Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом,12.02.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 26 януари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Б. С., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 2/еен-112/2017 година на Началник сектор охранителна полиция при РУ Лом, с което на основание чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева (две хиляди лева) за нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112.
В депозираната жалба се твърди незаконосъобразност на процесното наказателно постановление, като са релевирани доводи за нарушения на материалния закон, тъй като според жалбоподателя сигналът подаден от него на тел. 112 на 07.08.2017г. не е неверен, тъй като в действителност бил помолен от П.К.К. да се обади на тел.112, тъй като имало сериозна заплаха за живота и имуществото й. С оглед изложеното твърди да не е подавал заблуждаваща или невярна информация относно нуждата й от помощ, тъй бил препредал нейне думи, сигнализирайки надлежните органи именно чрез тел. 112. Отправена е молба за цялостната отмяна на атакувания санкционен акт.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.
Съдъд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С акт за установяване на административно
нарушение № 2/ЕЕН-112/08.08.
В акта е отразено, че жалбоподателя Д.С. използва ЕЕН 112 не по предназначение, както и че подавал неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ- нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112, като след съставянето му препис от него е връчен на жалбоподателя.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 2/еен-112/2017 от 23.08.2017 година от О.Т.И.- Началник сектор „охранителна полиция” при РУ МВР Лом, с което на основание чл. чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 жалбоподателят е санкциониран за извършено на 07.08.2017 г. в село Медковец, обл.Монтана нарушение по чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 - подал сигнал на тел. 112, че чрез моб.тел. 0883582105 около 22,20 ч. подал сигнал, като съобщава неверни и заблуждаващи съобщения, че лицето В.СVП. с ЕГН ********** се саморазправял с П.К.К. ЕГН **********, като й отправял обиди, закани и заплахи за саморазправа.
Препис от същото е връчен лично на въззивника на 21.11.2017 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата въззивна съдебна инстанция е депозирана в РУ Лом на 22.11.2017 г. с вх. № 13150
От обясненията на жалбоподателя е, видно че процесната вечер се отбил до дома на П.К., заварил я да плаче. Разказали му, че през деня била посетено от внучката си М., искала и определена парична сума. Но П.К. обяснила, че няма и не й дала исканите пари. И тъй като преди известно време внучкатата пак й искала пари, които П. отказала да даде, тогава у дома й пристигнал съжителстващият с ннучката й В., който й отправял закана и заплахи. Поради това, и П.К. се опасявала, да не дойде отново у дома й В.. Посочва, че се е обадил на тел.112, тъй като П.К. имала нужда от помощ, страхувала се живеещият на съпружески начала с нейната внучка-В. , който преди време й е отправял закани и заплахи
При проведения непосредствен разпит на свидетелите се установи, че на процесната дата актосъставителя бил изпратени от дежурния при РУ Лом по сигнал за физическо насилие страна на В.П. към П.К.. Жалбоподателят не бил на процесното място. Пристигайки в дома на П.К. полицейските служители не установили В.П., а лицето П.К. заявила, че всъщност не е имало физическо насилие, нито заплахи от В.Петров. От показанията на свидетел В.Р. се установи, че същият е свидетел по съставянето на акта.
Свидетеля Р.Р. заявява, че знае да е подадн сигнал на тел.112 от страна на жалбоподателя, във връзка с възникнал битов скандал, като посочел, че мъж от с.медковец щял да се саморазправя с бабата на живеещата с него жена, което не отговаряло на истината.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показания на разпитаните свидетели, тъй като намери същите за обективни, безпристрастни и логически последователни. Настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочените свидетели, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дават необективни и тенденциозни показания. Това, което твърдят в показанията си те са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебната им функция не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с установеното от тях .
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното
постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника Д.С. поради допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до ограничаване правото му на защита.
В процесния АУАН е отразено, че на 07.08.2017 г. в село Медковец, чрез мобилен телефон 0883582105 около 22,20 ч. Д.Б.С. с ЕГН ********** подава сигнал ЕЕН 112, като съобщава неверни и заблуждаващи съобщеиня, че лицето В.СVП. с ЕГН ********** от с.Медковец, се е саморазправил със П.К.К. с ЕГН ********** ***14, както и че й е отправял обиди,закани и заплахи за саморазправа спрямо нея. - нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112. Тоест в изпълнение на задължението си актосъставителят да посочи законовите разпоредби, които са нарушени в процесния случай е посочен една от трите хипотези визирани в нормата на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112- използване на ЕЕН 112 съобщаване/подаване/ на неверни и заблуждаващи съобщения. В последствие обаче наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112, без конкретно да е посочена коя от трите хипотези по чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 има предвид. Наказващият орган в разрез с нормата на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН, ограничавайки правото на защита на жалбоподателя и лишавайки го от възможността да разбере за какво точно нарушение е ангажирана наказателната му отговорност, не посочвайки коя от хипотезите на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 визира (нито цифрово, нито словесно), а именно дали защото е използвал ЕЕН 112 не по предназначение или защото е подавал неверни и заблуждаващи съобщения или др. такива.
Законовите разпоредби, които са били нарушени виновно представлява съществени елементи при формулиране на административното обвинение и същите следва да бъде отразени еднозначно както в съставения АУАН (арг. чл. 42, т. 5 ЗАНН), така и в издаденото наказателно постановление (арг. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН). Визираните задължителни реквизити фиксира не само рамките на предмета на доказване, но и параметрите на реципрочната функция по осъществяване правото на защита от наказаното лице, поради което е недопустимо същите да се извличат по тълкувателен път. Нещо повече с оглед санкционните разпоредби на чл. 37 и чл. 38 ЗНССПЕЕН 112 са предвидени два различни вида административни наказания, това по чл. 37 ЗНССПЕЕН 112 за използване не по предназначение на ЕЕН 112, а по чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 за предаване на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
На следващо място следва да бъде отбелязано обстоятелството, че според този съдебен състав, административнонаказващия орган трябва преди да издаде наказателно постановление, да изследва внимателно всички обстоятелства около самото нарушение, както и тези обуславящи отговорността на нарушителя за него, което в случая не е сторено. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 е необходимо деецът чрез използване на ЕЕН 112, съзнателно да предаде неверни или заблуждаващи съобщения или сигнали за помощ. От обективна страна подаденото съобщение или сигнал за помощ по своето съдържание следва да е невярно, т.е. изложените факти да не отговарят на действително осъществилите се такива, или същите по естеството си да могат да създадат погрешни представи у получателя на съобщението. От субективна страна неверните или заблуждаващи съобщения се предават чрез ЕЕН 112 съзнателно с цел неправомерно ангажиране на службите за спешно реагиране. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената в АУАН дата действително е ползвал ЕЕН 112, като е съобщил, че лицето В.П. е бил, отправял закани и заплахи на П.К., който сигнал не е неверен и заблуждаващ макар и неотразявайки конкретно ситуацията в дома на К.. Действително между П.К. и В.П. му е имало конфликт по рано, но тези обстоятелства са без значение за съставомерността на деянието. Установените по делото обстоятелства сочат, че е възможно и напълно нормално лицето П.К. да е изпитала основателен страх за живота и здравето си, обуславящи и получаване на своевременна и адекватна помощ за каквато е създадена и Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112. Обстоятелства сочат за реално възникнала по отношение на К. опасност, за която жалбоподателя е подал сигнал за помощ по надлежния ред до съответната служба за реагиране по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗНССПЕЕН112.
За пълнота следва да бъде посочено, че при съставянето на процесния АУАН и НП са допуснати и други процесуални нарушения:
1./ Отразено е , че бил подаден сигнал от мобилен
телефон 0883582105 към спешен телефон 112 на 07.08.2017г.. , което не
кореспондира с получената информация от МВР – ДНС 112,РЦ 112-Монтана, писмо
изх.№ 238/29.12.2017г., а именно, че на 07.08.2017г. на ЕЕНСП 112 няма подаден и регистриран сигнал от
мобилен телефон 0883582105.
2./ В АУАН и НП е посочено : „…. Лицето В.СVП. с ЕГН ********** се саморазправял……”, видно от проведения разпит на 08.08.2017г. в ПУ с.Медковец разпит, бил разпитан В. Спасов Петков с ЕГН ********** от с.Медковец…
От изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на закона са съществени и не биха могли да бъдат санирани в хода на проведеното съдебно следствие.
На следващо място за изчерпателност следва да се отбележи, при служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП, се установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато и друго нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН,. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съдът намира, че следва да посочи, че съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението посочено в акта. Във връзка с изложеното и при служебната проверка на АУАН съдът констатира, че същият е съставен въз основа на полицейска проверка , както и че нито актосъставителят , нито свидетелите се явяват свидетели - очевидци на извършване на нарушението. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е нарушена процедурата по чл. 40, ал.3 от ЗАНН – досежно необходимостта от присъствието и подписването на акта от двама свидетели, т.е. допуснато е процесуално нарушение, което налага отмяна на спорното НП. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административните нарушения и по налагане на административни наказания е опорочена поради допуснати флагрантни процесуални нарушения, а това предпоставя цялостната отмяна на наказателното постановление.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 2/еен-112/23.08.2017 година издадено от О.Т.И. Началник сектор „Охранителна полиция” при РУ МВР Лом с което на основание чл. 38, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 на жалбоподателя Д.Б.С. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева (две хиляди лева) за нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112 като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд– Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: