Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом
29.12.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският рйонен съд, VI- ти наказателен състав, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова
При секретаря Веселка Младенова и като разгледа докладваното от съдията Александрова АН дело № 537 по описа за 2017 година на ЛРС, и въз основа на закона и доказателствата, съдът, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59
и сл. от ЗАНН
С наказателно постановление № 17-0294-000959/31.08.2017 г. на Началник на към ОДМВР Монтана, РУ Лом на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175, ал.1, т.1 предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП затова,че на 03.08.17 г. около 15.30 ч. в гр. Лом,обл. Монтана на ул.”Ал.Стамболийски” – с посока на движение към ул.”Пристанищна” като водач на л.а.-Ланд ровер рейнджер с рег.№ ***, собственост на Димитър Костадинов Димитрова управлява лекия автомобил , като след направена справка с ОДЧ-Лом, че МПС е с прекратена регистрация от 04.01.2016г. Водача не представя СУМПС. С което е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Срещу постановеното НП за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е подадена жалба от А. В. Ц., който го оспорва. Счита, че същото е незаконосъобразно. Възразил е както в АУАН, така и в жалбата си, като сочи, че е управлявал процесното МПС, защото му било разпоредено от органите на РУ Лом. В заключение моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание представител на въззиваемата страна редовно призована представител не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.
Жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на разпитаните свидетели-служители на РУ МВР Лом, се установява , че на 03.08.2017г. Началник Сектор „Криминална полиция” гр.Лом, разпоредил на св.И.Д. и св.А.Ц. да посетят адрес ***.Стамболийски и да установят лице с имена А.В.Ц.. Служителите изпълнили разпореждането и посетили този адрес, но констатирали, че лицето не е у дома си, след което позвънили на телефонния номер на жалбоподателя. От проведения разговор се изяснило,че жалбоподателя по това време е бил на плаж на брега на р.Дунав. След около 15-20 минути жалбоподателя пристигнал пеша , бос пред дома си. Двамата свидетели докладвали на Н-ка сектор „Криминална полиция” Лом, че са установили лицето. Тогава на св.Ив.Д. било разпоредено от неговият началник да установи и процесния автомобил. Жалбоподателя им обяснил,че автомобила бил паркиран в района на плажа на брега на р.Дунав. Двамата служители пак докладвали на своя началник, който разпоредил лицето А.Ц. и процесния автомобил да се яват в сградата на полицейското управление Лом за извършване на проверка на автомобила.От своя страна св.Д. разпоредил на жалбоподателя да се яви в РУ МВР Лом за извършване на проверка на автомобила му. Също така на ул.”Ал.Стамболийски” ги чакал служебен автомобил на полицията, който ги придружил да сградата на РУ Лом.
Спора между страните е на 09.08.17 г. около 15.30 ч. в гр. Лом по ул.”Ал.Стамболийски” по посока ул.”Пристанищна” жалбоподателя управлявал ли е лек автомобил "Ланд Ровер Рейнджер" с рег.№ ***, или е изпълнил разпореждане на орган на властта да го транспортира до сградата на РУ МВР Лом.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответното наказание. Преди обаче да бъде наложено такова следва деянието, както от обективна, така и от субективна страна, а също и от много други обстоятелства да съставлява административно нарушение, което е и обстоятелство за налагане на административно наказание.
Тази фактическа съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитания актосъставител и свидетеля Д. и св.Ц., чиито показания съдът,кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и не правилно и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 175, ал.1, т.1 предл.1 от ЗДвП.
Както в АУАН така и в
НП се излагат доводи за осъществен състав на административно нарушение от
страна на жалбоподателя, тези изводи на АНО се оспорват от страна на
жалбоподателя, който както под формата
на възражение в самия АУАН, така и в с.з.,чрез ангажирания от него процесуален
представител –адв.Н.В.-МАК се твърди, че в случая атакуваното наказателно
постановление е издадено при неизяснена и спорна фактическа обстановка, което
се явява в нарушение на процесуалните правила на чл.52,ал.4 от ЗАНН. Навеждат
се доводи и в насока, че допуснатите нарушения на материалния закон и
процесуалните правила са съществени и рефлектират върху законосъобразността на
наказателното постановление.
Съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство от страна на наказващия орган са
допуснати съществени нарушения на материалния закон, които в своята
доказателствена съвкупност налагат отмяна на атакуваното наказателно
постановление. До този правен извод стигаме, след като на съобразим на първо
място обстоятелството, че наказващият орган е издал наказателното постановление
на първо място при спорна и неизяснена фактическа обстановка, което се явява в
разрез с разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН. Съгласно този текст от закона,
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган в качеството си на
„особена юрисдикция” е длъжен да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и събраните
доказателства. При това законодателят е предоставил изрично и правомощие на
наказващия орган при необходимост да може да извърши разследване на спорните
обстоятелства както лично, така и чрез друго дл.лице. От изложеното следва
извода, че с предоставените правомощия на наказващия орган законодателят цели
най-вече да се избегне издаването на необосновани и незаконосъобразни
постановления, при които са налице спорни и неизяснени обстоятелства. Именно
посочените правомощия в нашия случай наказващият орган не е упражнил, а е
кредитирал изцяло и безрезервно описаната от актосъставителя фактическа
обстановка, без да съобрази факта, че от страна на нарушителя има изложени
конкретни възражения. При това същият е възразил още при съставянето на акта,
че той е управлявал превозното средство по нареждане на полицейски орган.
В
подкрепа на изложения правен извод, че наказващият орган се е произнесъл по преписката
и е издал НП, при спорна и неизяснена фактическа обстановка се явяват следните
фактически обстоятелства:
На
първо място, от извършения разпит на актосъставителя Д. и св.Ц. пред съда се
установи, че на двамата им е било разпоредено от техен началник, да разпоредят
на жалбоподателя да транспортира процесното МПС до РУ Лом.,
На следващо място съдът намира, че в конкретния случаи се касае за изпълнение на полицейско разпореждане, т.е. жалбоподателят не е имал друга алтернатива, а е следвал даденото устно разпореждане на орган на властта. По този начин той е нарушил Правилата за движение по ЗДп, но тава е било с цел да изпълни полицейското разпореждане. Допуснатото нарушение от страна на жалбоподателя по чл.140 ЗДП, губи неправомерния си характер и съдът намира,че допуснатото нарушение по ЗДП е правомерно, именно защото жалбоподателя е изпълнил даденото му разпореждане от орган на властта – полицейски служител. Тук е налице т.нар. теория за „конкуренция на задълженията”, т.е. жалбоподателят е изпълнил полицейско разпореждане, като пренебрегнал друго такова по ЗДП. Съдът намира,че жалбоподателят е извършил това в условията на крайна необходимост и затова на основание чл. 8 ЗАНН, атакуваното НП следва да бъде отменено.
По разбиране на настоящият състав наказващия орган не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН където е предвидено, че за "маловажен случай" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидарното приложение на НК и НПК.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН административнонаказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи "маловажните" случай на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Деянието се квалифицира като "маловажен случай" само когато степента на обществената опасност и морална укоримост е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По-ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Вземат се предвид и всички други обстоятелства относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата личност, отражението на деянието сред обществото и др.
При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице "маловажен случай", следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
Предвид събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства настоящият съдебен състав счита, че в конкретният случай са налице условията на чл. 28 от ЗАНН и случаят е маловажен такъв. Следвало е административнонаказващият орган правилно да приложи закона и да приеме наличието на "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице /какъвто е конкретния случай/, но наказващият орган не е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д. № 1/2005 г. на НК, докладчик съдията Блага И..
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0294-000959/31.08.2017 г. на Началник на сектор към ОДМВР Монтана, РУ Лом с което на А.В.Ц. с ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175, ал.1, т.1 предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: