Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом21.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд – VІ наказателен състав, в публично заседание на 22 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Боряна Александрова
при участието на секретаря Веселка Младенова, като разгледа НАХД № 565 по
описа на ЛРС за
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Депозирана е жалба от Б.Б.Г. против НП № 3/ЗЗД от 14.08.2017 г. на Директора на ОД МВР Монтана, в която се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата, редовно и своевременно призован се явява лично и моли съда да й наложи наказание в минимален размер, което да плати на разсрочено плащане.
Наказващия орган не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателката, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
На жалбоподателката е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 31.07.2017 година, за това, че на 31.07.2017 г.,около 9,30 ч. в град Лом,на ул.Александър Стамболийски срещу № 64 при извършена проверка е установено, че като майка на С. П. Г. ЕГН ********** не полага грижи за същата. Детето е под 12 годишна възраст и е оставено без надзор, като е създадена опасност за физическото и психическото развитие на детето. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на детето. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателката, на основание чл. 45, ал.4 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание – "глоба" в минимален размер от 1000 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на детето, родителите, настойниците, попечителите или лицата които полага грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12 годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. От една страна предпоставка за извършено административно нарушение по този текст е нарушителя да е лице от изброените и да е оставил без надзор и грижа дадено дете и от друга стара – само ако с това се създава опасност за физическото, психическото и нравствено развитие на детето. По отношение на санкционната норма – чл. 45, ал.4 от Закона за закрила на детето, в нея предпоставките са същите но там е допуснато едно нормативно противоречие – посочено е, че който в нарушение на чл. 8, ал.7 от Закона да закрила на детето, което съответства текстово на описаното административното нарушение по чл.8,ал.8, тъй като нормата на чл. 8, ал.7 от Закона за закрила на детето, касае други случаи. Тоест текстово нормата на чл. 45, ал.4 от Закона за закрила на детето отговаря на нарушението по чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на детето, но е изписана като основание нормата на чл. 8, ал.7 от същия закон. Тази допусната законодателна грешка в закона,не може да се приеме че възпрепятства прилагането му, тъй като има грешка при изписване на цифрата, но не и текстово противоречие. Т.е. жалбоподателката е разбрала защо е санкционирана, а именно санкционирана е била от АНО затова, че на 31.07.2017 г.,около 9,30 ч. в град Лом,на ул.Александър Стамболийски срещу № 64 при извършена проверка е установено, че като майка на С. П. Г. ЕГН ********** не полага грижи за същата. Детето е под 12 годишна възраст и е оставено без надзор, като е създадена опасност за физическото и психическото развитие на детето.
При извършване проверка на обжалваното наказателно постановление, въззивния съд намира, че то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление следва точно, конкретно и напълно ясно, във взаимно съответствие да се посочи описание на нарушението, датата и конкретното място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разгледания случай съдът намира, че описанието на нарушението отговаря на изискванията на материалния закон. Описани са всички предпоставки, обуславящи наличието на административното нарушение. В административно-наказателната преписка са посочени предпоставките, касаещи извършеното административно нарушение, а именно, че жалбоподатеката, като родител е оставила без надзор и достатъчна грижа малолетното си дете, и с това е създадена опасност за неговото физическо, психическо или нравствено развитие, тъй като това е абсолютно задължителна с оглед приемане на безспорно установено административно нарушение. От изложеното в акта за установяване на административното нарушение и обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление може да се извлекат визираните в закона хипотези – създаване на опасност за физическо развитие, за психическо развитие . С оглед характера на административните наказания, като форма на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. От изложеното следва и логичният извод , че АНО и изпълнил това законово изискване, поради което лисва опорочаване на административно-наказателната преписка, както и издаденото въз основа на нея наказателно постановление.
В конкретния случай макар формално деянието да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, като настоящият съдебен състав намира,че случаят не е малозначителен и не е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Факта , че жалбоподателката е оставила малолетното си дете на друг член от семейството за да се грижи за детето й, а това не е сторено. Видно от показанията на разпинтанети по делото свидетели, се установява, че дедето е намерена на улицата, т.е. извън дома си, само без придружител , по никакъв начин не може да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай по смисъла на на чл. 28 б. "А" от ЗАНН .
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3/ЗЗД от 14.08.2017 г. на Директора на ОД на МВР Монтана, с което на Б.Б.Г. ЕГН ********** на основание чл. 45, ал.4 от ЗЗкрД е наложена глоба в размер на 1000 лева. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: