О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Лом, 15.10.2018год.
Ломският районен съд, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Б.СЛАВЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2881 по описа за 2017год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът
на основание чл.140 ГПК, след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира
следното:
Предявен е иск от „………, рег. в ТР при АВ с ЕИК ……., със седалище и
адрес на управление: гр…….., чрез адв.И.Г.И. от САК, съдебен адрес: ***, АК „А.
и И.”, тел.: 02/983 67 87 против А.И. М. с ЕГН ********** ***, с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
С
Разпореждане от 01.11.2017г. съдът е допуснал размяна на книжа по чл.131 от
ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор
на Исковата молба от ответника по делото чрез проц.представител адв.Е. Х. от
МАК, който намира предявеният иск за неоснователен, тъй като вземането е
погасено по давност.
Съдът след като се запозна с Исковата
молба и приложените към нея писмени доказателства, намира предявеният с нея иск
с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за процесуално недопустим по
следните съображения :
По
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.№ 11281 от
04.11.2013г. в ЛРС от „….. срещу
длъжниците: „…….. и А.И.М. *** е образувано ч.гр.д. № 1094/13г. по описа на ЛРС
На 04.11.2013г. съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл.417 от ГПК срещу длъжниците: 1./ ”…….,
седалище и адрес на управление гр……, със законен представител А.И.М. с ЕГН **********
и 2./ А.И.М. с ЕГН ********** ***, които солидарно да заплатят на кредитора “…….,
седалище и адрес на управление гр.С…, със законни представители Р. М. И. с ЕГН **********
и Д. Н. Л. с ЕГН **********, и пълномощник адв.И.Г.И. от САК/АК ”А. и И.”***,
п.к. 1202, телефон :….. сумата от 8 168,61евро /осем хиляди сто шестдесет и
осем евро и шестдесет и един евроцента/ парично вземане по Договор за финансов
лизинг на ППС № 86130 с нотариална заверка на подписите, сключен между „……. и „……..,
обезпечен с поръчителството на А.И.М. ***, от която сума главница,
представляваща общият размер на дължимите и незаплатени лизингови вноски, в
размер на 5 673,39евро /пет хиляди шестстотин седемдесет и три евро и тридесет
и девет евроцента/, дължимият размер на незаплатените застрахователни премии от
„….. и А.И.М. за линизговия обект от 105,70евро /сто и пет евро и седемдесет
евроцента/, дължимият размер на незаплатената неустойка за разваляне на
договора от 300,14евро /триста евро и четиринадесет евроцента/, разходи за
възстановяване на владение, както следва : 306,78евро –направени разходи за
връщане обратно на лизинговата вещ и 285,30евро –направени разходи за
възстановяване владението на лизинговата вещ,
мораторна лихва за забава за периода от 18.02.2011г. до 14.10.2013г. в
размер на 1 497,30евро /хиляда четиристотин деветдесет и седем евро и тридесет
евроцента/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2013г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 889,06лв /319,53лв-държавна такса и 569,53лв– адвокатско
възнаграждение /.
С
Разпореждане от 04.11.2013г. съдът е постановил незабавно изпълнение на
издадената заповед и е разпоредил да бъде издаден Изпълнителен лист, какъвто е
издаден от същата дата.
На 07.07.2017г. в ЛРС е постъпило Възражение
с вх.№ 11267/07.07.2017г. от един от длъжниците по издадената Заповед – А. И.М.,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, както и Молба с вх.№
11268/07.07.2017г. за спиране на незабавното изпълнение.
С
Определение от 12.07.2017г., съдът е приел направеното от длъжника А.И.М., чрез адв.Е. Х. от МАК, гр.М……, Възражение
по чл.414 от ГПК срещу Заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 и чл. 418
от ГПК, постановена на 04.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1094/2013год. по описа на
Районен съд Лом за процесуално допустимо, като е указал на Заявителя - “….., че
може да предяви иск относно вземането си по отношение на възразилият длъжник в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, и че следва да представи доказателства, че е
предявил иска в едномесечен срок от съобщението, тъй като в противен случай съдът
ще обезсили издадената Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Със
своето определение съдът е спрял изпълнението на Заповедта за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК издадена по ч.гр.д.№
1094/2013г. на ЛРС, както и изпълнението по изп.дело № 20137480400731 на ЧСИ М.
И. – рег.№ 748, Район на действие Монтана.
В
срока на обжалване на определението е постъпила Молба вх.№ 15015/13.09.2017г.
от Заявителят с искане за промяна на постановеното Определение на осн. чл.253
от ГПК и издаване на разпореждане за отбелязване върху въпросната заповед за
изпълнение, че същата е влязла в законна сила.
С Определение от 09.10.2017г. съдът на
осн. чл.253 от ГПК е отменил Определението си от 12.07.2017г. по ч.гр.д. №
1094/13г. по описа на ЛРС и е оставил без
разглеждане подаденото Възражение по чл.414 от ГПК от длъжника М. срещу Заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.11.2013г., като процесуално
недопустимо.
Така постановеното Определение е обжалвано
от заявителят по заповедното производство пред МОС където е образувано
в.ч.гр.д. № 501/17г. по описа на МОС.
С
Определение от 19.12.2017г. МОС е обезсилил Определението на ЛРС от
09.10.2017г., тъй като заповедният съд не е разполагал с правомощието да
преразгледа въпроса за допустимостта на възражението по чл.414 от ГПК и отменил Определението от 12.07.2017г. в
частта в който е спрямо изпълнителното производство по изп.д. № 20137480400731
на ЧСИ М. И. – рег.№ 748, Район на действие Монтана, по отношение на длъжника „………,
представлявано от управителя А.М.. Определението в частта в която изпълнението
е спряно по отношение на длъжника А.М. е потвърдено.
Съгласно т.10а от Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВС - „Процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415,
ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е
подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането.
Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва
самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки
и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство“.
В
конкретният случай ЛРС е издал Заповед за незабавно изпълнение на 04.11.2013г.
въз основа на документ по чл. 417 ГПК – Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 86130 сключен между „…….. и „……….., същият обезпечен с
поръчителството на А.И.М. с ЕГН **********, с нотариална заверка на подписите
на 27.10.2008г. от нотариус В. В., рег. № 320 по регистъра на НК, с Район на
действие Районен съд гр.София.
Същата
е връчена на длъжника на 26.06.2017г., ведно с Покана за доброволно изпълнение
изх. № 6333/15.05.2017год., по изп.дело № 20137480400731 на ЧСИ М. И. – рег.№
748, Район на действие Монтана.
На
07.07.2017год. длъжника е подал възражение по чл. 414 ГПК. Възражението,
предвид датата от която е връчена Поканата за доброволно изпълнение
/26.06.2017г./, е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и е допустимо.
С
вх.№ 11267/07.07.2017год. в деловодството на ЛРС е постъпило Възражение по чл.
414 ГПК от длъжника А.И.М. и Молба с вх.№ 11268/07.07.2017г. от същия длъжник
за спиране на незабавното изпълнение, като е приложено копие от връчена Покана 2за
доброволно изпълнение, с отбелязване, че същата е връчена на 26.06.2017г. С
оглед представените писмени доказателства е направеното отбелязване за дата на
връчване съдът е приел, че възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК и е допустимо.
С
Определение от 12.07.2017г. съдът е приел направеното Възражение по чл.414 от
ГПК от длъжника за процесуално допустимо и е указал на заявителя „……., че може
да предяви иск отностно вземането си по отношение на длъжника А.И.М. в
1-месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата ДТ. Със същото
Определение съдът е спряло изпълнението на издадената Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.3 от ГПК , както и изпълнението
по изп.дело № 20137480400731 на ЧСИ М. И. – рег.№ 748, район на действие
Окръжен съд гр.Монтана.
В срока за обжалване на постановеното
Определение от 12.07.2017г. е постъпила Частна жалба вх.№ 15016/13.09.2017г.
против постановеното спиране на незабавното изпълнение, както и Молба вх.№
15015/13.09.2017г. за оттегляне на Разпореждането на съда, с което съдът е
приел направеното възражение и е указал на заявителят, че може да предяви
вземането си по исков ред, като са приложени писмени доказателства.
С оглед на представените от двете страни
писмени доказателства за две различни дати на връчване на поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ М. И. по отношение на длъжника А.И.М., съдът е
направил писмено запитване отностно меродавната дата на връчване на същата. С
писмо вх.№ 16160 от 03.10.2017г. на ЧСИ М.И. е уведомила съда, че на длъжника А.И.М.
е изпратена показа за доброволно изпълнение която не е връчена от призовкаря на
ЧСИ и е залепено Уведомление по чл.47 от ГПК на 04.02.2014г. ПДИ с приложена
Заповед за незабавно изпълнение възоснова на документ от 04.11.2013г. издадена
по ч.гр.д. № 1094/13г. по описа на ЛРС е изпратена по пощата с обратна
разписка, върху която обратна разписка е отразено, че ПДИ е получена на
10.02.2014г. от М. или М. /не се чете ясно/ без да е положен подпис от
получателя.
На 15.05.2017г. при налагането на нови
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника повторно е изпратена ПДИ с
приложена Заповед за незабавно изпълнение възоснова на документ от 04.11.2013г.
издадена по ч.гр.д. № 1094/13г. по описа на ЛРС по пощата с обратна разписка,
но не е получена от длъжника, а му е връчена лично на 26.06.2017г. от
призовкаря на ЧСИ М. И. с рег.№ 748.
С
оглед на така полученият писмен отговор от ЧСИ М. И. отностно меродавната дата
на връчване на Поканата за доброволно изпълнение на длъжника М., съдът намира,
че е подаденото Възражение по чл.414 от
ГПК с вх.№ 11267/07.07.2017г. в случая се явява процесуално недопустимо.
Видно от писмото на ЧСИ М. И. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.02.2014г. с писмо с обратна
разписка, като на 04.02.2014г. е залепено и Уведомление на входната врата на
длъжника.
В случая именно от датата на получаване
на писмото с обратна разписка - 10.02.2014г. започва да тече предвидения в
закона 14-дневен срок за възражение, който е изтекъл на 24.02.2014г. – повече
от три години от датата на подаване на възражението от вторият длъжник.
Съдът, пред който е висящо исковото
производство, трябва задължително да извърши проверка за допустимостта на иска,
като изследва въпросите: 1/ издадена ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли
е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от
длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният срок по чл.
415 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
В конкретният случай не се спори, че
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от
04.11.2013г. е влязла в сила по отношение на първият длъжник „……, който не е
подал възражение, не е направил искане за спиране на изпълнението, вследствие
на което спрямо търговското дружество заповедта за незабавно изпълнение е
влязла в законна сила и подлежи на принудително изпълнение.
Спорното в случая е дали въпросната
Заповед е влязла в сила по отношение на солидарния длъжник – ответник по
настоящето дело А.М.. Видно от намиращите се в кориците на заповедното
производство писмени доказателства, изискани служебно от съда от ЧСИ М. И.,
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 10.02.2014г. с писмо с обратна разписка, като на 04.02.2014г. е
залепено и Уведомление на входната врата на длъжника, като именно от датата на
получаване на писмото с обратна разписка - 10.02.2014г. започва да тече
предвидения в закона 14-дневен срок за възражение, който е изтекъл на
24.02.2014г. и депозираното от последният Възражение по чл.414 от 07.07.2017г.
се явява процесуално недопустимо, тъй като е подадено извън предвидения в
закона 14-дневен срок.
След
като възражението на солидарният длъжник е просрочено и се явява процесуално
недопустимо, то Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.11.2013г. е
влязла в законна сила и ищцовото дружество няма правен интерес от установяване
на вземането си срещу длъжника по исков ред.
Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за която съдът следи служебно, и тъй като в случая тя не е налице,
по предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК се явява процесуално
недопустим, а образуваното възоснова на него производство следва да бъде
прекратено.
С оглед изхода на делото на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски, тъй като със своето
поведение той е бил причина за завеждане на делото. В тази насока е и
установената съдебната практика – Определение № 277 от 14.05.2014г. по гр.д. №
2432/14г. на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Г. Г., в който съдебен акт се
приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод
отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той
е направил отказ или е оттеглил предявения иск.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 441,46лв
/четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ – платена
държавна такса, както и 1 211,15лв /хиляда двеста и единадесет лева и
петнадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2281/2017г. по описа
на РС гр.Лом, образувано по Искова молба от „…….., рег. в ТР при АВ с ЕИК ……,
със седалище и адрес на управление: гр………., чрез адв.И.Г.И. от САК, съдебен
адрес: ***, АК „А. и И.”, тел.: 02/983 67 87, с която е предявен иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК против А.И. М. с ЕГН ********** ***, поради недопустимост на предявения
иск.
ОСЪЖДА А.И. М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „……..
със седалище и адрес на управление: гр………, с про.представител адв.И.Г.И. от САК,
съдебен адрес: ***, АК „А. и И.”, тел.: 02/983 67 87, направените по делото разноски в размер на 441,46лв
/четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ – платена
държавна такса, както и 1 211,15лв /хиляда двеста и единадесет лева и
петнадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
Препис от определението, след влизането
му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1094/13г. по описа на ЛРС.
Определението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд гр.Монтана, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :