Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом , 18 декември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Ломският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :

Председател: Боряна Александрова

               При секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело № 2345 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК : 130460283 седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост4“, Бизнес Парк София, сграда 6, против А.Б.К., ЕГН **********.

Твърди се от ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 1414 /2017г. на Районен съд Лом. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги за мобилен № 0896/885 086 и допълнително споразумение от 26.12.2012г. съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер 0899 / 127 091 по програма G Max+ 200 промо 9,90 , съгласно което абонатът е взел да ползва мобилен № 0899/456 843, във връзка с който е взел мобилно устройство на изплащане марка Nokia C1-01, като е уговорено абоната да заплати цената на мобилното устройство на 23 вноски с цена 3,48 лв. всяка/съгласно погасителен план/. На 08.07.2014г. страните са новирали още веднъж отношенията по повод мобилен № 0899/456 843, като условията за ползване на абонамента са продължени за срок до 25.09.2015г. Въз основа на сключения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги. Ищецът е издал на ответника фактура за абонатен № 001649603. За потребените от ответника услуги ищцовото дружество е издал фактури№№ 7211547964/15.07.2014г., 7212909064/15.08.2014г. и 7214330560/15.09.2014г. Към фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. След извършена частична корекция на дълга е останал незаплатен остатък от 87,46 лв. за потребените през трите посочени отчетни периода услуги.Претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в размер на 117,25лв. Дължимите и незаплатени от абоната суми за ползвани услуги е обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на ищеца да начисли неустойка, съгласно изрична договорна клауза в индивидуалния договор за услуги. Клаузата неустойка се съдържа в т.ІІІ-6, стр.2 от Допълнителните споразумения за номер 0899/456 843 и предвижда, че в случай на прекратяване на договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта/номер до края на този срок. Неустойката има обезщетителен характер, а не санкционен характер. Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 87,46лв. незаплатена далекосъобщителна услуга и 117,25лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до окончателното издължаване. Искат се и направените в производството разноски.

От ответната страна не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В с.з. ответната страна признава вземането за главница. Възражение по отношение на неустойката.

            По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :

Не се спори между страните относно наличие на въведените облигационни отношения възникнали по силата на договор за мобилни услуги за мобилен № 0896/885 086 и допълнително споразумение от 26.12.2012г. съгласно който на ответника е предоставен мобилен номер 0899 / 127 091 по програма G Max+ 200 промо 9,90 , и абонатът е взел да ползва мобилен № 0899/456 843, във връзка с който е взел мобилно устройство на изплащане марка Nokia C1-01, като е уговорено абоната да заплати цената на мобилното устройство на 23 вноски с цена 3,48 лв. всяка/съгласно погасителен план/. Няма спор и за това , че на 08.07.2014г. страните са новирали още веднъж отношенията по повод мобилен № 0899/456 843, като условията за ползване на абонамента са продължени за срок до 25.09.2015г. не се спори и , че основа на сключения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги. Ищецът е издал на ответника фактура за абонатен № 001649603. За потребените от ответника услуги ищцовото дружество е издал 3 бр. фактури №№ 7211547964/15.07.2014г., 7212909064/15.08.2014г. и 7214330560/15.09.2014г. Към фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Безспорен и и факта, че след извършена частична корекция на дълга е останал незаплатен остатък от 87,46 лв. за потребените през трите посочени отчетни периода услуги / ответника прави пълно признание на тази претенция/ . Спорното е претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора е в размер на 117,25лв. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Лом на 23.06.2017г. като е образувано гр.д. № 1414 / 2017г. по описа на Районен съд гр. Лом. По делото е издадена Заповед № от 23.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на предоставените мобилни услуги и заплащане стойността на лизингови вноски.

                     Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.  

          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

          Предявените искове са допустими. Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство.

                 Искът за главница е основателен за претендираната сума в размер на 87,46лв., с оглед направеното признание от ответника в хода на настоящето производство. Ответната страна е била в облигационни отношения през исковия период, по силата на които ответната страна, като абонат, е ползвал услуги предоставени му от ищеца., приел е Общите Условия от договора с ищеца, съгласно които – чл.49 от тези Общи Условия ищеца е в правото си да получава в слок всички плащания, дължими от потребителя в уговорането количество и на уговореното място Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловено от правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника.  Относно иска за дължими неустойки. Същият е основателен. Спорът между страните е относно размера на неустойките. Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване. Правилата за неустойката се договарят свободно между страните. В настоящия случай страните по делото със сключването на договорите за мобилни услуги , последният от 08.07.2014г. са определили предварително размера на щетите, които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни задълженията си. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са предварително определени от страните, то изправната страна не е длъжна да доказва техния размер. Съгласно разпоредбата на  чл. 92, ал.2 от ЗЗД след като ответника прави възражение за прекомерност на неустойката в негова тежест е да докаже това свое възражение. Съдът намира, че размерът на неустойката не може да бъде определен като прекомерен по смисъла на  чл. 92, ал.2 от ЗЗД. За да се приеме, че неустойката е прекомерна би трябвало размерът й да не е съобразен с действителните вреди, които ищецът би могъл да понесе вследствие на неизпълнението на задължение. С оглед характера и стойността на сключените договори за мобилни услуги , то вредите на ищеца са съизмерими с размера на начислените неустойки.

          С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от 205,00лв. разноски по заповедното производство, и сумата в общ размер на 255,00лв. разноски в настоящето производство.

          На ищеца се дължат разноски в настоящето производство, тъй като ответната страна с поведението си е дала повод за предявяване на исковете.

                  Воден от горното Съдът,

                                                              Р Е Ш И :

           Признава за установено по отношение на А.Б.К., ЕГН **********, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК : 130460283 седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, има вземане спрямо А.Б.К., ЕГН **********, за сумите от : 87,46лв. -  главница, и 117,25лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 26.06.2017г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед от 26.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 1414 / 2017г. на Районен съд гр. Лом.

        Осъжда А.Б.К., ЕГН **********, да заплати на че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК : 130460283, сумата от 205,00лв. разноски по заповедното производство, и сумата в общ размер на 255,00лв. разноски в настоящето производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                         

Районен съдия :