Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 27.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1395 описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск от Л.Ц.М., ЕГН **********,***, чрез адв.
Р.Б., МАК, срещу
БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: *********, за признаване
установено в отношенията
между страните, че ищцата
не дължи на ответника сумите по изп.л. от 01.12.2010
год., издаден по ч.гр.д. №
1365/2010 год. на ЛРС, за които е образувано
изп.д. № 1143/2016 год. на ЧСИ при СГС А.Б., рег. №
850 в КЧСИ, порад и погасяването
им по давност.
В съдебно заседание ищецът
не се явява, е представлява
се от пълномощника си, адв.
Р. Б., МАК, който поддържа
иска, счита го за
основателен и доказан и моли да бъде уважен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява, с писмена молба не възразява делото да се разгледа в негово
отсъствие, като поддържа становището, изразено в писмения си отговор.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че по ч.гр.д.
№ 1365/2010 год. на ЛРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение от 11.11.2010 год., в полза
на настоящия ответник, срещу ищеца, за сумата 1094,72 лева /хиляда деветдесет
и четири лева и 72 ст./, представляваща задължение по договор за кредит за закупуване на стоки и услуги, мораторна лихва в размер на 275,67 лева за периода от 30.05.2008
година до 10.11.2010 година, ведно със
законната лихва, начиная от 10.01.2010 г. до
изплащане на вземането, а така също разноски 127,41 лева.
На 01.12.2010 год. е издаден изпълнителен лист
срещу ищеца въз основа на влязлата в сила Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1365/2010 год. на ЛРС.
Изпълнителният лист е получен от заявителя на 09.09.2011
год.
По молба на ответника, датирана от 16.05.2016
год., вх. № 7184/19.05.2016 год., е образувано изп.д.
№ 20168500401143 год. на ЧСИ при СГС А.Б., рег. № 850 в КЧСИ, като призовката за принудително изпълнение и запорното съобщение до ищеца са ипратени
на 12.06.201 год. от ЧСИ А. Б./с изх. № 96777/03.06.2016
год./.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от
съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен
за окончателен.
При така
установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска
се: да бъде признато за
установено по отношение на ответника,
че ищцата не дължи на ответника сумите по изп.л. от 01.12.2010 год., издаден
по ч.гр.д. № 1365/2010 год. на ЛРС, за които е образувано изп.д. № 1143/2016 год. на ЧСИ при СГС А.Б., рег. № 850 в
КЧСИ, поради погасяването
им по давност.
Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен
интерес от търсената с него защита.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които
факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в
случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).
По принцип, в тежест
на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията
на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него
правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид това,
че в случая ищецът се позовава
на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране
на течащата в полза на длъжника давност.
По същество между страните
няма спор по фактите. Спорът се свежда до това дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.
В конкретния случай, вземането
е установено с влязла в
сила Заповед за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 11.11.2010 год., по ч.гр.д. № 1365/2010
год. на ЛРС, която
не е оспорена, влязла е в сила и на 30.11.2010 год., въз основа на нея на 01.12.2010
год. в полза на ответника
е издаден изпълнителен лист,
който фактически е бил получен от ответника
на 09.09.2011 год.
Изп.д.
№ 20168500401143 год. на ЧСИ при СГС А.Б., рег. № 850 в КЧСИ е образувано на 19.05.2016
год.
Горното
води на извода, че в случая не са налице
предпоставките на чл. 116, б.
„в” ЗЗД за прекъсване на давността, доколкото същата /петгодишна, както се
отбеляза по-горе/ вече е била изтекла
към момента на предприемане действията по принудително изпълнение. За това
и са неоснователни въведените от ответника възражения в насока, че давността е
била прекъсната с образуването на изпълнителното дело.
Твърдяното от ищеца бездействие
на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи
изцяло, като основателен и доказан.
Ищецът претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Предвид
изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по водене на делото – 60,00 лв. платена държавна такса.
Процесуалният представител на ищците, адв.
Р. Б. претендира да му бъдат присъдени
разноски за осъществената безплатна правна защита в размер на 334,84 лв.
В случая, ищецът е представляван
безплатно от пълномощник,
видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски
за възнаграждението на адв.
Р. Б..
Направеното искане
за присъждане на тези
разноски се преценява като
своевременно: Разноски са поискани
както с исковата молба, така и изрично
на основание чл.38 ЗА, преди приключване
на устните състезания по
см. на чл.149 ГПК.
Съобразно изхода от делото, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата
от 334,84 лв.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по
отношение на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, че
Л.Ц.М., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите
по изп.л. от 01.12.2010 год., издаден
по ч.гр.д. № 1365/2010 год. на ЛРС, за събирането
на които е образувано изп.д. № 20168500401143 год. на ЧСИ при СГС А.Б., рег. №
850 в КЧСИ – поради погасяването
им по давност.
ОСЪЖДА БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: ********* да заплати на Л.Ц.М., ЕГН **********,*** деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
ЕАД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
*********, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 334,84 лв. /триста тридесет и четири лева, 84 ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: