Мотиви към присъда по НОХД № 380/2017
год. по описа на РС – Лом.
Подсъдимият
К.Х.Т. ***, е предаден на съд с обвинение в извършването на престъпление по чл.
234, ал. 1 НК – за това, че на 24.01.2017 год., в********, ******, в имот, в който живее, държал акцизни стоки –
11,256 кг. Ситно нарязан, /насипен/ тютюн без опаковка, на стойност 2251,20
лв., без български бандерол, когато такъв се изисква по закон - съгл. чл. 2 от
Закона за акцизите и данъчните складове /“на облагане с акциз подлежат: 2.
Тютюневите изделия“/ и чл. 28 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия /“тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават
в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на ЗАДС“/, като случаят не е маловажен.
Производството е по реда на Гл. ХХ НПК.
Доказателствата по делото
са писмени и гласни.
Подсъдимият К.Х.Т. се
явява лично и с упълномощеният защитник, адв. К. Г.,
МАК, която пледира за оправдаването му поради несъставомерност
на деянието.
Представителят на РП –
Лом поддържа обвинението така, както е предявено по отношение на двамата подсъдими,
като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за
осъдителна присъда и наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно ефективно, което ще изпълни целите на чл. 36 НК.
В последната си дума подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и
взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.Х.Т. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, осъждан с ЕГН: **********.
Подсъдимият е осъждан с
четири влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, както
следва:
1. По НОХД № 90/2001 год. на РС
Козлодуй, с присъда, влязла в сила на 05.07.2001 год., за престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, извършено на 19.03.2001 год. му е наложено наказание 250 лв.
глоба, както и – на осн. чл. 343г, НК – лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година;
2. По НОХД № 1613/2004 год. на РС
Плевен, с определение, влязло в сила на 08.06.2004 год., за престъпление по чл.
206, ал. 1 НК, извършено на 01.10.2002 год., му е наложено наказание 600 лв.
глоба;
3. По НОХД № 140/2007 год. на МОС, с
присъда, влязла в сила на 24.07.2009 год., за престъпления по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 256, ал. 1 НК, извършени за периода 01.02.2000 –
28.02.2000 год., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в размер на 1000 лв.; за престъпления по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 256, ал. 1 НК, извършени за периода 03.02.2000 –
31.03.2000 год., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години и глоба в размер на 2000 лв.;
за престъпления по чл. 313, ал. 2 НК, са му наложени 24 наказания една година
лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо наказание измежду наложените му с тази присъда, в размер
на 2 години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от четири
години и глоба в размер на 2000 лв.;
4. По НОХД № 12987/2009 год. на РС
София, с присъда, влязла в сила на 04.08.2011 год., за престъпления по чл. 206,
ал. 1 НК, извършено на 06.02.2008 год. и по чл. 209, ал. 1 НК, извършено през
м. февруари, 2008 год., му е определено едно общо наказание от 2 години
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет
години.
В обвинителния си акт
прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 24.01.2017 год. служителите
на ОД МВР Монтана, свидетелите П.Н.Д. и К.Б.П. получили оперативна информация,
че подс. К. Т. съхранява в дома си, в********, *******,
нарязан тютюн без акцизен бандерол. Била сформирана оперативна група, която
посетила адреса на подсъдимия. Разяснили му целта на проверката и той заявил,
че действително съхранява такъв тютюн – в избеното помещение, като го е закупил
за лична консумация на пазара в с. Бутан. Подсъдимият заявил, че желае да
предаде доброволно тютюна. Служителите уведомили дежурната част и на място била
изпратена оперативна група. С протокол за Претърсване и изземване, с последващо одобрение на съдия от ЛРС, бил иззет бял чувал,
съдържащ ситно нарязана листна маса – 11,256 кг.
От
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза
било установено, че при проведено органолептично
наблюдение, констатираните запазени частични морфологични белези на обекта
позволяват нарязаната растителна маса да бъде определена като растителен
материал от тютюнев произход. Проведеното органолептично
наблюдение, констатираните запазени частични морфологични белези, характерен
аромат, и установените вкусови усещания при пропушване на анализираната проба
позволяват същата да се определи като тютюнево изделие, нарязан тютюн, който
към момента на анализа е годен за анализ, не е примесен със замърсители от
неорганичен произход и не е увреден от плесени и микроорганизми. При извършен
експеримент за пушене е установено, че пробата притежава характеристиките на
тютюнев продукт и може да се пуши без допълнителна обработка.
Стойността
на намерения тютюн е 2251,20 лв., установено посредством заключение на
оценителна експертиза.
Така възприетата от
обвинението фактическа обстановка не се подкрепя изцяло от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, от които се установява следното:
В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие, подс.
К.Т. твърди, че когато
в дома му дошли полицейските служители,
той им предал два вида тютюн – единият „прост“, обикновен, смлян
на фуражомелка – той бил около 9 кг., поставен в един чувал и друг, нарязан, с
тегло около килограм, поставен в друг чувал. В дома му имало 7 пушачи, това бил
тютюна на цялата му фамилия, но написали неговото име, въпреки, че той казал,
че това е на цялото семейство. Полицаите събрали двата чувала в един и писали,
че е качествен. Купила го снаха му от пазара в с. Бутан. Бил два вида. Не бил
за продажба. Купили го, защото е по-евтин – от немотия.
От показанията на свидетелите К.Б.П. и П.Н.Д. /двамата полицейски служители/ се потвърждават
обясненията на подсъдимия в частта, че действително при извършното
в дома му претърсване и изземване той им е показал намиращите се в избеното
помещение на дома му два чувала с тютюн /по-точно чувал и плик/, които бил
закупил за лична употреба. Тютюнът бил нарязан, насипен, без бандерол.
Свидетелите В.М.М. и К.С.И. /поемни лица при извършеното процесуално-следствено действие
претърсване и изземване/ също
заявяват, че подс. Т. е оказал съдействие на органите
на полицията, но не си спомнят дали тютюна е бил в един или в два чувала.
Претеглили го на електронна везна. Свид. В. М. си
спомня, че намерили един бял чувал, а свид. К. И. – един
черен, за смет.
От изисканият и приобщен
едва в хода на съдебното следствие фотоалбум, изготвен при извършването на това
процесуално-следствено действие са видни действително два чувала – черен, найлонов,
за смет и бял, от зебло.
Свид. Ц. Л., поемно
лице при извършеният оглед на веществени доказателства си спомня, че в негово
присъствие е била взета проба от веществените доказателства. В чувала бил
поставен и плик, също с тревна маса, но според
свидетеля те изглеждали еднакво – тревната маса в чувала и тази в плика,
който бил поставен в чувала.
От
заключението на приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от в.л. Л.З.Ц. се установява, че пазарната стойност
на 11,256 кг. Тютюн е 2251,20 лв. /по 200 лв. за килограм/. Акцизната ставка е
1710,91 лв. /съгл. чл. 41 от ЗАДС/. Към момента на извършване на деянието
минималната работна заплата за страната е била 460 лв.
В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че е работила по материалите от
досъдебното производство, като от там е взела и данните за количеството на
тютюна, а цената е определила като за тютюн от най-ниско качество, по 20 лв.
/кг., като е взела и данните от химическата експертиза, че тютюнът е годен за
пушене, но не е обработен. Завява, че в търговски вид цената ще е по-висока. Но
не е имала данни за сорта и качеството на тютюна.
От
заключението на приетата по делото физико-химична
експертиза, изготвена от вещото лице С.Д.П., главен експерт в Агенция
Митници – Централна митническа лаборатория се установява, че при проведеното органолептично наблюдение и констатираните запазени
частични морфологични белези на обекта за анализ позволяват нарязаната суха
растителна маса да се определи като растителен
материал с тютюнев произход. Определя се /чрез органолептично
наблюдение, запазените частични морфологични белези, характерен аромат и
установените вкусови усещания при пропушване/ като тютюнево изделие нарязан тютюн – нарязани на ивици /влакна/ с приблизителна
ширина около 2 мм, тютюневи листа. Към момента на анализа, растителният
материал е годен за анализ, не е примесен със замърсители от неорганичен
произход и не е увреден от плесенни микроорганизми. При извършеният експеримент
за пушене е установено, че притежава характеристиките на тютюнев продукт, който
може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и без да се
конкретизират специфични субективни усещания. Вкусовите характеристики
отговарят на нормалните очаквания за пушене.
При
изготвяне на заключението си, вещото лице се позовава на ЗАДС, ППЗАДС, както и
на специализирана литература: Технология за производство на цигари, София, Земиздат, 1989 год. и Стокознание на тютюна, София, Земиздат, 1989 год.
В
съдебно заседание пред СРС, по НЧД № 5174/2018 год., проведено на 30.03.2018
год., изслушан по делегация, в.л. С.П. пояснява,
че нарязаната суха растителна маса, в предоставения за изследване обект /полиетиленов плик/, по морфологични белези и химичен състав
представлява тютюнево изделие, нарязан тютюн, получен от манипулирането на тютюневи
листа. Тютюна, съгл. чл. 2 от ЗАДС представлява акцизна стока. На база
направеното наблюдение и констатацията, че представената за анализ проба е
изделие от тютюн следва и заключението, че анализираният обект е акцизна стока.
Обектът не представлява технологичен отпадък, тъй като има външния вид на
тютюнево изделие, нарязан тютюн, не съдържа замърсители от органичен и
неорганичен произход и може да се пуши
във вида, в който е представен. При изпитването е установено, че от него
може да се изработи цигара, която при пропушване е с характеристиките на
тютюнев продукт. Тютюневите ивици не са били увредени от плесени, а от тях не
са били наблюдавани онечиствания от органичен и
неорганичен произход.
Пробата
не е била подлагана на ситов анализ, съответно не е извършен анализ на фракционния състав на пробата, тъй като
този вид изследване не е бил необходим
за нуждите и целите на експертизата. Не е провеждан и анализ на вредните
вещества в пробата – катран, никотин, въглероден монооксид,
тъй като ЗАДС не изисква конкретни стойности за съдържание на изброените
съставки. Лабораторията, в която е
извършен анализа не е акредитирана по Закона за тютюна и тютюневите изделия,
тъй като е част от Агенция Митници, която е в състава на Министерство на
финансите. Вещото лице е категоричен,
че пробата, представена му за изследване не
представлява пул. При пропушване вкусовите усещания били като при пушене на
цигара от тютюн, цигарата горяла „нормално“ – т.е. не гасне или не изгаря за
много кратък период от време. Изследваната проба, видно от заключението на в.л.
Ст. П. представлява нарязан тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1
от ЗАДС, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка.
От
заключението на приетата по делото повторна
физико-химична експертиза, изготвена от вещото лице асистент д-р Н.П.Н.,
определен от директора на Институт по тютюна и тютюневите изделия – Марково се
установява, че представените две проби – по една от всеки от чувалите, при
визуална /органолептична/ оценка се квалифицират като
неизползваем тютюнев отпадък, получен при технологични операции на обработка и
преработка на тютюна с наличие на засъхнала плесен по частите от листна петура и тютюневите жили. Същият е негоден за консумация
/негоден за пушене/. Не представлява тютюнево изделие и подлежи на изхвърляне
или унищожаване. При ситовия анализ на пробите за
разделяне на фракции са установени примеси – прах, пръст и мъх.
Към
заключението е приложен и Анализен протокол от ситов анализ № 85/01.06.2018 год. на ИТТИ – Марково.
В
съдебно заседание в.л. асистент д-р Н.П.Н. пояснява, че се касае за отпадък от
тютюн. И двете проби имат една и съща структура. Мухлясването на едната от
пробите според него се дължи на това, че тя е била съхранявана в найлонов чувал
и не е имало възможност да се проветрява след изземването – т.е., то е последващо. Изследваният тютюнев отпадък е негоден за
пушене. Вещото лице пояснява, че в заключението не е приел, че се касае за пул,
защото пробите имат части от влакна. Класическият пул се получава при
преработката, при сортирането на листата, тъй като в пула има листа, жили, с
размери по-малки от 10 мм, но изследваните проби дори не са пул. Те са отпадък. Представляват много дребна фракция
от тютюн, която подлежи на изхвърляне.
По доказателствата:
Горното се установява от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на
подсъдимия, които съдът, отчитайки качеството му в процеса кредитира само до
колкото си съвпадат с останалите доказателства, приобщените протоколи от
процесуално-следствени действия – претърсване и изземване и оглед на веществени
доказателства.
Показанията на
свидетелите са безпротиворечиви що се отнася до извършените процесуално-следствени
действия и съдът ги кредитира.
Защитата на
подсъдимия има последователна линия на поведение в съдебната фаза на процеса и
тя е свързана с отстояване на тезата за несъставомерност на вмененото деяние по чл. 234, ал. 1 от НК с оглед отсъствието
на задължителния от обективна страна елемент, а именно акцизна стока – тютюн за
пушене без изискуемия се по закон бандеролен знак. Поставените въпроси от
защитата имат пряко отношение към предмета на доказване, аргументирани са с претендираната
несъставомерност на деянието и конкретни
пороци на първоначалната ФХЕ, които могат да бъдат свързани и с оспорена
компетентност на вещото лице и неизползването на достатъчно научни постижения
за решаване на поставените задачи и т.н. В този смисъл например е и Решение №
439/13.07.2005г. по н.д. №864/04г., II н.о. на ВКС, Решение №177/05.01.2017 по дело №668/2016 на ВКС, НК, II н.о.
Възникналото
съмнение в обосноваността на експертното заключение, изготвено в хода на
досъдебното производство даде основание на настоящия състав при
упражняване на задълженията му за пълно и обективно установяване на
релевантните факти, да назначи повторна
физико-химическа експертиза с вещо лице при ИТТИ - с. Марково, със следните
задачи:
1. Представлява ли пул /технически
отпадък/ предмета на престъплението/,
2. Какъв е фракционният състав и
отговаря ли по морфологични белези и химичен състав предмета на престъплението;
3. Представлява ли тютюнево изделие и
ако е такова, отговаря ли на определението за акцизна стока,
4. Пробата съдържа ли плесени и
5. Годна ли е за консумация.
От
заключението на приетата в хода на съдебното следствие повторна физикохимична
експертиза, изготвена от в.л. асистент д-р Н.П.Н., определен от директора на
Институт по тютюна и тютюневите изделия – Марково се установява, че
представените две проби – по една от всеки от чувалите, при визуална /органолептична/ оценка се квалифицират като неизползваем тютюнев отпадък, получен при технологични операции на обработка и
преработка на тютюна с наличие на засъхнала плесен по частите от листна петура и тютюневите жили. Същият е негоден за консумация
/негоден за пушене/. Не представлява тютюнево изделие и подлежи на изхвърляне
или унищожаване. При ситовия анализ на пробите за
разделяне на фракции са установени примеси – прах, пръст и мъх.
Според
вещото лице Н., изследваният тютюнев отпадък е негоден за пушене. Вещото лице
пояснява, че в заключението не е приел, че се касае за пул, защото пробите имат
части от влакна и други примеси. Класическият пул се получава при преработката,
при сортирането на листата, тъй като в пула има листа, жили, с размери по-малки
от 10 мм, но изследваните проби дори не са пул. Представляват много дребна
фракция от тютюн, която подлежи на изхвърляне. Касае се за отпадък.
Съгласно чл. 35в, ал. 1 ЗТТИ, (1) Производителите, вносителите и лицата,
които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на
Европейския съюз, цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари, трябва да извършат
задълбочени проучвания на предлаганите от тях изделия, съдържащи добавка,
включена в приоритетния списък по чл. 35б, ал. 2, т. 2, и които проучвания имат
за цел да установят дали тази добавка:
1. допринася
за токсичността на съответните изделия, води до пристрастяване към тях или води
до съществено или измеримо увеличаване на токсичността, или на опасността от
пристрастяване към което и да било от съответните изделия;
2. придава
характерни вкусово-ароматни качества;
3. улеснява
вдишването или абсорбирането на никотина, или
4. води до
образуването на вещества, които имат КМТР свойства, тяхното количество или води
до съществено или измеримо увеличаване на КМТР свойствата на което и да било от
съответните изделия.
Ал. 3 на
същия законов текст предвижда, че производителите,
вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга
държава – членка на Европейския съюз, цигари и тютюн за ръчно свиване на
цигари, изготвят доклад за резултатите от проучванията по ал. 1. Докладът
включва обобщена оценка и изчерпателен преглед на проучванията, посочва
наличната научна литература за добавката по ал. 1 и обобщава данните за нейното
въздействие.
Съгласно чл.
35в, ал. 6 от ЗТТИ, Институтът по тютюна и тютюневите изделия извършва проверка на
докладите по ал. 3 относно тяхната изчерпателност, методология и заключения.
Единствената
в страната акредитирана по смисъла на чл. 35а, ал. 3 ЗТТИ лаборатория за
изследване на тютюн и тютюневи изделия е лабораторията към ИТТИ – с. Марково.
Ключовият за
решаването на делото въпрос е представляват ли веществените доказателства по
делото тютюн, респективно има ли в него вещества, които го правят негоден за
пушене
Агенция
„Митници“ съгласно чл.27,т.2 от Устройствения
си правилник има функционална компетентност да „изследва, анализира и идентифицира
стоки, подлежащи на облагане с акциз“.
Доколкото
тютюнът е акцизна стока по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС то настоящият състав
не вижда законова пречка за провеждането на експертни изследвания от вещи лица
при посочената лаборатория. Обстоятелството, че митническото разследване и
експертизата се провеждат от длъжностни лица в рамките на агенцията не води до
автоматичния и безусловен извод за необективност на разследването както твърди
защитника. Аргумент в тази насока може да се търси в аналогичната ситуация, при
която разследването е извършено от служители на МВР, назначени на длъжност
„разследващ полицай“ съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от НПК, а експертизата е
извършена от вещи лица при БНТЛ при ОД на МВР или НИКК-гр.София.
Следователно
- и тук настоящият състав няма колебание - следва да се прави необходимата
разлика между уредената с нормативен акт функционална компетентност на
определен орган да изследва, анализира и изследва стоки поставени под режим на
акцизен контрол и облагане, и компетентността на експертизата схващана като
обем практически и научни познания на конкретния субект в даден домейн на
науката,изкуството или техниката. Липсата на такова разграничение би означавало
да се лиши от съдържание уредената в чл. 282 от НПК процедура.
Всъщност генералният
извод от така изложеното е, че не длъжността на вещото лице определя
компетентността на експертизата, а реално притежавания от него обем познания и
тяхната задълбоченост. Друг е въпросът, че изборът на вещи лица от съответното
научно-изследователско или академично учреждение е с оглед признатата им хабилитация или квалификация, която
е удостоверена по установен от държавата ред, макар и това да не освобождава
решаващия орган от преценката е ли налице в съставните му части компетентно
експертно заключение.
На фона на
тези ремарки, решаването на делото по необходимост изисква оценка на
качеството на двете изготвени по делото физико-химични експертизи, които следва
да изяснят характеристиките на предмета на деянието.
Видно от
заключението на вещото лице С.П. от ЦМЛ при Агенция Митници /л. 27 и следв. от ДП/, пори извършеното от него органолептично
изследване чрез визуален/сензорен метод и изпитване за пушене е установено, че
растителната проба на веществените доказателства предтсавлява
нарязани тютюневи влакна, с ширина на ивиците около 2,0 мм, неувредени от
плесенни микроорганизми, с аромат, характерен за сушен тютюн, светлокафяв цвят,
без онечиствания от органичен и минерален произход
/не се наблюдават/.
Ситов анализ не е извършван, като вещото лице е преценило, че такъв не
е необходим за целите на изследването.
Според вещото
лице, изготвило първоначалната експертиза, при проста неиндустриална
манипулация и на база пушателна дегустация е
установено, че изследваният обект представлява тютюнево изделие, което може да
се пуши, без да се конкретизират специфични субективни вкусови усещания. Същите
представляват тютюн за пушене по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС.
Според вещото
лице от ИТТИ – с. Марково, ас. Д-р Н.Н., изготвил повторната
физикохимична експертиза /л. 131 и следв. от делото/,
извършена чрез органолептична оценка и ситов анализ на двата обекта – проби, от двата чувала –
обект № 1 от белия зеблен чувал и обект № 2 – от
черния полиетиленов чувал, и двата представляват тютюнев
отпадък, подлежащ на депониране в специализирани сметища или друга техническа
използваемост /производство на никотин, пелети и
т.н./.
Видно от органолептичната оценка, обект № 1 представлява фракция от
тютюн, състояща се от дребни части листна петура,
необработени тютюневи жили /първични, вторични и третични/,
наличие на нарязани тютюневи жили, отрошени тютюневи влакна, инертни материали
и други примеси. Обекта съдържа видими примеси, като: топчета влакна с мъх,
върви, треви, сламки, растителни семена, хербаризирани насекоми, бучки пръст,
камъчета и др.
Обект № 2
представлява дефектирала от плесен и мухъл тютюнева
фракция. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че мухлясването най-вероятно се дължи на съхранението в полиетиленов чувал и е настъпило след изземването на
вещественото доказателство.
При
извършеният ситов анализ на обект № 1 се установило,
че при сепариране той се състои от следните фракции: размерът на частиците над
сито с размер 10 мм е 0,00%. Размерът на
частиците над сито с размер 3,15 мм – 8,95 %. Размерът на частиците над сита с
размери от 0,4 до 3,15 мм е 82,05%. Размерът на частиците под сито с размер 0,4
мм е 9,00% /прах, пръст и мъх/.
Обектите на
изследване са негодни за пушене.
Или, видно от
горното, в случая са налице две коренно противоположни заключения на
назначените в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
физико-химични експертизи.
Настоящият състав намира,
че следва да се кредитира заключението
по повторната физико-химична експертиза, като намира, че същото е компетентно,
изготвено от вещо лице с надлежна професионална квалификация и специални
познания и стъпило на детайлно изследване на процесните обекти.
Това заключение е
депозирано от лице с удостоверена специална квалификация /ас.д-р Н. Н. от Стопанска
Академия – Институт по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково, обл. Пловдив/ и е основано на научен подход – детайлно органолептично изследване на обектите, както и фракция на
сито с размер 10х10 мм. в съответствие с БДС 8391-85 „Тютюн и тютюневи
изделия”. Съдът дава вяра на залегналите в заключението научни изводи, защото
при наличието на мотивирани констатации за пълнота, обоснованост и аргументираност на експертното заключение, то следва да
бъде възприето.
Неправилната научна методика
използвана от първоначалната експертиза, липсата на детайлно органолептично изследване на
обектите и хипотетичния характер на изводите за предназначението им изведени от
вещото лице П. на база визуално изследване и субективна преценка при пропушване,
обосновава извода за необоснованост на тази експертиза и за това не я кредитира.
При тези мотиви, съдът
кредитира заключението на приетата в хода на съдебното следствие физико-химична
експертиза, изготвена от в.л. ас.д-р Н. Н. и не уважи искането на представителя
на обвинението за назначаване на трета, тройна съдебна физико-химична
експертиза, която да бъде изготвена също от вещи лица от ИТТИ – с. Марково, обл. Пловдив. Заключението на повторната експертиза,
изготвена от специалист при същия институт не беше оспорено от страните и беше
възприето от тях като обективно и пълно, без съмнения за неговата правилност, а
единственият мотив на обвинението беше да се постигне категоричност на
направените изводи.
В хода на досъдебното
производство е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза /л.33 и сл./ за
определяне на пазарната стойност на веществените доказателства и размера на
невнесения акциз, която е приета и приобщена към доказателствата по делото. Видно
от заключението на вещото лице Л. З., пазарната стойност на веществените
доказателства определени от първоначалната Физико-химична експертиза като тютюн
за пушене е 2251,20 лв., а дължимия акциз е 1710,91 лв.
Заключението
е обективно, не е оспорено от страните и се цени от настоящата
инстанция, но с уточнението че същото оценява тютюн, който следва да
покрива критериите по чл. 12, ал. 1 от ЗАДС, а това в конкретния случай не е
налице.
От правна страна:
Подсъдимият е предаден на
съд с обвинение в извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.
Разпоредбата
на чл. 234, ал. 1 от НК защитава обществени отношения свързани със събирането
на дължимия акциз върху определени стоки, а предмета посредством който се
засягат същите представлява акцизна стока без изискуемия от закона бандеролен
знак.
Продуктите,които
подлежат на облагане с акциз са дефинирани в разпоредбата на чл. 2, т. 2 от
ЗАДС като тютюневи изделия, а Глава II, Раздел II от
същия нормативен акт сочи, че тютюн за пушене са и „…отпадъци от тютюн, предлагани
за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в
обхвата на чл. 10 и 11, като за "отпадъци от тютюн" се смятат
остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на
тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия…“ – чл.12, ал. 1, т.
2 от ЗАДС. Тоест кумулативното изискване на закона е отпадъците от тютюн да са
предлагани за продажба на дребно и да са годни за пушене.
От обективна страна
следва да е налице една от формите на изпълнителното деяние
"продажба" или "държане" на акцизни стоки; предмет на
престъпното деяние следва да са стоки, за които по закон се изисква наличието
на бандерол и за които се заплаща акциз и деянието да представлява немаловажен
случай.
В случая се касае за
вещество, което не попада не само в обхвата на разпоредбата на чл. 10 и чл. 11
т ЗАДС, но не попада и в обхвата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗАДС.
Законодателят не е въвел
и не е предвидил наказателна отговорност по предявения и посочен по-горе текст,
изисквайки процесното вещество
да може да се пуши или не. Като елемент от състава на престъплението
законодателят изисква в случая да се държат акцизни стоки по смисъла на чл. 4, т. 1 Закона за акцизите
и данъчните складове, където като „акцизни стоки” са посочените в чл. 2, т. 2
от ЗАДС- „тютюневи изделия”, които съгласно пар. 1, т. 4 от ДР Закона за тютюна и тютюневите
изделия са всички продукти за пушене, дъвчене, смъркане и орална употреба,
доколкото те са дори частично произведени от тютюн без бандерол по смисъла на
чл. 4, т. 7 от ЗАДС.
В конкретният случай,
съгласно заключението на вещото лице – специалист при митническата лаборатория
в Института по тютюн и тютюневи изделия с. Марково, обл. Пловдив, която е лицензирана за изследване на
тютюн и тютюневи изделия, се касае отпадък, който не е дори „пул” – иззетите от
дома на подсъдимия веществени доказателства са неизползваем технологичен
отпадък, неотговарящ на изискванията на чл. 12, ал.1 от ЗАДС, който не може да
бъде акцизна стока, респективно не попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 ЗАДС и не
подлежи на акцизно облагане.
За това и предвид липсата
на съществен обективен признак от състава на престъплението по чл. 234, ал. 1
НК, съдът на осн. чл. 304 НПК, съдът оправда
подсъдимия К.Х.Т. по повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода от делото,
разноските, сторени в наказателното производство в размер на 560,80 лв., ще
следва да останат за сметка на държавата.
При
тези мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: