Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Лом, 31.07.2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание   на деветнадесети юли, две хиляди и седемнадесета година в състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова,

 

при секретаря   Бояна Костова , като разгледа докладваното от съдия  Цветанова   гр.д. № 574 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от ........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист, с ЕИК ....   чрез юрисконсулт М.Г.   със  съдебен  адрес:*** против  А.К.  В. ***, Й.Ц.  С. *** и К.Ц.С. *** .        

В исковата молба ищецът излага, че по силата на договор за цесия,  „........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист с ЕИК ....  със  съдебен  адрес:*** чрез юрисконсулт М.Г. , чрез   продажба на вземания има  правен интерес срещу   А.К.  В. ***, Й.Ц.  С. *** и К.Ц.С. *** , които  като длъжници , имат задължение към  ....София, / като правоприемник – цесионер на „Банка ДСК” ЕАд – цедент/ следните суми: Главница-  7 601,08 лева /седем хиляди шестстотин и един лева и осем стотинки/, по  Договор за  кредит, сключен на 05.12.2005 година, договорна лихва в размер на 1 003,86 лева за периода  от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, наказателна лихва в размер на 25,32 лева за периода от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, законна лихва считано от 28.10.2011 година.

 На 05.12.2005   г. между «Банка ДСК» и Ц.С.Вс ЕГН ********** от гр. Брусарци, починал на 30.05.2009 г. и А.К.В. с ЕГН **********  е сключен договор за кредит. По силата на договора кредитополучателите са получии сумата  в размер на 15 000 лв.,която следва да изплати  на 96 месечни вноски падежна зата е 05.12.2013 г.

Кредитополучателят Ц.С.Вс ЕГН ********** от гр. Брусарци е , починал на 30.05.2009 г.

На 17.06.2011 г. другият кредитополучател А.К.В. с ЕГН ********** е депозирала молба  кредита да бъде оформен на нейно име със всички задължения.

         Поради  не изпълнение на задълженията за заплащане на определените месечни вноски по отпуснатия кредит,  чиито краен срок на плащане е 05.12.2013 г. е образувано и ч.гр.д. № 1204/11 г. по описа на ЛРС за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК, тъй като  то кредитът станал автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо предварително уведомление за това. Предвид неизпълнението на поетите от ответника задължения, по инициатива на кредитора Банка ДСК  било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1204/2011г. по описа на ЛРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което   е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.

 На  17.09.2012 г. между Банка ДСК и „...., е сключен договор за продажба на вземания  от 17.09.2012 г.

         По силата на чл.99,ал.2 ЗЗД титуляр на вземането по сключения договор между Банка ДС от една страна и от друга А.К.В. и Ц.С.Встава ищеца  „Ц.С.В. Твърди, че  е изпратено уведомление на длъжниците за извършената цессия.  

         В заключение моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществувало вземане против ответниците, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 05.12.2005г., в следните размери: за сумата от   7 601,08 лева /седем хиляди шестстотин и един лева и осем стотинки/, по  Договор за  кредит, сключен на 05.12.2005 година, договорна лихва в размер на 1 003,86 лева за периода  от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, наказателна лихва в размер на 25,32 лева за периода от 05.02.2011 година до 26.10.2011  , ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 27.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските по заповедното и исковото производство.

         На 19.07.2017 г. в съдебно заседание  ищеца  поиска   изменение на исковата претеция която е за главница сумата от 3580.28  лв. 

Ищецът моли в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените обективно кумулативно съединени обективни искове с правно основание чл.422 от ГПК, да приеме за съвместно разглеждане обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника като го осъди да заплати общо сума в размер на 3 580.28 лв., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, включваща неплатени вноски по  главница за 3580.28 лв. за периода от 05.07.2012 г. до 05.12.2013 г  ведно със законната лихва от датата на подаване на  исковата молба.

В  исковата молба  се сочи, че изискуемостта на вземането по договора за банков кредит била настъпила с подаване на исковата молба, като се счита, че това е волеизявление на кредитора – ищец за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане. 

 В съдебно заседание за ищеца се явява, юрисконсулт Г. като се поддържат предявените искове и се моли за уважаването на установителните, а в условията на евентуалност и осъдителните искове, както и присъждане на разноските.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. К.С. АК – Плевен  и адв. Л.Г.  и двете от САК като се поддържа писмения отговор и се оспорват исковете. В представените писмени бележки се развиват доводи за неоснователността на исковете, като се моли за отхвърлянето им и присъждане на разноските.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и  становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Претендират се и направените   разноски,по делото.  

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответниците ,като възразяват, че не са уведомени за прехвърляне на вземането с цесията между кредитора и ищцовото  дружество,  по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че  банката се е позовала на автоматично настъпила  предсрочна изисккуемост, предвидена в договора, без да  бъдат поканени наследниците за изплащане на задължението.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 1204/2011 г. по описа на РС – Лом е издадена на осн. чл.417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение  на 28.10.2017 г. в полза на кредитора БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК .... против ответниците за сумите -  Главница-  7 601,08 лева /седем хиляди шестстотин и един лева и осем стотинки/, по  Договор за  кредит, сключен на 05.12.2005 година, договорна лихва в размер на 1 003,86 лева за периода  от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, наказателна лихва в размер на 25,32 лева за периода от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, законна лихва считано от 28.10.2011 година.

Посочено е в заповедта, че вземането е установено от извлечение от кредитна сметка № 11058341 на длъжниците към 27.10.2011  год.  по договор от 05.12.2005 г.

Издаден е въз основа на горната Заповед и Изпълнителен лист от  28.10.2011год.

Образувано е   изп.д. № 1074 от /2016 год. на ЧСИ  Мая Иванова, рег. № 748 КЧСИ, като поканите за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК са връчени   на ответниците   год.

 С възражение по чл. 414 ГПК, длъжниците, на осн. чл. 414 ГПК са обжалвали разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1204/2011 г. по описа на РС – Лом с мотив,че не дължат вземането по заповедта за изпълнение, че не са сключвали договор за кредит и не са уведомени за цесията.

Съдът, с разпореждане от същата дата, 27.01.2017 год., получено от заявителя на 07.02.2017 г., му е указал правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Исковата молба на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД е подаден на 06.03.2017 год.   

  Видно от представения в исковото производство Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 05.12.2005г. сключен между Банка ДСК  и Ц.С.Ви А.  К.В.  банката е предоставила  в качеството им на кредитополучатели кредит в размер на 15 000 лв. срещу задължението на последния да върне кредита в срок от 96 месечни анюитетни вноски чрез месечна вноска в размер на 211.67 лв. дължима на 5 число на съответния месец. Установява се също, че кредитополучателите са поели задължението да заплащат и лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит – 7.95 % .

Видно от приложените извлечения от счетоводните книги на банката кредита е бил изцяло усвоен по разплащателна сметка № 11058341. Поради неплащане на две поредни погасителни вноски,   кредита е станал предсрочно изискуем, към 05.02.2011г.  

На  17.09.2012 г. между Банка ДСК и „...., е сключен договор за продажба на вземания  от 17.09.2012 г.

         По силата на чл.99,ал.2 ЗЗД титуляр на вземането по сключения договор между Банка ДС от една страна и от друга А.К.В. и Ц.С.Встава ищеца  „Ц.С.В. Твърди, че  е изпратено уведомление на длъжниците за извършената цессия. 

 Уведомен за извършената цесия е само длъжника А.В., /л.27/ а длъжниците Й.Ц.- обратната разписка върната ,че лицето се е преместило на друг адрес/ л.28/ и на К.Ц.- няма върната обратна разписка. При така установеното двамата длъжници  не са получили  уведомлението за цесията.

Тъй като цесията не е изрично потвърдена от длъжниците, последният разполагат  с всички свои възражения срещу първоначалния кредитор. Цесионерът не би могъл да има повече права от своя праводател.

С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (т.18 от ТРОСГТК 4/2013), фактическият състав, пораждащ вземането на банка-заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на  две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение  на договора и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.

Видно от исковата молба, както и от посоченото в т. 12 на Заявлението по чл. 417 ГПК, подадено на 27.10.2011 год., настъпването на предсрочната изискуемост на дължимите кредитни задължения се претендира в хипотезата на т. 19 от Общите условия към договора за кредит.

Съгласно посочената разпоредба, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Безспорно е обаче, че упражняването на това потестативно право се нуждае от нарочно за целта волеизявление на кредитора, каквото в случая липсва.

Ето защо, в настоящия случай по делото не е установено, а не се и твърди, че банката изрично е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, съобразно дадените в т. 18, ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешения, поради което съдът приема, че не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на банката-кредитор към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Така на практика заявителят Банка ДСК ЕАД е покрил само първия елемент от фактическия състав, съответно заявеното вземане не е очертано като изискуемо към момента на сезиране на заповедния съд. В заявлението не е очертан вторият елемент от фактическия състав, съответно такъв липсва и в приложените към заявлението документи /чието съдържание може да се преценява при индивидуализацията на заявеното право по арг. от т. 2б от ТРОСГТК, ВКС № 4/2013 год.

Доколкото установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече изпълнителното основание, извън предмета му остават всички други правопораждащи факти, посочени извън заявлението.

В този смисъл, обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда само до първия елемент от фактическия състав за пораждане на вземането и при разглеждането му не могат да се съобразяват допълнително посочени едва в исковата молба твърдения за изпратени от кредитора уведомления, нито други нововъзникнали факти /Р. № 161/08.02.2016 год. по т.д. № 1153/2014 год., ВКС, ІІ ТО/.

Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е съгласно т. 11.б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.

Ето защо, макар и да се доказаха изцяло твърденията на ищеца по допуснатото просрочие над 90 дни, то не би могло да се установи довършване на фактическия състав, пораждащ заявеното притезание.

Освен съображенията, изложени по-горе при обсъждането на предявения главен иск по чл. 422 ГПК, следва да се допълни, че упражняването на правата по издадения изпълнителен лист в полза на цедента от цесионера не може да замести уведомление, доколкото няма данни за връчване на каквито и да било документи по цесията с поканата за  доброволно изпълнение. Представените с отговора по частната жалба срещу незабавното изпълнение книжа не подлежат на връчване на длъжника, поради което и в настоящото производство не може да се отчитат за надлежно уведомяване.

Доколкото предсрочната изискуемост е резултат от промяна в поведението на длъжника, след като кредиторът е упражнил потестативното си право, заявеният като просрочен дълг е принципно различно субективно право от разсрочени вноски по погасителен план, части от главница с добавени лихви.

За това претенцията за установяване на  заявеното вземане следва да се отхвърли в цялост.

Обусловена от предсрочната изискуемост на главницата е и претенцията за санкциониращи лихви, начислена в извлечението и претендирана за периода на твърдяно забавено плащане на целия остатък от главницата след датата на обявена предсрочна изискуемост. Основанието за тази претенция не е изрично описано в заявлението, но в чл. 19.2 от приложените към него общи условия като допълнителна санкция за допусната забава е предвидено олихвяване на предсрочно изискуем дълг с договорен лихвен процент, завишен с 10 пункта.

Съответно на недължимостта на предсрочно изискуема главница в целия период, за който тази санкция е начислена по сметката на длъжниците,  липсва основание за събирана на този вид лихва, поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Решението за отхвърляне на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за частта от кредита, за която кредиторът е счел, че е настъпила предсрочна изискуемост, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство. В този смисъл е Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т.о.

С оглед на това, предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск в настоящото производство се явява допустим.

В съседбо заседание  от 19.07.2017 г. ответниците направиха искане за промяна  на размера на исковата претенция, която да се счита за сумата от 3580.28 лв. и съдът допусна такава промяна, при условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, се иска: да бъдат  осъдени ответниците да заплатят   на ищеца /като правоприемник-цесионер на «Банка ДСК» ЕАД – цедент/ следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договора за кредит от 05.12.2005 год.: сумата от 3580.28 лв – главница по кредита,  по 1/3  всеки от исковата сума ведно със законната лихва, начиная от 06.03.2017 г.

          Така предявеният осъдителен иск е за сума -3580.28 лв.,представляваща неплатена главница за периода  от 05.07.2012 г. до 05.12.2013 г.  тъй като  същият не е обявен за предсрочно изискуем.

 От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице С.П., неоспорена от страните се установява, че дължимата  сумата от 3580.28 лв – представлява главница за периода  от 05.07.2012 г. до 05.12.2013 г. 

Това е така, тъй като  ответниците не са  уведомени, че кредита е станал  предсрочно изискуем.

 Евентуалния иск се счита предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая предвид частичното отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността на евентуалния осъдителен иск.

За установяване на валидно правоотношение между страните следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор, като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на задължението по договора също е доказано, като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил паричното си задължение по договора за заплащане на месечните погасителни вноски по договора за кредит.   Безспорно са  налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на предявяване на иска. Съдът намира, че към датата на депозиране на исковата молба, длъжниците – ответници били уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Предвид, че за изричното волеизявление законодателя не е въвел изискване за форма, то волеизявлението на кредитора,  че счита кредита за предсрочно изискуем  може да бъде направено и в заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. В настоящия случай съдът намира, че такова изявление в заявлението е обективирано и е достигнало до знанието на длъжниците – ответници с връчването на  поканата за доброволно изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, като това е датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител на 07.12.2016 г. от А., на 31.10.2016 г. от Й. и на 03.12.2016 г. от К.. Затова и към датата на депозиране на исковата молба пред съда, съдът намира, че е налице уведомяване на длъжниците  – ответници. Предвид това съдът намира, че осъдителната претенция за сумата от 3580.38 лв., представляваща неплатени вноски по главница по договор за кредит от 05.12.2005 г. за периода от 5.7.2012 г. до 05.12.2013 г. е основателна и следва да бъде уважена изцяло.

  По отношение на разноските няма депозирано искане и представен списък на разноски от ищцовата страна.

  Ответниците са направили искане за присъждане на разноски за адвокати, както в заповедното, така и в установително и исковото производство. Искането  е направено  преди приключване на делото, към които е приложен и списък по чл.80 от ГПК.   Предвид това искането следва да бъде уважено по отношение на разноските по заповедното производство и установителния иск, в размер общо на по 1294 лв., от всеки  ответник от които адвокатско възнаграждение за заповедно производство тримата по 532 лв. и по установителен иск тримата по 762 лв.,а по отношение на осъдителният иск следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът,

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от,  „........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист с ЕИК ....  със  съдебен  адрес:*** чрез юрисконсулт М.Г. , искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД: да бъде признато от съда за установено, че ответниците не дължат на ищеца /като правоприемник-цесионер на «Банка ДСК» ЕАД – цедент/ вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.10.2011 год. и Изпълнителен лист от 28.10.2011 год. по ч.гр.д. № 1204/2011 год. на РС Лом,,      срещу   А.К.  В. ***, Й.Ц.  С. *** и К.Ц.С. ***   за установяване в отношенията между страните за съществуване на вземане на ищеца по издадена Заповед за незабавно изпълнение  от 28.10.2011г. по ч.гр.д.№ 1204/2011г. по описа на ЛРС за сумите както следва 7 601,08 лева /седем хиляди шестстотин и един лева и осем стотинки/, по  Договор за  кредит, сключен на 05.12.2005 година, договорна лихва в размер на 1 003,86 лева за периода  от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, наказателна лихва в размер на 25,32 лева за периода от 05.02.2011 година до 26.10.2011 година, законна лихва считано от 28.10.2011 година до     – датата на подаване на заявлението в съда , като неоснователен.

ОСЪЖДА А.К.  В. ***      да заплати на „........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист с ЕИК ....  със  съдебен  адрес:*** чрез юрисконсулт М.Г.   сума в размер на 1193.42 лв. / хиляда сто деветдесет и три лв. и 42 ст./, представляваща1/3 от сумата 3580.28 лв. неизплатени и изискуеми вноски от дължимата по  Договор за потребителски кредит без обезпечение от 05.12.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2017 г

ОСЪЖДА Й.Ц.  С. ***        да заплати на „........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист с ЕИК ....  със  съдебен  адрес:*** чрез юрисконсулт М.Г.   сума в размер на 1193.42 лв./ хиляда сто деветдесет и три лв. и 42 ст./ , представляваща1/3 от сумата 3580.28 лв. неизплатени и изискуеми вноски от дължимата по  Договор за потребителски кредит без обезпечение от 05.12.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2017 г

ОСЪЖДА К.Ц.С. ***      да заплати на „........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист с ЕИК ....  със  съдебен  адрес:*** чрез юрисконсулт М.Г.   сума в размер на 1193.42 лв./ хиляда сто деветдесет и три лв. и 42 ст./ , представляваща  1/3 от сумата 3580.28 лв. неизплатени и изискуеми вноски от дължимата по  Договор за потребителски кредит без обезпечение от 05.12.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.03.2017 г

ОСЪЖДА            „........, представлявано от И.Г.Д. – М. – изпълнителен директор е Е.Д.К. – прокурист с ЕИК ....  със  съдебен  адрес:*** чрез юрисконсулт М.Г. да заплати на А.К.  В. *** сумата 1294 лв. разноски по делото на  Й.Ц.  С. *** сумата 1294.00 лв. – разноски по делото и К.Ц.С. ***  сумата 1294.00 лв.      разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в полза на ответника на направените от него разноски в осъдителното  производство, като неоснователно.

         Решението  подлежи на обжалване пред  Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                           

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: