Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Боряна Александрова
при
участието на секретаря Анетка
Рангелова като разгледа гр. д. № 2626 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.410 от ГПК.
Производството по делото
е образувано по предявен от “Водоснабдяване и канализация” ООД иск, с
който е поискало да бъде установено по
отношение на Ц.В.Д., че същият дължи сума в размер на 241,92 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода в имот находящ се в гр.***, ул. „****, за периода от 08.10.2012 г. до
03.12.2015 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 15,84 лв., представляваща
лихва за забава на месечните плащания , ведно със законната лихва върху главницата 241,92лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.07.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
Ответника в срока за отговор по чл.131 ГПК не е депозирал отговор по
предявените искове , не изразява становище.
Районният съд, преценявайки
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал.
3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а това се установява и от
приложеното към настоящото частно гр. дело № 1643/2017г. по описа на ЛРС, че по
отношение на ответника въз основа на заявление от 09.06.2017г. от заявителя
“Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. ***, е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като в срока по чл. 415 от ГПК същият е направил възражение.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между
страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното
предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към
водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в
сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се
предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за
получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на
услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са
сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4
договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
От приетите като писмени доказателства Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между В и К оперетора и потребителя (собственика
или ползвателя на водоснабден имот) на такава. Общите условия на ищцовото
дружество за предоставяне на ВиК от
2014г. са публикувани в-к “Новинар” от 21 август 2014г., съгласно изискванията
на чл.11 ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
Ответника не оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния имот.
В конкретния случай от представената с исковата молба
справка-извлечение от сметка на абонатен № 1340585,
се установява, че на името на ответника има открита партида в ищцовото
дружество, поради което следва да се приеме, че той е потребител на предоставяните
от последното услуги. Още повече, че това обстоятелство не се оспорва от
ответника по делото. Направеното възражение по заповедното производство е оспорване
само по отношение размера на претендираните суми, като се твърди, че не живее
на посочения адрес в гр.*** от дълги години. Обаче, не се оспорва това, че за
процесния период е бил в договорни
отношения с ищцовото дружество и е собственик на процесния имот.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен
установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения на ответника. В подкрепа на твърденията си за съществуване на
задължения на ответника към ищцовото дружество е представено извлечение от
сметка на абонатен № 1340585 за
периода, който е предмет на делото, в което сумите като главница и лихви за
забавено плащане съответстват на тези, посочени в исковата молба.
Освен това не са ангажирани доказателства, кои ползва
процесния имот или пък дали има измервателно устройство в процесното жилище.
С оглед на това, задължението на ответника към
ищцовото дружество за периода от 08.10.2012 г. до 03.12.2015 г. е определена при спазване на
установените с Общите условия правила, като същите съответстват и на нормативно
закрепените такива. С оглед на това ищцовото дружество е изпълнило задължението
си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и
размера на задължението на ответника, както и това, че този размер е определен
при спазване на нормативно определените изисквания за това. Ищцовото дружество
не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй
като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване
подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и
доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи
от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено
плащане.
Предвид гореизложеното, предявените положителни
установителни искове за главницата и лихвата за забава са основателни и следва
да бъдат уважени за посочените по-горе периоди и размери, както са и предявени.
По разноските в исковото и заповедното производтво:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно
изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 135лв..
Следва
да бъде заплатена от ответника и сумата от 85,00 лв. – разноски по заповедното
производство..
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.В.Д., с ЕГН **********, че дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. ***, БУЛСТАТ 823073638 сума в размер на 241,92 лв., представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в имот
находящ се в гр.***, ул. „***, за периода от 8.10.2012г. до 03.12.2015г, лихва за забава – 15,84 лв. за периода
12.07.2014-05.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2017г.
до окончателното изплащане на вземането .
ОСЪЖДА Ц.В.Д., да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД сумата от 85,00 лв. – разноски
за заповедното производство .
ОСЪЖДА Ц.В.Д., да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД сумата от 135,00 лв. –
разноски по исковото производство .
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 1643/2017г. на ЛРС да
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: