Р Е Ш Е Н И Е

№

25.05.2016год., гр.Лом

Ломски районен съд, ІV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.ИВАНОВА

Като изслуша докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 40/09г. по описа на ЛРС, намери за установено следното :

Производството по Граждански дело № 40/09г. по описа на ЛРС е образувано по Искова молба от Л. С. Ц. с ЕГН ********** и Д.Г.Ц. с ЕГН **********,*** против Г.А.Г. с ЕГН ********** и Л. Е.С. с ЕГН **********,***, с правно основание чл.108 от ЗС.

В хода на производството в качеството на трето лице-помагач на ответниците е конституиран В.А.Г..

В Исковата молба се твърди, че с Постановление за възлагане на недвижим имот на Съдия-изпълнител при ЛРС на първия ищец по делото Л. С. Ц. е възложен недвижим имот, кадастрален № 1470, за който е отреден урегурлиран поземлен имот ХVІІ-1470 по плана на гр.Лом, в квартал № 224, по плана на гр.Лом, с административен адрес гр.*****, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 105,10кв.м. - масивна, състояща се от входно антре, два спални помещения, ход и всекидневна, гараж с площ от 24кв.м.–масивен, второстепенна постройка с площ от 7кв.м. и второстепенна постройка с площ от 13,75кв.м. Имотът е придобит по време на брака на двамата ищци, поради което се явява СИО.

Твърди се също, че след закупуването на имота, със съгласието на ищците, ответниците по делото са останали да живеят временно за срок от един месец, след което е следвало да освободят имота, но въпреки това и многократните предупреждения не са напуснали имота, а продължават да го владеят без правно основание.

Иска се : съдът да постанови решение с което да осъди ответниците да им отстъпят собствеността и предадат владението върху въпросния имот.

Претендират се направените по делото разноски.

В подаденият от ответниците отговор последните вземат становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като въпросния имот е съсобствен на първият от ответниците Г.А.Г. и конституирания по делото в качеството на трето лице помагач - В.А.Г. /брат на първия ответник/. Твърди се, че имота е бил собственост на техните родители и за същият в ЛРС се води гражданско дело за делба – гр.д. № 302/2009г. по описа на ЛРС, поради което се иска спиране на производството до решаване на делото.

В отговора си конституираният в качеството на трето лице помагач на ответниците - В.А.Г. също взема становище за неоснователност на исковата претенция, като твърди, че имота е съсобствен и никога не е бил индивидуална собственост на първият ответник по делото. По тази причина извършеното разпореждане с него /ипотека/ е в нарушение на чл.76 от ЗН, поради което и актът на разпореждане е недействителен по силата на закона.

В с.з. ищците не се явяват лично, а се представляват от процесуален представител адв.Н.К. от МАК, който поддържа предявения иск с правно основание по чл.108 от ЗС, който намира за частично основателен. Моли съда да постанови решение с което ответниците по делото да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на имота.

Ответниците по делото и конституираното в качество на трето лице помагач не се явяват в с.з. и не се представляват.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт № 141, по нотариално дело № 246/85г. по описа на ЛРС, представен в заверено ксерокопие /л.71 и л.202// на осн. чл.483 от ГПК по наследство и давностно владение А. Г. Т. – бивш жител *** е признат за собственик на дворно място, находящо се в гр.*****, от 240кв.м., съставляващо имот-пл. № 1470, в кв.62 по плана на града, с построените в него жилищна сграда, дърводелска работилница и шопрон, до съседи: Х. Г., наследниците на Б. А. и от две страни–улици. Видно от представените Удостоверения за наследници /л.72 и 73/ първият ответник по делото–Г.А.Г. и третото лице помагач-В.А.Г. са синове на А. Г. Т.-бивш жител ***, починал на 24.04.1990г., които заедно с майка си Н. С. Г., починала на 13.12.2004г. са го наследили.

На 01.03.1991г. първият ответник по делото се е отказал от наследството на своя баща, който отказ е вписан в специалната книга за откази от наследство, възоснова на съдебен акт-Определение № 56 от 01.03.1991г., поради което той е изключен от кръга на наследниците му.

На 13.12.2004г. умира съпругата на А. Т.-Н. С., и след смъртта си тя оставя като наследници-първият ответник по делото-Г.А.Г. и третото лице помагач-В.А.Г..

Преди смъртта на тяхната майка с Нотариален акт № 205, том ІІ, по нотариално дело № 476/91г. по СВ при ЛРС от 05.03.1991г. тя е дарила на сина си Г.А.Г. 4/6 идеални части от дворно място, находящо се в гр.****, ул.”******, цялото от 240кв.м., съставляващ имот кадастрален № 1470, в кв.62 по регулационния план на гр.Лом, при съседи: Х. Г. Ц., наследници на Б. А. и от две страни улици, както и 4/6 идеални части от находящите се в двора постройки-къща върху 81кв.м. и др. с гараж.

Видно от изисканият от Служба по вписванията при ЛРС Нотариален акт № 491, том ІІІа, рег.№ 3342, по нотариално дело № 283/2002г. от 09.04.2002г. /л.201/ се установява, че на 09.04.2002г. е сключен Договор за ипотека между А. Г. Г. от гр.****, в качеството му на заемодател и първият ответник по настоящето дело Г.А.Г., който е представляван от сина си С. Г.Г., съгласно който А. Г. е дал на Г. А.Г. представляван от пълномощникът си С. Г. заем за сумата от 2 000лв, с месечна лихва 10%, която сума ще изплати на заемодателя в 6 месечен срок, начиная от датата на сключване на договора. За обезпечение на дадената в заем сума с лихвата, заемодателя Г.А.Г., чрез пълномощника си С. Г. е учредил в полза на заемодателя А. Г. ИПОТЕКА върху следният собствен недвижим имот-дворно място, находящо се в гр.******, от 240кв.м., съставляващо имот-пл. № 1470, в кв.62 по плана на града, с построените в него жилищна сграда, дърводелска работилница и шопрон, до съседи: Х. Г., наследниците на Б. А. и от две страни–улици. При учредяването на ипотеката са представени описаните по-горе два нотариални акта.

Впоследствие във връзка с неизпълнение на договорните задължения ипотекирания имот е изнесен на публична продан, като в СИС при ЛРС е образувано изпълнително дело № 1209/05г. по описа на службата. С Постановление на ДСИ от 26.01.2007г. на осн. чл.381, б.”б” от ГПК наддавача, предложил следващата най-висока цена, който не си е изтеглил внесения задатък – Л.С.Ц. след покана е дал писмено съгласие да бъде обявен за купувач на изнесения на втора публична продан недвижим имот, същата проведена от 15.12.2006г. до 15.01.2007г. на предложената от него цена - 11 901лв. С Постановление на ДСИ от 30.01.2007г. на осн. чл.381, б.”б”, изр.2 от ГПК Л.С.Ц. е обявен за купувач за сумата от 11 901лв, която в срока по чл.380, а2 от ГПК е внесена изцяло.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.02.2007г. на осн. чл.384 от ГПК по изпълнително дело № 1209/05г. по описа на СИС при ЛРС на първият ищец по делото Л.С.Ц. е възложен въпросния недвижим имот кадастрален № 1470, за който е отреден урегурлиран поземлен имот ХVІІ-1470 по плана на гр.Лом, в квартал № 224, по плана на гр.Лом, с административен адрес гр.******, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 105,10кв.м.-масивна, състояща се от входно антре, два спални помещения, ход и всекидневна, гараж с площ от 24кв.м.–масивен, второстепенна постройка с площ от 7кв.м. и второстепенна постройка с площ от 13,75кв.м.

След възлагането на недвижимия имот през 2009г. в ЛРС е образувано гр.д. № 302/09г. по описа на ЛРС за делба на същия този недвижими имот-дворно място, находящо се в гр.*****, от 240кв.м., съставляващо имот-пл. № 1470, в кв.62 по плана на града, с построените в него жилищна сграда, дърводелска работилница и шопрон, до съседи: Х. Г., наследниците на Б. А. и от две страни–улици, със страни първият ответник по настоящето дело – Г. Ал.Г. и третото лице помагач – В. Ал.Г..

По искане на страните по настоящето производство, съдът е спрял производството по гр.д. № 40/09г. по описа на ЛРС до решаване на гр.д. № 302/09г. по описа на ЛРС.

С Решение № 247/20.07.2009 год. по гр.д. № 302/2009г. по описа на ЛРС, РС гр.Лом е допуснал съдебна делба между В.А.Г., ЕГН ********** *** и Г.А.Г.,***, на следният недвижим имот, останал в наследство от А. Г. Т. и Н. С. Г., двамата бивши жители на гр.Лом : дворово място, находящо е в гр.****, от 240 кв.м., съставляващо имот, пл.№ 1470, в кв. 62 по плана на града, с построените в него жилищна сграда, дърводелска работилница и шопрон, до съседи: Х. Г., н-ци Б. А. и от две страни – улици, при права от ¼ ид.ч. за В.А.Г. и ¾ ид.ч. за Г.А.Г.. Решението за допускане на делбата е влязло в сила.

С Решение № 227/24.08.2015г. по гр.д. № 302/2009г. по описа на ЛРС РС гр.Лом, съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена при условията на чл.348 от ГПК, като делбения имот бъде изнесен на публична продан, тъй като той е неподеляем, и не може да бъде поставен в нито един от дяловете и никой от съделителите, за това е изнесъл на публична продан, чрез съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд Монтана, на осн.чл.348 ГПК, следният недвижим имот, съсобственост между В.А.Г., ЕГН ********** *** и Г.А.Г.,*** - дворово място, находящо е в гр. *****, Урегулиран поземлен имот ХVІІ-1470, за имот 6261 в квартал 224 по плана на гр. Лом, с площ от 241 кв.м.; с построените в него основна жилищна сграда, с пристроено и преустроено, всичко с площ от 97 кв.м., състояща се от антре, две спални, хол и кухня-всекидневна, без сервизни помещения; паянтова второстепенна сграда – навес, без таван, с площ от 19 кв.м., саморазрушаваща се; гараж с площ от 23 кв.м., до съседи: Х. Г., н-ци Б. А. и от две страни – улици, който имот е със средна пазарна оценка 18000 лв. /осемнадесет хиляди лева/. Съдът е постановил след извършване на проданта, продажната цена да се разпредели между съделителите съгласно решението по допускане на делбата, при права: ¼ ид.ч. за В.А.Г. и ¾ ид.ч. за Г.А.Г..

Настоящето производство по гр.д. № 40/09г. по описа на ЛРС има за предмет предявения ревандикационният иск по чл.108 от ЗС, който е иск на невладеещия собственик на процесния имот против владеещия го без правно основание несобственик на същия имот. Следователно за да се приеме претенцията по чл.108 от ЗС за основателна, е необходимо да бъдат доказани всички кумулативно дадени елементи на сложния фактически състав по чл.108 от ЗС, в т.ч. на първо място, че ищецът собственик на процесния имот към момента на завеждане на исковата молба. Искът по чл.108 от ЗС съдържа в себе си установителен момент, касаещ собствеността на ищеца върху имота, както и осъдителен елемент, насочен към осъждане на владеещия този имот несобственик-ответника по делото, да го освободи и върне на ищеца.Тежестта за доказване собствеността на ищеца върху имота лежи изцяло върху него. За уважаването на иска по чл.108 е от значение да се докаже, че ищецът е собственик на претендирания имот и ако това не се установи, без значение за изхода на спора е кой точно владее същия имот, на какво основание и собственик ли е на процесния имот. Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.

В случая първия ищец по делото се позовава на Постановлението за възлагане на недвижим имот от съдия изпълнител при ЛРС, а вторият от обстоятелството, че придобиването на собствеността е станала по време на брака и имот е СИО.

С дадения отговор на ИМ от третото лице помагач в процеса е въведено възражение, касаещо недействителността на извършената ипотека. Съгласно Решение № 202/27.02.2015г. по т.д. № 4123/13г. на ІІ т.о. на ВКС, докладчик съдията Емилия Василева, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, съдът следва да се занимае с въпроса за действителността на учредената ипотека върху въпросния имот. В това решение ВКС приема, че съдът е длъжен да даде защита и съдействие на страните само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска, и да се произнесе по релевираните от страните възражения, доводи, реплики и дуплики. Съдът не може да се произнася служебно по факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и ответника в предмета на спора. При действието на новия ГПК правомощията на решаващия съд са ограничени до произнасяне на решението по правен спор в рамките на заявените искания и възражения и установените по делото факти и обстоятелства. Съдът не може да се самосезира, нито да се произнесе извън предмета на делото. Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото предопределя защитата на ответника, тъй като обуславя неговите възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи/ и допустимостта на евентуално предявени от него инцидентни установителни или насрещни искове.
Дължимото съдействие от съда като израз на диспозитивното и служебното начала в гражданския процес се изразява в съдействие на страните за разкриване на обективната истина, за изясняване на делото от фактическа и правна страна в рамките на предмета на делото и предприетата от ответника срещу иска защита. Това съдействие е обусловено от предявения от ищеца иск /твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум/ и предприетата от ответника защита /релевираните възражения и евентуално предявените инцидентен установителен иск или насрещен иск/. Недопустимо е съдействието на съда да се отнася до ненаправени възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск- правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи. Изхождайки от това становище на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе по въведеното възражение от страните по делото за нищожност на учредената ипотека върху въпросния имот.

При учредяване на договора за ипотека пред нотариуса са представени Нотариален акт № 141/, том І, по нотариално дело № 246/85г., с който бащата на ответника и третото лице помагач е признат на осн. чл.483 от ГПК за собственик по наследство и давностно владение на този имот. А. Г. Т. е починал на 24.04.1990г. На 01.03.1991г. първият ответник по делото се е отказал от оставеното от своя баща наследство. С Нотариален акт № 205, том ІІ, нотариално дело № 476/91г. майката на ответника Г. А.Г. – Н. С. Г. му е дарила 4/6 идеални части от своя собствен недвижим имот. Договорната ипотека е учредена преди нейната смърт на 14.12.2004г.

Следователно към датата на учредяването на ипотеката Г.А.Г. не е бил собственик на целия ипотекиран от неговия син недвижим имот. Той е бил собственик само на 4/6 идеални части от него, които са дарени от неговата майка, след отказа му от наследството оставено от неговия баща.

Ипотека е вещно право, което се учредява в полза на кредитора и има за предмет недвижими имоти, които при неизпълнение на задължението от длъжника могат по искане на кредитора да бъдат изнесени на публична продан и от получената чрез съдия–изпълнителя сума се удовлетворява кредитора, в чийто интерес е учредена ипотеката. Недвижимия имот е в фактическата власт на длъжника, не се предава в ръцете на кредитора за разлика от залога, където фактическата вещ се предава. Ипотеката е неделимо право. Веднъж учредена собственика отговаря с всяка част от самия имот. Формата за учредяване на ипотеката е нотариална. При неизпълнение на задълженията ипотекарният кредитор има право да поиска от съда да осъди длъжника.

Дори да се приеме, че Г. е имал право да се разпореди със своите 4/6 идеални части от процесния имот, то с оглед разпоредбата на чл.150, ал.2 ЗЗД учредената ипотека е недействителна, тъй като ипотеката е неделима. Стойността на ипотекирания имот като цяло обезпечава вписаното и обезпечено с нея вземане в цялост. Обезпеченият кредитор има право да удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той. Именно с оглед същността на ипотеката, законът изисква ипотекираният имот да принадлежи на лицето, учредяващо ипотеката.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се налага извода, че договора за ипотека е нищожен, тъй като противоречи на закона. В случая ипотекирания имот не е бил изключителна собственост на първият ответник по делото–Г.А.Г., към момента на учредяване и вписване на ипотеката, както се установи, а е съсобствен с неговия брат, конституиран в качеството на трето лице помагач-В.А.Г., поради което и първият ищец по делото не е придобил правото на собственост върху недвижимия имот, тъй като нищожната сделка не поражда прехвърлително действие на правото на собственост върху него. А след като първият ищец не е придобил правото на собственост, то имота не е СИО и неговата съпруга също не е собственик.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе съдът намира, че ревандикационният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан, поради липсата на една от основните предпоставки за неговата основателност- ищците да са собственици на имота, предмет на претендираната ревандикация. Само това е достатъчно, за да бъде приет иска по чл.108 от ЗС за неоснователен и недоказан. Наред с това следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не се установи и другата кумулативно предвидена в чл.108 от ЗС предпоставка за уважаването на иска,а именно - имотът да се владее от ответника - несобственик, без правно основание.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. С. Ц. с ЕГН ********** и Д.Г.Ц. с ЕГН **********,*** против Г.А.Г. с ЕГН ********** и Л. Е.С. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който се иска да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху следния недвижим имот : дворово място, находящо е в гр******, Урегулиран поземлен имот ХVІІ-1470, в квартал 224 по плана на гр. Лом, с площ от 240кв.м., с построените в него основна жилищна сграда с площ от 105,01кв.м.-масивна, състояща се от входно антре, две спални помещения, хол и всекидневна, гараж с площ от 24кв.м.-масивен, второстепенна постройка с площ 7 кв.м. и второстепенна постраойка с площ от 13,75кв.м, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

: