Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом, 13.04.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският
районен съд наказателна колегия в публично заседание на 11 АПРИЛ две хилядна и осеммнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретар:
Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова АН Дело N:676/ 2017 година по описа за
2017 година : и за да се произнесе съдът
взе предвид следното :
Производство
по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 12-001008 от 13.11.2017г. на Директор на
Дирекция”Инспекция по труда”Монтана на „Шармс”ЕООД-София, с ЕИК 201011090, в
качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лв., на основание чл.416,ал.5,вр.чл.413,ал.2 КТ, за това , че при извършена
проверка на място на 20.06.2017г. и на 14.08.2017г. по документи по спазване на
трудовото законодателство от Дирекция”ИТ”Монтана, в обект шивашки цех, находящ
се в гр.Лом, ул.”Софийска”№1, обект на „|Шармс“ЕООД е констатирано,че дружеството
в качеството си на работодател, представлявано от Г.В.Ф.не е направило оценка
на риска за безопасността и здравето в предприятието.
Нарушението
било констатирано с протокол от извършена проверка от 14.08.2017г.
За
допуснатото нарушение на чл. 16,ал.1,т.1 от закона за здравословни и безопасни
условия на труд, на основание чл.
416,ал.5 във вр. с чл. 413,ал.2 КТ е
издадено Наказателно постановление, което е предмет на настоящата жалба.
Недоволни
от издаденото Наказателно постановление, са останали „Шармс” ЕООД - София с ЕИК
201011090, съдебен адрес,***, адв. Б.,
обжалват същото, навеждат доводи за извършени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната преписка. Нарушени са разпоредбите на чл. 43,
ал.1, ал. 2, 4 и 5 от ЗАНН- акта за установяване на административно нарушение и
НП, не са връчени на управителя лично или на процесуално упълномощено лице, с
което е нарушено правото на защита.
Молят,
след установяване на изложеното, обжалваното НП, да бъде отменено, изцяло.
Въззиваемите,
поддържат правилността на издаденото НП и молят същото, като законосъобразно да
бъде потвърдено, подробно излагат доводите си за това в представената писмена
защита.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите
на жалбоподателя и посочените основание в жалбата, намира за установено
следното:
Депозираната жалба е
процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият
от закона 7-дневен срок за обжалване, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С
Наказателно постановление № 12/001008 от 13.11.2017 година на Директор на Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана,
на „ Шармс” ЕООД - София с ЕИК 201011090, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ, за това, че
при проверка
на място
на 20.06.2017г. и на 14.08.2017г. по документи по спазване на трудовото
законодателство от Дирекция”ИТ”Монтана, в обект шивашки цех, находящ се в
гр.Лом, ул.”Софийска”№1, обект на „|Шармс“ЕООД е констатирано,че дружеството в
качеството си на работодател, представлявано от Г.В.Ф.не е направило оценка на
риска за безопасността и здравето в предприятието.
От фактическа страна:
На 20.06.2017
година на място от служителите на Д”ИТ”, гр. Монтана, Л.К.Р., М.К.П. и Г.О.К.-П.
извършили проверка и по докменти на 14.08.2017г. в шивашки цех, находящ се в гр. Лом,
ул.”Софийска” № 1, обект на ЕООД”Шармс”-София с която констатирали, че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Г.В.Ф.не е
направило оценка на риска за безопасността и здравето на работниците в
предприятието.
За така
констатираното е съставен Протокол за извършена проверка от 14.08.2017г. в
които са констатирани допуснатите нередности, по спазване на трудовото
законодателство, и в т. 4 от същия е констатираното настоящето нарушение. В
протокола е отбелязано, че при съставянето на същия е присъствало лицето П.С.Г.-
бригадир, като страна в административното производство.
Според жалбоподателя, при издаване на НП е
допуснато грубо нарушение на административно – производствените правила, тъй
като АУАН №12-001008 от 13.11.2017год. е съставен в отсъствие на управителя на
търговското дружество, като е изпратен по седалището и адреса на управление на
дружеството с обратна разписка, която не била оформена с подпис на получателят
. Твърдят също и , че административно наказващия орган е допуснал нарушение на
процесуалните правила по чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.4 от ЗАНН, тъй като
нарушителят не е поканен за съставяне на акта. Прието е, че поради не
предявяване на акта на нарушителят, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
Тези изводи не се споделят от настоящият съдебен
състав, тъй като още при проверката на място административно – наказващия орган
е изготвил призовка до търговското дружество * , с която е призовал явяване на законния му представител или
упълномощено лице в Дирекция „ИТ” – Монтана на 03.07.2017год. за представяне на
изискуемите документи , която е получена от П.С.Г. на длъжност бригадир в
търговското дружество. В отсъствие на
управителя на търговското дружество е съставен Протокол от извършена проверка с
Изх.№17138/14.08.2017год.- л.17 от делото. Последвали са няколко покани до
управителя на дружеството, да се яви в „ДИТ“ Монтана за съставяне на АУАН,
същата покана е изпратена на адрес в гр.лом, ул.Софийска 1 – където се намира
дружеството, поканата е получена от Пепа Славчева на 23.08.17г. / л.20/.
Съставен е АУАН, в отсъствие на управителя на дружеството, който е изпратен по
куриер и получен от управителя на дружеството лично на 30.10.2017г.
В този случай АУАН е връчен на управителя
на административно – наказаното дружество, което не е подало възражения против
АУАН. След издаване на обжалваното НП№ 12-001008 от 13.11.2017 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Монтана, същото е изпратено с
обратна разписка на адреса в гр.Лом, която е получена на 14.12.2017год. от Пепа
Сл.Горанова.
Видно от делото, актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, който не се е явил за неговото съставяне, въпреки, че
е получил покана да се яви, впоследствие същият му е връчен по надлежния ред,
при което е спазена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, поради което
настоящият състав не намира, че има
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид изложеното съдът намира, че не е
налице съществено процесуално нарушение, за да бъде отменено НП.
От друга страна разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Както беше отбелязано по
горе при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във
връзка със съставянето и връчването му на санкционираното дружество , осигурена
е била възможност да направи възражения по акта. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.
Както АУАН така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи
в кръга на техните правомощия и в изискуемите от закона срокове. Спазена е
нормативно установената форма, отговаря на материалноправните изисквания и
процесуалноравните изисквания на закона, от което следва извода, че издаденото
НП е законосъобразно. В хода на административно наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл. 52, ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и
връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита
не е било нарушено по никакъв начин, като то е реализирано и чрез депозиране на
жалба до настоящата инстанция.
С оглед данните по делото
съдът приема, че инкриминраното в атакуваното НП деяние, съставлява от обективна
страна административно нарушение по чл. 16, ал.1,
т.1 ЗІЗБУТ.
Административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е установено от фактическа и правна страна, поради което е издал
наказателното постановление, като на основание чл.416,ал.5 ,вр.чл. 413, ал.2 от КТ вр. чл. 16, ал.1,т.1 от ЗЗБУТ е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
По силата на чл. 16, ал.1,
т.1 , която е императивна норма,
работодателят е длъжен да направи оценка на риска, за безопасността и здравето
на работещите в предприятието . Безспорно е установено, че в случая
работодателят не е изпълнил това свое задължение.
Предвид гореизложените
фактически обстоятелства е безспорно, че жалбоподателят е имал качеството на е
работодател. Съгласно пар.1 от ДР от КТ работодател е всяко физическо,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономическо образование / предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно
чл. 16, ал.1 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен
да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване
избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и
организацията на работните места. При извършената проверка е констатирано, че
жалбоподателят в качеството си на работодател не е извършил оценка на риска за
безопасността и здравето на работещите, с обхвата на императивната норма по чл. 16, ал.1 от ЗЗБУТ, като по този начин е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 413, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл. 413, ал.2 от КТ предвижда административнонаказателна
отговорност за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Изпълнителното деяние по чл. 413, ал.2 от КТ се изразява в бездействие и се
осъществява с неизпълнението от страна на работодателя на задължението за
извършване на оценка на риска за безопасността и здравето на работещите с
обхвата по чл. 16, ал.1 от ЗЗБУТ. Налице е неизпълнение на
задължението по чл. 16, ал.1 от ЗЗБУТ от страна на наказаното дружество в
качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.2 от ЗЗБУТ вр. с пар.1, т.1 от ДР на КТ, което е правнорелевантен факт,
пораждащ административнонаказателната отговорност.
В случая субект на
административнонаказателната отговорност е именно жалбоподателят, в качеството
му на работодател и в разглеждания случай е санкциониран основателно.
Съдът намира , че не са
налице основанията за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН и деянието е маловажно.
Деянието е със сравнително
висока степен на обществена опасност, тъй като обекта на защита е живота и
здравето на работниците и служителите. Същото не представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, съгласно чл. 413, ал.3 от КТ. С наказателното постановление
имуществената санкция е определена в минимално предвидения размер- 1500 лева,
предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Съдът намира, че за постигане целите на
наказанието този размер е достатъчен и справедлив.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001008 от 13.11.2017 г., Директора на Дирекция
"Инспекция на труда" гр.Монтана с което на "Шармс“" ЕООД ,
с ЕИК 201011090, представлявано от управителя Г.В.Ф, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от Кодекса на труда на дружеството е наложена
"имуществена санкция" в размер на 1500 лв, за извършено
административно нарушение на чл. 16, ал.1, т. 1 от ЗЗБУТ .като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на
решението препис от него да бъде изпратен на Директор Д"ИТ"
гр.Монтана за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: