Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом,
11.04.2018 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, ІІІ състав, в открито заседание на шести декември, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МИРОНОВА
При секретаря
Р. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 616/2017 год. по
описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно
постановление № 12-000842/01.11.2017 год. на Д.В.П., Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Монтана, на КРАСИЕЛА ЕООД – Лом, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 лв., на осн. чл. 84 от Закона за насърчаване на
заетостта, за нарушение на чл. 84, вр. чл. 30а от ЗНЗ
– за това, че „при извършена проверка на 17.10.2017 год., по спазване на
трудовото законодателство и Закона за насърчаване на заетостта от ДИТ – Монтана, в хотел-ресторант
„Принцеса“, находящ се в гр. Лом, обект на КРАСИЕЛА
ЕООД – Лом, е установено, че лицето Ц.Т.Ц., наето по проект BG 05М90Р001-1.005-0001 „Обучение и заетост на младите
хора“, на длъжност „чистач-хигиенист“ не се намира в обекта и не изпълнява
трудова дейност. Около 12,10 часа в обекта дойде Ц.Т.Ц., който видно от
попълнената от него декларация не е запознат с условията по сключения трудов
договор № 61/01.09.2017 год. и не е извършвал работата, за която е нает.
Работодателят не използва по предназначение предоставените му по Глава Шеста от
ЗНЗ целеви средства. Нарушението е констатирано с протокол за извършена
проверка от 20.10.2017 год.“
С Жалба от
08.11.2017 год., КРАСИЕЛА ЕООД – Лом, ЕИК *********, представлявано от управителя К.Ц.Т. обжалва
така издаденото Наказателно постановление.
В жалбата се
оспорват констатациите в АУАН и НП, като се твърди, че в законоустановения
срок са били представени допълнителни писмени доказателства, но те не били
взети предвид от АНО. Твърди се, че трудовият договор с лицето Ц.Т.Ц. е бил
сключен на 01.09.2017 год., при което на лицето е връчен екземпляр от договора
и е бил запознат с длъжностната характеристика. Твърди се, че заради
закъснението му за работа в деня на проверката той ще следва да отговаря дисциплинарно
пред работодателя, а не последният да търпи санкции.
Твърди се същи,
че обясненията на работника пред извършващите проверката длъжностни лица са
били резултат от неговото объркване.
В откритото
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от
управителя К. Т., лично и с адв. Н. К., МАК, редовно
упълномощен, оспорва НП и моли да бъде отменено, като недоказано и
незаконосъобразно. Поддържа и въведените с жалбата твърдения.
Въззиваемата страна,
редовно призована изпраща процесуален представител – ю.к. С.К., чрез която моли
обжалваното НП да бъде потвърдено, като доказано и законосъобразно. Подробни
съображения развива в писмена защита.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната взаимна връзка и съвкупност, доводите на въззиваемата
страна и на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
На 17.10.2017
год., сряда, свидетелката М.Т.,***, съвместно с представител на „Икономическа
полиция, извършила проверка в хотел-ресторант „Принцеса“ в гр. Лом – обект на
КРАСИЕЛА ЕООД – Лом, ЕИК *********, където били назначени три лица по програми
за насърчаване на заетостта към БТ Лом. Към момента на проверката на място било
установено едно от тези лица. Проверката започнала около 10,00 часа.лицето Ц.Ц. дошъл към 12,00 – 12,10 часа. В последствие за него била
представена бележка, че поради закъснение иска да му бъде удължено работното
време. За назначаването на лица по програма се предоставят средства за
трудовите възнаграждения. Другото назначено лице заявило, че не познава Ц.Ц.. В попълнената от последния декларация имало
несъответствия – напр. датата на сключване на трудовия договор. При проверката
присъствали Ц.Ц., свид. М. Т.
и представителят на Икономическа полиция. Последната действително се държала
настоятелно, дори агресивно. Връчили на управителя призовка – да се яви за
съставяне на АУАН.
Свид. М.П.
пристигнал на мястото на проверката малко по-късно, след 12,00 часа. Тогава
вече и лицето Ц.Ц. бил там. Държал се като всеки млад
човек. Представител на работодателя им предоставил някои от необходимите
документи. Свид. М. П. не е присъствал когато Ц.Ц. попълвал декларацията, тя била вече попълнена при
пристигането му.
Свид. Ц.Ц. твърди, че в деня на проверката – 17.10.2017 год.
закъснял за работа, защото се успал. Работи в хотел-ресторанта като чистач,
като чисти помещението и отвън. Когато пристигнал на работа, към 11,30 ч., вече
имало проверяващи. С пристигането му някаква жена го попитала той ли е Ц.и като
потвърдил му връчила да попълва декларация. Жената не е сред свидетелите по
делото. Бил притеснен най-вече от поведението на жената от полицията. Твърди,
че е объркал декларацията при попълването. Иначе бил работил в заведението като
чистач, през другите дни си е идвал на работа. Потвърждава, че е автор на
декларацията по делото.
При проверката,
извършена на 17.10.2017 год. е приложено обяснение и от лицето И.Д.Д., според когото, първият му работен ден е бил 06.10.2017
год., но не се е срещал все още с „другите“.
Приложена е и
молба от 17.10.2017 год., с неясно съдържание, изхождаща от свид.
Ц. Ц., който моли както за удължено работно време поради закъснението си, така
и за платен отпуск за същия ден.
В приложената
към административната преписка Декларация по чл. 399, вр.
чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 КТ, чл. 39, ал. 1, вр.
чл. 40, ал. 1 АПК и чл. 110, ал. 4 ДОПК,
от 17.10.2017 год., попълнена от свид. Ц.Ц., същият е декларирал, че работи във фирмата от
10.09.2017 год., като хигиенист, с работно време от 05,00 до 17,00 часа, на
трудов договор и същевременно – за извършването на услуга за срок от 10.10.2017 год. до 10.03.2018 год., получава месечно
възнаграждение от 460 лв., като последното възнаграждение – 300 лв. е получил
на 10.10.2017 год. по банков път. Същевременно в т.
10 от декларацията е заявил, че не е работил и не е получавал сумата.
Приложена е
декларация и от лицето И.Д.Д., който е удостоверил,
че работи на трудов договор от 06.10.2017 год., със срок до 28.02.2018 год.,
като готвач, с възнаграждение от 530 лв. месечно и работно време от 8,30 до
17,00 часа.
На 20.10.2017
год. е попълнена идентификационна карта, подписана за работодателя от
управителя К.Т..
Същия ден е
връчена призовка представител на работодателя да се яви на 20.10.2017 год. в
ДИТ Монтана, като представи следните документи: Правилник за вътрешния трудов
ред, Графици за работа за м.м. август, септември и
октомври, 2017 год., Разчетно-платежна ведомост за
месеците август и септември, 2017 год., Оценка на риска, Протоколи от
ел.замервания, печат и Книга за начален инструктаж.
В съставеният
Протокол за извършена проверка от 20.10.2017 год., са описани констатираните
нарушения – в 5 пункта, като процесният случай е
описан в т. 1. Съставено е предписание. Определен е срок за отстраняване на процесното нарушение – 21.10.2017 год. протоколът от
проверката е връчен на управителя на дружеството в деня на съставяне.
Същия ден, в
присъствие на управителя на дружеството-въззивник е
съставен АУАН № 12-000842, за следното нарушение: при извършена проверка на
място на 17.10.2017 год. по спазване на трудовото законодателство и Закона за
насърчаване на заетостта в хотел-ресторант „Принцеса“ е установено, че лицето Ц.Т.Ц.,
нает по Проект BG 05М90Р001-1.005-0001 „Обучение и заетост на младите
хора“, на длъжност Чистач-хигиенист, не се намира в обекта и не изпълнява
трудова дейност. Около 12,10 часа в обекта дошъл Ц.Т.Ц., който видно от
попълнената от него декларация, не е запознат с условията по сключения трудов
договор № 61/01.09.2017 год. и не е извършвал работата, за която е нает.
Работодателят не използва по предназначение предоставените му по Гл. VІ от ЗНЗ
целеви средства.
Като нарушена
норма е посочена чл. 84, вр. чл. 30а от Закона за
насърчаване на заетостта.
АУАН е съставен
в присъствие на представител на дружеството-нарушител, предявен и връчен, като
управителят е възразил срещу констатациите – че е бил оказан натиск от
проверяващ орган от ГД Н Полиция върху работещите, намиращи се в
хотел-ресторанта, които са млади и необучени, работниците са назначени на
различни длъжности и е нормално да не се виждат – единият е чистач, а другият –
пом.готвач. същи така към датата на съставяне на АУАН
не са били получени никакви средства по програмата за тези лица, а те са
получавали заплата по банков път, от работодателя.
В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН, въззивникът е подал и допълнително
възражение, като оспорва нарушението, навеждайки доводи, които поддържа и в
жалбата си.
Към
възражението е приложено копие от Трудов договор № 6/01.09.2017 год., сключен
по Проект Обучение и заетост за младите хора към Договор ОЗМ-3-05-08-61#4, между дружеството и Ц.Т. Ц., със срок на договора –
срочен, със срок на изпитване в полза на работодателя, на длъжност
чистач-хигиенист, работно време от 08,00 до 17,00 часа и месечно възнаграждение
460 лв., платимо до 25-то число след приключване на работния месец.
Приложено е и
копие от Длъжностна характеристика на длъжността чистач-хигиенист, подписана от
служителя Ц.Ц. на 01.09.2017 год.
Обжалваното
Наказателно постановление е издадено на 01.11.2017 год. и е връчено на
03.11.2017 год., видно от обратната разписка, чрез лицето М.Й.. В НП се
приповтаря фактическото описание и правната квалификация на нарушението от
АУАН.
Жалбата е
подадена на 06.11.2017 год. – видно от пощенското клеймо.
По доказателствата:
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
в хода на съдебното дирене свидетели, както и от приобщените към делото писмени
доказателства: НП, АУАН, Протокол за извършена проверка, възражение, трудов
договор, длъжностна характеристика, декларации и обяснения, молба.
От правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок /видно от
пощенското клеймо/, от страна, имаща право и интерес от обжалване и като
такава, е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
При извършване
проверка законността на правораздавателната дейност на административно
наказващия орган, настоящата инстанция констатира, че НП страда от пороци,
които обуславят незаконосъобразност на последното, респективно отмяна на същото
само на формално основание, без съдът да се произнася по същество.
Двата акта –
АУАН и НП, не отговарят на императивните изисквания на закона, визирани в чл.
42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Въззивникът е санкциониран за нарушение на чл. 84, вр. чл. 30а ЗНЗ.
Съгл. чл. 84 от Закона за
насърчаване на заетостта, работодатели, безработни лица, ГДИН и/или нейни
териториални звена, лицензирани институции, осъществяващи професионално
ориентиране, както и обучаващи институции, осъществяващи професионално
ориентиране както и обучаващи институции, които не използват по предназначение предоставените им по глави шеста и седма
целеви средства, се наказват с глоба, съответно имуществена санкция в
размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 6000 лв.
След като е описано в двата акта, че работникът Ц.Т.Ц., нает по Проект BG 05М90Р001-1.005-0001 „Обучение и заетост на младите
хора“, на длъжност Чистач-хигиенист, не се намира в обекта и не изпълнява
трудова дейност. Около 12,10 часа в обекта дошъл Ц.Т.Ц., който видно от
попълнената от него декларация, не е запознат с условията по сключения трудов
договор № 61/01.09.2017 год. и не е извършвал работата, за която е нает, актосъставителят и АНО са извели извод, че работодателят не използва по предназначение предоставените му
по Гл. VІ от ЗНЗ целеви средства.
Какви средства
са били предоставени на работодателя по Гл. VІ ЗНЗ, с какво предназначение и
как е установено, че не се използват по предназначение не е посочено, нито
установено по делото.
Глава шеста от ЗНЗ – „Насърчаване на заетостта“ обхваща разпоредбите на чл.
26 – чл. 57а, разпределени в девет раздела.
Посочената като
нарушена разпоредба на чл. 30а ЗНЗ е в Раздел ІІ „Планиране на програми и мерки за
насърчаване на заетостта“, като отново не е описано и посочено коя от
хипотезите на нормата е евентуално засегната от
нарушението, като се има предвид, че тя съдържа множество хипотези:
Чл.
30а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2003 г.) (1) За
изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят
средства, предназначени за:
1.
трудови възнаграждения;
2.
допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането
му;
3.
(доп. - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) възнаграждения за
основен платен годишен отпуск по чл.
155 или 319 от Кодекса на труда;
4.
(доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм., бр. 26 от 2008 г., бр. 59 от 2010 г.)
дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Пенсии", фонд
"Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо
заболяване и майчинство" върху полученото, включително начисленото и
неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение,
включително възнаграждението по т.
3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за
социално осигуряване,
както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и
Националната здравноосигурителна каса;
5.
(доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм., бр. 26 от 2008 г., бр. 59 от 2010 г.)
дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Безработица" върху
полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово
възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително
възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл.
6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване;
6.
(изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)
възнаграждения по чл.
40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване;
7.
(изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) обучение на възрастни;
8.
насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в
поделенията на Агенцията по заетостта;
9.
(изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г., бр. 70 от 2013 г., бр. 101 от 2015 г.)
стипендия, транспортни и квартирни разходи на безработните лица, участващи в
обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на
ключови компетентности - за времето на обучението;
10.
(изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г.) лихви по кредити, отпуснати по гаранционни схеми
на Министерството на труда и социалната политика за кредитиране на лица с
увреждания, при започване и развиване на стопанска дейност и създаване на нови
работни места;
11.
(доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм., бр. 59 от 2010 г.) разходи за ползвани
външни консултантски услуги и съпътстващи услуги от лицата по чл. 47, ал. 1 и чл. 49 с номенклатура и лимити на средствата,
определени съгласно правилника за прилагане на закона;
12.
кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното
управление по одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1;
13.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) допълнителни средства за наемане на друго
безработно лице без право на парично обезщетение по чл. 47, ал. 4;
14.
(отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г.);
15.
(нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г., отм., бр. 59 от 2010 г.);
16.
(нова - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм., бр. 18 от 2006 г.) разходи за започване на
самостоятелна стопанска дейност по чл.
49;
17.
(нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., отм., бр. 101 от 2015 г.);
18.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) насърчаване на териториалната мобилност на заети
лица;
19.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм., бр. 70 от 2013 г., бр. 101 от 2015 г.)
наставник по чл.
41а, 46а и 55г;
20.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) професионално ориентиране;
21.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм., бр. 59 от 2010 г.) допълнителни месечни
суми по чл. 49, ал. 4;
22.
(нова - ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм., бр. 101 от 2015 г.) групова рискова
застраховка на включени в обучение безработни лица за времето на обучението;
23.
(нова – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) подкрепена заетост;
24.
(нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г.) разходи за такси за детски ясли, детски градини,
наем на жилище, такси за ползване на интернет.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Според предназначението си средствата по ал. 1
се разпределят, както следва:
1.
(изм. - ДВ, бр. 89 от 2008 г., бр. 101 от 2015 г.) по т. 1 - 6 - на
работодателя, наел безработно лице, насочено от поделение на Агенцията по
заетостта;
2.
(доп. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм., бр. 26 от 2008 г., бр. 59 от 2010 г.) по
т. 7 - на обучаващата институция и на работодателя, провеждащи обучението,
както и на лицата по чл.
49;
3.
по т. 8 и 9 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по
заетостта;
4.
(изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г.) по т. 10 - на лица с увреждания, получили
кредити по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика;
5.
(доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм., бр. 18 от 2006 г., бр. 59 от 2010 г.) по
т. 11 - на безработни лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по
заетостта, които са получили парична сума по чл. 47, ал. 1 и чл. 49, ал. 1;
6.
(нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) по т. 12 - на безработни лица, регистрирани в
поделенията на Агенцията по заетостта с право на парично обезщетение, които са
получили еднократна парична сума по реда на чл. 47, ал. 1;
7.
(предишна т. 6, изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., бр. 101 от 2015 г.) по т. 13 - на
лицата, които са получили еднократна парична сума по чл.
47, ал. 1 и
съгласно чл. 47, ал. 4 осигуряват заетост по одобрения проект на
друго безработно лице без право на парично обезщетение;
8.
(изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., предишна т. 7, бр. 18 от 2006 г., изм.,
бр. 59 от 2010 г.) по т. 16 - на безработни лица след одобряване на бизнес
проект от поделенията на Агенцията по заетостта;
9.
(нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., отм., бр. 101 от 2015 г.);
10.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) по т. 18 - на работодатели, които осигуряват
ежедневен организиран транспорт за пътувания до работното място и обратно на
наети работници и служители, живеещи извън границите на населеното място по
месторабота;
11.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г., доп., бр. 70 от 2013 г., изм., бр. 101 от 2015
г.) по т. 19 - на работодател, ползващ насърчителната мярка по чл.
41а, 46а и чл.
55г, ал. 1;
12.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) по т. 20 - на лицензираната институция,
осъществяваща професионално ориентиране;
13.
(нова - ДВ, бр. 26 от 2008 г., изм., бр. 59 от 2010 г.) по т. 21 - на лицата по
чл. 49, ал. 1;
14.
(нова - ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм., бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016
г.) по т. 22 - на застрахователи, лицензирани от Комисията за финансов надзор
при условията и по реда на Кодекса
за застраховането и
актовете по прилагането му;
15.
(нова – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) по т. 23 – на лицата по чл.
27, ал. 2, т. 2;
16.
(нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г.) по т. 24 – на безработни лица по чл.
42, ал. 3.
(3)
(Доп. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Ежегодно с Националния план за действие по
заетостта се определят средствата по ал. 1 и размерът им по отделните програми
и мерки за насърчаване на заетостта, който може да е различен за части от
периода на субсидиране на заетостта.
Евентуално може да се твърди, че в случая е нарушена нормата на чл. 30б, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2 ЗНЗ, според която средствата по чл. 30а се предоставят въз
основа на сключен договор между Агенцията по заетостта, представлявана от
нейния изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице и
работодателя, като предоставените средства се използват по предназначение.
И в този случай
обаче в АУАН и НП не е посочено дали работодателят има сключен договор с
Агенция по заетостта, какви средства /в какъв размер/ и кога са му отпуснати по
посоченият Проект BG 05М90Р001-1.005-0001 „Обучение и заетост на младите
хора“, с какво предназначение и от там – извод, че пова
предназначение е нарушено.
Като се има
предвид, че нарушителят се защитава преди всичко срещу фактите, такива, каквито
те са издирени и посочени в АУАН и в НП, се налага извод, че допуснатите
неясноти при фактическото и правното индивидуализиране на нарушението са
достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без съда да
разглежда спора по същество.
Водим от
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-000842/01.11.2017
год. на Д.В.П., Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на
КРАСИЕЛА ЕООД – Лом, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл. 84 от Закона за насърчаване на заетостта, за
нарушение на чл. 84, вр. чл. 30а от ЗНЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на
АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на
страните, че решението е изготвено.
Препис от
Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Началника на Директора
на ДИТ – Монтана – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: