РЕШЕНИЕ

гр.Лом, 14.02.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ломският районен съд, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова АНД № 13 по описа за 2018 година на ЛРС е на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите

Образувано е по подадена жалба от А.Б.Г., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 1229/12.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Берковица, с което за това, че на 10.11.2017 г., на територията на СЗДП ТП ДГС Лом в землището на гр.Лом, отдел 7 подотдел „д” – собственост на физически лица, сече с моторен трион, 0,3 пр. куб. метър дърва за огрев от дървесен вид бряст, немаркирани с КГМ – нарушение на нарушение на чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите му е наложена „Глоба“ от 100.00 /сто / лева на основание чл.266, ал.1, от Закона за горите. Посочва се в жалбата, че НП е незаконосъобразно. Навеждат се твръдения,че са допуснати редица нарушения при съставянето на АУАН и НП, евентуални сочи че случаят е маловажен. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени НП № 1229/2017 г. на Директора на РДГ Берковица.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява , не се представлява.

Ответната страна по жалбата Регионална дирекция по горите – Берковица, редовно и своевременно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено на жалбоподателя на 19.12.2017 г. Жалбата е подадена, чрез административно – наказващият орган на 22.12.2017 г., видно от поставения печат с входящ номер на РДГ – Берковица върху същата.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по съществото жалбата е частично основателна.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.11.2017 г. в землището на гр.Лом, отдел 7 подотдел „д” – собственост на физически лица, служителите на РДГ – Берковица свидетелите Б. Шванов С.,Т.Я.Т. и Д.К.К. извършивали охрана на горската територия. Чули, че моторен трион работел. В посочената местност в гората служителят Б.С. и Д.К. ориентирайки се по звука доближили мястото, където се извършвала сеч. Приближил се св.Б.С. и ясно разпознал жалбоподателя който рязал дърветата/немаркирани/, като част от тях бил натоварил в каруцата си. Тогава св.С. задържал моторния трион и съставил констативен протокол. На следващият ден и два АУАН, единият от които е настоящият, а другият за отнемането на моторният трион, с които жалбоподателят е извършвал незаконната сеч, и по отношение на който има образувано др. АНД№14/18г. ЛРС. АУАН №1229/17г. жалбоподателят отказал да подпише. Акта бил подписан от свидетелите Т.Т. и Д.К. – първият от тях свидетел на нарушението, а вторият по съставянето на акта. АУАН бил подписан и от св.Веселин Г. Борисов, който е свидетел при отказа на жалбоподателя да подпише акта .Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление № 1229/ 12.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Берковица, с което за нарушение на чл. чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба“ от 100.00 /сто т/ лева на основание чл.266, ал.1, първо от Закона за горите.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства – АНП № 1229/2017 г. съдържаща: Наказателно постановление №1229/12.12.2017г.; оригинал на АУАН №1229/2017г.; обратна разписка с отбелязана дата на връчване 19.12.2017 г. – оригинал; Констативен протокол –серия СЗДП № 130035, жалба /л.9/, рапорти, Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните – зав.копие.

В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и показанията на разпитаните свидетели – Б.С.,Т.т. и Д.К.. Показанията на свидетелите са непротиворечиви. Същите кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие като обективни и безпристрастни и съответстващи на обективната действителност.

Гореизложеното обуславя извод, че с деянието си жалбоподателя е осъществил състава на административно нарушение по чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Съгласно чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите „Забраняват се сечта на немаркирани дървета;”.

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, нарушението, което се вменява на жалбоподателя се изразява в това, че на 10.11.2017 г. в землището на гр.Лом, отдел 7 подотдел „д” –собственост на физически лица , добил с моторен трион, 0,3 пр. куб. метър дърва за огрев,от вида бряст, без дървесината да е маркирана с КГМ. Налице е идентичност между описаното като нарушение и предвиденото в правната норма като правна квалификация на нарушението.

Навеждат се твърдения от жалбоподателя, че не е доказано по безспорен начин, че е извършил вмененото му административно нарушение. Предвид събраните по делото доказателства и най-вече липсата на такива подкрепящи твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че след внимателен анализ на същите не следва да се кредитират твърденията на жалбоподателя и същите представляват защитна теза, както пред служителите на реда, така и в настоящето производство. По същество не се оспорва от жалбаподотеля факта на сечта, както и че не е сякъл стоящи дървета, а сухи такива . Именно с това си деяние, същия е довършил изпълнителното деяние на вмененото му административно нарушение – добив на дървесина без да е маркирана с КГМ. Доколкото в Закона за горите ясно и точно са изброени различните видове дейности, осъществяващи състава на административно нарушение, то неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че за едно деяние са му съставени няколко АУАН-а и НП-та. В конкретния случай не е налице неспазване на принципа „non bis I idem” и Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС и жалбоподателя не е наказан два пъти за едно и също нещо, тъй като липсва доказателство за налагане на още едно наказание за добив на дървесина немаркирана с КГМ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите „Забраняват се сечта на немаркирани дървета;”, а именно.

Съгласно нормата на чл. 266, ал.1 от ЗГ „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. От друга страна обаче, с оглед степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение, то наложеното му административно наказание се явява несъразмерно и следва да бъде изменено в размера си към минимума.

Предвид горните съображения  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1229/12.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Берковица, с което на А.Б.Г., с ЕГН ********** за нарушение на чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите за това, че на 10.11.2017 г. в землището на град Лом, отдел 7 подотдел „9” – собственост на физически лица, добил с моторен трион, 0,3 пр. куб. метър дърва за огрев от вида бряст, без дървесината да е маркирана с КГМ и му е наложена „Глоба“ от 100.00 /сто / лева на основание чл.266, ал.1, от Закона за горите, като намалява размера му от „Глоба” в размер на 100 /сто / лв. на 50 /петдесет/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Монтана по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: