Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом,
20.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, шести наказателен състав в публично заседание на 21 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Боряна Александрова
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 536/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.Н.К., чрез
пълномощника му по делото адв.Н.А. против НП № 17-0294-001085 от 01.09.2017 г.
на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом , с което на основание чл. 53
от ЗАНН и :
- чл.
179, ал.2, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДП му е наложена глоба в
размер на 200 лв. /сто лева/,
- чл.175, ал.1,т.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.”В” му е наложена глоба в размер на 200
лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
- чл. 185 ЗДП за
нарушение на чл.
147, ал.1, ЗДП му е наложена глоба в размер на 20 лв.
- чл. 183,ал.1,т.1 ЗДвП за нарушение на
чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат
до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП,
чиято отмяна се иска. Жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото сочи, че
НП е незаконосъобразно, недоказано, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, които нарушения не могат да бъдат санирани
в съдебната фаза . Твърди,че по време на управлението дори и внезапно да е изскочило
на пътя агнето, то вината за това не е на доверитея му, тъй като АНО не е
установил какви са щетите. А това е така, защото по думите на жалбоподаетеля ,
което е отразено под формата на възражение в издадения АУАН той само е закачил
със страничното огледало на управлявания от него автомобил излязлото внезапно
на пътното платно агне. Бланкетно пледира за отмяна изцяло на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява
лично и с ангажирания от него адв.А. и поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.07.2017 г. около 19.00 часа в с.Медковец, на ул. Георги Д. – с посока на движение с.Расово, като водач на лек автомобил – Опел корса с рег.№ ***, собственост на Б.А.Н.с ЕГН ********** от гр.Перник, с несъобразена скорост , като блъска внезапно излязло домашно животно /агне/ на пътното платна, като нанася материални щети по МПС и повреди на агнето. След реализираното ПТП К. напуска мястото без да уведоми органите на МВР с цел да се укрие. На 10.08.2017г. К. ***, като непредставя знак за ГТП за 2017г. и контролен талон към СУМПС.
Всичко това съставлявало нарушение на чл. 20, ал.2 , чл.123,ал.1,т.3, б.”В”, чл.147,ал.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
За констатираното нарушение против жалбоподателят бил съставен АУАН № 1081 от 10.08.2017 г., който той подпише. Като направил следното възражение: Не съм блъскал шилето,те се удариха странично в огледалото ми”.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. Същото било връчено лично на нарушителя на 03.10.2017 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 10.10.2017г., т.е. в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема:
Жалбата е основателна поради следните съображения:
1./ По време на административнонаказателното производство, както и в съдебната му фаза не беше доказан по безспорен и категоричен начин от АНО, факта на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 20, ал.2 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че в посочената като нарушена правна норма е предвиден състав на нарушение свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Няма съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна. При това положение трябва безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина. Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗАНН всяко административно нарушение следва да е извършено виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като съгласно чл. 7, ал.2 непредпазливите адм. нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административно-наказателния процес, съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е. на чл. 11, ал.2 или ал.3 от НК.
В конкретния казус не е доказано, до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя К. нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.
На жалбоподателят е вменено извършването на умишлено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДП – движение с несъобразена скорост. В съдебната теория и практиката по транспортно право, където се борави с понятието скорост, се оформят четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДП/, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това непосочването на конкретната несъобразена, респ. съобразена скорост води и до недоказаност на обвинението
В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то при настъпването на ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се установи дали внезапното излизане на домашното животно/агне/е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.Актосъставителят и свидетелят по АУАН в съдебно заседание се явяват,и бланкетно приповтарят отраденото в АУАН и НП като обяснят ,че е нямало как установят механизма на настъпване на ПТП, респ. как са установили движение с несъобразена скорост.Двамата не са и очевидци на нарушението .
АНО се е задоволил да посочи в
обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост, за да спре пред предвидимо
препятствие. При това положение не става ясно, с кои конкретно фактори и
условия на пътя скоростта не е била съобразена. Няма описание на конкретни
атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост, повишена интензивност
на движението, няма описание на т.нар. от АНО "други обстоятелства",
които да са били налице и с които водачът да не се е съобразил, което пък на
свой ред да е било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДП са изброени последователно множество фактори, влияещи на конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на движение, но описание на конкретни такива в НП липсва.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с които тя е трябвало да бъде съобразена, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи освен, че води до неговата недоказаност съставлява и съществено процесуално нарушение, от категорията на накърняващите правото на защита и е още едно основание за отмяна на санкционния акт в тази му част.
Следва да се посочи, че в
административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в
наказателното право, а НП – като на присъда. При това положение в рамките на
настоящото производство по силата на чл. 84
от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.
303, ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват
на предположения.
В конкретния случай освен горепосоченото
предположение за вината на нарушителя поради движение с несъобразена скорост,
липсва каквото и да е друго пряко или косвено доказателство в насока какви са
щетите/вредите в тази посока, които на настъпили след ПТП, както по автомобила,
така и за домашното животно.
Съдът
счита, че това нарушение не е доказано безспорно от обективна и субективна
страна, тъй като е опорочен начина за установяване на нарушението. Установи се,
че актосъставителят, а след него и административно наказващият орган не са
положили усилия за установяване на административното нарушение по друг начин,
освен чрез изслушване обясненията на собственика на домашното животно/агне/. Не
е безспорно установена фактическата обстановка - конкретни обстоятелства,
механизъм на самото нарушение. В АУАН е записано само, че са причинени
материални щети, но не е уточнено какви и колко по МПС-то и какви са повредите
по домашното животно.
2./ По отношение на нарушението по см. на чл.123,ал.1,т.3,б.”В” от ЗДвП, съдът намира за установено следното:
Съгл. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен без да създава опасност за движението, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП урежда хипотеза на ПТП, при което са причинени само имуществени вреди и предвижда, че "ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания".
Т.е., задължението за уведомяване на службите на КАТ при МВР при ПТП, при което са причинени само имуществени вреди възниква единствено в случай на липса на съгласие между водачите относно обстоятелствата, свързани с него, какъвто е конкретният случай.
Видно от горното, в случая както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП е допуснато смесване на двата състава и неточност както при словесното описание на нарушението, така и при подвеждането му под конкретната правна норма, посочена за нарушена.
Съдът обаче намира, че това нарушение не е съществено, защото безспорно жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП/ т.е. напуснал е мястото на ПТП без да уведоми органите, а това е така защото в АУАН жалбоподателят е възразил, като собственоръчно е записал:..не съм блъснал ширето, те се удариха странично в огледалото на автомобила/ в и доколкото допуснатото от административно-наказващият орган нарушение при квалификацията на нарушението не е довело до напълно неправилно приложение на материалния закон - наложеното административно наказание за това нарушение следва да е на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, както правилно е преценил наказващият орган.
Предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства обаче, наказанието следва да се определи на минимума по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - т.е. глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от два месеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че Наказателното постановление следва да се измени в обжалваната част, като се намали размерът на наложената санкция по този текст на закона.
В частта, в която на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, респ. глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП наказателното постановление не се обжалва и е влязло в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 17-0294-001085 от
01.09.2017 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом ,в частта с която на
Й.Н.К., ЕГН ********** на основание чл. 53
от ЗАНН и 179,ал.2,пр.1 вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 200 лв. /сто лева/ , като незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0294-001085/01.09.2017 г., на Началник Сектор към ОД МВР - Монтана, РУ - гр. Лом, с което на Й.Н.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание, на осн. чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП: ГЛОБА в размер на 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от шест месеца, за нарушение на 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО "Глоба" от 200 лв. на 50 лв. И НАМАЛЯВА СРОКА НА НАКАЗАНИЕТО "Лишаване от право да управлява МПС" от шест месеца на два месеца.
В останалата си част Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок,
считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е
изготвено.
Препис от Решението, след влизането му
в сила, да бъде изпратен на Началника на РУ на МВР - Лом - за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: