№
Ломският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
, две хиляди и шестнадесета година,в състав:
Председател: Боряна
Александрова
съдията Александрова гр.д.№ 66 по описа на
за
2015 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.Н.Г., с която се желае да бъде
осъден ответника (фирма) да му заплати сумата 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца вследствие увреждане на
здравето му,причинено от трудова злополука на 09.02.2014 г.
Ищецът твърди, че на тази дата, изпълнявайки
трудовите си задължения като "оператор преса метал” в производствен цех на
подразделение 1400-обособено производство , извършвал операция пресоване на
дъно на механична преса „К
След вдигане на пресата, посетил Спешен
център, а след това приет в Отделение по ортопедия и травматология към
МБАЛ”Св.Н.Чудотворец” ЕООД гр.Лом.Тъй като при постъпването в болничното
заведение китките и дланите на двете му ръце били смазани, наложило незабавно
оперативно лечение и същият ден претърпял сложна оперативна интервенция,
състояща се в : кръвна репозиция и вътрешна фиксация на метакарпалните кости
на дясната ръка, освобождаване на крапен тунел,
извършване на дебридман на откритите фрактури с експазиция на смачканите тъкани. Направена била и кръвна репозиция и фиксация с К-игли.
Твърди се също,че били освободени и декомпенсирани нервус медианис и нервус улнарис.Освободен е и карпалния канал, като за достъп до него кожата е останала
незашита и др. Аналогично била обработена и лявата ръка. След извършване на
операциите ищецът останал за наблюдение в болничното заведение, изписан бил на
21.02.2014г. с препоръки за двигателен и хигиенен режим и провеждане на
контролни прегледи.След изписването продължил лечението си в домашни условия.
Злополуката е била приета за трудова по
надлежния ред, а с решение на ТЕЛК му е призната намалена трудоспособност 80%.
В резултат на претърпяната трудова злополука, ищецът е получил сериозно
увреждане на здравето, временна нетрудоспособност и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, чувства се безпомощен и в тежест на близките
си. По тези съображения се желае уважаване на иска.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа.
В
срока по чл.
131 от ГПК ответникът, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, с който
оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан и желае
отхвърлянето му. Според ответника описаната в исковата молба фактическа
обстановка не отговаря на действителността, но като цяло описанието на
трудовата злополука от ответника отговоря изцяло на обстоятелствата, посочени
от ищеца. Искът се оспорва и по размер, като евентуално се счита, че ответникът
не следва да отговаря по реда на чл. 200
от КТ, тъй като пострадалият е допринесъл за трудовата злополука.Желае се
прилагане на хипотезата за съпричиняване от страна на
работника и претенцията да бъде намалена по размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, че са били в трудови правоотношения, както
и че по време на изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял
злополука. Тези обстоятелства се потвърждават от представените и приобщени по делото писмени
доказателства.
За инцидента е подадена от работодателя-ответното
дружество декларация за трудова злополука пред ТП на НОИ, гр.В.Търново и е
изготвен протокол от резултатите от извършено разследване на злополуката от
09.02.14г., станала в производствения цех на ответното дружество в гр.Лом с пострадало лице М.Н.Г. на длъжност "оператор
преса метал” и е издадено разпореждане № 12 от 18.02.2014г., с което
злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО. Посочено е ,
че работникът е извършвал операция пресоване на дъно на механична преса”К
Ответникът
с отговора си по исковата молба е представил книгата за инструктаж /начален и
периодичен/ на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, водена в ответното дружество, респ. цеха в гр.Лом,
където като инструктиран подписи е положил ищеца. Представени са и утвърдените
в дружеството инструкции за безопасна работа с преса К8340, извлечения от книга
за периодичен инструктаж, и на работното място.
В
подкрепа на твърдението си, че не следва да носи отговорност за заплащане на
обезщетение на ищеца и за това, че трудовата злополука е настъпила при режим на
т.нар. компенсация на вини, има искане да бъде приложено и п.пр. на ЛРС, където
има постановление за прекратяване на
наказателното производство от 22.10.2014 г. на ЛРП, образувано срещу неизвестен
извършител за това, че на 09.02.2014г. в гр.Лом, обл.Монтана
в промишлено хале ответното дружество причинил на ищеца тежка телесна повреда
изразяваща се в размазване на китките на двете ръце върху шанеца на пакет за
заготовка на дъно на гилзи поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност . Прокурорът е установил, че
ръководството на ответното дружество е изпълнило задълженията си по опазване
живота и здравето на работниците, като на пострадалия Н. са проведени начален и
периодични инструктажи по безопасност на труда, както и че той е бил запознат с
това, че при извършване на манипулация по пресата е, където първо се поставя
гилзата в матрицата, след което се задейства пресата. След настъпилия удар с
пресата, пострадалият/ т.е. ищеца/ видял, че гилзата не е излязло.По тази
причина се опитал да я извади с ръце, като по същото време пресата се
задействала и повторила удала, в резултат на което му размазала двете китки.
При тази манипулация ищеца по невнимание задействал двата бутона на машината в
резултат, на което е настъпила злополуката. Безспорно е установено, че пресовъчната преса по време на инцидента и след това е била
в изправно техническо състояние.
Относно
механизма, по който се е случила трудовата злополука по делото бе назначена,
изслушана и неоспорена съдебно - техническа експертиза. Заключението на вещото
лице е, че за да се стигне до трудовата злополука са:
1./ Работникът е нарушил трудовата
дисциплина неспазвайки предписаната технология и инструкция за безопасна работа
с преса, като не използвал в процеса на работа предписания помощен
инструмент-клещи, и е поставил ръцете си в работната зона на пресата.
2/ Работодателят е изпълнил дадените
указания съдържащи се в Приложение 2 от Наредба №3 от 23.03.2004г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но не изпълнил
указанието в т.5.2 от цитираната наредба, по точно:” пресата е снабдена с предпазно
устройство, недопускащо част от тялото на работещият да попадне в работното й
пространство”
Заключението на в.л. е, че ако работодателят
беше изпълнил указаното по горе в т.5,2 злополуката би била по малка.
Експерта дава заключение, че принос
за злополуката имат и субективни фактори: желанието на работника да изработи
по-голямо количество детайли и оттам да получи по- голямо възнаграждение.
Бяха
събрани и гласни доказателства в лицето на посочените от ищеца и ответната
страна свидетели.
Свидетелите
на ищеца:
- Свидетелят М.М.в, също е работил в
ответното дружество, но в края на 2014г. напуснал дружеството. Същият заявява, че
в деня в който е станал инцидента не е бил пряк очевидец, знае за пресата на която е работил ищеца, но
той самият не е работил на нея, по принцип е избягвал да работи на нея тъй като
го било страх, защото пресата била голяма и повтаряла удари без да се задейства
от някой или нещо, по принцип това били единично случай, но имало такива.
- Свидетелят Р. Н. е син на ищеца,
заявява, че за злополуката разбрал от съседа им. Веднага се отзовал в
болницата, видял как двете ръце на баща му били бинтовани а баща му бил в шок.
Лекуващият лекар бил казал, че пет дни след операцията има и макар и малка
вероятност ръцете да бъдат ампутирани. Заявява също,че около половин година
баща му не можел да се обслужва сам/ да се храни, мие, облича и т.н./ всичко
свързано е ежедневните потребност и движения на човек. Има подобрение за двете
години, от станалата злополука, но това не е съществено, имайки предвид
процента на инвалидността – 80% нетрудоспособен.
Свидетелите на ответника заявяват, че
знаят за пресата на която е работил ищеца/ не са преки очевидци/ но той самият
не е работил на нея, така както е бил инструктиран, но се опитал да извади
детайл с ръце, без да е използвал за това клещи. Заявяват, че вероятно ищеца е
задействал машината по невнимание, а самата машина е спряла поради това, че
ищеца е мръднал, и ако не я е имало тази блокировка, машината е щяла да повтори
действието и да му откъсне ръцете. При пристигането си свидетелите видели,че
плота с който се задейства работата на машината бил непосредствено под корема
му, и това ги кара да си мислят, че ищеца по невнимания я е задействал с корема
.
Ищецът
от своя страна представи епикриза от 21.02.2014 г.,
издадена от МБАЛ "Св.Николай Чудотворец" гр.Лом, отделение
"Ортопедия и травматология" за това, че е постъпил на 09.02.2014 г. и
окончателната му диагноза е "фрактура осис метакарпи ІІ,ІІІ декстра ет метак. І,ІІ синистра"- смазване на двете китки и длани. Анамнезата
е, че при работа ръцете на ищеца били
притиснати от преса, вследствие на което: смазани двете длани и пръсти с нарушена конфигурация, разкъсно-контузни рани както на мястото на фрактурите така
и извън тях с невъзможни движения, което наложило оперативно лечение. На ищеца
е издадено експертно решение № 0171/26.01.2015 г. от ТЕЛК за Общи заболявания
гр.Лом, с което е освидетелстван с оценка на работоспособността 80 % трайна
неработоспособност с водеща диагноза – последици от смазване на горни крайници
вследствие на трудова злополука и противопоказни условия на труд – тежък физически
труд, свързан с горни крайници, работа изискваща фини движения с пръстите на
двете ръце.
За
установяване на причинената от злополуката травма на ищеца и пораженията от нея
по делото бе назначена съдебно - медицинска експертиза. Според вещото лице,
съдебен лекар при злополуката ищеца е получил травми в областта на двете ръце с
разкъсно –контузни рани и
размачкване на меките тъкани, както и множествено счупване на костите на
дланите. Уврежданията са получени по механизма на удари/притискане/ с или/върху
твърди тъпи и тъпорезести предмети със значителна
сила. Посочените увреждания водят до трайно затруднение на движенията на
горните крайници за срок от над 1 месец. Претърпял е значителни болки и
страдания, като такива може да търпи и към настоящият момент. Към момента на
провеждане на експертизата продължава физиотерапевтичното му лечение, поради
което и експерта не може да определи с точност каква е прогнозата за
възстановяване и точно какви невъзстановими увреждание
ще има.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.
200, ал.1 от КТ и съдът намира същия за частично основателен по следните
съображения:
Съгласно
текста на тази разпоредба за вреди от трудова злополука, които са причинили
временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Това е законово
прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на
работника и има своите етически основания в правилото "комуто облагите,
нему и тежестите". При това положение за пострадалия остава да докаже
наличието на трудова злополука, причинната връзка между нея и характера и условията
на труд, както и с оглед претенцията за неимуществени вреди следва да бъдат
доказани претърпените болки, страдания, наличието на оплаквания или трайни
увреждания в следствие на тази злополука.
От
представените по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че
ищецът е претърпял трудова злополука на работното си място при изпълнение на
трудовите си задължения, за което е съставена по надлежния ред декларация за
трудова злополука, както и че самата трудова злополука е призната за такава с
разпореждане на РУ "СО" Монтана.
Ответното предприятие, оспорва исковете
изцяло, като счита, че не дължи претендираните
обезщетения, защото е предложило на ищеца друга работа, съобразена с
физическите му. В писмените си бележки, представено по делото се твърди,че след
като било издадено експертното решение и съобразявайки се с констатациите на
същото, работодателят бил предложил на ищеца
да остане да работи на
длъжността”пазач” в дружеството/не представя доказателства за това си
твърдение/. Твърди, че ищеца, без причина, е отказал да приеме предложената му
работа и е подал молба за напускане на работа, като сама се е лишил от доходи.
Работодателят, проявявайки добра воля, е имал групова застраховка”Трудова
злополука в ЗАД”Виктория” и ищеца е получил
сумата в размер на 989,66 лв, както и сумата от 240
лв., също получена от ищеца по сключена и групова застраховка”Злополука и
заболяване, комбинирана с медецински разходи. Прави
искане тези суми, да се имат предвид, при определяне на обезщетението за
нанесени вреди. На основание чл.
200, ал. 4 от КТ, прави искане за намаляване на обезщетението със сумите: 989,66
лв и 240,00 лв. - изплатена, по силата на сключен
договор за застраховка на работника от "Виктория" ЗАД.
Ответникът твърди, че злополуката е настъпила
изцяло по вина на ищцата и прави евентуално възражение, отговорността му да
бъде намалена, на основание чл.
201, ал. 2 от КТ, поради проявена груба небрежност от пострадалият,
допринесъл за настъпването на злополуката. Счита това свое твърдение, за
подкрепено от резултатите на извършеното разследване, отразени в протокола на
НОИ- гр. Монтана, от приобщеното по делото ДП №91/14 г. по описа на РУМВР Лом,
както и от констатациите на приетата съдебно- техническа експертиза. Намира, че
въпреки проведените инструктажи и работа с машината, ищеца не е използвал
предвидените за това клещи или пинцети , а с ръце е опитал да извади детайл от
матрицата, и по невнимание е задействал бутоните на машината с тялото си .
Квалифицира поведението му като самонадеяно и преценява, че не е възможно, ищеца
да не е съзнавал и предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, предприемайки
действия с голи ръце, и неизползвайки
предвидените за целта помощни средства.
Спорните
въпроси, които са останали за разрешаване между страните по делото са във
връзка с подържаното от ответника, че не дължи обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, от една страна поради това, че след злополуката
работодателят му е предложил работа на друга длъжност, от която той се бил
отказал, а от друга страна поради това, че ищеца със собственото си поведение е
предизвикал задействане на машината, които според ответника са основание за
освобождаването му от отговорност по чл.201 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено пред
работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника
независимо от вината за настъпването им. Отговорността на работодателя по
чл.200 КТ може да бъде изключена или намалена само в хипотезата и при доказване
предпоставките по чл.201, ал.1 и 2 КТ. Както за отпадане отговорността на
дружеството изцяло по чл.201, ал.1 КТ, така и за намаляване на същата по
чл.201, ал.2 КТ следва да е установена вина
на работника за настъпилата с него злополука. От степента и характера на вината
на работника за настъпването на злополуката зависи дали да отпадне изцяло
отговорността на дружеството или само да се намали. Само в случаите когато
пострадалият е причинил умишлено
увреждането при двете форми на умисъл, предприятието не отговаря за вредите от
настъпилата злополука съгласно чл.201, ал.1 КТ, какъвто умисъл безспорно в
случая не е налице, поради което работодателят не може да бъде освободен от
отговорност. Липсва законова възможност работодателят да бъде освободен от
отговорност и на посоченото от него основание - поради предлагане на пострадалият
ищец извършването на друга работа, за която той не се е съгласил.
Неоснователен
е и доводът на работодателя за приложение на чл.201, ал.2 КТ, като твърди, че
ищеца с поведението си е допринесъл за станалата на 09.02.2014г. трудова
злополука, допускайки при изпълнение на трудовите си задължения „груба
небрежност”. От констатациите на комисията, извършила разследване на
злополуката, отразени в Протокол № 3/25.02.2014г. е видно, че в деня на
злополуката ищеца се опитва да извади детайл от матрицата на пресата, като при
извършване на тази операция натиска/задейства с тялото си работните бутони на
пресата. Вследствие на което двете ръце на ищеца са притиснати от пресата. Също
така според тези констатации, в момента на злополуката работникът се опитвал да
извади детайла с ръце, а пулта за управление на пресата е подвижен като в
момента на злополуката е между работника и пресата, бутоните за включване пък
били отгоре на пулта. Съчетаването на тези две обстоятелства е довело до
злополуката. От това разследване са
дадени и мерки за недопускане на подобни злополуки: да се преработи пулта за
управление на механична преса”К
По реда на
чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в
изключителни случаи, а именно когато работникът е допринесъл за трудовата
злополука като е допуснал груба небрежност. Следователно по ал.2 на чл.201 КТ е
правно релевантна не всяка форма на вина на работника, а само грубата небрежност. Този вид
небрежност се изразява в субективното отношение на пострадалия към неговите
действия, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, което означава
работникът да е знаел, че с тези си действия би допринесъл за тежкия вредоносен
резултат, но да се е надявал да го предотврати. Наличието на груба небрежност
не може да се основава на предположение, а трябва да бъде установена по
категоричен начин като доказателствената тежест по правилата на ГПК е на работодателя. По делото не са събрани
доказателства за наличие на подобно субективно отношение и фактически действия,
предприети от ищеца на 09.02.2014г.
Константната практика на съдилищата и
ВКС е , че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда може да
мотивира приложението на чл.201, ал.2 КТ. Работодателят е длъжен да осигури
такива условия на безопасност на труда, които в максимална степен да защитават
здравето на работника, а според вещото лице предоставената от работодателя
машина не е била обезопасена в достатъчна степен, тъй като така поставени
бутоните на пулта на пресата били
поставено на неподходящо място, където лесно може да бъде натиснато неволно. Това
задължение работодателят е отстранил като е променил местоположението на същите
едва след като е предписано от инспекцията и след настъпване на трудовата злополука и по
повод дадените указания на НОИ в цитирания по-горе протокол. Още повече, че вещото
лице по допуснатата от съда техническа експертиза сочи за вероятна причина за
злополуката нещастно стечение на обстоятелствата, довели и до трудовата
злополука. Дори и да се приеме, че с това свое действие ищеца е допринесъл за
злополуката, то това неговото действие може да се приеме като несъзнавана
непредпазливост, но не и като „груба небрежност” по смисъла на закона. Затова
настоящата инстанция счита, че това негово действие не е основание за
намаляване на дължимото по чл.200 КТ обезщетение, тъй като законодателят е
предвидил намаляването му само при хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, но не и
когато е налице по-ниска степен на допринасяне на трудовата злополука.
С оглед изложеното, съдът намира
подържаното от работодателя-ответник възражение за съпричиняване
на злополуката в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ за неоснователно и недоказано.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, следва да се определи по
справедливост въз основа на конкретните обстоятелства в случая. Касае се за мъж
в работоспособна възраст, като увреждането е довело до инвалидизирането му,
до невъзможност да упражнява занапред професията, за която е получил
квалификация, доживотни усложнения в ежедневното му обслужване, до нараняване
на самочувствието му и затруднение в социалните му контакти. Като отчита тези
обстоятелства, както и претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
хирургичната интервенция, психическия дискомфорт, съдът
намира, че в съответствие с чл.52 от ЗЗД сумата от 20 000,00 лв., която е
най-подходяща да репарира претърпените,търпените в момента и за в бъдеще
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради травмата на двете
ръце на ищеца.В останалата част над
уважения размер иска следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Съобразно разпоредбата на чл. 200, ал.4 от КТ, от размера на така
дължимото обезщетение ще следва да бъде приспаднато обезщетението, за което има
данни, че е изплатено от застрахователното дружество по сключената застраховка "Трудова
злополука", а именно сумата от 1229,66 лв. При така извършеното намаление,
искът по чл.
200 от КТ ще следва да се уважи в размер на 18 770,34 лв. В останалата му част, до пълния предявен
размер, искът ще следва да се отхвърли.
При
този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ от 400 лв.
за воденото производство, страните не претендират други разноски.
На
основание изложеното, съдът
ОСЪЖДА
(фирма), ул. "*** БУЛСТАТ *** на основание чл.
200, ал.1 от КТ да заплати на М.Н.Г., ЕГН ********** сумата 18 770.34
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждане
на здравето, причинено от трудова злополука на 09.02.2014 г.
ОСЪЖДА (фирма)/с посочени по горе данни/ с посочени данни да заплати по сметката на ЛРС сума в размер на 1050,81 лв., представляваща държавна такса, възнаграждения за вещи лица
,
както и ДТ от 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред МОС.