       В с.з. жалбоподателят не се явява, не се представлява.

       Въззиваемият редовно призован не се явява в с.з., не се представлява, не взема становище по жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № 17-0294-991428 от 16.11.2017г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, на жалбоподателят  Ц.Г.Л.      с ЕГН ********** ***, са му наложени следните административни наказания: на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/, на осн. чл.185 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ и на осн. чл.179, ал.4, т.1 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършени нарушения на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.100, ал.2 от ЗДвП и чл.139, ал.5 от ЗДвП, за това, че на 13.11.2017г. около 16,30ч. на път трети клас № 133, общ.Вълчедръм, в посока с.Мокреш, управлява лек автомобил, марка „Скания Р 420“, с рег.№ ……, собственост на …….., М. Д. гр.И., като се движи по републикански пътища без да е заплатил съответната такса за тях, определена в ЗДвП, не е залепил на предното стъкло валиден винетен стикер и не носи Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

       В с.з. жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.П.Я. ***, който от негово име поддържа жалбата и моли съда да издаде решение с което отмени издаденото НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

       Въззиваемият не се явява, не се представлява в с.з.

      Депозираната жалба, съдът намира за процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

       Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

       На 13.11.2017г. около 16,30ч. свидетелите Е.М., З.В. и В.Ц., тримата служители в РУ гр.Лом участвали в специализирана полицейска акция, като се намирали  на път ІІІ-133 между с.Мокреш и гр.Вълчедръм, на около километър от табелката на входа на гр.Вълчедръм, в посока с.Мокреш, когато св.М. спрял за проверка движещият се по пътното платно лек автомобил - лек автомобил, марка „Скания Р 420“, с рег.№ ……. При извършената проверка полицейските служители установили, че водач на автомобила е жалбоподателя, който не представя документ за платена винетна такса и няма залепен винетен стикер на стъклото. Водачът не представил и СР на МПС.

        На място св.Ем.М. в присъствието на св.З.В., В.Ц. и нарушителят съставил АУАН № 1491/ЗДвП от 13.11.2017г., в който описала установените нарушения на чл.139, ал.5, чл.100, ал.1,т.2 и чл.100, ал.2 от ЗДвП. Така съставеният акт бил предявен за запознаване на жалбоподателят, който го подписал с възражението, че на бензиностанцията не е имало винетки.

       Впоследствие възоснова на съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП с което за констатираните административни нарушения му наложил административни наказания на на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/, на осн. чл.185 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ и на осн. чл.179, ал.4, т.1 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/.

       Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Е.М., З.В. и В.Ц., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

       Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени съгласно изискванията на ЗАНН и надлежно са връчени на жалбоподателя. Фактическите констатации отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства

        Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

        По отношение на първите две наложени административни наказания- на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10лв /десет лева/ и чл.185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева/, издаденото НП се явява правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушенията по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.2 от ЗДвП, за които е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

        Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. В случая жалбоподателят не е представил на проверяващите въпросните документи, поради което е осъществил състава на това нарушение, и по разбиране на съда правилно е санкциониран от АНО на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП с административно наказание „Глоба“ в размер на 10лв /десет лева/.

       Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДП водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Към момента на извършване на проверката управляваното от жалбоподателят МПС не е имало залепен валиден винетен стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.185 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева/.

       Съгласно императивната разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП: "Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата". При така събраните по делото доказателства съдът прие, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил визираното в акта и санкционирано в НП административно нарушение – управлявал е по републиканската пътна мрежа лек автомобил, за който не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Съдът не намира никакви основания да не кредитира показанията на тримата свидетели, които са логични, последователни и изцяло кореспондират с констатациите по съставения АУАН.

       Съдът намира, че при ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателят, АНО е допуснал съществено нарушение, като е санкционирал Л. с налагане на административно наказание „Глоба“  в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ на осн.179,  ал.4, т.1 от ЗДвП.

       В тази правна норма е предвидена санкция за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища за което е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, по-ниска от нормативно установената за съответната категория, се наказва с глоба, както следва: при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, и на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл.10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона – 1 500лв.

       В настоящето производство не бяха събрани доказателства по време на извършената проверка от полицейските служители жалбоподателят да е представил доказателства за заплатена винетна такса.

        В случая жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран с административно наказание по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която правна норма водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с „Глоба“, както следва: при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона – 3 000лв.

        Съдът намира, че несъответствието между посочената в АУАН нарушена правна норма и посочената в НП като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателят правна норма представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото на практика с наказателното постановление се изменя правната квалификация на нарушението по повдигнатото със съставения АУАН административнонаказателно обвинение и пречи на нарушителя да разбере за какво точно административно нарушение е привлечен да отговаря. Издаването на наказателното постановление не се свежда до посочване за какво е съставен АУАН и какво е неговото съдържание и не представлява просто възпроизвеждане на съставения акт за установяване на административно нарушение, а постановяване на правораздавателен  акт при осъществяване на административнонаказващата дейност на държавата. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност, като всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна в тази му част.

        Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0294-991428 от 16.11.2017г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, В ЧАСТТА му в която на жалбоподателят  Ц.Г.Л.        с ЕГН ********** ***, са му наложени следните административни наказания: на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 10лв /десет лева/, на осн. чл.185 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 20лв /двадесет лева/ за извършени нарушения на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

      

 

         ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0294-991428 от 16.11.2017г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И., упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, В ЧАСТТА му в която на жалбоподателят  Ц.Г.Л.        с ЕГН ********** ***, му е наложено  административно наказание, на осн. чл.179, ал.4, т.1 от ЗДвП – „ГЛОБА“ в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

 

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на РУ гр.Лом за сведение и изпълнение.                                                     

                                                      

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :