Решение по Гражданско дело 2621/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

12.10.2018г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2621/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв.В.П.Г. от САК, съдебен адрес:*** против В.К.С. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Петитум: да бъде признато от съда за установено, че ответникът В.К.С. дължи на ищеца сумата от 65,03лв /шестдесет и пет лева и три стотинки/ парично вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 262,99лв /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща начислената договорна неустойка по договор с абонатен № *.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

В ИМ се твърди, че възоснова на подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.К.С. е образувано ч.гр.д. № 1415/17г. по описа на ЛРС и съдът е издал исканата заповед за сумата от 328,02лв, от която сума 65,03лв – за неплатени далекосъобщителни услуги и 262,99лв – начислена договорна неустойка. В законноустановения срок е постъпило възражение срещу издадената заповед, което е породило правен интерес от предявяване на иск по чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК за установяване на съществуващо и изискуемо вземане в размер на 65,03лв и осъдителен иск за сумата от 262,99лв, представляващо начислена договорна неустойка.

Твърди се, че между „Космо България Мобайл” ЕАД понастоящем „Теленор България” ЕАД и ответника В.К.С. с абон. Номер при оператора № * е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от 10.06.2015г. сключен за мобилен № *по програма Резерв 16,79лв за срок до 10.06.2017г., като възоснова на същия ответникът е ползвал предоставените от дружеството услуги, които са фактурирани, както следва :

1./ фактура № 7229644985/01.09.2015г. за отчетен период на потребление от 01.08. до 31.08.2015г. в размер на 35,36лв, платима в срок до 16.09.2015г.

2./ фактура № 7230954080/01.10.2015г. за отчетен период на потребление от 01.09. до 30.09.2015г. в размер на 16,79лв и дължим незаплатен баланс по предходната фактура в размер на 35,36лв или обща сума от 52,15лв, платима в срок до 16.10.2015г.

3./ фактура № 7232317893/01.11.2015г. за отчетен период на потребление от 01.10. до 31.10.2015г. в размер на 16,79лв, и незаплатен баланс по предходната фактура в размер на 52,15лв, или общо дължимата сума по фактурата е в размер на 68,94лв, платима в срок до 16.11.2015г.

След извършена частична корекция по дълга е останал незаплатен остатък от 65,03лв. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, мобилният оператор е прекратил едностранно договора на 01.01.2016г. и е издал крайна фактура с № 7234940890 за отчетния период от 01.12. до 31.12.2015г. с начислена обща сума за плащане в размер на 328,02лв, която сума представлява сбор от незаплатения остатък в размер на 65,03лв за задълженията на ответника и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Иска се: съдът на осн. чл.416 във вр. с чл.422 от ГПК да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 65,03лв за незаплатени далекосъобщителни услуги за абон.№ *, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 262,99лв-начислена договорна неустойка.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител на ищеца - адв.В.Г. от САК, в която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в нейно отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така както е предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и исковото производства разноски.

Ответникът редовно призован се явява лично в с.з. В становището си признава иска по същество, като уточнява, че направеното възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е вследствие на получени разпечатки от мобилния оператор за проведени от него разговори с чужбина, които действително той не е провеждал.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК и чл.79 от ЗЗД за незаплатени далекосъобщителни услуги и осъдителен иск с правно основание по чл.79 във вр. с чл.92 от ЗЗД за неустойка.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност между страните/ и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1415/2017г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.06.2017г., с която е разпоредено длъжникът В.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител с.ф., главница в размер на 328,02лв /триста двадесет и осем лева и две стотинки/, мораторна лихва в размер на 9,04лв /девет лева и четири стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2017г. до окончателното изплащане, както и 25лв – държавна такса и 180лв –адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника на 30.06.2017г.

С. се е възползвал от правото си да възрази срещу издадената заповед и е подал Възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 11269 от 07.07.2017г., като е посочил, че възразява срещу нелоялното отношение на операторите и надписването на сметките му. Така подаденото възражение е в законноустановения срок и заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Съобщението е връчено на 19.07.2017г. и преди изтичане на едномесечният срок – на 21.08.2017г. заявителят е подал в ЛРС ИМ възоснова на която е образувано настоящето производство.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че между страните е сключен и валидно е действал Договор за мобилни услуги от 10.06.2015г. сключен за мобилен № *по програма Резерв 16,79лв за срок до 10.06.2017г., като ответника е имал абонатен № *, като възоснова на същия ответникът е ползвал предоставените от дружеството услуги,

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения договор и приетите общи условия към него.

От приетите от съда писмени доказателства, неоспорени от ответника по делото се установи, че по Договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга са издаден следните фактури:

Така представените фактури ведно с подробните разпечатки към тях установяват реално потребените от ответника мобилни услуги в посоченото количество, което е и основание за заплащането им.

В законноустановения срок по чл.131 от ГПК, както и в с.з. ответника не е възразил и оспорил представените писмени доказателства, и не е ангажирал доказателства, че е изпълнил изискуемите си задължения по процесните фактури, поради което, съдът намира, че главната искова претенция е основателна и доказана в пълен размер, като следва да се признае дължимостта на вземането за главница по процесния договор.

С оглед на обстоятелството, че ответника не е заплатил стойността на потребените и фактурирани услуги, на осн. чл.75 във вр. с чл.19б от ОУ на мобилния оператор „Теленор“ е прекратил едностранно договора на ответника от 01.01.2016г. за ползваната от него абонаментна програма и е издал по абон.№ * крайна фактура № 7234940890 за отчетния период от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. с начислена обща сума за плащане в размер на 328,02лв, която сума представлява сбор от незаплатения остатък в размер на 65,03лв за задълженията на ответника и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 262,99лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно претендираната главница.

В случая съдът намира, че са налице и материално-правните предпоставки за уважаване и на претенцията за неустойка по чл.92,ал.1 от ЗЗД, а именно на първо място наличието на уговорка за неустойка /клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в т.11 от договорите за мобилни услуги към датата на подписването им и съгласно същата потребителят дължи на оператора неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни за всяка една сим карта/номер до края на този срок/, и на следващо място – съответно неизпълнение на договора.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 255лв /двеста петдесет и пет лева/, от която сума 75лв /седемдесет и пет лева/ - доплатена държавна такса, 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 205лв /двеста и пет лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.К.С. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шустъд, за сумата от 65,03лв /шестдесет и пет лева и три стотинки/ за незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 10.06.2015г. сключен за мобилен № *по програма Резерв 16,79лв за срок до 10.06.2017г., за абон.№ *, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на ИМ – 21.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сума в размер на 262,99лв /двеста шестдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/- начислена договорна неустойка по Договор с абон.№ *.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.К.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шустъд, направените в настоящето производство разноски в размер на 255лв /двеста петдесет и пет лева/, от която сума 75лв /седемдесет и пет лева/ - доплатена държавна такса, 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар, както и 205лв /двеста и пет лева/ разноски в заповедното производство, от които 25лв /двадесет и пет лева/-държавна такса и 180лв /сто и осемдесет лева/ - адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1415/2017г. по описа на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: