Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.04.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, втори граждански състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
при
секретаря Д.Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 446/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по Искова молба от Е.Л.И. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адвокат Ц.П. от МАК против И.А.И. с ЕГН ********** ***, с която е
предявен иск за заплащане на сумата от 1 292,50лева /хиляда двеста деветдесет и
два лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от сумата от 2 585лв
/две хиляди петстотин осемдесет и пет лева/, която е платена от ищеца за
погасяването на кредит към банка „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, съгласно
сключен Договор за отпуснат кредит от 16.04.2015год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска – 28.02.2017год. до
окончателното и изплащане.
Правно
основание: чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК.
Твърди се, че с влязло в сила решение по
гр.дело №971/2015год. на ЛРС е прекратен брака между страните. По време на
брака ищеца в качеството си на кредитополучател, а ответницата като поръчител
са сключили Договор за потребителски паричен кредит с банка „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД с № 1817982 от 16.04.2015год., за кредит в размер на 3 000лв
/три хиляда/, като общата дължима сума към банката съгласно условията на
договора за погасяване на заема е 4 110.96лв /четири хиляди сто и десет лева и
деветдесет и шест стотинки/, съгласно погасителен план на банката.
В
Исковата молба се твърди, че по време на брака от 01.05.2015год. до 01.04.2016год.
ищеца е погасил 11бр. месечни вноски всяка по 114,19лева или общо 1 256,09лева.
На 10.06.2016год. ищеца предсрочно погасил кредита. Претендира се платената за
времето от 01.04.2016г. до 10.06.2016г. сума от 1 292,50лв, представляваща половината
от сумата от 2 585лв, която е платена от ищеца, след прекратяване на брака за
погасяването на кредит към банка „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с която
сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца. Твърди се, че кредита е
изтеглен и изполван за семейни нужди – обзавеждане и ремонт на семейното
жилище, за създаване на по-добри условия за семеен живот и за задоволяване на
нуждите на детето.
Иска
се: съдът да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 292,50лева
/хиляда двеста деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
половината от сумата от 2 585лв /две хиляди петстотин осемдесет и пет лева/,
която е платена от ищеца предсрочно след прекратяване на брака, за времето от
01.04.2016г. до 10.06.2016г. за погасяването на кредит към банка „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, съгласно сключен договор за отпуснат кредит от
16.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на иска – 28.02.2017г. до окончателното и изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В
отговора си по чл.131 от ГПК, ответника счита иска за допустим, но
неоснователен.
Твърди, че банковия кредит е получен по
времето когата са били съпрузиь но в момент в който отношенията им са били
рязко влошени, тъй като месец след усвояване на кредита вече са били във
фактическа раздяла последвана и от бракоразводен процес, както и че получените
суми по кредита ищеца е използвал изцяло и само за негови лични нужди, поради
което не му се дължи претендираната сума. Отрича сумите по кредита да са
използвани за ремонт на жилището в което са живеели, още повече, че същото е
собственост на ищеца и дори да е правен ремонт то е повишена неговата стойност,
като лична собственост на ищеца. Отрича сумите да са ползвани и за нуждите на
детето, тъй като се твърди, че не е харчено повече от обичайното необходимо за
ежедневните му нужди, което е осигурявано от заплатите на двамата. Твърди, че
сама погасява банков кредит към Уни Кредит Булбанк след прекратяване на брака,
която сума е получена по време на брака.
Претендира направените по делото
разноски.
В
с.з. ищецът се явява лично и с адв.Ц.П. от МАК, поддържа предявеният иск, който
намира за доказан. Моли съда да постанови решение с което да го уважи изцяло в
претендираният размер.
Ответницата не се явява лично в с.з.,
представлява се от адв.Н.А. от МАК. Оспорва предявеният иск и моли съда да го
отхвърли изцяло, като неоснователен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:
Страните са бивши съпрузи, които са сключили
граждански брак на 26.09.1996г., който брак е прекратен с Решение №
367/24.11.15г. по гр.д.№ 971/15г. по описа на ЛРС. От мотивите на влязлото в
сила съдебно решение и събраните по делото гласни доказателства се установява,
че преди прекратяване на брака страните са във фактическа раздяла от м.май
2015г. След прекратяване на брака родителските права по отношение на
малолетното дете са предоставени на ответницата, на която е предоставено и
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.*******, собственост на ищеца,
тъй като е придобито преди сключване на брака.
По делото е представен Договор за потребителски
паричен кредит № 1817982 от 16.04.2015г., сключен от ищеца с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София за срок от 3 години, за сумата от
3 000лв /три хиляди лева/, като поръчител по този кредит е ответницата. В
договора са уговорени 36месечни вноски, всяка в размер по 114,19лв, и срок за
погасяване 01.04.2018г.
Видно
от основното и допълнителното заключението на вещото лице по назначената ССЕ,
които съдът приема изцяло, като дадени обективно и безпристрастно на 16.04.2015г. сумата по отпуснатия кредит е
преведена по банкова сметка № BG96UNCR
700001519375205 на
името на ищеца, като вътрешно банков превод, като кредита е усвоен на
16.04.2015г. Разплащателната сметка е
открита на 28.01.2010г., като наличността и към 16.04.2015г. е била 60,67лв. По
тази сметка ищеца е получавал и трудовото си възнаграждение. Сумата по кредита
е усвоявана с дебитна карта, като за периода от 16.04.2015г. до 10.06.2016г. е
усвояван на части, теглени са различни суми в размер от 100лв до 400лв.
Кредитът е погасен предсрочно на 24.06.2016г.
от ищеца, като размера на погасената част от кредита за периода от 01.05.2015г.
до 11.03.2016г. /влизане в сила на бракоразводното решение/ е в размер на
1 256,09лв.
В
изготвеният Проекто-доклад по делото, съдът е приел, че не е спорно между
страните, че по време на брака е сключен Договор за потребителски паричен
кредит в размер на 3 000лв /три хиляди лева/ с банка „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД с №1817982 от 16.04.2015год. по който ищеца е кредитополучател,
а ответницата поръчител, което се установява и от приложените писмени
доказателства.
Спорно по делото е използван ли е
кредита за задоволяване на семейни нужди, като в тежест на ответницата е да
докаже положителните факти, които погасяват, изключват или унищожават спорното
право, като с оглед оспорването от нейна страна, че сумата по кредита е
изразходвана за лични нужди на ищеца, в нейна тежест е да докаже твърденията
си. Както и, че твърдяните разходи не са извършени или, че удоволетворената
нужда не е семейна, с оглед оборване на законовата презумция предвидена в чл.127,
ал.1 от ЗЗД.
По делото е разпитан в качеството на
свидетел И. Д., колега на ищеца, от показанията на който се установява, че
последният е ремонтирал детската стая в апартамента, собственост на ищеца, в началото
на м.май 2015г., а около средата на същият месец го бил придружил за закупи
телевизор и лаптоп от магазин в гр.Монтана, които по неговите думи били за
дъщеря му.
В качеството на свидетели са разпитани и
свидетелите С.Ц.Е., която е семейна приятелка на страните и Р.В. А. - племенник
на ответницата по делото. От техните показания по безспорен и категоричен начин
се установява, че от края на м.май 2015г. страните били във фактическа раздяла,
като ответницата с детето живеела в апартамента, а ищеца се бил изнесъл в
родната си къща в с.Сталийска махала, обл.Монтана. И двамата свидетели сочат,
че след развода ответницата се наложило да прави ремонт на детската стая, тъй
като ищеца бил свалил прозореца и изпокъсал тапетите, по начин, че последната
станала непригодна за живеене. Закупеният лаптоп за детето, ищеца бил взел
обратно.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск се явява неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК разходите
за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия
от тях за задоволяване на нужди на семейството. Следователно солидарната
отговорност на другия съпруг възниква не с получаването на заетата сума, а от
това дали сумата е изразходвана за задоволяване нуждите на семейството.
Тъй като
няма легална дефиниция на “нужди на семейството”, то в съдебната практика се
приема, че такава дефиниция е дадена от
ВКС на РБ по реда на чл.290 от ГПК с Решение
№ 293/19.11.2013г. по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ ГО на ВКС, като за
такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството
свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински
нужди-доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане
на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки,
образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за
съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството,
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ.
Разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК
предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по време на
техния брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството и ползва кредитора
в рамките на предоставените му правомощия по чл.122 от ЗЗД, докато в отношенията
помежду си съпрузите отговарят по правилата на чл.127, ал.1 от ЗЗД, само ако не
следва друго от отношенията им.
В случай на оспорване, че поетото
задължение по време на брака има за цел удовлетворяване нуждите на семейството оспорващия
съпруг следва да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че
удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се
приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично
задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква
по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за
задоволяване нуждите на семейството. Предвид това, че вещите, удовлетворяващи
нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са
придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат
солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите.
В хода на съдебното производство, съдът
намира, че с ангажираните от ответницата гласни доказателства, последната успя
да обори законоустановена презумпция и
да докаже, обратното твърдение, а именно че средствата по отпуснатия банков
кредит, погасен предсрочно от ищеца не са били разходвани в полза на
семейството, а предимно за нуждите на ищеца .
Безспорно от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установи, че отпуснатия на 16.04.2015г. банков кредит
в размер на 3 000лв, е усвоен на няколко пъти от ищеца в рамките на два
месеца, като размера на усвоените при различните тегления суми е различен,
както и че ищеца е погасил предсрочно изтегленият по време на брака кредит.
Безспорно се установи, че страните от м.май 2015г. са били във фактическа
раздяла, като ищеца се е бил изнесъл от семейното жилище и заживял на друго
място. Не бе установено по безспорен и категоричен начин от събранието по
делото доказателства, че изтегленият кредит е изразходван изцяло за нуждите на
семейството. Напротив, от показанията на св.С.Е. се установява, че изтегленият
заем от ищеца е с цел ремонт на жилището в което последният живее след
фактическата раздяла на страните, а от показанията на св.Р. А. пък, че кредита
е с цел закупуване на лек автомобил.
С
оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва
да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер
на 400лв /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение и 20лв /двадесет
лева/ - депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК от ищеца
Е.Л.И. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат Ц.П. от МАК против ответницата
И.А.И. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 1 292,50лева /хиляда
двеста деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща половината от
сумата от 2 585.00лева, която е платена от ищеца за погасяването на кредит към
банка „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, съгласно сключен договор за отпуснат
кредит от 16.04.2015год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска –28.02.2017год. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца Е.Л.И.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ответницата И.А.И. с ЕГН ********** ***, направените
по делото разноски в размер на 420лв /четиристотин и двадесет лева/, от които 400лв
/четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение и 20лв /двадесет лева/ -
депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :