О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

26. 10. 2018 год., гр. Лом

Ломският районен съд, ІІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 18 по описа за 2018 год., след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните и на основание чл.130 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от Ю.Т.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.Б.,*** ГРУП 1 ЕООД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от Д.М.Д., за признаване установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изп.л. от 29.12.2016 год., издаден по ч.гр.д. № 1919/2016 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 799/2017 год. на ЧСИ при СГС Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2016 год., по ч. гр.д. № 1919/2016 год. на ЛРС в производство по чл. 410 ГПК, срещу ищеца, като длъжник е издаден изп.л. в полза на третото лице БУЛПОЙНТ 2015 ЕООД, за сумите: 335,60 лв. главница, 98,99 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва от 18.11.2016 год. до изплащане на задължението, както и 325 лв. разноски по заповедното производство.

Твърди се, че в заповедта за изпълнение на пърично задължение по чл. 410 ГПК не е било посочено основанието, на което се претендира сумата.

Твърди се, че ищецът не е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПк, тъй като си мислел, че задължението е за неплатен кредит за покупка на GSM апарат.

Изпълнителният лист е бил издаден на 29.12.2016 год.

На 28.12.2017 год. Ищецът получил съобщение за образувано изпълнително дело № 799/2017 год. на ЧСИ при СГС Г.К., рег. № 924 в КЧСИ, с което бил уведомен, че е осъден да заплати на ответника /който придобил вземането от заявителя по ч.гр.д. № 1919/2016 год. на ЛРС с договор за цесия от 31.03.2017 год./.

Извършвайки проверка в деловодството на съда, установил, че се касае за задължение по договор за телекомуникационни услуги от 20.05.2003 год., сключен между него и БТК ЕАД, по който са издадени 6 бр. Фактури за периода 22.01.2014 год. – 22.06.2014 год.

Твърди се, че това е новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото.

Ищецът счита, че в негова полза е изтекла специалната тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от29.12.2016 год., издаден по ч.гр.д. № 1919/2016 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 799/2017 год. на ЧСИ при СГС Г.К., рег. № 924 в КЧСИ – поради погасяването им по давност съгласно чл. 111, б. «в», предл. Последно, ЗЗД.

Претендират се и направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК /видно от пощенското клеймо/.

Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Кр. Константинов, АК Варна оспорва иска.

На първо място, счита, че така предявеният иск е недопустим, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба не се установяват нововъзникнали обстоятелства, нито новооткрити доказателства, които да не са били известни на ищеца до изтичане срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Отделно твърди, че ответникът не е заявител по посоченото производство, поради което и не е пасивно-легитимирана страна по спора.

По същество на спора, счита, че искът е неоснователен, тъй като в конкретния случай, заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 16.11.2016 год.

Препис от издадената на 21.11.2016 год. заповед по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника и редовността на това връчване не се оспорва от него, сега ищец.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК той не е подал възражение и за това заповедта е влязла в сила на 27.12.2016 год., на което основание в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист.

След издаването на изпълнителния лист, на 31.03.2017 год., с договор за цесия, първоначалният кредитор БУЛПОЙНТ 2015 ЕООД е прехвърлил вземането си на ответника, който е инициирал изпълнителното производство на 25.05.2017 год.

Твърди, че с факта на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК е прекъсната погасителната давност за вземането на заявителя и е започнала да тече нова давност. Първото действие по изпълнението е на 02.02.2018 год. – налагане на запор на банкова сметка ***/ищец.

Доколкото последният се позовава на изтекла в негова полза давност, ищецът оспорва това твърдение.

На следващо място, възразява, че дори да е била налице изтекла в негова полза давност, то това не е нововъзникнало или неизвестно за ищеца обстоятелство към момента, в който е действал срокът за подаване на възражение по заповедното производство.

Предвид прекъсванията на давността, тази давност не е изтекла и към момента.

При наличието на приключило заповедно производство, счита че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителениск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нито е налице някоя от хипотезите на чл. 424 ГПК, доколкото не се твърдят нововъзникнали факти, поради което и искът е недопустим.

Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, а ако съдът прецени, че същата е редовна, да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Счита доказателствените искания за неотносими към спора, а искането за допускане на предварително изпълнение на решението – неоснователно, поради което да се оставят без уважение.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът служебно е изискал и приложил ч.гр.д. № 1919/2016 год. на ЛРС към настоящото производство и от него /л. 18/ се установява, че действително ищецът, на 12.12.2016 год. е получил лично съобщението, ведно с приложената към него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 21.11.2016 год. и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подал възражение.

Съдът в този си състав намира, че така предявеният иск е недопустим.

Предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК и именно това обстоятелство обуславя неговата недопустимост, тъй като, когато вземането на кредитора се основава на издадена в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство законодателя е предвидил специален ред за защита правата на длъжника.

Този специален ред изключва общата искова защита по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът може да оспори вземането чрез формалното възражение по чл. 414 от ГПК .

Ако пропусне срока за възражение по чл. 414 от ГПК длъжникът може да подаде възражение пред въззивния съд при условията и сроковете на чл. 423 ал. 1 от ГПК.

Ако длъжника не подаде възражение заповедта за изпълнение влиза в сила /чл. 416 от ГПК /.

С влизане в сила на заповедта се преклудират всички факти, обстоятелства и писмени доказателства, които са относими към ликвидността и изискуемостта на вземането.

Това обстоятелство преклудира възможността на ищеца да оспори вземането по общия исков ред/ чл. 124 ал. 1 от ГПК/.

При влязла в сила заповед за изпълнение единствената възможност на длъжника е да оспори вземането по реда на чл. 424 от ГПК и именно така ищецът е квалифицирал иска си в исковата молба.

Съгл. чл. 424, ал. 1 ГПК обаче, длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение.

Именно защото се касае за новооткрити факти и писмени доказателства законът не ги преклудира с влизане в сила на заповедта, като дава възможност на длъжника да оспори вземането по исков ред, като се позове на тези новооткрити факти,обстоятелства и писмени доказателства в преклузивните срокове по чл. 424 ал. 2 от ГПК.

Отрицателният установителен иск по чл. 424 ал. 1 от ГПК може да бъде предявен преди образуването на изпълнителното производство/ в хипотезата на чл. 410 от ГПК / или след образуване на изпълнителното производство / в хипотезата на чл. 418 от ГПК/. Искът е приложим както в хипотезата на чл. 410 от ГПК , така и в хипотезата на чл. 417 от ГПК.

Искът по чл. 424 а. 1 от ГПК има специален характер, не се изисква от длъжника да обосновава правния си интерес от предявяването му, тъй като интересът се презумира от закона.

В горния смисъл е и практиката на ВКС / виж Определение № 950/ 28. 11. 2011г. по ч. т. д. №550/ 2010г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 362/ 03. 07. 2015г. по ч. т. д. № 1376/ 2015г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; /, както и съдебната теория / виж „Българско гражданско процесуално право“ , девето преработено издание и първо по новия ГПК, издание „Сиела“ - 2012г., стр. 912/.

Съгл. приетото в т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.

А в случая е установено по делото, че ищецът не е оспорил вземането по реда на чл. 414 и чл. 423 от ГПК, при което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Предявеният отрицателен установителен иск не може да се квалифицира като такъв по чл. 424 от ГПК, тъй като не се основава на новооткрити факти и писмени доказателства, които не са били или не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на възражение. Такива твърдения не се съдържат в исковата молба. Напротив, твърди се, че той е направил справка със заповедното производство едва след като е получил съобщението за образувано изпълнително дело. Не се излагат твърдения нито се прилагат доказателства в насока за наличието на основателна причина да стори това едва в този късен момент.

Горното обуславя извод за недопустимост на иска по чл. 424, ал. 1 ГПК в случая.

По приложението на чл. 439 от ГПК:

От обстоятелствата изложени в исковата молба не може да се приеме ,че ищецът е предявил и отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

За разлика от исковата защита по чл. 424 от ГПК исковата защита по чл. 439 от ГПК е допустима само при образувано изпълнително производство и може да се основава само на новонастъпили факти, т.е., настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Но искът не се основава на новонастъпили факти – след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а в исковата молба се твърди, че е изтекла давността по чл. 111 ЗЗД за вземането на ответника, поради което и не същият може да бъде квалифициран като такъв по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Затова производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск.

При направено изрично и своевременно искане от ответника и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 360 лв. /с ДДС/.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18/2018 год. на ЛРС, поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Ю.Т.С., ЕГН **********,*** ГРУП 1 ЕООД, ЕИК *********, гр. София.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, Ю.Т.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на БУЛ ИНВЕСТ ГРУП 1 ЕООД, ЕИК *********, гр. София направените по делото разноски в размер на 360,00 лв.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд Монтана, с частна жалба.

Р. СЪДИЯ: