Мотиви към присъдата

по НОХД № 332/2018 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият В.П.Д. е предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК – за това, че за времето от 12,00 часа до 16,00 часа на 12.07.2018 год., в с. Септемврийци, обл. Монтана, ул. Александър Стамболийски № 58, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел от владението на Г.Д.И. от с.с., движими вещи – парична сума в размер на 220 лв., в банкноти с различен номинал, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои.

Производството е образувано и водено по реда на Гл. ХХІV НПК, поради което и на осн. чл. 359, ал. 3 НПК граждански иск и участието на частен обвинител не се допускат.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му се определи наказание при условията на чл. 54 НК на една година и шест месеца Лишаване от свобода, като на осн. чл. 58а, ал. 1 НК да се наложи наказание Лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде ефективно.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв.Л.Г., МАК, счита, че в случая са налице изключителни и многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 9 месеца лишаване от свобода.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В.П.Д. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимият В.П.Д. е осъждан, както следва:

1. С определение от 13.07.2011 год. по НОХД № 487/2011 год. на РС – Лом, в сила от същата дата, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 08.01.2011 год. му е наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, с конкретни пробационни мерки.

Това наказание е изтърпяно на 21.01.2012 год.

2. С присъда от 27.10.2011 год. по НОХД № 395/2011 год. на РС – Лом, в сила от 03.11.2011 год., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 26.01.2011 год. му е наложено наказание „Пробация“ за срок от шест месеца, с конкретни пробационни мерки.

Това наказание е изтърпяно на 21.01.2012 год.

3. С присъда от 07.12.2011 год., по НОХД № 802/2011 год. на РС Лом, влязла в сила на 22.12.2011 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за периода 09.05. – 09.06.2011 год. му е наложено наказание от четири месеца „лишаване от свобода“ изтърпяването на които, на осн. чл. 69, ал- 1 НК е отложено с изпитателен срок от две години.

Този изпитателен срок е изтекъл на 22.12.2013 год.

4. С присъда от 29.09.2016 год., по НОХД № 239/2016 год. на РС Лом, в сила от 19.01.2017 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за времето от 27.04.2015 год. до 04.05.2015 год., му е наложено наказание от осем месеца „Лишаване от свобода“ при първоначално строг режим.

Наказанието е изтърпяно на 29.09.2017 год.

На 12.07.2018 год., около 12,00 часа, в дома на пострадалия свид. Г.Д.И., пенсионер, на 75 години, живущ *** *****, дошъл подс. В. Д. и помолил за някаква работа. Свид. И.се сетил, че има нужда от кофа и лопата и дал на подсъдимия 10 лв., за да направи покупката. Така подсъдимия видял къде в стаята си свидетелят държи парите си. Като изпълнил поръчката, подсъдимия се върнал в дома на свид. И.и като видял, че последният седи пред дома си на една пейка, го помолил да му даде някаква работа. Свидетелят го помолил да забие два колеца и да опъне част от оградната мрежа а двора му. Подсъдимия, със съгласието на пострадалия свидетел влязъл в стаята, за да остави кофата и лопатата. От шкафчето, където бил видял, че свид. И.съхранява средствата си подсъдимият взел сумата от 220 лв. в банкноти с различен номинал, след което извършил работата, за която е нает, получил за това възнаграждение от 7 лв. и си тръгнал.

Същия ден, около 16,00 часа, свид. Г. И.установил, че от сумата 250 лв., която съхранявал в дома си липсват 220 лв. и незабавно сигнализирал полицейските органи.

В хода на проведените издирвтелни дейности, подс. В. Д. предал доброволно част от отнетата сума – 60 лв. и тя била върната на собственика срещу разписка.

В обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият заявява,че с част от отнетата сума си купил храна и обувки, а друга част – около 130 – 140 лв. – загубил на покер.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза /показанията на свидетелите Г.И.и Л.М., протокол за доброволно предаване и разписка/, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна извършеното от подсъдимия представлява кражба – отнети са чужди движими вещи, от владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да бъдат присвоени.

Деянието се квалифицира от обстоятелството, че е извършено в условията на повторност, след като е осъден по НОХД № 239/2016 год. и на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК.

С това осъждане е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изтърпяно ефективно – т.е., в случая е налице повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК.

В случая са налице още три осъждания на подсъдимия за престъпления против собствеността, но те са извършени от него като непълнолетен.

Деянието не е маловажно – както предвид размера на причинената щета, така и с оглед личността на подсъдимия.

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подс. В.П.Д. е осъществил съставът на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една до десет години.

За наказанието:

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, или, според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В случая, при индивидуализиране на наказанието на подс. В. Д., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените пълни самопризнания в хода както на досъдебното производство, така и при съдебното следствие, възстановяването отчасти на причинените щети, изразеното разкаяние, младата възраст, здравословното състояние – не са ангажирани доказателства, но не се и спори по делото, че подсъдимия е със заболяване астма. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени липсата на трудови навици - не работи и не търси работа, утвърденият престъпен начин на живот - предишните осъждания на подсъдимия за деянията, извършени от него като непълнолетен, упоритостта при извършване на престъпления против собствеността – извън квалифициращия признак „повторност“, който не се обсъжда в случая, което означава, че наложените с предишните осъждания наказания не са оказали възпитателно въздействие, което се цели от закона, обстоятелството, че е изразходвал по-голямата част от отнетата сума /пенисята на възрастен човек/ за хазартни игри.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

За това наказанието се определи при условията на чл. 54 НК, но отчитайки смегчаващите отговорността обстоятелства – в размер близък до минимума, предвиден от законодателя.

За това наказанието се определи при условията на чл. 58а, ал. 1, вр чл. 54 от НК – като съдът определи на подс. В.П.Д. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. чл. 54 от НК, наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода” и на осн. чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от закрит тип.

Така наложеното наказание, индивидуализирано съобразно личността на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

Тъй като в хода както на бързото производство, така и на съдебното следствие не са направени разноски, съдът не дължи произнасяне.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: