Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Лом, 29.10.2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, в откритото заседание на  17 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

     При секретаря – Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. 764/18 год. по описа на ЛРС и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл.49 ал.1и сл. от СК.

         Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.49,ал.1  и сл. от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за родителски права и издръжка.

         Ищцата лично и чрез процесуалният представител , упълномощеният от нея адв. Н.А. от МАК,  моли съда да постанови решение, с което прекрати брака й с Г.И.Г., като дълбоко и непоправимо разстроен,представя писмени и ангажира  гласни доказателства.

        Ответника,редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

        Съдът, след преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на страните, приема за установено следното:

      От фактическа страна:

        Страните са сключили граждански брак на 03.12.2011 година в гр.Лом, обл.Монтана, видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак от 3.12.2011 година,издадено от Община гр.Лом,въз основа на акт за граждански брак № 71/13.01.2015 година.

      От кореспондиращата част на твърденията на ищеца и показанията на разпитаните свидетели,безспорно се установи,че бракът е първи и за двамата, от съвместното си брачно съжителство съпрузите имат родени две  деца – Д. и К..

      В самото начало семейните им отношения били добри,но с течение на времето се влошили,след което бракът им е разстроен,съпътстван от скандали и разпри помежду им,като понастоящем са във фактическа раздяла от около една година , двамата  поддържат контакти заради децата, като цяло помежду им липсва желание за  в бъдеще за съвместен живот,  видно и от  обясненията  на разпитаните свидетели по делото, и обстоятелството, че ищцата живее в дома на родителите си.

        Съдът  кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, приятелки на ищцата, макар и близки на ищцата, съдът кредитира показанията им, тъй като същите не са изолирани от останалите доказателствени средства, а напротив кореспондират им.

        Социален доклад по делото е изготвен, от който се установява описаната и неоспорена от страните горна фактическа обстановка, а именно:страните са разделени от около година, за двете деца се грижи майката, бащата не ангажира доказателства, че плаща издръжка, не се спори за режима на контакти и кой да упражнява родителските права.

                  Относно издръжката, възрастта на децата е 6 години за Д. и К. на 2 години. Съдът намира,че възможната месечна издръжка за малолетния Д.   е 300 лв., която  следва да се подели между двамата родители, а  за малолетния К., който е на 2 години, бащата следва да плаща изръжка в минималния размер – 135 лв., като майката следва да се грижи и възпитава децата.

          От правна страна: 

         При така приетата и установена фактическа обстановка, съдът намира,че брачният иск е доказан по основание.Анализът на доказателственият материал налага извода,че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачният им съюз не могат да се постигнат целите на брака,заложени в СК, и той съществува само формално. Брачната криза,продължила твърде дълго, и настъпилата фактическа раздяла водят до извода,че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между ищцата и ответника, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото. От дотук изнесените факти,съдът направи извода,че личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството,разбирателство и вярност,необходими за съществуването на взаимност между съпрузите. В тази насока съдът констатира,че брачната връзка между ищцата и ответника е изпразнена от съдържание, по вина на двамата съпрузи, установена от гореизложените обстоятелства.

        Нямат вещи СИО, които да поделят.

        Няма възражения от страна на ответника по отношение на исканата издръжка, нито за упражняването на род.права и режима на контакти. По преценка на съда, исканата издръжка е завишена, вземайки предвид възрастта на двете деца и като такава, следва да бъде отхвърлен иска над размера от 150 лв. за детето Д., респ. по отношение на детето К.  над размера от 135 лв.

         Воден от гореизложеното съдът

 

                                    Р      Е       Ш          И        :

 

           ПРЕКРАТЯВА  чрез развод , сключения на 03.12.2011 год. в град Лом , обл.Монтана с акт № 71 от същата дата граждански брак между Е.Т.Г. ********** и Г.И.Г. ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

              ВЪЗВРЪЩА предбрачното фамилно име – Л. на съпругата, като след прекратяване на брака ще се именува Е.Т. Л..

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на: Д. Г.Г. ЕГН ********** и К. Г.Г. ЕГН ********** на майката Е.Т.Г. , а на бащата – Г.И.Г. определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с децата Д. Г.Г. и К. Г.Г. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9,00 часа на съботния до 18,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото , несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и по време на коледните празници през всяка четна календарна година.

        ОСЪЖДА Г.И.Г., с горепосочен адрес и данни да заплаща на Е.Т.Г., в качеството й на майка и законна представителна на мололетните им деца, по 150 лв., за Д. Г.Г. и по 135 лв. за К. Г.Г. с посочени по горе адрес и данни , начиная от 25.04.18 г., ведно с лихвата за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата или до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на тази издръжка, в останалата част над уважения размер от 150 лв., за детето Д. Г. и над уважения размер от 135 лв.за детето К. ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни..

              Осъжда Г.И.Г. да заплати по сметката на ЛРС държавна такса в размер на 435 , 40 лв.

           Осъжда Е.Т. |Г. да заплати по сметката на ЛРС сумата от 30 лв.-държавна такса.

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС,във 2-седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му .

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: