Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 22.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1666 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Главен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Евентуален иск по чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са обективно и субективно съединени в условията на евентуалност искове от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, ******, представлявано от изп.директори Н.И.П. и Н.Г. С., чрез пълномощника, ю.к. Т.К., срещу А. В. А., ЕГН **********,***.

Твърди се в исковата молба, че между ответника и ищеца е сключен договор за кредит от 12.03.2016 год., за сумата от общо 1837,25 лв. /Добавена е еднократна такса за оценка на риска в размер на 196,85 лв., включена в размера на задължението по искане на ответника/.

Сумата по кредита е преведена на ответника посредством Изипей АД, срещу разписка. Потребителят/ответник е сключил и застраховки, също преведени от ищеца на съответния застраховател.

Така, общото задължение на ответника е определено на 2421,35 лв., включително горните суми и договорените лихви, които е следвало да бъдат погасени съгласно погасителен план на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които по 100,88 лв.

В договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три поредни вноски – в случая настъпила на 16.08.2016 год.

Поради неизпълнение от страна на ответника на задължението да погасява в срок анюитетните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и на ответника е било изпратено – на посочения от него адрес уведомително писмо, получено на 10.11.2016 год.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, като кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., дължи на ищеца /като кредитодател/ сумата от 2 250,33 лева, от които: 1720,00 лв. главница, 490,39 лв. – договорна лихваз а периода 15.06.2016 – 16.08.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /16.12.2016 год./ до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава /лихва за просрочие/ в размер на 39,94 лв., считано от 15.06.2016 год., до 02.12.2016 год.

При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен, се иска: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2 250,33 лева, от които: 1720,00 лв. главница, 490,39 лв. – договорна лихваз а периода 15.06.2016 – 16.08.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /16.12.2016 год./ до изплащане на задължението

Претендират се и направените в заповедното производство – ч.гр.д. № 2267/2016 год. на ЛРС разноски, в размер на 353,77 лв. /45,01 лв. - държавна такса и 308,76 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.

Претендират се и направените в настоящото производство разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, чрез пълномощникът му, адв. Р. Б., МАК.

На първо място, ответникът счита исковата молба за нередовна, т.к. в петитума се иска установяване на задължение, произтичащо от договор за кредит, а не на задължение, за което има издадена заповед по чл. 417 ГПК.

Отделно от това, счита исковете допустими, но неоснователни, като твърди, че вземането не е предсрочно изискуемо.

Оспорва представителната власт на пълномощника на ищеца, ю.к. Т. К., като счита, че по делото не се установява качеството му на юристконсулт.

Не възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Предвид представените писмени доказателства, съдът е приел, с доклада си по делото, че между страните не се спори относно съществуването на договор за кредит, както и, че сумата по кредита е изцяло усвоена. Спорно е дали вземането е предсрочно изискуемо.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК ********* и ответника, последният е получил заем в размер на 1500 лева, със срок за погасяване 24 месеца – до 15.03.2018 год. Изготвен е погасителен план, инкорпориран в договора. Сключена е и Застраховка-живот.

Съгл. чл. 16.2 от сключеният между страните Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., при допуснато пълно или частично просрочие на 3 /три/ поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени вноски. Считано от тази дата, върху цялото непогасено към него момент задължение на Потребителя започва да се начислява законната лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. В този случай, предсрочната изискуемост настъпва автоматично при условията на настоящата разпоредба, без да е необходимо Кредиторът да и зпраща на Потребителя уведомления, покани, известия или други.

Съгл. чл. 25.8 от Договора, цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнението на този Договор, се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени съответно в чл. 3 и чл. 4 от Договора. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес, е договорено в тежест на страната, която е изпратила писмото.

Съгл.чл. 25.11 от Договора, всички писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл. 25.10 /за писмено уведомяване за промяната/.

В конкретния случай, на посоченият от ответника адрес – **********, ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на дог. № 7000109600, което е получено от лицето С.Р. на 10.11.2016 год.

Видно от приложеното на л. 18 Уведомление, с него ответникът е известен, че цялото задължение по Договор № 7000109600 е станало предсрочно изискуемо на осн. чл. 16.2 от Договора, поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 15.06.2016 год., 15.07.2016 год. и 15.08.2016 год.

По ч.гр.д. № 2267/2016 г. по описа на РС – Лом е издадена, на осн. чл.417 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 16.12.2016 г. в полза на кредитора ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, против ответника А.В.А., ЕГН **********,***, за сумата от 2250,33 лв., представляваща изискуемо вземане по Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., от които: 1720,00 лв. – главница, 490,39 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 15.06.2016 г. – 16.08.2016 г., и 39,94 лв. – лихва /обезщетение за забава/ за периода 15.06.2016 г. – 02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2016 год. – датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата от 353,77 лв. разноски по делото, от които 45,01 лв. държавна такса и 308,76 лв. – адвокатско възнаграждение.

Посочено е в заповедта, че вземането е установено от извлечение от счетоводна книга на кредитора по партида Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., към 02.12.2016 год.

Издаден е въз основа на горната Заповед и Изпълнителен лист от 16.12.2016 год.

Образувано е изп.д. № 20178610400763 на ЧСИ Д.В., рег. № 861 КЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е връчена на ответника на 27.04.2017 год., чрез адв. Р. Б., МАК.

На 28.04.2017 год., ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК против издадената Заповед по чл. 417 ГПК.

Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Съдът, с разпореждане от същата дата, 25.05.2017 год., получено от заявителя на 07.06.2017 г., му е указал правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Исковата молба на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********е подадена на 30.06.2017 год. /видно от пощенското клеймо – л. 23/.

От заключението на вещото лице И.А.П., което е прието по делото и което съдът кредитира, като обективно, всестранно и пълно се установява, че размерът на платеното задължение по процесния Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.12.2016 год., е общо 214,00 лв., с които са погасени 117,25 лв. главница, 93,71 лв. договорна лихва и 3,04 лв. – обезщетение за забава. Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по този договор както към 16.12.2016 год. по компоненти /главница, договорна лихва и обезщетение за забава/ и периоди, в т.ч. към датата на изготвяне на заключението е общо 2235,61 лв., от които 1720,00 лв. – главница, 490,39 лв. – договорна лихва и 25,22 лв. – законна лихва, представляваща обезщетение за забава. Ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор, като на 12.03.2016 год. е превел на ответника сумата от 1500 лв., посредством Изипей АД.

Вещото лице не може да отговори на въпроса за платените застрахователни вноски по договора, поради липса на предоставена информация от ищеца.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Относно предявените главни установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са допустими, т.к. са предявени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника А.В.А. и ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК ********* – Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на въведената предсрочна изискуемост на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответника, за сумата от 1500 лева въз основа на Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., като главницата по договора е била надлежно усвоена от ответника/кредитополучател и не е била възстановена в уговорените между страните срокове и към момента. Налице са договорените между страните условия за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението, а именно – неплащане на три поредни погасителни вноски.

Горните обстоятелства не са спорни по делото.

Защитата на ответника по установителния иск се базира единствено на възражението, че изрично волеизявление на кредитора за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо липсва, доколкото уведомлението в тази насока не е достигнало до длъжника, а е получено от третото лице С.Р., за която не е ясно какво отношение има към последния.

С т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на вземане произтичащо от банков кредит представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

По делото не се спори относно липсата на плащане на дължимите вноски след втората по погасителен план, т.е по обективния факт на неплащането.

Установено е, че банката е изпратила до длъжника чрез писмо с обратна разписка съобщение съдържащо ясно и недвусмислено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост.

Съобразно константната съдебна практика, редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в 37 - 49 от ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. (В този смисъл Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г.; Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 956/2012г.).

Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения.

В случая, страните по процесния договор са уговорили съобразно чл. 20а ЗЗД, със силата на закон, ясно и недвусмиселно, че изпращането на съобщение до посочените от тях в договора адреси, следва да се счита за узнато от насрещната страна волеизявление, независимо дали го е получила или не.

Срещу тези клаузи, въведени в чл. 25.8 – чл. 25.10 от договора, не са наведени възражения за недействителност, като същите не противоречат на императивна правна норма.

Когато едната от страните не пребивава на посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила съконтрахента си за актуалният си адрес, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае за волеизявленията на другата страна, направени по договора.

Последиците на неизпълнението на това договорно задължение попадат в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД, като върху неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да узнае за волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, при установяване че едната от страните по договора не пребивава на посоченият от нея адрес, принципно закона допуска да се приеме фикцията, че волеизявлението е достигнало до нея.

Настоящият казус е малко по-различен, защото в случая уведомлението е получено на адреса от трето лице. Това обаче не променя същността му, тъй като са възможни две хипотези – или това е лице, живущо заедно с ответника на адреса, или последният е променил местоживеенето си без да изпълни задължението си да уведоми кредитора. И в двете хипотези, ответникът не следва да черпи права от неправомерното си поведение.

Според Решение по чл. 290 ГПК с № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., което препраща към Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.

Предвид последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника /укриване или отказ да получава съобщения/ следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора.

Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.

Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване.

За това съдът, в този си състав приема, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му – при условията на чл. 25.8-25.11 от Договора, на посоченият от него адрес, като уведомлението е било получено от лице, живущо на адреса. Ако междувременно ответникът не е пребивавал на този адрес, то той не е изпълнил задължението си по чл. 25.10 от същия договор, за незабавно уведомяване за настъпилата промяна. С оглед на обстоятелството, че книжата и по настоящото производство ответникът е получавал на този адрес, то следва да се приеме, че кредиторът е изпълнил задължението си.

Уведомлението е връчено на 10.11.2016 год., на посоченият от ответника адрес, преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2267/2016 год. на ЛРС, поради което съдът приема, че в случая ищецът е положил дължимата грижа да доведе до знанието на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени до размера, установен от вещото лице – за сумата от общо 2235,61 лв., от които 1720,00 лв. – главница, 490,39 лв. – договорна лихва и 25,22 лв. – законна лихва, представляваща обезщетение за забава.

Според това заключение, от първоначално претендираното обезщетение за забава за периода 15.06.2016 год. до 02.12.2016 год. в размер на 39,94 лв. , всъщност е в размер на 28,26 лв., от които погасени поради плащане са 3,04 лв., или остават дължими 25,22 лв.

Т.е., претенцията за законна лихва – обезщетение за забава следва да се уважи до размера от 25,22 лв., а над този размер, до претендираните 39,94 лв. – да се отхвърли.

С оглед приетото относно основателността на предявените установителни искове, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски. Представят списъци по чл. 80 ГПК.

Ответникът въвежда и възражение по чл. 78, ал. 5, вр. ал. 8 ГПК.

Видно от представеният от ищцовата страна списък по чл. 80 ГПК, сторените от ищеца разноски са в общ размер на 947,56 лв., от които: 45,01 лв. – д.т. по ч.гр.д. № 2267/2016 год., 123,79 лв. – д.т. по гр.д. № 1666/2017 год., юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 308,76 лв. – по ч.гр.д. № 2267/2016 год. на ЛРС, 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 1666/2017 год. на ЛРС и 170 лв. – депозит за в.л.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК препраща към разпоредбата на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгл. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за процесуално представителство по дела с определен материален интерес е от 100 до 300 лв., а съгл. чл. 26 от същата наредба, възнаграждението за защита по заповедни производства е от 50 до 100 лв.

Съдът приема, че възражението за прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство не е преклудирано с изтичане срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като по разноските в заповедното производство, се дължи произнасяне с решението по същество на спора – т. 11г от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013 ОСГТК ВКС.

Разгледани по същество възраженията са основателни и следва да се намалят – на 50 лв. по заповедното и на 150 лв. по исковото производство.

По тези съображения, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 538,80 лв., от които 95,01 лв. по заповедното и 443,79 лв. по исковото производство.

Ответникът е направил искане на процесуалния му представител, адв. Р. Б., МАК, да бъде присъдено, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода от делото /исковете са уважени на 99,35%/, такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. А., ЕГН **********,***, в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7000109600/12.03.2016 год., дължи на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, ******, сумата от 2 235,61 лева /две хиляди двеста тридесет и пет лева, 61 ст./, от които: 1720,00 лв. главница, 490,39 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2016 – 16.08.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /16.12.2016 год./ до изплащане на задължението, както и обезщетение за забава /лихва за просрочие/ в размер на 25,22 лв., считано от 15.06.2016 год., до 02.12.2016 год., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 16.12.2016 год., по ч.гр.д. № 2267/2016 год. на РС – Лом, като отхвърля иска за установяване дължимостта на обезщетението за забава /лихва за просрочие/ за периода от 15.06.2016 год. до 02.12.2016 год. над уваженият размер от 25,22 лв., до първоначално претендираният размер от 39,94 лв., за разликата от 14,72 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 и ал. 8 ГПК, А. В. А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, ******, направените за водене на делото пред тази инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 538,80 лв. /петстотин тридесет и осем лева, 80 ст./, от които 95,01 лв. по заповедното /ч.гр.д. № 2267/2016 год. на ЛРС/ и 443,79 лв. по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: